Определение по дело №3351/2023 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 3106
Дата: 7 декември 2023 г. (в сила от 7 декември 2023 г.)
Съдия: Ангел Ташев
Дело: 20235220103351
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 септември 2023 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3106
гр. Пазарджик, 07.12.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20235220103351 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на С. И.
С., ЕГН **********, с адрес: с. ***, ул. „**** № ***, чрез адвокат В. Г. А. от АК П. с адрес
за призоваване: гр. ***, ул. „***“ № ***, против „ВИП 2012“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление: с. *** ул. „****“ № ***, ЕИК *********, представлявано от управителя си
В. М. В.
Обстоятелства, на които ищецът основава претендираното право и
предявения иск:
В исковата молба се твърди, че от 18.07.2022 г., с трудов договор №
00000263/18.07.2022 г., ищецът е бил назначен работил като „сезонен работник“ при
ответното дружество, на длъжност „общ работник парник“ с икономическа дейност
„Отглеждане на зеленчуци дини и пъпеши кореноплодни и грудкови", с основно трудово
възнаграждение от 710 лева, което от 01.01.2023 г. се повишило на 780 лева.
Сочи, че със заповед № 00000246/11.08.2023 г., на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, по
взаимно съгласие, било прекратено трудовото правоотношение, считано от 14.08.2023 г..
Посочва, че му били изплатени трудовите възнаграждения до 10.06.2023 г., като за
периода от 11.06.2023 г. до 14.08.2023 г. такова не му е изплатено и до настоящия момент,
както и полагащата му се сума за неизползван платен годишен отпуск, както следва:
- за периода 11.06.2023 г. до 30.06.2023 г., за неизплатено трудово възнаграждение,
сумата от 520 лева, дължими на 25.07.2023 г., ведно със законната лихва за неизплатеното
трудово възнаграждение за същия период, от 26.07.2023 г. до датата на подаване на исковата
молба - 14.09.2023 г. в размер на 9,85 лева;
- за периода от 01.07.2023 г. до 31.07.2023 г., за неизплатено трудово възнаграждение,
сумата от 780 лева, дължими на 25.08.2023 г., ведно със законната лихва за неизплатено
трудово възнаграждение за същия период, от 25.08.2023 г. до датата на подаване на исковата
молба - 14.09.2023 г. в размер на 14,78 лева;
- за периода от 01.08.2023 г. до 14.08.2023 г., за неизплатено трудово възнаграждение,
сумата от 380 лева, както и неизплатената от ответника сума за неизползван годишен отпуск
за периода от 01.01.2023 г. до 14.08.2023 г., в размер на 481 лева.
Претендира и законна лихва от датата на депозирането на исковата молба в съда до
1
окончателното изплащане на вземането.
По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати дължимите й трудово възнаграждения в посочения
период и размер, обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане,
както и обезщетение за забава върху всяка едно закъсняло плащане на трудовото
възнаграждение.
Претендира разноски. Сочи доказателства.
При така изложените твърдения съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.
На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В
срока по чл.131 ГПК ответникът не депозира писмен отговор.
Доказателствени искания:
Представените по делото писмени доказателства от ищеца относими /установяват
обстоятелства, които са от значение за делото/, допустими /предвидени в закона за
установяване на тези факти/ и необходими/.
На основание чл.146, ал.1, т.5, вр. ал.2 ГПК съдът следва да укаже на страните, че
съгласно чл.153 и чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА на ищеца, че е в негова тежест да установи, че се е намирал в трудово
правоотношение на ответника, като е заемал длъжността „общ работник парник“ с
икономическа дейност „Отглеждане на зеленчуци дини и пъпеши кореноплодни и
грудкови", с основно трудово възнаграждение от 710 лева, което от 01.01.2023 г. се
повишило на 780 лева, че трудовото првавоотношение е прекратено на твърдяното
основание, размерът на неизплатеното трудово възнаграждение през процесния период,
изискуемостта на същите, както и размера на дължимото обезщетение за неползван платен
годишен отпуск и размера на обезщетението за забава.
УКАЗВА на ответника, че е в негова тежест да установи, че е заплатил на ищеца
претендираното трудово възнаграждение и обезщетение за непозлван платен годишен
отпуск.
Съдът констатира, че е налице нередовност на исковата молба, тъй като в
обстоятелствената й част и петитума е налице разминаване между периодите и сумите,
които се претендират като дължимо трудово възнаграждение, както следва:
В обстоятелствената част е посочено:
- за периода от 01.07.2023 г. до 31.07.2023 г., за неизплатено трудово
възнаграждение, сумата от 780 лева, дължими на 25.08.2023 г., ведно със законната лихва за
неизплатено трудово възнаграждение за същия период, от 25.08.2023 г. до датата на
подаване на исковата молба - 14.09.2023 г. в размер на 14,78 лева.
В петитума е посочено:
- за периода от 01.07.2023 г. до 24.07.2023 г., за неизплатено трудово възнаграждение
- сумата от 650 лева, ведно със законната лихва за неизплатено трудово възнаграждение за
същия период, от 25.08.2023 г. до датата на подаване на исковата молба - 14.09.2023 г. в
размер на 12,08 лева.
В обстоятелствената част е посочено:
- за периода от 01.08.2023 г. до 14.08.2023 г., за неизплатено трудово възнаграждение,
сумата от 380 лева, а в петитума липсва периода и сумата;
В обстоятелствената част е посочено:
2
- неизплатената от ответника сума за неизползван годишен отпуск за периода от
01.01.2023 г. до 14.08.2023 г., в размер на 481 лева.
В петитума е посочено:
- възнаграждение за неизползван годишен отпуск за периода от 20.02.2023 г. до
24.07.2023 г., дължимо на 25.08.2023 г., в размер на 267 лева, ведно със законната лихва за
неизползван годишен, дължими на 25.08.2023 г. до датата на подаване на исковата молба -
14.09.2023 г. – 1,90 лева.
Във връзка с горното да уточни, кои суми /техния размер/ и за кои периоди се
претендират, като се отстрани несъответствието между обстоятелствената част на исковата
молба и нейния петитум.
УКАЗВА на ищеца, че ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ изцяло и в срок на дадените указания
производството по делото ще бъде прекратено, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
постигнат такава ще спестят време и разноски и ще разрешат правния спор помежду си по
начин, удовлетворяващ и двете страни.
Воден от горното и на основание чл.312, ал.1, във вр. с чл. 146 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.01.2024 г. от
09:55 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото разпореждане.
УКАЗВА на ищеца да отстрани посочените в мотивната част на настоящото
определение нередовности на исковата молба в срок до датата на съдебното заседание.
УКАЗВА на ищеца, че ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ изцяло и в срок на дадените указания
производството по делото ще бъде прекратено, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото.
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца, че е в негова тежест да установи, че се е намирал в трудово
правоотношение на ответника, като е заемал длъжността „общ работник парник“ с
икономическа дейност „Отглеждане на зеленчуци дини и пъпеши кореноплодни и
грудкови", с основно трудово възнаграждение от 710 лева, което от 01.01.2023 г. се
повишило на 780 лева, че трудовото првавоотношение е прекратено на твърдяното
основание, размерът на неизплатеното трудово възнаграждение през процесния период,
изискуемостта на същите, както и размера на дължимото обезщетение за неползван платен
годишен отпуск и размера на обезщетението за забава.
УКАЗВА на ответника, че е в негова тежест да установи, че е заплатил на ищеца
претендираното трудово възнаграждение и обезщетение за непозлван платен годишен
отпуск.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за извънсъдебно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
УКАЗВА на ответника, че на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
3
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, последиците по чл. 238,
ал. 2 от ГПК, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ срещу ищеца, ако той не се
яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не
е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Определението е окончателно.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4