Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 26.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, осемнадесети
състав, на двадесет и седми май две
хиляди и двадесета година, в публично
съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо К.
Секретар Албена Шишманова
като разгледа
докладваното от съдията
гр. дело № 35 по описа за 2020г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявеният иск е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124
ал. 1 ГПК.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че е потребител на ел. енергия
в недвижим имот, находящ се в гр. ***, ул. „***” ***, която заплаща на
ответника по негова партида с абонатен номер ***и клиентски номер ***. Твърди,
че ответното дружество въз основа на КП и справка за корекция служебно е
начислило по сметката му сумата от 315, 89 лв., която е следвало да заплати до
23.12.2019г. Оспорва дължимостта на тази сума, тъй като не е стойност на реално
доставена и потребена от него ел. енергия. Оспорва същата да е
измерена от годно и сертифицирано СТИ. Сочи, че извършената корекция се отнася
до СТИ, което не обслужва неговия адрес и отрича да е налице негово виновно
поведение, което да е довело до неправилно измерване на ел. енергия. Смята, че
липсва законово основание за ответника да претендира заплащането на процесната
сума и възразява да е обвързан от общите условия на ответника и на
електроразпределителното дружество. Навежда доводи за нищожност на
корекционната процедура, доколкото тя се основава на нищожни правни норми,
които противоречат на нормативни актове от по – висок ранг. Отделно от това
изтъква, че към релевантния за спора момент ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013/ са
изцяло отменени с решения на ВАС, поради което счита, че корекционната
процедура е лишена от основание. В тази връзка изтъква, че към този момент
новите ПИКЕЕ не са били влезли в сила и не могат да бъдат основание за
корекцията. Оспорва процесната проверката да е извършена по предвидения за това
ред и да са му връчвани документи от нея, като твърди, че КП от нея е с невярно
съдържание. Оспорва начина и методиката по която е начислена исковата сума и
смята, че тя е произволно определена. По изложените съображения отправя искане
до съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
ответното дружество, че не дължи сумата от 315, 89 лв., представляваща
стойността на коригирано количество ел. енергия за процесния обект. Претендира
разноски.
С отговора на
исковата молба ответникът не се оспорва, че ищецът е потребител на ел. услуги
по смисъла на § 1 т. 41Б от ДР на ЗЕ, тъй като същият е краен клиент, който
купува ел. енергия от доставчик. Посочва, че на 21.02.2019г. служители на „ЕРП
Север” АД са извършили проверка на ищцовия адрес, при която е установено, че
СТИ измерва с грешка „ минус 66, 31%”, поради което същото е демонтирано и
подменено с ново. Ответникът твърди, че за техническата проверка е съставен и
подписан КП, при спазване на изискванията предвидени в ОУ на „Енерго – Про
Мрежи”. Допълва, че електромера е изследван в БИМ, при което е установено, че
фирмения му знак е пристискан и че е налице видима външна намеса в схемата му –
прекъснати бобини на токов датчик на първа и втора системи. Посочва, че СТИ не
съответства на техническите изисквания и изискванията за точност, тъй като
измерва преминаващата през него ел. енергия е грешка „минус 60 %”. Ответникът
изтъква, че въз основа на протокола от метрологичната експертиза, който е
официален свидетелстващ документ е изготвил справка за корекция от
13.12.2019г., с която е завишил потреблението на абоната за периода от 90 дни с
1597, 57 квтч. на стойност 315, 89 лв., за която сума е съставена фактура от
същата дата. Обосновава дължимостта на тази сума с констатираното неправомерно
въздействие върху схемата на електромера, препятстващо отчитането на
потребената от ищеца ел. енергия. Моли са отхвърляне на иска с присъждане на
разноски.
Съдът, като взе предвид наличните по делото доказателства и становищата на
страните, намира за установено следното:
Между страните е обявено за безспорно, че ищецът е потребител на
електрическа енергия по смисъла на ЗЕ, доставяна в обект, находящ се в гр. ***, ул. „***” ***, за който при ответника има
открита партида с абонатен номер ***и клиентски номер ***.
