№ 452
гр. Несебър, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20252150100879 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 6591/07.07.2025 г.,
пояснена с молба вх. № 7309/28.07.2025 г. на Т. Ю. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес в
гр. София, 1404, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 68, чрез адв. А. Р. от САК, срещу собствениците в
Етажната собственост на к-с „А.“ в ПИ с ид. № ***, с адрес в к.к. Сл.бряг, общ. Несебър,
обл. Бургас, ***, кв. „Ф., представлявани от председателя на УС – П.М.К., с която се иска от
съда на основание чл. 40 и сл. от ЗУЕС да отмени като незаконосъобразни решенията по т.
5.1 и т. 5.4, взети от общото събрание на ЕС, проведено на 26.06.2025 г. Претендират се
съдебно-деловодни разноски.
Твърди се, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в ответната ЕС – СОС с ид.
№ ***.1.10, както и че на посочената дата били взети оспорваните решения на ОСЕС.
Излагат се доводи за нищожност /по същество незаконосъобразност/ на решението по т. 5.1,
доколкото със същото не са определени вноски към ЕС за поддръжка и управление на
общите части, а се препраща към решения на ОСЕС от 2022 г., което било неясно до степен
липса на решение. Аргументира се незаконосъобразното определяне на лихва за забава над
законната с решението по т. 5.4. В приложение към исковата молба са представени писмени
доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор вх. №
10029/14.10.2025 г. от страна на ответната етажна собственост, с който е взето становище за
неоснователност на претенцията. Излагат се подробни насрещни твърдения, обосноваващи
законосъобразността на оспореното ОСЕС и взетите на него позитивни решения. Моли се за
отхвърляне на иска, като неоснователен и присъждане в полза на ответната страна на
сторените съдебни разноски. В приложение се представят писмени доказателства.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Депозира молба
вх. № 11421/17.11.2025 г., с която моли предварителният доклад на съд Представя списък на
разноските.
Ответната страна се представлява в съдебно заседание по делото от упълномощен
адвокат, който оспорва иска, като недоказан и неоснователен и моли за отхвърлянето му.
Претендира присъждането на разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
1
фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС, в тежест на ищеца е да
установи, че е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост и
че са били взети решенията, чиято отмяна се иска.
В тежест на ответника е да докаже, че решенията са взети при спазване на материалния
закон при приемането им.
С протоколно определение № 1168/03.11.2025 г. съдът е изготвил доклад по делото в
горния смисъл, приет без възражения на страните, като е отделил за безспорно
обстоятелството, че ищецът е собственик на СОС ид. № ***.1.10 в ответната ЕС, както и че
на 26.06.2025 г. са взети решения на общото събрание на етажната собственост /ОСЕС/ на к-
с „А.“ в ПИ с ид. № ***. В подкрепа на тези факти са и представените от страните
доказателства – приложеният с исковата молба и отговора протокол /л. 5-6; л. 32-40 от
делото/, установяващ взети положителни решения на ОСЕС от 26.06.2025 г., предмет на
оспорване по настоящото дело, както и представен от ищеца нотариален акт /л. 12-14 от
делото/ удостоверяващ качеството му на етажен собственик за СОС ид. № ***.1.10, считано
от 15.12.2023 г.
Според задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК,
напр. решение № 8 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2014 г., I г. о., ГК, протоколът е
свидетелстващ документ, установяващ извършените от общото събрание действия и взетите
решения. Наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на
протокола, удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени лица за това,
определен начин за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му придават
доказателствена сила на протокола. След изтичане на срока за оспорване на съдържанието
му, протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда
доказателствена сила. За да е допустимо оспорването на протокола в съдебното
производство е необходимо етажният собственик на докаже, че е оспорил същия по
надлежния ред на чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС, каквито твърдения в настоящия процес не бяха
направени.
По делото отсъстват твърдения протоколът да е бил оспорен по реда на чл. 16, ал. 9 от
ЗУЕС, предвид което съдът приема, че същият е придобил стабилитет и обвързваща
етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила, съответно - за вярно
вписаните в него обстоятелства и автентичността на положените подписи на посочените в
него лица.
Тук следва да се отбележи, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС,
преценката за законосъобразност, която дължи съдът, е ограничена само до изрично
посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за
отмяна на атакуваните актове на общото събрание /ОС/. Това следва от характера на
производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата
молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда
на чл. 290 от ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.
Страните не спорят, че процесното ОСЕС е свикано и проведено редовно, в
съответствие с изискванията на чл. 12-17 от ЗУЕС, като в подкрепа на това са представени и
писмени доказателства с отговора на ответната страна /л. 29-44 от делото/.
Предвид горното, настоящият съд намира, че следва да бъдат разгледани единствено
възраженията за материална незаконосъобразност на атакуваните решения по т. 5.1 и т. 5.4
от протокола.
Посочените две решения са заложени по т. 5 от дневния ред на проведеното ОСЕС –
„Определяне размера на паричните вноски за Етажната собственост, както и срок и начин на
плащане“. Видно от удостоверените с протокола проведени разисквания по т. 5 от дневния
ред, председателят е предложил на ОС четири отделни решения, вкл. по т.5.1 - да не се
гласува размер на вноска към фонд „Ремонт и обновление“ и паричната вноска за
управление и поддръжка на ЕС, тъй като размерът им е определен с решение на ОСЕС от
11.07.2022 г.; и по т.5.4 – за забава в плащания на парични задължения към ЕС да се дължи
лихва в размер на 0,10% за всеки просрочен ден до пълното изплащане на задължението,
считано от 01.05 на текущата година.
2
С проведено гласуване, всички предложени по т. 5 от дневния ред решения, вкл. по
т.5.1 и т.5.2, са взети с мнозинство от 63,06 % ид.ч. „ЗА“. Видно от протокола в тази му част,
ищецът е гласувал „ПРОТИВ“.
В практиката на ВКС по решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., I г. о. е
дадено следното тълкуване: Етажната собственост, която не е учредила сдружение за
управление, т.е. не е персонифицирана, се управлява от общото събрание на етажните
собственици, респективно на етажните собственици и обитателите чрез взетите от него
решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от
присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. Многостранна
сделка не може да се сключи от лице, което не е съгласно с общо формираната воля. При
решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките.
Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната
собственост са по широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила
решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни
собственици, включително за тези които са гласували против, за не участвалите във
вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или
обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни
собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. В този смисъл те са особен вид
многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на
обща цел. Законът – ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения,
като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна
компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на
решението. ЗС и ЗУЕС не урежда специални основания за нищожност на решенията на
общото събрание на етажната собственост. Отликите между вземането на решенията
от сключването на сделките, дори и многостранните са съществени, което е основание да
се приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да се
прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС
и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за спазването им. За разлика от
нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице
безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е
съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен
и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието – чл.
40, ал. 2 ЗУЕС. Ограничена е активната процесуална легитимация, като е предоставена
такава само на собствениците на обекти от етажната собственост – чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
Правомощията на съда са ясно дефинирани. Отмяната на решението на етажната
собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на
императивни правни норми. Предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни
решения, т.е. такива с които е прието позитивно решение. Не подлежат на отмяна
решенията, с които се отхвърля предложение, тъй като съдът не може да вземе решение
вместо общото събрание.
Това тълкуване е възпроизведено и в актуалната практика на Върховния касационен
съд, напр. Определение № 50408 от 20.10.2022 г. по гр. д. № 978 / 2022 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро гр. отделение, Решение № 50024 от 27.03.2023 г. по гр. д. № 978 / 2022
г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение, Определение № 4176 от 20.09.2024 г. по
ч. гр. д. № 2689 / 2024 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение и др., вкл. цитирани
в посочените актове, като се споделя изцяло и от настоящия решаващ състав на съда.
Така, може да бъде направено обобщението, че решенията на ОСЕС са многостранни
актове на непресонифицирана общност, насочени към обща цел, приемат се със
законоопределени мнозинства и рамките на законоустановена предметна компетентност,
като подлежат на специфичен съдебен контрол за законосъобразност само позитивните
такива.
Видно от изричните твърдения на ищеца, в процесния случай и независимо от
формулировката, позитивно решение по т. 5.1 от дневния ред на оспореното ОСЕС не е било
взето, респ. отсъства предмет на контрол за законосъобразност от страна на сезирания съд –
правна промяна, която да бъде реализирана в правоотношенията. Както е посочено в
цитираното решение на ВКС не подлежат на отмяна решенията, с които се отхвърля
3
предложение или се взима решение да не се провежда гласуване по определен въпрос, тъй
като съдът не може да вземе решение вместо общото събрание, независимо от мотивите за
отхвърлянето, респ. невземането на решение. От друга страна, не се твърди обжалваното
решение да поражда задължения, да рефлектира пряко в правната сфера на ищеца или да
подлежи на принудително изпълнение, предвид което съдът намира, че същият не разполага
с правен интерес да го оспорва с конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС.
