№ 18612
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110161510 по описа за 2024 година
Предявен е от „Ю. А. К. Б.“ ЕООД срещу И. Д. Н. осъдителен иск с правно
основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ.
Ищецът твърди, че между него, в качеството на работодател, и ответника И. Д.
Н., в качеството му на работник/служител, е съществувало трудово правоотношение по
силата на сключен между страните Трудов договор № **** от 23.04.2021г., по силата
на който служителят е бил назначен при работодателя-ищец на длъжност „продавач
разносна търговия“, във връзка с която на работника са му били предоставяни стоки
(различни видове сладолед) на Дружеството, които да продава. Между ищеца и трето
за делото търговско дружество - „Ф. С.“ ЕООД, на 22.12.2023г. е сключен договор за
влог, по силата на който ищецът, в качеството си на влогодател, е предал, а „Ф. С.“
ЕООД, в качеството си на приемател, е приел да съхранява в хладилник стоки на
влогодателя. В стопанисвания от влогоприемателя хладилник са съхранявани и
стоките (сладоледени продукти), собственост на ищеца, и които са били предавани на
ответника във връзка с изпълнение на задълженията му съгласно трудовия договор. В
периода Юли - Август 2024г. „Ф. С.“ ЕООД е предавало на ответника различни
сладоледени продукти във връзка с изпълнение на задълженията по сключения трудов
договор като продавач разносна търговия. Сочи, че вследствие на извършената
инвентаризация от 23.08.2024 г. във връзка с поверените на работника стоки са
установени липси в общ размер на 4786,49 лева. С оглед твърдението за отчетническа
длъжност на ответника ищецът иска да реализира пълната имуществена отговорност
1
на работника за липси, поради което иска от съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца 4786,49 лева, представляваща вреди от
установени липси вследствие на извършена на 23.08.2024г. инвентаризация (ревизия)
на ответника, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения Трудов договор № ****/23.04.2021 г. (л.12-13) между
„Ю. А. К. Б.“ ЕООД, като работодател и И. Д. Н., като работник, на 23.04.2021 г. е
сключен трудов договор на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ вр. чл. 70, ал. 1 КТ със срок
на изпитване 06 месеца, уговорен в полза на работодателя, по силата на който
ответникът е заемал длъжността „продавач разносна търговия“.
Съгласно длъжностна характеристика на длъжността „продавач разносна
търговия“ (л.88) задължение на работника е да обслужва клиентите чрез представяне,
офериране и продажба на продукти, като част от основните му задължени са да
информира клиентите за характеристиките, в това число опаковката, окомплектоване и
поддържане, цена и количество на продуктите.
Съгласно Договор за влог № ***/22.12.2023 г. (л.14-17), сключен между „Ю. А.
К. Б.“ ЕООД, като влогодател и „Ф. С.“ ЕООД, като влогоприемател, по силата на
същия ищцовото дружество е предало на „Ф. С.“ ЕООД стоки съобразно Приложение
№ 4, при условия и срещу възнаграждение, уговорени в договора.
Видно от търговски документи (л.19-39), чиято автентичност не се оспорва, в
периода 01.07.2024 г. – 08.08.2024 г. ответникът И. Н. е приемал стоки от „Ф. С.“ ООД
в качеството си на пълномощник на ищцовото дружество.
Съгласно Заповед № ***/05.09.2024 г. (л.45) трудовото правоотношение на
ответника И. Д. Н., като му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради
неявяване на работа в периода 12.08.2024 г. – 05.09.2024 г.
Видно от Заповед за извършване на инвентаризация № *****/12.08.2024 г. (л.41)
е наредено извършване на инвентаризация на стоково-материалните запаси на И. Д. Н..
Съгласно Инвентаризиционен протокол (л.44) в резултат на извършената
ревизия на склад с рег. № ВТ 6114 КР, поверен на И. Н., е установена липсата на 7 619
стоки на стойност 4 786,49 лева.
По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза (л.115-
116), което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, отговарящо в
цялост на зададените въпроси. Според вещото лице при извършена инвентаризация на
23.08.2024 г. на стоково-материалните активи на ответника, при която е установено, че
търсеното и намереното количество стоки е в размер на 7 619 артикула, която е
формирана като са приспаднати излишъците. Извършено е изчисление на стойността
на липсващите количества по производствените цени и е установено, че същите
2
възлизат на 4 786,48 лева. Стойността на липсващите количества артикули, след
приспадане на излишъците, изчислена по базови доставни цени е в размер на 16 070,49
лева без ДДС или 19 284,59 лева с ДДС.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката М. Б.,
от който се установява, че същата изпълнява длъжността „М. М.“ в ищцовото
дружество, като спомага за развитието на марките на пазара, каналите и клиентите.
Познава лично ответника, тъй като той бил шофьор-доставчик за канал „Ключови
клиенти“ и отговарял за доставянето приемането на стоката и доставката й до адреса
на конкретния клиент. Стоката му се поверявала като шофьор на хладилен камион.
Камионът се заключвал и от него ключ имал единствено шофьорът. В началото 2024 г.
ответникът започнал да не се явява на работа без предупреждение за по 4 – 5 дни, а
след това казвал, че се е разболял и е влязъл в болница. От ищцовото дружество му
пускали отпуск за неявяването, но в един момент това поведение станало системно.
Накрая ответникът не се явил на работа доста дълго време, като дори служител от
дружеството стоял пред блока, където живее да го чака, за да си вземат ключовете от
камиона, който бил паркиран отпред. Майката или приятелката на ответника предали
ключовете на ищцовото дружество и негови служители го закарали на базата в гр.
София. След инвентаризация било установено, че количествата по системата не се
намирали в камиона и били установени много липси. Свидетелката заедно с още двама
служители на ищцовото дружество присъствали на инвентаризацията и подписали
протокола. Месеци наред ответникът бил неоткриваем. Съдът, като прецени
показанията на свидетелката по реда на чл. 172 ГПК – като такива на заинтересовано
лице, намира, че същите са логични, непротиворечиви и съответстват на всички
останали събрани по делото доказателства, поради което обяви, че ще ги използва при
изграждане на доказателствените си изводи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ работникът или служителят, на когото е
възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита
парични или материални ценности отговаря спрямо работодателя за липси в пълен
размер, заедно със законната лихва от деня на причиняване на щетата, а ако това не
може да бъде установено – от деня на открИ.е на липсата.
Отговорността по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е за липса, която представлява типичен
за отчетнитечската трудова функция състав на увреждане. Тя се състои в недостиг в
касата /когато става въпрос за парични ценности/ или в недостиг в склада /когато става
въпрос за материални ценности/, който е с неустановен произход – няма яснота
относно причините за неговото появяване. При констатиране на такъв недостиг,
възниква презумпцията, че липсата е причинена от отчетника. Тази презумпция
произтича, от една страна от специфичната трудова функция на отчетника, че именно
негово задължение е да пази и да отчита поверените му парични средства или
материални ценности, а от друга – и от нейния неизяснен произход. С оглед на това, за
да избегне ангажирането на неговата отговорност за липса материално отговорното
лице следва да докаже, че не е причинил щетата, или че не я е причинил виновно, т.е.
тежестта на доказване се обръща. /в този смисъл Решение № 56/10.03.2010 г. по гр.д.
№ 540/2009 г., III г.о. на ВКС; Решение № 449 от 03.07.2006 г. по гр.д. № 2732/2004 г.,
IV-Б г.о. на ВКС/.