От
констативен протокол /КП/ № 1601408 от 21.02.2019г. се установява, че на същата
дата служители на „ЕРП Север” АД са извършили техническа проверка на
електромера, обслужващ ищцовия обект, при която е чрез използване на еталонен
уред е констатирано, че същият измерва с грешка „минус 66, 31 %”. В протокола е
отразено, че СТИ е демонтирано, запечатено и пломбирано с пломба № 483349, за
да се изпрати за експертиза в БИМ. Монтирано е ново СТИ с нулеви показатели на
всички тарифи. В протокола са отбелязани сигнатурите на държавните и
ведомствените пломби и същият е подписан от извършилите проверката служители,
както и от двама свидетели, поради отсъствие на абоната.
От
КП за метрологична експертиза № 461/03.12.2019г. /лист 23/ се установява, че
обект на изследването е СТИ, което е демонтирано от ищцовия обект с
горепосочения КП. В хода на експертното изследване е установено, че отсъстват
механични дефекти на кутията на клемите и клемния блок на процесния електромер,
но е констатирано, че фирмените пломби на СТИ са гладки – пристискани. Посочено
е, че е налице видима външна намеса и изменения в схемата на електромера –
прекъснати /разпробити/ бобини на токов датчик на първа и втора системи.
Констатирано е, че СТИ не отговаря на метрологичните изисквания за точност при
измерване, като е отчетена грешка от „минус 60 %”
От приложените по делото справка № 56556_1863 от 12.12.2019г. за
корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия, справка за потреблението на ел. енергия в процесния имот, извлечение за
фактури и плащания и извлечение от сметка е видно, че по партидата на ищеца
служебно е начислено допълнително количество енергия в размер на 1598 квтч. за
периода 24.11.2018г. до 21.02.2019г. на стойност 315, 89 лв. За тази сума е
издадена е фактура № ********** от 13.12.2019г. с падеж на плащане 23.12.2019г.
Копия от фактурата и от КП са изпратени на абоната, но няма данни да са
получени от него/листи 29-30/.
От
показанията на свид. Л. Ш. – служител на „ЕРП Север” АД се установява, че при
извършване на процесната проверка е констатирано, че СТИ мери с отрицателна
грешка извън допустимата, поради което е подменен и изпратен за изследване в
БИМ. На проверката присъствали двама свидетели, тъй като в жилището на абоната
не е намерен никой.
От
заключението на вещото лице по приета от съда съдебно – техническа експертиза
/СТЕ/, кредитирано като компетентно и обективно дадено се установява, че с
оглед процесното въздействие върху СТИ, същото не може да измерва цялата потребена
от абоната ел. енергия в периода 24.11.2018г. – 21.02.2019г., като липсва
техническа възможност да се определи или изчисли неизмерното количество ел.
енергия. Според вещото лице липсват данни за неправилна схема на свързване към
електроразпределителната мрежа, а е налице въздействие върху електромера,
вследствие на което същият е технически неизправен. В резултат на прекъсването
на бобините на токов датчик на първа и втора система преминалата по тях ел.
енергия от захранващия кабел към абоната не се отчита. Третата система работи и
отчита цялото количество ел. енергия преминало по нея. Коригираното количество
ел. енергия е математически вярно изчислено на база отчетена грешка от „минус
60 %” и отчетено потребление през периода 24.11.2018г. Според вещото лице
отчетената грешка от БИМ не е точен измерител на грешката, тъй като технически
е невъзможно да се установи точен измерител при експертиза на трифазен
електромер. В съдебно заседание вещото лице допълва, че констатираното
въздействие върху СТИ не може да е фабричен дефект и че извършването му изисква
нарушаване на всичките му пломби. Вещото лице поддържа, че при трифазен
електромер не може да се определи точен измерител, тъй като грешката може да
варира от 0 % до 100 %. Уточнява, че коригираното количество ел. енергия е
изчислено на база отчетената от СТИ енергия за процесния период, като са
добавена грешката от 60%.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, чрез
който ищецът цели да отрече със сила на присъдено нещо, че вземането на
ответното дружество в размер на исковата сума не съществува. Правният интерес
за предявяване на установителния иск следва да е налице към момента на неговото
предявяване до приключване на устните състезания. Не съществува нужда от
доказване на такъв интерес, когато в съдебното производство ответникът
претендира отричаното от ищеца материално право.
