Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 08.07.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети ноември през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2729 по описа за 2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от З.К.„Л.И.“ АД срещу И.К.К., по иск с правно основание чл. 274 ал.1 т.1 от КЗ (отм.), за
сумата от 73 632.86 лв., ведно със законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 25.02.2019 г. до окончателното плащане.
В обстоятелствената част на исковата молба се
твърди, че на 05.02.2011 г., около
13.50 часа, в гр. София на бул. „Георги Софийски“ в района на № 4, И.К.К., водач на лек автомобил „Ланчия
Капа“, с рег.№ ********, след употреба на алкохол( 2.4 промила) и при неспазване на
правилата за движение е станал причина за реализиране на пътнотранспортно
произшествие, с лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. №
СА ******, управляван от З.К.Й.. Твърди, че срещу ответника е повдигнато
обвинение и е образувано н.о.х.д. № 5155 по описа на Софийски районен, НО 19
с-в, приключило с одобрено от съда споразумение.
Ищецът сочи, че по гр.д. № 1296/2013
г., по описа на СГС, I ГО 9 състав, е осъден да заплати на З.К.Й.
сума в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, със законна лихва от
05.02.2011 г. до окончателното плащане. Делото е водено при участие на трето
лице помагач И.К.К.. Сочи, че с преводно нареждане от
04.12.2015 г., ищцовото дружество е превело на З.К.Й.
сумата от 73 632.86 лв., която
включва главница от 50 000 лв. и лихви от 05.02.2011 г. до 18.09.2015 г. в
размер на 23632.86 лв.
Ответникът И.К.К.
оспорва предявеният иск по размер и по основание, като счита, че така
предявеният иск е недоказан. Оспорва механизма на пътнотранспортно
произшествие, както и и приложения констативен
протокол № К 86 от 05.02.2011 г. При условията на евентуалност твърди,
че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водача З.К.Й.. Сочи, че
увреденото лице е имало възможност да предотврати настъпването на сблъска с
насрещно движещия се автомобил, управляван от него, като извърши маневра за
отклоняване на управлявания от него автомобил. Сочи, че З.Й.е имал достатъчно
време за реакция, а също така твърди, че същият не е бил с поставен обезопасителен колан. Претендира намаляване на
обезщетението на основание чл. 51, ал. 1 от ЗЗД. Счита, че искът е предявен в завишен размер и не отговаря на
действително претърпените вреди. Навежда доводи, че не са
налице претърпени вреди, толкова тежки и отличаващи се от нормалните при такава
телесна повреда, че да обуславят присъждането на обезщетение в толкова завишен
размер.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Видно
от протоколно определение от 24.03.2011 г., по н.о.х.д. № 5155/2011 г. на СРС,
19 състав, е одобрено споразумение с което И.К.К. се
е признал за виновен, за това, че на 05.02.2011 г., около 13,45 ч. в гр. София,
по бул. „Георги Софийски“, в района на № 4, при управление на „Ланчия Капа“, с рег.№ ********, с посока
на движение от бул. „Пенчо Славейков“ към бул. „Акад. И. гешов4, нарушил
правилата за движение – чл. 5, ал. 3, т. 1; чл. 16, ал. 1, т. 3; чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, като на посоченото време и място управлявал моторно превозно средство
с концентрация на алкохол в кръвта си 2,4 промила и след употреба на
високорискови наркотични средства, достигайки до скорост от 102 км./ч.,
предприел изпреварване на тролейбус, като навлязъл в лява лента на насрещното
пътно платно, пресичайки двойна непрекъсната линия, в резултат на което
настъпил челен удар с лек автомобил „Шкода Фабия“ с
рег. № СА ******, управляван от З.К.Й. и по непредпазливост причивнилл
средна телесна повреда на повече от едно лица – З.К.Й. и И.Ц.Й., което
представлява престъпление по чл. 343, ал. 1, вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК.
С влязло в сила решение от 23.02.2014 г., на СГС, I ГО – 9 състав,
постановено по гр.д. № 1296/2013 г. (потвърдено от САС, по
гр.д. № 4691/2014 г.), е осъдена „З.К.Л.И.“ АД, да заплати на З.К.Й. по иск по чл. 226 КЗ (отм.), сумата от 50 000 лв.,
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от 05.02.2011 г. Решението е постановено при участието на И.К.К., като трето лице помагач на ответника.
На
основание чл. 223, ал. 2 от ГПК, това,
което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото
лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла.
То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен
ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви
неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства. Следователно, съдът
не може да обсъжда възраженията, релевирани в
отговора на ответника, за съпричиняване от другия
водач и досежно размера на обезщетението.
Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно - счетоводна експертиза, при извършената проверка счетоводството на „З.К.Л.И."АД е установено,
че с преводно нареждане с уникален регистрационен номер ******** от 04.12.2015 г. „Застрахователна компания"АД е превело
от своята банкова сметка *** „Ю.Б.Б."АД
с IBAN: ***етка на З.К.Й.
в същата банка
с IBAN: ***,86 лв., като
в преводното нареждане
е посочено основание: „по гр. д. № 4691 /2014 САС“. Съответно банковата сметка на З.К.Й. в „Ю.Б.Б."АД
с IBAN: ***умата от 73 632,86 лв. на 04.12.2015 г.
Следователно са налице всички елементи на фактическия състав на регресния иск по чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), като се установи по делото наличието на влязло в сила решение по иск за заплащане на
обезщетение на увреденото от пътнотранспортното произшествие лице, постановено
при участието на ответника, като трето лице помагач, както и плащане на
присъденото обезщетение, съгласно счетоводната експертиза. Предявеният иск е
изцяло основателни следва да бъде уважен изцяло.
Относно
разноските
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски за внесена държавна
такса, в размер на 2 954,31 лв., сумата от 200 лв. да възнаграждение на
вещо лице и възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 200
лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.К.К., ЕГН **********,***, да заплати на „З.К.Л.И.“ АД,
ЕИК *******, гр. София, бул. „*******,
по предявения иск по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), сумата от 76 632,86 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на
исковата молба – 25.02.2019 г. до окончателното плащане на главницата, която
сума представлява общ размер на изплатено от ищеца застрахователно обезщетение
на З.К.Й., за причинените му по вина на ответника неимуществени вреди - болки и
страдания, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано
на 05.02.2011г., около 13.50 часа, в гр. София
на бул. „Георги Софийски“ в района на № 4, като водач на лек автомобил „Ланчия Капа“, с рег.№ ********, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото, както следва:
сумата от 2 954, 31 лв. - за
внесена държавна такса, 200 лв. за
депозит за експертиза и сумата от 200 лв.,
за възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: