Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
18.05.2021г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 4312 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 11683 от 14.01.2020 г. по гр.д. № 72114/2018 г. Софийски
районен съд, 49 състав признал за установено по предявения иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че К.Г.Н., ЕГН **********, не дължи на „Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК *******, сумата 2 145.34 лв., представляваща стойност на електрическа
енергия, служебно начислена по констативен протокол № 1013938 от 27.01.2016 г. по партида с клиентски номер № 310225894008,
за която е издадена фактура № **********/30.08.2016 г. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 465.82 лв. - разноски по
делото. Решението е постановено при участието на „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК*******, като
трето лице помагач на страната на ответника.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Ч.Е.Б.” АД, който
го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност. Районният съд неправилно приел,
че в ОУ на ответника не бил предвиден ред за уведомяване на клиента. Такъв бил
предвиден в чл. 17, ал. 2 и чл. 49, ал. 2 от ОУ, в съответствие с разпоредбата
на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Освен това в случая ответникът доказал, че е
изпълнена процедурата по уведомяване на клиента за извършената проверка и за извършеното преизчисление на сметка. Неправилни
били и изводите на районния съд, че нормите на ЗЕ и ПИКЕЕ (отм.), предвиждащи
едностранна корекция на сметка, противоречат на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП.
Отговорността била обективна и не било необходимо да се установява вина на
клиента, последиците не били санкционни, а способ да се избегне неоснователното
обогатяване на потребителя, в чиито интерес е интервенирано в схемата на
свързване. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови
друго, с което да отхвърли иска. Претендира разноски за двете инстанции, вкл.
юрисконсултско възнаграждение съгласно списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение
за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съображения излага в молба от
04.03.2021 г.
Въззиваемата страна К.Г.Н. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата
и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира разноски за
въззивното производство.
Третото лице помагач на ответника – „Ч.Р.Б.“ АД, не взема становище по
жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира
за установено следното:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за сумата 2 145.34 лв., представляваща начислена служебно по
констативен протокол № 1013938 от 27.01.2016 г. стойност на електроенергия за
минал период - 30.10.2015 г. - 27.01.2016 г., за имот на адрес: гр. София, кв. *******, клиентски №
310225894008, за която сума е издадена фактура № **********/30.08.2016 г.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд
проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно като краен резултат по
следните съображения:
От фактическа страна: Не е било спорно, че ищецът е потребител (краен
клиент) на електрическа енергия на адрес: гр. София, кв. *******, клиентски №
310225894008.
Приети по делото са Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Ч.е.Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с решение от 07.11.2007 г., изменени и
допълнени с решение от 26.04.2010 г. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ОУ продавачът,
въз основа на издадени от електроразпределителното дружество констативни
протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира сметките за
използвана от потребителя електрическа енергия за минал период. Според ал. 2 на
чл. 17 ОУ, в случаите по ал. 1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в
7-дневен срок уведомява потребителя за сумите, които последният дължи или ще му
бъдат възстановени със следващото плащане. Съгласно чл. 49, ал. 2 от ОУ,
всякакви документи, вкл. съобщения, уведомления и други, свързани с тези ОУ, ще
бъдат разменяни ... на адреса за кореспонденция, посочен в заявлението за
започване на продажбата, освен документите, които ОУ предвиждат да бъдат
направени чрез средствата за масова информация.
От приетия констативен протокол № 1013938
от 27.01.2016 г. и показанията на свидетеля М.се установява, че на 27.01.2016 г.
е извършена проверка на средството за търговско измерване на процесния адрес - електромер
с фабричен № 03432055. Проверката е извършена от двама служители на „Ч.р.Б.”
АД, в присъствието на двама свидетели от Федерация на потребителите.
Потребителят не е присъствал, посочено е, че е потърсен на обекта, но отсъства.
Констатирани са нарушена пломба на капачката на клемния блок на електромера и
нарушен холограмен стикер на големия капак на електромера; Пломбите на големия
капак са неоригинални. Извършено е измерване с еталонен уред и в момента на
проверката електромерът мери в класа си на точност. Електромерът е демонтиран
за метрологична експертиза и на негово място е монтиран нов.
