Решение по дело №136/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 136

гр. Видин, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на трети тттттридесетиддвадеседва

 петнадесети май

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

 Вергил Дуцов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Касационно АНД №

136

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от С.Ц.М. *** против решение № 94 / 09.03.2023г. по АНД № 1352/2022г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 26 - 0000500 от 15.11.2022г. на Директора на РД „АА“ - Враца, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева на основание чл.93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че ВРС не е установил фактическата обстановка съобразно събраните по делото доказателства, като не е взел предвид, че са налице процесуални нарушения, както и такива на материалния закон. Посочва се също, че ВРС не е обсъдил всички направени от тях възражения в първоначалната жалба, както и евентуалното приложение на чл.28 от ЗАНН.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС, както и да бъде отменено НП.

Ответната по делото страна, в писменото си становище твърди, че решението на ВРС е правилно и следва да бъде оставено в сила, тъй като издаденото НП не страда от пороци и е законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си, същата е основателна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят и от Административният съд.

Безспорно е, че на 01.11.2022г., в гр.Видин, пред ТЕЦ - Видин касаторът, управлявал влекач марка „ДАФ“ от кат. №3 с рег. № ЕН ****КМ, чужда собственост и полуремарке. Същият бил спрян и му била извършена проверка, при която било установено, че водачът извършва обществен международен превоз на товари от Р България до К. Белгия. При същата проверка е установено, че водачът не разполага и не представя в момента на проверката трудов договор на водача или заверено копие от него или извлечение, /когато превозното средство не е собственост на превозвача и водачът не е наемател или лизингополучател на превозното средство/. Не се спори по делото, че водачът има сключен трудов договор с дружеството, като доказателство за това при проверката той е поискал да представи трудовия си договор на електронен носител, но актосъставителят заявил, че нямат такава практика.

За горното на М. му бил съставен АУАН от 01.11.2022г. за нарушение на чл.19,ал.1,т.6 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТ. Въз основа на така съставеният АУАН, било издадено и НП от 15.12.2022г., с което му била наложена глоба в размер на 2000 лева на основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвт.П, за извършено нарушение на чл.19,ал.1,т.6 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТ.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, Видинският районен съд е приел, че М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвт.П.

Касационната инстанция не споделя доводите на въззивната такава, че НП е законосъобразно по отношение на извършеното нарушение на чл.19,ал.1,т.6 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТ и наложеното за него наказание по чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвт.П.

Според настоящата инстанция в случая не е налице съответствие между констатираното нарушение, приетата за нарушена правна норма и наложеното административно наказание.

Разпоредбата на чл.19,ал.1 от Наредбата предвижда, че при извършване на международен превоз на товари в превозното средство трябва да се намират следните документи, съгласно т.6 - трудовият договор на водача или заверено извлечение от него, от което да са видни имената на работодателя и работника, датата на сключване и срокът на договора, когато превозното средство не е собственост на превозвача и водачът не е наемател или лизингополучател на превозното средство.

Касаторът е наказан за това, че след като извършва международен превоз на товари не е представил трудов договор. Безспорно е установено по делото, че водачът е управлявал на процесната дата и не е представил в момента на проверката такъв трудов договор. Тези факти се доказват от представените писмени доказателства и от свидетелските показания, дадени пред въззивната инстанция. Не е спорно по делото, че трудовия договор е съществувал към момента на проверката, както и че е бил действащ. Но макар и да е съществувал, той не е бил представен от касатора в момента на проверката. В момента на проверката той е имал възможност да представи копие от договора, но на електронен носител, което обстоятелство не се оспорва и от актосъставителя, но последния е заявил, че те нямат практика да извършват проверка по този начин.

Изпълнителното деяние по чл.19,ал.1,т.6 от Наредбата се изразява в неизпълнение на задължението на водача, който извършва международен превоз на товари да държи в превозното средство трудовият си договор или заверено извлечение от него, от което да са видни имената на работодателя и работника, датата на сключване и срокът на договора, когато превозното средство не е собственост на превозвача и водачът не е наемател или лизингополучател на превозното средство, съответно и да го представи при поискване от контролните органи, а не за несъществуването на такъв договор изобщо. Напротив по делото безспорно се установява, че такъв договор съществува и това обстоятелство се потвърждава и от разпитания по делото актосъставител.

На касатора обаче е наложено наказание за несъществуващ трудов договор изобщо, а не поради непредставянето му в момента на проверката.

