Решение по дело №763/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрисконсулт С. С., против решение № 104 от 29.01.2024 г. на ВРС, постановено по АНД № 20233110202867/2023 г., по описа на ВРС, с което е отменен Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, с който на "ИФ МАШ" ЕООД, за нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179, ал. 3б вр. чл. 187а ал. 2. т. 3 от съшия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева. С решението са присъдени разноски в полза на "ИФ МАШ" ЕООД, в размер на 700 /седемстотин/ лева.

В касационната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност на въззивното решение като постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Изложените в решението мотиви за липса на правна възможност за издаване на ЕФ за извършено нарушение по чл.179б, ал.3 ЗДвП счита за неправилни. Прави се анализ на разпоредбата на чл.9а от Директива 62/1999, като се твърди, че въведената от законодателя санкционна система не противоречи на принципа на пропорционалност на налаганите наказания. По изложените съображение се отправя искане за отмяна на атакуваното решение и потвърждаване на издадения ЕФ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Ответникът по касация, не изпраща представител. С писмен отговор и становища по делото оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност. Отправя искане за оставяне в сила на въззивното решение и присъждане на направените от дружеството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение за оставяне в сила на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на "ИФ МАШ" ЕООД, против Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушаване разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179, ал. 3б вр. чл. 187а ал. 2. т. 3 от съшия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

Районният съд приел за установено от фактическа страна, че на 11.11.2020 г. в 11, 09 часа с устройство № 10172 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А - 5, км. 6 + 683, с посока намаляващ километър, в Община Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено /заснето/ нарушение с ППС - влекач „ВЛЕКАЧ ВОЛВО ФМ“ с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 20 500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, за което изцяло не била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ според категорията на ППС, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

За да отмени процесния ЕФ, въззивният съд констатирал, че лицето е санкционирано за нарушение на чл.102, ал.2 ЗДвП, наказуемо по чл.179, ал.3б ЗДвП. Хипотезата на нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП не е посочена в разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП, която изрично предвижда издаването на електронен фиш само за нарушенията по чл.179, ал.3 ЗДвП, които са установени и заснети от електронната система по чл.167а, ал.3.

Обжалваното решение на Районен съд - Варна е валидно и допустимо, постановено при правилно приложение на закона, поради следното:

На първо място, нарушението по чл.179 ал.3б от ЗДвП, обективно осъществено от дружеството, е извън обхвата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, чиято норма изрично предвижда издаването на ЕФ само за нарушенията по чл.179 ал.3 от ЗДвП, установени и заснети от електронна система по чл.167а, ал.3 от Закона. Поради това, заснетото в случая нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП е следвало да бъде установено със съставяне на АУАН, и санкционирано чрез издаване на НП, т.е. по общия ред на ЗАНН, като за него, към момента на извършването му, е било недопустимо съставянето на ЕФ. До извод, различен от изложения, не би могло да се стигне и въз основа на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно който по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателна отговорност. Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С последващото изменение на текста /ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г./, обхватът на нормата е изрично разширен до нарушенията по чл.179, ал.3 – 3б вкл., което е несъмнено доказателство, че към датата на санкционирането на осъщественото от дружеството административно нарушение е било допустимо единствено по общия ред - чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Санкционирането му с ЕФ представлява съществено и неотстранимо в съдебната фаза на производството процесуално нарушение, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на фиша. На следващо място, настоящият състав намира, че е налице противоречие на разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП с разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 17 юни 1999г относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид задължителните постановки на новопостановеното решение по дело № С~61/2023г., както и на решението по обединени дела Euro- Team и Spiral-Gep, С-501/2014 на СЕС, с приемането на националната санкционна разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП и чл.187а, ал.2 т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като те предвиждат глоба и имуществена санкция в абсолютен размер от 2 500лв, респективно - не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба - чл.179, ал.3б вр.чл.187а ал.2 т.3 от ЗДвП - да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.10б, ал.3 от ЗП. Според легалната дефиниция на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция, то не би могла да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на ответника по касация.

В този смисъл, въззивният съд е постановил правилно и обосновано решение и не са налице сочените в касационната жалба основания за неговата отмяна. Други такива, налагащи ревизия или отмяна на решението, не се установяват и при задължителната служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК, поради което решението ВРС следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора се явява основателна претенцията на ответника по касация за разноски. От страна на касатора е направено искане за редуциране размера на адвокатското възнаграждение, което се явява неоснователно. Съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., ползвана като ориентир за размера на дължимите адвокатски възнаграждения, при материален интерес в настоящото производство в размер на 2500 лв., се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. За представителство пред настоящата инстанция ответникът по касация е представил Договор за правна защита и съдействие и доказателства за платена сума в размер на 450 лева, които следва да бъдат присъдени. Последните освен, че са под минималния размер, не се явяват прекомерни и съобразно правната и фактическа сложност на делото и процесуалната активност на ангажирания защитник.

Водим от горното, и на основание чл.221, ал.2, изр. първо предложение първо от АПК, Административен съд - Варна, Трети тричленен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 104 от 29.01.2024 г. на ВРС, постановено по АНД № 20233110202867/2023 г., по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на "ИФ МАШ" ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляващо адвокатско възнаграждение за касационна инстанция.

Решението е окончателно.