В приетия констативен протокол № 1385/16.08.2016 г. от метрологична
експертиза на средство за измерване на БИМ е посочено, че е осъществяван достъп
до вътрешността на процесния електромер. Към електрическата схема допълнително
е присъединено устройство, което се състои от електронни компоненти, платка,
релета и фотодиод. При проверка на точността на електромера същият мери в класа
на точност.
Приети по делото са предложение за корекция на сметка и писма, неполучени
от абоната, както и фактура № **********/30.08.2016 г., по която се претендира
начислената от ответника сума в размер на 2 145.34 лв. с вкл. ДДС.
От приетото в първоинстанционното производство заключение
на СТЕ се установява, че съгласно чл. 48, ал. 1, б. „а“ ПИКЕЕ, количеството
незаплатена електрическа енергия за процесния период е 16 627 Квт/ч.
Преизчислението съгласно фактурата е извършено на база действащите за периода
цени на електрическата енергия, утвърдени от КЕВР. Не се установяват данни за
проверки на изправността на СТИ в период от 90 дни преди проверката.
От правна страна: Не е спорно, че между страните съществува валидно правоотношение
по договор за продажба на електрическа енергия, сключен при общи условия. Установи
се, че при извършена на 27.01.2016 г. проверка от служители на „Ч.р.Б.” АД са
констатирани нарушена пломба на капачката на клемния блок на електромера,
нарушен холограмен стикер на големия капак на електромера и неоригинални пломби
на големия капак. От метрологичната експертиза на БИМ и заключението на СТЕ се
установи, че е била налице намеса във вътрешността на електромера и е било
поставено допълнително присъединено устройство, което препятства правилното
измерване на количествата електрическа енергия.
Ответникът твърди, че вземането му е породено от изменение на нормативната
уредба с ДВ бр. 54/2012г. – чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и ПИКЕЕ (отм.), предвиждаща
обективна отговорност на клиента при неточно или непълно измерване на електрическата
енергия, без да е необходимо доказване на недобросъвестно поведение на клиента
в определен момент. Твърди се, че с измененията на ЗЕ било делегирано право на КЕВР
да предвиди такава обективна отговорност, основана само на обективния факт на
констатирано неточно измерване или неизмерване, като с това се цели
разпределение на риска от неточности в отчитането на потреблението на електрическа
енергия и баланс между потребителите и лицензиантите.
Съгласно измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г.,
с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ
законът възлага на ДКЕВР (сега КЕВР) правомощието (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 in fine ЗНА) да приеме нов особен подзаконов
нормативен акт, а именно - правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2 ЗЕ предвижда
задължителното съдържание на ОУ, като съгласно изменението на т. 6 на ал. 2 те
трябва задължително да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия
в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал.
3 ЗЕ.
ДКЕВР (сега КЕВР) е приела ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 98/12.11.2013г., в сила от
16.11.2013г.). Понастоящем тези ПИКЕЕ са отменени изцяло - с решение №
1500/06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г. на ВАС, 5-членен състав, с изключение
на чл. 48 – 51 вкл., уреждащи реда за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената електроенергия, обн. ДВ бр. 15/14.02.2017г.,
и с решение № 2315/21.02.2018г. по адм.д. № 3879/2017г. на ВАС, с което се
отменят чл. 48 – 51 вкл., обн. ДВ бр. 97/23.11.2018г. Предвид разпоредбата на
чл. 195 АПК, отмяната на подзаконовия нормативен акт има действие занапред, от
влизане в сила на съдебното решение, поради което ПИКЕЕ (отм.) са приложими в
цялост към процесната проверка, извършена на 27.01.2016 г., след приемането и
преди отмяната на ПИКЕЕ.
Предвид формираната вече трайна практика на ВКС (обективирана в решение №
118/18.09.2017г. по т.д. № 961/2016г., ІІ ТО, решение № 115/20.09.2017г.