Безспорно е установено по делото, че водачът е управлявал на процесната дата и не е представил при поискване трудов договор или копие от него, така както бе посочено, но такъв договор е съществувал и само не е представен при извършването на проверката. Както бе вече посочено и актосъставителят заявява пред въззивната инстанция, че водачът е поискал да му покаже копие от договора си, но на електронен носител. Въпреки това наложеното наказание е за липса на такъв договор въобще, а не за непредставянето му при поискване от контролните органи.

Непредставянето на такъв договор, съобразно изискването на чл.19,ал.1,т.6 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТ води до налагане на наказание по чл.93,ал.2 от ЗАвт.П, а не по чл.93,ал.1,т.1 от същия закон. Чл.93,ал.2 от ЗАвт.П предвижда наказание глоба за водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Наложеното наказание по чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвт.П не съответства на извършеното нарушение по чл.19,ал.1,т.6 от Наредбата.

Оказва се, че при издаването на НП наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН, съобразно която следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, както и законовите разпоредби, които са нарушени виновно. В НП липсва такава фактическа обстановка, в която да са описани ясно и точно обстоятелствата, при които е извършено нарушението, съответно и нарушените законови норми. Нещо повече приетата фактическа обстановка в АУАН и НП макар и да съответства на посочените като нарушени правни норми, наложеното наказание не съответства на приетата, като нарушена правна норма.

Посочването на фактически обстоятелства в акта и в НП, които не съответстват на приетите като нарушени правни норми създава неяснота относно приетото от административнонаказващият орган за нарушение.

Така констатираното противоречие води до нарушаване на правото на защита на касатора, тъй като за същия не е изяснено, какво точно наказващият орган е приел за нарушено. Посоченото несъответствие препятства осъществяването на правото на защита на нарушителя в пълен обем. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като съставлява съществено процесуално нарушение.

На практика има посочени правни норми без да са приведени към хипотезите на тези правни норми, установените в обективната действителност факти. Правната норма, обаче поначало посочва общо признаците на състава на административното нарушение, а чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5,т.6 и т.7 от ЗАНН изискват да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се подведат под съответната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение.

Видно от доказателствата и обжалваното НП е, че фактическото описание на нарушението, макар и да отговаря на правната му квалификация, то санкционната норма не отговаря на приетото като извършено нарушение.

Следва да се посочи, че за непредставянето на изискуемите се документи по чл.19,ал.1,т.6 от Наредбата, приложимата разпоредба е не на чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвт.П, а на чл.93,ал.2 от ЗАвт.П.

Установено е, а и доказателствата са приложени по делото, че касаторът разполага с изискуемите документи за извършване на обществен превоз, но не ги е представил към момента на проверката, респ. не е представил въпросния трудов договор.

Предвид посочените обстоятелства описаното в АУАН и НП нарушение следва да бъде квалифицирано по чл.93,ал.2 от ЗАвт.П.

Но, тъй като деянието по чл.93,ал.2 от ЗАвт.П по съществото си е ново обвинение с установяването на различна фактическа обстановка, от констатираната от наказващият орган и доколкото по това обвинение не е предявяван акт за административно нарушение против нарушителя, то съдът не би могъл да приложи правилната правна норма.

При това положение и с оглед горните съображения, Съдът намира, че НП относно извършеното нарушение и наложеното съответно наказание на основание чл. 93,ал.1,т.1 от ЗАвт.П – глоба в размер на 2000 лева, е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.

В тази връзка, както НП, така и решението на ВРС са неправилни и следва да бъдат отменени. Описаните обстоятелства във връзка с неяснотата относно установените факти, приетите, като нарушени правни норми и приложените санкционни такива, е следвало да бъдат съобразени от въззивната инстанция, което не е направено, поради което и решението е неправилно. В тази връзка и твърдението на наказващия орган, че НП е изцяло законосъобразно, е неоснователно.

Според съда посочените по – горе доводи са достатъчни за отмяната на решението на ВРС и съответно отмяната на НП, поради което не е необходимо обсъждането на останалите доводи и твърдения на страните.

С оглед горните съображения Съдът намира, че НП и решението на Видински районен съд ще следва да бъдат отменени като незаконосъобразни, а жалбата уважена.

Въпреки изхода от спора, съдът намира, че на касатора не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като такива не са поискани.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 94/ 09.03.2023г. постановено по АНД № 1352/2022г. по описа на Районен съд – Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26 - 0000500 от 15.11.2022г. на Директора на РД „АА“ - Враца, с което на С.Ц.М. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лева на основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвт.П.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                            2.