По повод оплакванията за „нищожност“ на решението, съдът намира същите за изцяло
несъстоятелни. Съгласно Решение № 50024/27.03.2023 г. по гр.д. № 978/2022 г. по описа на
ВКС, II-ро Г.О., бе дадено разяснение, че нищожност на взето решение на ОСЕС е
допустимо да се установява извън срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, както чрез иск, така и по
възражение, но само по твърдения за формална привидност, като са дадени и примерни
хипотези. Във всички останали случаи на извършено в срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС
оспорване /какъвто е и процесният/, контролът е специфичен и за незаконосъобразност,
независимо от твърдения порок.
Както бе посочено по-горе, след влизането си в сила решенията на ОСЕС обвързват
всички етажни собственици, вкл.тези, които по-късно са придобили това качество /чл. 11, ал.
4 от ЗУЕС/. В този смисъл решенията на ОСЕС от 11.07.2022 г. са произвели действие за
ищеца от момента на придобиване на собственост в ЕС – 15.12.2023 г., като няма спор по
делото, че с тях са определени размери на дължимите към ЕС вноски за разходи по чл. 50 и
чл. 51 от ЗУЕС. В случая ОСЕС е решило да не приема нови размери на вноските за 2025 г.,
което е в рамките на правомощията му по чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС. Действително ЗУЕС
съдържа императивна уредба относно допустимия ред за определяне и минималните размери
на дължимите от собствениците към ЕС вноски, но не предвижда задължение същите да се
определят ежегодно или да се актуализират при промяна в състава на ЕС. В този смисъл,
приетото по т.5.1 на оспореното ОСЕС решение не противоречи на императивна законова
разпоредба, явява се действително и отрицателно, предвид което и не подлежи на контрол за
законосъобразност от съда.
За пълнота следва да се посочи, че право на всеки етажен собственик е съгласно чл. 12,
ал. 5 от ЗУЕС да инициира ОСЕС по неотложен въпрос, вкл. за актуализация на вноските
към ЕС. Право на искане за свикване на ОСЕС е предоставено и на собственици,
представляващи поне 20 % от ид.ч. в общите части на сградата, съгласно чл. 12, ал. 2 от
ЗУЕС. Възможност за поставяне на неотложен въпрос за гласуване пред ОСЕС е предвидена
и с разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от ЗУЕС. Налага се извод, че законът е предвидил
достатъчно гаранции за поставянето на разглеждане пред ОСЕС на въпрос от
компетентността му, дори по инициатива на малцинство в общността на собствениците или
на един единствен етажен собственик. В този смисъл, мотивите на ищеца за неяснота на
начина на определяне вноските към ЕС могат да бъдат основа за иницииране вземане на
съответно решение от ЕС. Друг е въпросът за желанието да се формира общностна воля и
нейното съдържание, който обаче не може да бъде предмет на съдебен контрол по същество,
както бе посочено по-горе, освен ако не е изразена в положително решение.
По изложените съображения искът за отмяна на решението по т.5.1 от проведеното на
26.06.2025 г. ОСЕС на ответната ЕС следва да се остави без разглеждане в тази част, поради
отсъствие на подлежащо на съдебен контрол положително решение.
По отношение на искането за отмяна на решението по т.5.4 от процесното ОСЕС,
съдът намира същото за основателно. Както бе посочено по-горе ЗУЕС регламентира
задължителен ред за управление общите части на сгради в режим на ЕС, като определя
изчерпателно правомощията на всеки орган на ЕС, вкл. на общото събрание на
собствениците. С разпоредбата на чл. 11 от ЗУЕС не е предвидено правомощие на ОС да
приема решения задължаващи изпадналите в забава собственици да заплащат лихва за
просрочените си задължения към ЕС. Обезщетението за забава на парични задължения е
определено по силата на закона – чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като всяко решение на ЕС
противоречащо на общото правило се явява взето при отсъствие на компетентност и
незаконосъобразно. В случая, с решението по т.5.4 е приет размер на дължимата лихва,
надхвърлящ размера на законната лихва към м.юни 2025 г., но дори решението да беше за
лихва в по-нисък размер или съответен на законната лихва, то същото отново би било
незаконосъобразно. Размерът на законната лихва е плаващ, поставен в зависимост от
4
определяния ежемесечно от БНБ размер на основания лихвен процент, респ. предвиждането
му е невъзможно с оглед бъдещ период.