по т.д. № 1156/2016г., ІІ ТО, решение № 203/15.01.2016г. по т.д. № 2605/2014г.,
І ТО, решение № 173/16.12.2015г. по т.д. № 3262/2014г., ІІ ТО, решение № 124/18.06.2019г.
по гр.д. № 2991/2018 г., ІІІ ГО на ВКС и др.) въззивният съд следва да приеме, че с тези изменения на ЗЕ и след
приемане въз основа на законовата делегация на ПИКЕЕ (сега отменени), е била предвидена възможност за
доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на
потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена
електроенергия.
Следователно, с оглед така очертаната нормативна уредба, за да бъде
завършена процедурата, създаваща право на продавача на електрическа енергия за
едностранна корекция на сметки за минал период, е необходимо наличието на двете
предвидени в закона предпоставки – съдържащ се в ОУ ред за уведомяване на
клиента и одобряване от КЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Относно
необходимостта от едновременната наличност на посочените две предпоставки е
налице практика на ВКС – решение № 111/17.07.2015г. по т.д. № 1650/2014г., І
ТО, решение № 173/16.12.2015г. по гр.д. № 3262/2014 г., ІІ ТО, решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014 г., І ТО.
В случая по мнение на мнозинството от въззивния състав не се установява
наличието на първата предпоставка. Противно на поддържаното от въззивника, в ОУ
липсва предвиден ред за уведомяване на клиентите за предстояща корекция на
сметки. Такъв ред по мнение на мнозинството от състава не представлява
предвиденото в чл. 17, ал. 2 и чл. 49, ал. 2 от ОУ – с клаузата на чл. 17, ал.
2 ОУ е установено само задължение на продавача за уведомяване на потребителя/клиента
за корекцията на сметки при неизмерване или при неправилно/неточно измерване на
електрическа енергия, но не е регламентиран редът за това. Такъв ред не
представлява и посочването в чл. 49, ал. 2 ОУ на адресите, на които ще се
осъществява кореспонденция между страните. След като такъв ред не се съдържа в
ОУ, ответникът е следвало да предприеме действия за съответното им изменение,
каквото не установява, а и не твърди да е направил. А щом предвидената в закона
процедура не е завършена, то и правото на ответника да коригира сметките на
клиентите не се е породило. При този извод, ирелевантно за спора е дали в
случая ищецът действително е бил уведомен за извършената корекция..
Постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 124/18.06.2019г. по гр.д. №
2991/2018 г., ІІІ ГО на ВКС, на което се позовава въззивникът в молбата си от
04.03.2021 г., не представлява задължителна за долустоящите съдилища практика
(чл. 290, ал. 3 ГПК), нито е налице трайна практика на ВКС в този смисъл.
Приетото в цитираното решение, че ако в общите условия в нарушение на чл. 98а,
ал. 1, т. 6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка, това нарушение било само пречка потребителят да бъде поставен
в забава относно задължението си да заплати корекцията, но не можело да послужи
като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се
установява по съдебен ред, не се споделя от мнозинството от настоящия въззивен
състав. В обратен смисъл са цитираните по-горе решение № 111/17.07.2015г. по
т.д. № 1650/2014г., І ТО, решение № 173/16.12.2015г. по гр.д. № 3262/2014 г., ІІ
ТО, решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014 г., І ТО,
съгласно които предвиждането на такъв ред е предпоставка не за поставянето на
клиента в забава, а за възникване на самото право на продавача да извърши
едностранна корекция.
След като ответникът не установява ищецът да му дължи исковата сума,
предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
е основателен. Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се
следват на въззиваемия. По делото обаче няма доказателства да е направил
такива, поради което разноски не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 11683 от 14.01.2020 г., постановено по гр.д. № 72114/2018 г.
на Софийски районен съд, 49 състав.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК******,
като трето лице помагач на страната на въззивника-ответник „Ч.Е.Б.” АД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ на младши съдия Мария Малоселска,
член
на II-B въззивен състав, по въззивно гр. дело № 4312 на СГС за 2020г.