При
предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника по него е да
докаже в условията на пълно и главно доказване основанието и размера на
претендираното от него вземане. В случая ответникът по делото следва да докаже,
че между страните съществува валидно облигационно отношение за продажба на ел.
енергия при публично известни общи условия /ОУ/, както и че в случая са били
налице уредени в нормативен акт или в договор между страните предпоставки,
които му дават правото да извърши едностранна корекция на сметката на абоната
за минал период и че коригираното количество ел. енергия е правилно начислено и
остойностено.
По
делото е безспорно, че ищецът е потребител на енергийни услуги – битов клиент
по смисъла на § 1 т. 2а и 41б от ДР на ЗЕ, както и че обекта в който е
монтирано процесното СТИ е присъединен към електроразпределителната мрежа. В
тази връзка между страните по делото съществува правоотношение, което възниква
по силата на договор за продажба /доставка/ на специфичен вид стока /ел.
енергия/, което се регламентира от публично известни ОУ.
Ответното
дружество в качеството си на продавач на ел. енергия обосновава дължимостта на
процесната сума с наличието на основание за коригиране сметката на абоната, поради
осъществено неправомерно въздействие върху схемата на СТИ. По аргумент от разпоредбата
на чл. 83 ал. 1 т. 6 ЗЕ правото на електроразпределителното дружество да
преизчислява /коригира/ количество доставена ел. енергия, когато при техническа
проверка е установена неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия,
поради несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики СТИ с
нормираните, на нарушения в целостта и/или функционалността на измервателната
система, добавяне на чужд за системата елемент или неправомерна промяна в
схемата на свързване, е уредено в Правилата за измерване на количеството ел.
енергия /ПИКЕЕ/. Такива Правила първоначално са приети с решение на ДКЕВР по
т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. и са обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.
Същите обаче са отменени изцяло към 23.11.2018г. с влезли в сила решение №
1500/06.02.2017г. по адм. дело № 2385/2016г. по описа на ВАС, публ. в ДВ., бр.
15 от 14.02.2017г., с което са отменени нормите на чл. 1-чл. 47 и чл. 52-56
ПИКЕЕ, както и решение № 2315 от 21.02.2018г. по адм.д. № 3879/2017г. на ВАС,
публ. в ДВ., бр. 97 от 23.11.2018г., са отменени и нормите на чл. 48-чл. 51
ПИКЕЕ. По своята правна същност ПИКЕЕ представляват подзаконов нормативен
административен акт /чл. 75 АПК/ и неговата отмяна преустановява действието му
занапред - след деня на обнародване на съдебното решение /чл. 195 ал. 1 вр. чл.
194 АПК/. Следователно към момента на извършване на процесната проверка
/21.02.2019г./ е нямало действащи Правила по см. на чл. 83 ал. 1 т. 6 ЗЕ,
поради което за доставчика на ел. енергия изначално не е съществувало
нормативно уредено основание, което да му позволява да преизчислява сметката на
абоната за минал период. Приетите впоследствие на основание законовата
делегация на чл. 83 ал. 1 т. 6 ЗЕ нови ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г./ не могат да санират липсата на действащ
материален закон към началния момент на корекционната процедура.
Законосъобразното провеждане на същата изисква целият й фактически състав /от техническата
проверка на СТИ до начисляване на коригирано количество ел. енергия и издаване
на фактура за стойността му/ да е осъществен при наличието на действащ нормативен
акт, който да я предвижда и урежда.
Отделно от това по делото не се установи пълно и
главно, ответникът да е изчислил правилно коригираното количество ел. енергия. От
една страна според заключението на вещото лице и обясненията му в съдебно
заседание отчетената грешка от БИМ не е точен измерител на
грешката, тъй като от техническа
гледна точка при трифазен електромер не може да се установи точен
измерител. От друга страна не е ясно на
основание каква методика е извършено процесното преизчисляване по посочения от
вещото лице начин - отчетената от СТИ енергия за процесния период с добавена
грешката от 60%. От страна на ответника липсва
изобщо позоваване в тази насока и не е посочено къде е предвидено коригирането
на ел. енергията да се извършва по този начин. Преизчисляването на доставеното
количество ел. енергия е част от фактическия състав на корекционната процедура респ.
