№ 16751
гр. София, 10.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110174454 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е молба от адв. Николай Илчев Илчев, в която се прави искане за
изменение/допълване на решение № 3155 от 28.02.2023 г. на СРС, II ГО, 178, постановено
по делото, в частта за разноските за адвокат, представлявал ответника Л. Е. М. в
производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, в което ответникът е имал качеството на длъжник. Моли съда да измени/ допълни
решението си в частта за разноските за ответника в заповедното производство, като прави
искане такива да му бъдат присъдени по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Не претендира разноски в
производството по чл. 248 от ГПК.
В законоустановения срок за отговор на молбата, такъв е постъпил от
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, в който излага, че разноски в заповедното не се
дължат, евентуално, че следва да се присъди минимална сума за подаване на възражение. Не
претендира разноски в производството по чл. 248 от ГПК.
При разглеждане на искането и след съобразяване на доказателствата по делото,
съдията-докладчик намира следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е допустима, като депозирана от легитимирано лице, в
законоустановения срок по реда на чл. 62, ал. 2 от ГПК. Разгледана по същество, същата е
неоснователна по следните съображения:
Както е изложено и в мотивите на решението, чието изменение се иска, подаването
на възражение в срока по чл. 414 от ГПК е основание за започване на исков процес. По
възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за
предявяване на иска по чл. 422 от ГПК. То няма самостоятелен характер и е само
формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и
двустранно, а не е израз на материалноправната защита на длъжника. При условие, че се е
развило производство по иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК с предмет установяване на
вземането по заповедта за изпълнение на парично задължение, срещу която длъжникът е
възразил, разноски за подаване на възражение не се дължат. Възражението е само
предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което
исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на
иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението
си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК
би била аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо
(Така Определение № 45 от 23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г. на I TO на ВКС ). Освен
това следва да се отбележи, че адвокатите, представлявали ответника, който е имал
качеството и на длъжник в заповедното производство, са двама, като в полза на
1
представителя в исковото производство е присъдено възнаграждение. Същевременно
действията по попълване на възражение по чл. 414 от ГПК по утвърден по образец в
заповедното производство по Част Пета на ГПК (Изпълнително производство) не са от
фактическа и правна сложност предвид обстоятелството, че длъжникът в заповедното
производство е представляван в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. последно от ЗАдв. -
като юрист.
С оглед изложеното, не е налице основание за ревизиране на преценката на
решаващия състав, че разноски за подаване на възражение не се дължат, след като във
връзка с оспорените вземания се е развило исково производство и съществуването им се е
установило в него.
По изложените съображения, искането за изменение на решението в частта за
разноските е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Искане за разноски в производството по чл. 248 от ГПК не е заявено и съдът не
дължи произнасяне по въпроса.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от 23.03.2023 г. на адв. Николай Илчев Илчев,
за изменение на решение № 3155 от 28.02.2023 г. на СРС, II ГО, 178, постановено по гр.
дело № 74454/2021 г., в частта за разноските за адвокат, представлявал ответника Л. Е. М. в
производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, в което ответникът е имал качеството на длъжник.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страната пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2