Не
споделям становището на мнозинството от състава, че за да бъде завършена
процедурата, създаваща право на продавача на електрическа енергия за
едностранна корекция на сметки за минал период, е необходимо наличието на двете
предвидени в закона /чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ/
предпоставки – съдържащ се в ОУ ред за уведомяване на клиента и и одобряване от
КЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, като в случая не е установено
наличието на първата от тях, предвид което при произнасяне на решението и
подписването му останах на особено мнение, като съображенията за това са
следните:
С
приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. /изцяло отменени с
Решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по административно дело № 3879 от 2017 г.
на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г./, се установи
възможност за коригиране на сметката на абонати на ел.енергия за минал период
при условие на стриктно спазване на предвидените в правилата изисквания.
Уредената
в ПИКЕЕ корекционна процедура се отнася за случаите, при които липсва средство
за търговско измерване; при които при метрологичната проверка се установи, че
средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата /чл. 48, ал. 1/; при които при проверка на измервателната система
се установи промяна на схемата за свързване /чл. 48, ал. 2/, при които е
установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател /чл. 49/.
Следователно с изменението на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г. / и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013
г. в сила от 16.11.2013 г./., действали към процесния период, за който
ответното дружество е начислило чрез корекция потребление на електрическа
енергия, е предвидена възможност за оператора на ел. разпределителната мрежа да
коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или
неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за
неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на извършване на
корекцията.
Намирам,
че липсата на клаузи в общите условия за уведомяване на потребителя на електрическа
енергия за извършване на корекция при неточно, според дружеството, отчитане на
потребена електрическа енергия, не съставлява пречка правният спор да се
разгледа по същество, като събраните в хода на производството доказателства
бъдат анализирани и обсъдени самостоятелно и в взаимовръзка, а делото бъде
решено въз основа на същите. Както е посочено в решение № 124/18.06.2019 г. по
гр.д. № 2991/2018 г. ВКС, III ГО, дори да е налице непълнота в посочените
разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната
процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за
грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни,
за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не
могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на
потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената
електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз
основа на събраните по делото доказателства. От това предварително, а не
решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки,
предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са
последиците от допуснатото нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за
енергетиката. Ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона
за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в
забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може
да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред.
По
въпросите, релевантни за настоящото производство, е постановена и по-нова
съдебна практика на Върховния касационен съд – напр. Решение № 107 от
26.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1096/2020 г., III г. о., ГК, Решение №
160/31.12.2020 г по гр. д. № 1174/2020 г., IV г. о., ГК, Решение №
237/11.01.2021 г. по гр.д. № 1553/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 8/04.02.2021
г. по гр.д. № 1358/2020 г., IV г. о., ГК и др., Решение № 28/18.02.2021 г. по
гр.д. № 2376/2020 г., IV г. о., ГК и др./.
Ето
защо съм на мнение, че правото на потребителя, като страна по договора, да бъде
информиран за корекционната процедура, какъвто е смисълът на изискването общите
условия да съдържат ред за това уведомяване, не е накърнено. В представените от
ответника по делото общи условия в чл. 17, ал. 2 от същите предвиждат, че в
случаите на корекции на сметките по ал. 1 на чл. 17, доставчикът изготвя
справка на дължимите суми и е длъжен в 7 - дневен срок за уведоми потребителя
за сумите. В конкретния случай ищецът е отнесъл въпроса за недължимостта на
процесната сума с предявяването на отрицателен установителен иск срещу
ответника, т.е. осъществил е правото си на защита срещу претенцията на
ответника да е налице основание за прилагане на корекция. С оглед последното
намирам, че целта на закона, съдържаща се в изискването на чл.98а, ал. 2, т. 6
ЗЕ, е изпълнена, доколкото потребителят е узнал за корекционната процедура и
предвид несъгласието си с нея е предявил иск за недължимост на сумата по
издадената фактура.
По
изложените съображения считам, че на обсъждане следваше да се подложат
въпросите относно спазването на самата корекционна процедура, правилността на
начисляване на количеството електрическа енергия, респективно дали
претендираната от ответника с процесната фактура сума се дължи от ищеца.
Мл. съдия:
/М.
Малоселска/