№ 4746
гр. Варна, 15.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20253100502066 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. А. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., кв.“А.“,
ул.“Н. б.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**, действащ чрез особен представител адв.Е. С., със съдебен
адрес: гр.В., ул.“Г. Б.“ №**, против Решение №1889/27.05.2025г., постановено по гр.д.
№116609/2023г. по описа на Районен съд Варна, с което са уважени предявените от
“Технофер“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Южна
промишлена зона, представлявано от Петър Стефанов Добрев, представляван от адв.Н. П.,
обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, чл.233,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като е осъден въззивника на заплати на въззиваемия сумата
от 1200лв., представляваща дължима наемна цена за месеците септември, октомври,
ноември и декември 2023г., на основание Договор за наем от 05.04.2019г. и Анекс към него
от 05.05.2019г., и сумата от 2585.28лв., представляваща дължимо обезщетение за
причинените вреди-прекъсване на алуминиев кабел ниско напрежение 185 мм2 до
разпределително табло №1 и повреждане на врати за обезопасяване на разпределително
табло №1, по време на ползване на наетите съоръжения, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба-21.12.2023г. до
окончателното изплащане на задължението.
В жалбата се излага, че атакуваното решението е постановено при неправилното
приложение процесуалния и на материалния закон, и е необосновано. Твърди се, че ищецът
не е доказал възникването на твърдяното наемно правоотношение, тъй като не е
идентифицирана “площадката“ предмет на договора за наем, не е установено предаването на
конкретни съоръжения и чия е собствеността на двете корозирали табла и кабела, едното от
1
които е предмет на иска за обезщетение. Също така липсват доказателства, че ищецът е
изградил преносна мрежа и е монтирал електромер, съгласно договореното с анекса, поради
което договорът не е влязъл в изпълнение. На следващо място се поддържа, че не са
ангажирани доказателства за дължимата наемна цена, тъй като са представени единствено
проформа фактури, които не създават вземане, а липсват данъчни фактури и платежни
документи. Не е доказана и претенцията за обезщетение, тъй като експертите установяват
корозия и амортизация, липса на следи от външно въздействие и невъзможност да се
определи моментът на повредите, както и че липсват врати, поради ръжда, а не поради
злонамерени действия. Свидетелските показания установяват свободен достъп на трети лица
до таблата, а кабелът е изваден и ремонтиран с изолирбанд от неизвестно лице. Твърди се, че
не е доказано приемане на вещите в добро състояние, съответно вина на наемателя, като в
слуячая презумпцията на чл.233, ал.1 от ЗЗД е неприложима. Твърди се още, че присъдената
стойност на вредите включва подобрения-изработка на нови врати, ключалки, подсилване,
муфи и обезщетение за още едно табло, които не са съществували първоначално и са извън
петитума на ИМ. С оглед горното, се моли за отмяна на решението и постановяване на ново,
с което да отхвърли предявените искове.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, с който
се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Оспорват се доводите на
жалбоподателя относно липсата доказателства, като се поддържа, че е проведено главно и
пълно доказване на сключването на процесният договор за наем при ясно и свободно
формирана воля на страните за постигане на уговорените правни последици. Доказано е
също така, че ответникът е ползвал съоръженията, предмет на договора за наем, както и че
претендираните имуществени вреди върху съоръженията, са нанесени именно от него по
време на ползването им. Сочи се, че в първоинстанционното производство е установено, че
ищеца е собственик на ел.съоръженията, предмет на договора за наем, които са закупени с
фактура от 08.11.2006г. Твърди се, че обстоятелството, че ищцовото дружеството е
собственик на съоръженията не е било спорно между страните, като възражения относно
собствеността, са направени едва с писмената защита по делото, т.е. при преклудирана
процесуалната възможност за това. Поддържа се, че оспорванията на жалбоподателя за
липса на индивидуализация на ползваната от ответника площадка, са опровергават от
събраните по делото доказателства. Сочи се, че обясненията на свидетелите и заключенията
на двете изготвени по делото СТЕ, еднозначно установяват и индивидуализират ползваната
от ответника площадка. Оспорват се доводите на жалбоподателя, че не е изградена преносна
мрежа и не е монтиран електромер, поради което договорът не е влязъл в сила. Поддържа се,
че приетите по делото доказателствата установяват по категоричен начин, че преносна
мрежа до наетата площадка е била изградена и ответникът е консумирал електричество,
именно чрез ползването на процесните ел.съоръжения. Поддържа се още, че съгласно
подписаният между страните Анекс към процесния договор, задължението за изграждане на
преносна мрежа до площадката, е възложено в тежест на ответника, като в т.2 от анекса е
изрично уговорено, че след 31.12.2020г. наемателя се задължава да заплаща наемната цена,
независимо от степента на изграждане на преносната мрежа. На следващо място се
2
поддържа, че по делото е установено категорично, че по време на срока на договора, при
работа с тежкотоварна техника от страна на ответника, са нанесени претендираните вреди
върху наетите съоръжения, като стойности на вредите е установена със заключението на
СТЕ. В обобщение се поддържа, че решението на първоинстанционният съд е мотивирано
задълбочено и всеобхватно, поради което се моли за потвърждаването му и за присъждане на
деловодни разноски.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване акт и съдържаща останалите необходими приложения, и на основание чл.267
от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на Б. А. Х., с ЕГН **********,
действащ чрез особен представител адв.Е. С., против Решение №1889/27.05.2025г.,
постановено по гр.д.№116609/2023г. по описа на Районен съд Варна, с което са уважени
предявените от “Технофер“ ЕООД, с ЕИК *********, обективно кумулативно съединение
искове с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, чл.233, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като е
осъден въззивника на заплати на въззиваемия сумата от 1200лв., представляваща дължима
наемна цена за месеците септември, октомври, ноември и декември 2023г., на основание
Договор за наем от 05.04.2019г. и Анекс към него от 05.05.2019г. и сумата от 2585.28лв.,
представляваща дължимо обезщетение за причинените вреди-прекъсване на алуминиев
кабел ниско напрежение 185 мм2 до разпределително табло №1 и повреждане на врати за
обезопасяване на разпределително табло №1, по време на ползване на наетите съоръжения,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковата
молба-21.12.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№2066/2023г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 05.11.2025г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3