Пълната имуществена отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е приложима само за
отчетници. Този състав на увреждане е приложим само за отчетнитечски трудови
функции и е недопустимо прилагането му за работници и служители с други трудови
3
функции. Това следва както от императивния характер на разпоредбата, така и от
самата същност на липсата като състояние на неотчетност и недостиг на парични или
материални ценности с неустановен произход. Поради това, за липса в пълен размер
отговаря спрямо работодателя само работник или служител, на който като по служба
или като трудово задължение е възложено да събира, съхранява, разходва или отчита
парични или материални ценности. Доказателствената тежест за установяване на
обстоятелството на отчетник на ответника по иска е на работодателя. Релевантни са
както доказателства за възложени по трудово правоотношение отчетнически
задължения, така и доказателства за фактически изпълняваната от работника или
служителя работа. Това означава, че съдът по иска по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е длъжен
да изследва във всеки конкретен случай не само длъжностната характеристика, но и
какви фактически действия извършва работника или служителя при изпълнение на
трудовите си функции, за да обоснове или да изключи качеството му на
материалноотговорно лице. /в този смисъл Решение № 119/03.08.2020 г. по гр.д. №
2715/2019 г., IV г.о. на ВКС; Решение № 448/17.06.2010 г. по гр.д. № 21/2009 г., IV г.о.
на ВКС; Решение № 1/31.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 158/2010 г., III г.о. на ВКС/.
Основателността на предявения иск предполага кумулативното установяване на
следните обстоятелства: 1./трудово правоотношение между ищеца и ответника, по
силата на което ответникът е заемал отчетническа длъжност, т.е. трудовата му
функция е включвала задължения, свързани със събиране, съхранение, разходване или
отчитане на финансови и материални ценности, както и 2./получаването на ценности
от работника. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на същите е в тежест на
ищеца, който черпи от тях изгодни правни последици. При установяване на горните
обстоятелства, в тежест на работника /отчетник/ е да установи разходването на
предоставените му средства и материални ценности по предназначение.
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
От представения трудов договор, заповед за прекратяване на трудово
правоотношение и длъжностна характеристика се установява несъмнено, че между
ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение, по силата на което
ответникът е заемал длъжността „продавач разносна търговия“.
При съвкупната преценка на длъжностната характеристика на ответника,
представените търговски документи, подписани от него и показанията на разпитаната
по делото свидетелка съдът приема за установено, че на ответника фактически е било
възложено събиране, съхранение, разходване и отчитане на продаваните от ищцовото
дружество сладоледи. В този смисъл представените търговски документи, чиято
автентичност ответникът не е оспорил представляват частни свидетелстващи
документи, които отразяват неизгодни за лицето, от което са издадени факти, поради
което се ползват с висока доказателствена стойност. Освен това, същите, установяват,
че ответникът фактически е приел от дружество, с което ищецът е имал сключен
договор за влог описаните в тях стоки. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза и инвентаризиционния протокол се установи, че констатираните липси в
имуществото, предадено на ответника са на стойност 4 786,48 лева.
В случая, от страна на ответника, въпреки изричното възлагането в негова
доказателствена тежест, не са ангажирани доказателства за установяване на
обстоятелството, че щетата не е причинена от него, или не е причинена виновно.
Поради това, предявения иск е основателен и следва да бъде уважен в пълен
размер.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, който доказва такива в размер на 191,46 лева държавна такса (л.4), 400 лева
депозит за особен представител, 350 лева депозит за съдебно-счетоводна експертиза
(л.68) и 1 173,50 лева адвокатско възнаграждение (л.134), или общо 2 114,96 лева,
които ответникът следва да бъде осъден да му заплати в пълен размер.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Д. Н., ЕГН: ********** да плати на „Ю. А. К. Б.“ ЕООД, ЕИК:
********, на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ сумата от 4 786,49 лева (четири хиляди
седемстотин осемдесет и шест лева и четирдесет и девет стотинки), представляваща
вреди от установени липси вследствие на извършена на 23.08.2024г. инвентаризация
(ревизия) на ответника, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на
исковата молба в съда – 17.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА И. Д. Н., ЕГН: ********** да плати на „Ю. А. К. Б.“ ЕООД, ЕИК:
********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 114,96 лева (две хиляди сто и
четеринадесет лева и деветдесет и шест стотинки) разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5