РЕШЕНИЕ
гр. София,
23.06.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VІ Търговско отделение, ЧЖ, в закрито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Бойчева частно гражданско дело № 4850 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 2146/01.04.2020 г. по описа на ЧСИ М.К., подадена от К.“С.В.К.- СиВЗК”, ЕИК *******– длъжник по изпълнително дело № 20207880400087 по описа на ЧСИ М.К., с рег. № 788 на
КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу постановление, обективирано в съобщение от 11.03.2020 г., с което е
оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване на адвокатското
възнаграждение. Жалбоподателят оспорва, че адвокатското възнаграждение на
взискателя е платено. Сочи, че следва да бъде намален размерът на адвокатското
възнаграждение на взискателя до минимално дължимия от 200 лева съгласно чл. 10,
т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Сочи, че по образуваното изпълнително дело кооперацията е
получила покана за доброволно изпълнение на 06.02.2020 г. и на 13.02.2020 г. е
извършила плащане към съдебния изпълнител на цялата присъдена сума. Сочи, че в
случая са извършени само две действия – подаване на молба за образуване на
изпълнително дело и молба за налагане на запори, като изпълнителното дело не се
отличава с правна и фактическа сложност.
Претендира разноски по настоящото
дело.
В дадения срок взискателят Б.Г.Г.подава възражение, в което оспорва жалбата на длъжника като неоснователна. Претендира разноски по делото.
Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен изпълнител, в които съдебният изпълнител претендира присъждане в негова полза на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд, като прецени доказателствата
по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и
доводите на страните, намира
следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 06.02.2020 г. на Б.Г.Г., чрез адв. В.Т., срещу длъжника К.“С.В.К.- СиВЗК”, въз основа на изпълнителен лист от 03.02.2020 г., издаден по гр.д. № 2927/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав, с който “С.В.К.- СиВЗК” е осъдена да заплати на Б.Г.Г.на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ сумата от 76 669,44 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение от длъжността “Риск Мениджър” за периода от 15.11.2018 г. до 15.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.01.2019 г. до окончателното плащане. В молбата се претендират разноските по изпълнителното дело, включително и адвокатско възнаграждение за образуване и процесуално представителство по делото. В молбата за образуване на изпълнителното дело не се установява да е посочен изпълнителен способ.
Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие от 09.10.2019 г., съгласно който договореното възнаграждение е в общ размер на 1 715 лева. В договора се съдържа и разписка, в която е посочено от адвоката, че адвокатското възнаграждение е получено в брой на 09.10.2019 г.
С отделна молба от 06.02.2020 г. е поискано да бъдат наложени запори върху всички вземания и банкови сметки на длъжника в три банки.
В покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 06.02.2020 г., е посочено задължението по изпълнителното дело, включително разноските по изпълнението.
На 06.02.2020 г. са изпратени и запорни съобщения до банки.
На 13.02.2020 г. е подадена молба от длъжника К.“С.В.К.- СиВЗК”, към която е приложен платежен документ за внасяне на дължимата сума по банковата сметка на ЧСИ М.К..
На 13.02.2020 г. е подадено възражение от длъжника К.“С.В.К.- СиВЗК”, с което се претендира да бъде намалено адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200 лева съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.
С обжалваното постановление, обективирано в съобщение от 11.03.2020 г,. съдебният изпълнител е отказал да намали размера на оспорвания от длъжника адвокатски хонорар на взискателя по изпълнителното дело.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срок, от длъжника по изпълнителното дело и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
В случая се оспорват от длъжника разноските по изпълнението в частта за определеното и прието за събиране адвокатско възнаграждение на взискателя.
Настоящият състав намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че не е платено адвокатското възнаграждение на взискателя. Видно от лист 3, на гърба от приложеното изпълнително дело, в представения от взискателя договор за правна защита и съдействие се съдържа и разписка, в която е удостоверено от адвоката, че адвокатското възнаграждение е получено в брой на 09.10.2019 г.
Основателни са обаче доводите на длъжника в жалбата относно размера на
адвокатското възнаграждение на взискателя, определено и прието за събиране в
изпълнителното производство. Следва да се съобрази, че в случая са извършени от
адвоката на взискателя действия по образуването на изпълнителното дело, за
което минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лева
съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в действащата
редакция към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие,
приложен към преписа от изпълнителното дело – 09.10.2019 г.), както се
претендира и в разглежданата жалба. В хода на изпълнителното производство освен
подадената на 06.02.202 г. молба за образуване на изпълнителното дело адвокатът
на взискателя не е извършил други процесуални действия за събиране на сумите по
изпълнителния лист, поради това съдът приема, че образуваното изпълнително
производство не се отличава с фактическа и правна сложност. Посочването на
начина на изпълнение в допълнителната молба от 06.02.2020 г. е условие за
редовността на молбата за образуване на изпълнителното дело, съгласно чл.426,
ал. 3 вр. с ал. 2 от ГПК. Доброволното плащане от страна на длъжника на сумите
по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение не предполага сложност на
изпълнителното дело или същински действия по воденето на изпълнението, поради
което не следва да бъде приложена нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения адвокатското възнаграждение на взискателя следва да бъде намалено до размера от 200 лева, тъй като в представения от взискателя по изпълнителното дело договор не се сочи да е начислявано ДДС.
С оглед на горното съдът намира, че следва да бъде отменено постановлението на ЧСИ М.К. от 11.03.2020 г. и вместо него да бъде постановено намаляване на разноските по изпълнителното дело в частта за приетото адвокатско възнаграждение на взискателя до размера от 200 лева.
По разноските:
Жалбоподателят претендира разноски в общ размер на 1 445 лева, от които 25 лева – държавна такса и 1 420 лева – адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
В подаденото възражение взискателят ответник по жалбата е направил
възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. В случая минималното
адвокатско възнаграждение за обжалване действията на съдебния изпълнител, определено по чл.10, т. 5 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на 200 лева. При съобразяване на правната и фактическа
сложност на делото съдът намира, че възражението на ответника по жалбата е
основателно и уговореното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в настоящото
производство следва да бъде намалено до минималния размер от 200 лева, който да
се вземе предвид от съда при изчисляване на разноските по делото на жалбоподателя.
С оглед на горното и предвид изхода на делото съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 225 лева, от които 25 лева –
държавна такса и 200 лева – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ постановление, обективирано в съобщение от 11.03.2020 г. на ЧСИ М.К., с рег. № 788 на КЧСИ, с район на действие – СГС, по изпълнително дело № 20207880400087, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА по жалба на К.“С.В.К.- СиВЗК”, ЕИК *******– длъжник по изпълнително дело № 20207880400087 по описа на ЧСИ М.К., с рег. № 788 на КЧСИ, с район на действие – СГС, приетите разноски по изпълнението в частта за приетото адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело на 200 лева (двеста лева).
ОСЪЖДА Б.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на К.“С.В.К.- СиВЗК”, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район “Възраждане”, пл. “*******, сумата от 225 лева (двеста двадесет и пет лева) - разноски в производството пред СГС.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.