С оглед всичко изложено до тук съдът достигна до краен извод, че предявеният иск
следва да бъде частично уважен, като се отмени решението, взето на 26.06.2025 г. от ОСЕС
по т. 5.4, с което за забава в плащания на парични задължения към ЕС е определено да се
дължи лихва в размер на 0,10% за всеки просрочен ден до пълното изплащане на
задължението, считано от 01.05 на текущата година. В останалата част искът следва да бъде
оставен без разглеждане като недопустим.
При този изход на спора разноски се дължат и на двете страни по равно. С оглед
представения списък и доказателствата, ищецът е заплатил държавна такса за
производството в размер на 66 лева, от която в тежест на ответната страна следва да се
възложи възстановяването на 33 лева. Що се касае до претендираното възнаграждение от
адвоката от 1000 лева и за предоставена безплатна правна помощ по делото за ищеца-
роднина, същото се явява неоснователно и недоказано. Действително, адв. Р. от САК е
осъществил процесуално представителство за ищеца по делото, но въз основа на
пълномощно, като отсъстват доказателства за сключен договор за правна защита и
съдействие и неговото твърдяно основание.
От своя страна ответната етажна собственост доказва разход за заплатено адвокатско
възнаграждение от 1000 лева, срещу размера на което няма постъпило от ищеца
своевременно възражение. Така, в тежест на ищеца следва да се възложи заплащането на
съразмерна част от сторените по делото разноски от ответната страна в размер на 500 лева,
доколкото съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба вх. № 6591/07.07.2025 г., пояснена с
молба вх. № 7309/28.07.2025 г. на Т. Ю. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. София,
1404, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 68, чрез адв. А. Р. от САК, срещу собствениците в Етажната
собственост на к-с „А.“ в ПИ с ид. № ***, с адрес в к.к. Сл.бряг, общ. Несебър, обл.
Бургас, ***, кв. „Ф., представлявани от председателя на УС – П.М.К., с която се иска от съда
на основание чл. 40 и сл. от ЗУЕС да отмени като незаконосъобразно отрицателно решение
по т. 5.1: „Не бе подложен на гласуване нов размер на паричната вноска към „Фонд ремонт и
обновление“ и паричната вноска за управление и поддръжка на ЕС, тъй като размерът им е
приет с решение на ОС на ЕС от 11.07.2022 г.“, взето от общото събрание на ЕС, проведено
на 26.06.2025 г., и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 879/2025 г. по описа на НРС,
като недопустимо в тази част.
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, предявен от етажния
собственик Т. Ю. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. София, 1404, ж.к. „Гоце
Делчев“, бл. 68, чрез адв. А. Р. от САК, срещу собствениците в Етажната собственост на
к-с „А.“ в ПИ с ид. № ***, с адрес в к.к. Сл.бряг, общ. Несебър, обл. Бургас, ***, кв. „Ф.,
представлявани от председателя на УС – П.М.К., решение по т.5.4, взето от ОСЕС на
ответната ЕС на 26.06.2025 г., с което за забава в плащания на парични задължения към ЕС е
определено да се дължи лихва в размер на 0,10% за всеки просрочен ден до пълното
изплащане на задължението, считано от 01.05 на текущата година, КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, собствениците в Етажната
собственост на к-с „А.“ в ПИ с ид. № ***, с адрес в к.к. Сл.бряг, общ. Несебър, обл.
Бургас, ***, кв. „Ф., представлявани от председателя на УС – П.М.К., да заплатят на Т. Ю.
Р., ЕГН **********, сумата от 33 /тридесет и три/ лева, представляваща направени по
делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, Т. Ю. Р., ЕГН **********, да заплати
5
на собствениците в Етажната собственост на к-с „А.“ в ПИ с ид. № ***, с адрес в к.к.
Сл.бряг, общ. Несебър, обл. Бургас, ***, кв. „Ф., представлявани от председателя на УС –
П.М.К., сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направени по делото разноски.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок
от връчването му в препис на страните.
В частта с характер на определение за частично прекратяване на делото,
решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Бургас в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6