част от основанието на претеднираното вземане, поради което неспазването на
изискванията за него респ. липсата на методика за извършването му води до
невъзникване на съдебно предявеното вземане.
Основание
за извършената от ответното дружество едностранна корекция не може да се търси
и в разписаната процедура в ОУ ДПЕЕЕМ /чл. 37 и сл./, одобрени с Решение № ОУ -
060/07.11.2007г. на ДКЕВР, които регламентират отношенията между страните, след
отмяната на ОУ ДПЕЕЕМ, одобрени с Решение № ОУ - 05 от 21.07.2014г. на ДКЕВР.
Константна и последователна е практика на ВКС /Решение № 79/11.05.2011г. по
т.д. № 582/2010г. и мн. други/, която отрича правото на доставчика да извършва
едностранна корекция на сметките въз основа на клаузи, съдържащи се в приетите
от самия него и обвързващи потребителите ОУ, тъй като подобни клаузи са нищожни
по силата на чл. 146 ал. 1 ЗЗП и чл. 26 ал. 1 ЗЗД, доколкото нарушават
основните принципи за защита интересите на потребителите при търговия с ел.
енергия.
По
тези съображения към релевантния за спора момент следва да се отрече изцяло възможността
на ответника да преизчислява сметката на ищеца за вече изтекъл период единствено
въз основа на обективния факт на неточно отчитане на ел. енергия. С оглед
договорния характер на продажбеното правоотношение между доставчика и абоната,
за първият съществува възможност да коригира сметката на крайния потребител само
при виновно неизпълнение на неговите задължения. В случая това предполага да се
установи в условията на пълно и главно доказване, че отклонението в показателите
на консумираната енергия се дължи на неправомерно поведение на потребителя, че
доставчикът е констатирал периода на грешното измерване респ. неизмерване и че
е отчетена реално консумираната ел. енергия за минал период. Ответникът нито
твърди, нито е ангажирал по делото такива доказателства, които да сочат на
сигурното и безспорно установяване на горепосочените елементи от фактическия
състав на договорната отговорност на абоната.
Всичко
изложеното мотивира съдът да приеме, че ответникът не проведе пълно и главно
доказване на основанието, въз основа на което едностранно е завишил сметката на
абоната с допълнително количество ел. енергия от 1598
квтч. за периода 24.11.2018г. – 21.02.2019г.,
поради което ищецът не дължи начислената по този ред сума на стойност на стойност 315, 89 лв., като цена на доставена енергия.
Предвид на това предявения от ищеца иск за установяване несъществуването на
твърдяното от ответника право се явява изцяло основателен и следва да се уважи.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за
присъждане на разноски се явява основателна. По делото са ангажирани
доказателства за сторени от ищеца разноски общо в размер на 410 лв., от които платена държавна такса в размер
на 50 лв. и платен адвокатски хонорар в размер на 360 лв. Възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца е
неоснователно, тъй като от една страна размера му съответства на фактическата и
правна сложност на делото, а от друга е към минималния праг по Наредба №
1/09.07.2004г., в редакцията на чл. 7 ал. 2 т. 1 от нея, към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие. На ответника не му се
следват разноски, с оглед основателността на предявения иск.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.Н.К., ЕГН: **********, с адрес
*** НЕ ДЪЛЖИ на "ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс
Г, ЕИК: ********* СУМАТА от 315, 89 лв. /триста и петнадесет лева и осемдесет
и девет стотинки/, представляваща стойност
на служебно начислена електроенергия за периода 24.11.2018г. – 21.02.2019г. за
обект, находящ се в гр.
***, ул. „***” ***, по партида с абонатен номер ***и
клиентски номер ***, за която сума има издадена фактура № ********** от 13.12.2019г., на основание чл. 124 ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА
"ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс Г, ЕИК:
********* ДА ЗАПЛАТИ на „Г.Н.К., ЕГН: **********, с адрес *** лв. /четиристотин и десет лева /,
представляваща общия размер на направените по делото разноски за държавна такса
и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: