№ 30
гр. Царево, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Ат. Москова
при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова
като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Гражданско дело №
20212180100196 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
ищците: 1/ Д. СТ. Р. с ЕГН: ********** с постоянен адрес :***; 2/ К. СТ. К.
с ЕГН **********, с постоянен адрес : ***; 3/ Ж. СТ. Т. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***; 4/ Н. СТ. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и
5/ СТ. Й. АТ. с ЕГН *** , с постоянен адрес: ***, всички със съдебен адрес:
*** и представлявани от адв.Т. ИЛ., против ответниците: 1/ М. СТ. Щ. с
ЕГН **********, с постоянен адрес : ***; 2/ М. АЛ. К. с ЕГН ********** , с
постоянен адрес: ***; 3/ АНТ. СТ. В. с ЕГН ********** , с постоянен адрес :
*** и 4/ АЛ. СТ. АЛ. с ЕГН ********** с постоянен адрес : ***, с която се е
иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено между
страните, че ищците са собственици на основание наследяване и давностно
владение на поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр.
Царево, област Бургас, одобрени със Заповед № *** година на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: ***, с площ от *** кв.м.
трайно предназначение на територията - Урбанизирана, с начин на трайно
ползване - за друг вид застрояване, при граници и съседи: ПИ с
идентификатор № ***, ПИ с идентификатор № ***, ПИ с идентификатор №
***, ПИ с идентификатор № ***, и да отмени като неверен, констативен
нотариален акт за собственост № *** година на нотариус м.в., рег. № *** на
1
Нотариалната камара, с район на действие PC- Царево, вписан в Агенция по
вписванията вх. рег. № *** година, акт № ***, само по отношение на
процесния имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Царево, област
Бургас, одобрени със Заповед № *** година на Изпълнителния директор на
АГКК.
Ищците твърдят, че в качеството си на наследници на с.к.д. - б.ж. на гр.
Царево, починал на *** година, са собственици на основание наследство и
давност на процесния поземлен имот, който се владее и ползва първоначално
от наследодателя на ищците, а след смъртта му - от самите ищци, като
владението през всички години е явно, спокойно, открито и необезпокоявано.
Твърдят, че наследодателят им с.к.д. е придобил с нотариален акт за
собственост на придобит имот по Закона за реда на прехвърляне вещни права
върху някой недвижими имоти №*** година на Бургаския нотариус, през
***. чрез покупка от наследодателя на ответниците - С.К.К. собствеността
върху лозе от един декар и празно място за лозе от един декар, находящо се в
местността „**“ на гр. Мичурин, при граници: наследници на П.Т.К., Д.П.,
път и район на ВиК. През 1970 г. с.к.д. продал един декар празно място от
описания имот на *** и *** /при равни дялове/, с нотариален акт № ***
година на Бургаския нотариус. Останалата част от един декар от имота с.к.д.
заградил с ограда, облагородил, построил бунгало, засял с овошки и лозе, и
владял явно и необезпокоявано до смъртта си през 1982 година. След това
наследниците –ищци по делото, продължили да владеят и ползват имота в
същите му граници и със същата площ каквато е била заградена от
наследодателя им към 1970 година и с каквато е бил заснет в действащата
кадастрална карта на гр.Царево. Посочват, че при заснемането на имота в
кадастралните карти, се установило, че процесния имот е с площ от 1312
кв.м. Доколкото *** е останал по документи за собственост в притежание на
1000 кв.м. от имота, които ищците претендират на основание наследяване,
то останалите 0,312 дка от имота ищците претендират на основание
давностно владение, започнало през 1970 година от *** и продължено след
това от тях. Посочват, че доколкото в периода на осъществяваното от ***
владение върху останалите 312 кв.м. действа ЗСГ и имота попада в неговото
приложно поле, на основание чл. 29, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗСГ,
давност върху него не е могла да тече до отмяната на тези текстове - ДВ, бр.
21 от 13.03.1990 година. Към дата на отмяната на ЗСГ, наследодателя *** е
2
починал /на *** година/, поради което ищците претендират собственост
върху целия процесен имот на основание наследяване на 1 000 кв.м. и
давностно владение на останалите 312 кв.м., продължило в периода от
14.03.221990г. /отмяната на ЗСГ/ до 14.03.2020г., което владение продължава
и към момента.
Посочват, че ответниците в качеството им на наследници на С.К.К., са
заявили пред ПК-Царево и са признати с Решение №** на ПК за собственици
на 1 дка лозе в местността „**“ парцел ** по земеустройствения план,
изработен 1929 година, находящо се в терен по ** на гр.Царево . Със същото
решение ПК — Царево е отказала да възстанови на ответниците лозе от 3
дка, находящо се в терен по ** на гр.Царево, местността „**“ парцел ** по
земеустройствения план изработен 1929 година, тъй като 2 дка от същото са
продадени с нотариален акт № ** , а 1 дка е бил отчужден за вододайна зона,
без да влиза в блоковете на ТКЗС, ДЗС и не попада под разпоредбите на
ЗСПЗЗ. Със заповед № ** година, издадена от Кмета на община Царево на
основание чл.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено правото на
собственост на наследниците на С.К.К. върху новообразуван имот с
идентификатор № ** с площ от 1313 кв.м. при граници: **. Заповедта е
влязла в сила на 15.11.2006 година и е послужила като основание за
извършване на въвод във владение на наследниците на С.К.К.. Въз основа на
издадените документи от ПК-Царево и от община Царево ответниците са се
снабдили в последствие с констативен нотариален акт за собственост № **
година на нотариус м.в., рег.№ *** на Нотариалната камара, с район на
действие PC - Царево, вписан в Агенция по вписванията вх.рег.№ *** година,
акт № ***.
Сочат, че при опит да се снабди със скица за имота, ищцата Т. узнала,
че процесния имот е записан в кадастралната карта и кадастралните регистри
като собственост на ответниците в качеството им на наследници на С.К.К.,
поради което поискала със заявление до община Царево да бъде отменена
Заповед № ** година, издадена от Кмета на община Царево на основание
чл.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е възстановено правото на собственост
на наследниците на С.К.К. върху процесния имот. След извършена проверка и
въз основа на така подаденото заявление, Кметът на община Царево със
Заповед № *** година, издадена на основание чл. 44 ал.2 от ЗМСМА, вр. с
чл.99 т. 1 и т.2 от АПК, отменя Заповед № ** година на Кмета на община
3
Царево. Новоиздадената заповед е обжалвана от ответниците и е отменена с
Решение от 09.08.2012 година, постановено по адм.д.№ ** на Бургаски
административен съд, потвърдено от Върховен административен съд с
решение № ** година по адм.д.№ ** година.
Ищците излагат, че към настоящия момент ответниците са вписани като
собственици на процесния имот в кадастралната карта и кадастралните
регистри на основание посочения констативен нотариален акт, което
обстоятелство поражда правният им интерес от предявяването на настоящия
положителен установителен иск за собственост върху процесния имот и
съединения с него иск за отмяна на констативния нотариален акт. Ангажират
доказателства. Претендират разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с
който вземат становище, че установителния иск е недопустим поради липса
на правен интерес у ищците. Твърдят се, че имотът е земеделски и че им е
възстановен по реда на ЗСПЗЗ в качеството им на наследници на С.К.К., като
след приключване на процедура по възстановяване на собствеността по реда
на ЗСПЗЗ им е било признато правото на собственост върху новообразувания
имот. Твърдят, че в посочената заповед е цитирано възстановителното
решение № ** г. на Общ. ПК- гр. Царево, съгласно което на наследници на
С.К.К. е възстановен имот от 1 дка, находящ се в терен по ** по плана на гр.
Царево с изрична забележка въводът да се извърши след изпълнение на
изискванията на ** “в“ от ПЗР на ЗСПЗЗ, т.е. след заплащане на подобренията
направени върху имота. Сочат, че Заповедта за възстановяване № ** г. е
издадена на осн. **к, ал. 7, във вр. е ** от ПЗР на ЗСПЗЗ с констатиране, че
ограничения на собствеността няма, вкл. очевидно и други обекти върху него,
след което е бил издаден и протокол за въвод с дата ** г. Ответниците
заявяват, че в случая става въпрос за процедура, по която им е възстановен
имот, съгласно план за новообразувани имоти, касаещ земеделски имоти. В
тази връзка считат, че установителния иск е недопустим, тъй като ищците
претендират да установят и докажат собственост върху имот, който е
възстановен на ответниците по реда на ЗСПЗЗ, поради което считат, че се
касае до спор за материално право по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, сроковете за
водене на който иск обаче са изтекли. На следващо място се твърди, че в
нарочно административно производство, ищците са оспорили валидността на
4
заповедта за възстановяване на имота, но с решение на Административен съд-
Бургас, потвърдено с Решение на ВАС, собственически права на ответниците
върху целия имот, са били потвърдени. На следващо място се сочи, че
направеното от ищците твърдение за придобивна давност е неоснователно,
тъй като имота е земеделски и преди осъществяване на реституцията по реда
на ЗСПЗЗ, имотът не е могъл да стане ничия собственост по придобивна
давност. Сочат, че отделно от това, процесният имот е възстановен с план за
новообразувани имоти, поради което няма как върху такъв имот да е
упражнявано владение против ответниците, тъй като имотът не е установен с
конкретни параметри. На следващо място считат, че доколкото ищците
претендират, че са собственици на имота по наследяване, то придобивна
давност в този аспект не е възможна, тъй като ако са станали собственици по
наследство в деня на смъртта на наследодателя им, то не е необходимо
повторно да придобиват същия имот по давност. Твърдят, че ищците никога
не са владели имота - нито преди, нито след приключване на реституционната
процедура. Ангажират доказателства. Претендират разноски.
В съдебно заседание, ищците се представляват от упълномощен
представител –адв.Т.И., чрез която поддържат исковата молба и молят
предявените искови претенции да бъда уважени като основателни и доказани.
Претендират разноски.
В съдебно заседание, ответниците, редовно уведомени, не се явяват и не
се представляват. По делото е депозирано молба от упълномощен
представител – адв.В., с която заявява, че поддържа изцяло депозираните
писмени отговори.
След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
устни и писмени доказателства, съдът намери за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно нотариален акт за собственост върху имот въз основа на Закона
за селскостопанското настаняване на бежанците № **г., издаден от
Малкотърновския околийски съд, С.К.К. е собственик мера за лозе от 4
/четири/ декара, находящо се в землището на гр.Царево, местност „**“, с
площ при съседи: **
С нотариален акт №*** година, издаден от Бургаския нотариус, С.К.К.
продава с.к.д. лозе от 1 /един/ декар и празно място за лозе от 1 /един/ декар,
5
находящи се в местността „**“ на гр. Мичурин, при граници: **
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** година
на Бургаския нотариус, с.к.д. продава на *** и *** при равни части 1 /един/
декар празно място в местността „**“ на гр. Мичурин, при граници: **
с.к.д. е починал на *** година и е оставил наследници по закон Д. СТ. Р.,
К. СТ. К., Ж. СТ. Т., Н. СТ. Т. и СТ. Й. АТ. –ищци по делото
С.К.К. е починал на **г. и е оставил наследници по закон М. СТ. Щ., М.
АЛ. К., АНТ. СТ. В. и АЛ. СТ. АЛ. –ответници по делото.
С Решение № 113/07.08.1995 год. /точка 1/ по заявление с вх.№ 184 от
08.01.1993 год. ПК-гр.Царево възстановява правото на собственост на
наследниците на С.К.К. б.ж. на гр.Царево, поч. на **г., в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на недвижим имот - лозе от 1 /един/
декар, находящ се в терен по ** на гр.Царево, в местността „**”, парцел №
** от ч.земеустр. план изработен 1929 год., при ограничение, че въвода в
имота ще се извърши след изпълнение изискванията на **“в“ от ЗСПЗЗ, като
по кадастъра от 1985г. имота съдържа части от парцели 2164 и **. Със
същото решение /точка 2/ ПК-гр.Царево отказва да възстанови правото на
собственост на наследниците на С.К.К., в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници на недвижим имот – лозе от 3 /три/ декара, находящ се в
терен по ** на гр.Царево, в местността „**”, парцел № ** от ч.земеустр. план
изработен 1929 год. поради това, че 2/два/ декара в местността „**” са
продадени с нотариален акт № 44/***., а 1/един/ декар/ в местността „**” е
отчужден за вододайна зона без да е влизал в блоковете на ТКЗС, ДЗС и не
попада под разпоредбите на ЗСПЗЗ. Отказа на ПК-гр.Царево да възстанови
правото на собственост на наследниците на С.К.К., в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на недвижим имот – лозе от 3 /три/
декара, находящ се в терен по ** на гр.Царево, в местността „**”, е бил
обжалван от ** А.а и М. СТ. Щ. като наследници на С.К.К. по реда на чл.11
ал.2 от ЗСПЗЗ пред съда, като жалбата на същите е била отхвърлена с влязло
в сила Решение от **
Със Заповед № **г. е одобрен кадастралния план на ЗЗП /Зоната за
земеделско ползване/ на гр.Царево, като в разписния списък към него имот
№2166 е записан като нива на **, имот №** –на *** и др., имот № ** –на **.
Със Заповед № **г. на Областния управител на област Бургас е одобрен
6
Плана на новообразуваните имоти в местността „**“ –зона по ** по ППР на
ЗСПЗЗ в землището на гр.Царево.
Със Заповед № ** година, издадена от Кмета на община Царево на
основание чл.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено правото на
собственост на наследниците на С.К.К. върху новообразуван имот с
кадастрален № ** по Плана на новообразуваните имоти в зона по ** по ППР
на ЗСПЗЗ в землището на гр.Царево, с площ от 1313 кв.м. при граници: **. В
разписния списък към плана е записан С.К.К. с документ за собственост-
решение на ПК. Заповедта не е обжалвана и влиза в сила на 15.11.2006
година. С Протокол от **г., съставен от длъжности лица в община Царево,
наследниците на С.К.К. / ** А.а и М. СТ. Щ. / са въведени във владение на
новообразувания имот с кадастрален № ** по Плана на новообразуваните
имоти в зона по ** по ППР на ЗСПЗЗ в землището на гр.Царево, с площ от
1313 кв.м. , новообразувания имот е трасиран и за същия е издадена скица.
Със Заповед № ***г. на ИД на АГКК са одобрени кадастралната карта и
кадастралния регистър на гр.Царево, съгласно които новообразувания имот с
кадастрален № ** по Плана на новообразуваните имоти в зона по ** по ППР
на ЗСПЗЗ в землището на гр.Царево и с площ от 1313 кв.м., понастоящем
съставлява поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Царево,
одобрена със Заповед № ***г. на ИД на АГКК, с площ на имота от 1313 кв.м.
и трайно предназначение на територията –урбанизирана, с начин на трайно
ползване – за друг вид застрояване, при граници и съседи: ПИ с
идентификатор № ***, ПИ с идентификатор № ***, ПИ с идентификатор №
***, ПИ с идентификатор № ***.
На 26.05.2010г. ответниците са се снабдили за поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на гр.Царево с констативен нотариален акт за
собственост върху имот, придобит по наследство № ** година на нотариус
м.в., рег.№ *** на Нотариалната камара, с район на действие PC – Царево.
На 07.10.2011г. Ж.С. Т. като наследник на с.к.д., подава заявление до
кмета на община Царево с искане да бъде отменена Заповед № ** година,
издадена от Кмета на община Царево на основание чл.4к, ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, с която е възстановено правото на собственост на наследниците на
С.К.К. върху процесния имот, като посочила, че тя и роднините и са
собственици на имота по наследство от с.к.д., който е купил имота с
7
нотариален акт №44/***.
Кметът на община Царево издава Заповед № *** година, с която на
основание чл. 44 ал.2 от ЗМСМА, вр. с чл.99 т. 1 и т.2 от АПК, отменя
Заповед № ** година на Кмета на община Царево, с която е възстановено
правото на собственост на наследниците на К. върху процесния имот.
Новоиздадената заповед е обжалвана от ответниците и е отменена с Решение
от 09.08.2012 година, постановено по адм.д.№ ** на Бургаски
административен съд, потвърдено от Върховен административен съд с
решение № ** година по адм.д.№ ** година.
Установи се от приетото и неоспорено по делото заключение по
допуснатата съдебно - техническа експертиза, изпълнена от вещо лице -
геодезист, че претендиралият от ищците имот, описан в нотариален акт за
собственост на придобит имот по Закона за реда на прехвърляне вещни права
върху някой недвижими имоти №*** година на Бургаския нотариус е
идентичен с процесния ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по КК и
КР на гр. Царево, област Бургас, като към заключението си вещото лице е
приложило комбинирана скица на процесния имот, изготвена въз основа на
ч.земеустройствен план от 1929г. на гр.Царево, на кадастралния план на ЗЗП
/Зоната за земеделско ползване/ на гр.Царево, одобрен със Заповед № **г., на
кадастралния план на Плана на новообразуваните имоти в местността „**“ –
зона по ** по ППР на ЗСПЗЗ в землището на гр.Царево, одобрен със Заповед
№ **г. на Областния управител на област Бургас, както и на действащия
кадастрален план на град Царево от 2006г., одобрен със Заповед № ***г. на
ИД на АГКК,
От показанията на водените от ищците свидетели П.К. и Ж.П., които са
непосредствени съседи на процесния имот и имат преки наблюдения и
впечатления, се установява, че процесния имот е ограден от всички страни
от наследодателя на ищците с.к.д. още през 1970г., владял се е първоначално
от Д., а след неговата смърт – от неговите наследници -ищци по делото.
Двамата свидетели са категорични, че оградата на процесния имот никога
през тези години не е била местена или променяна, както и че за имота са се
грижили само ищците, които редовно го посещавали и поддържали.
Свидетелите сочат в показанията си, че процесния имот е ограден с мрежа с
бодлива тел, а от страна на пътя има портал, който се заключва с катинар, в
8
имота има бунгало, което ищците ползват по предназначение – за заслон и за
складиране на земеделските си сечива, с които обработвали имота, като
първоначално в имота имало лозе, а в последствие засели овошки. Преди
година част от овошките в процесния имот били унищожени от възникнал в
съседен имот пожар, след което ищците поставили в имота парник. От
показанията на двамата свидетели П.К. и Ж.П. се установява също така, че
процесния имот е водоснабден и електрифициран, като ищците заплащат
сумите за потребените от тях количества вода и електричество съобразно
показанията на монтирани в имота подотчетни измервателни средства.
От показанията на водените от ответниците свидетели Ат.К. и Ст.А.а се
установява, че ответниците никога не са влизали в имота, освен при
трасирането, сочено от св.К., който не можа да посочи година на извършване,
нямат ключове за достъп и не са правили постъпки да получат достъп до
имота. Свидетелите, водени от ответниците, заявяват, че при заплащането на
данъците за имота, минавали по пътя край имота и го поглеждали от тям, без
да влизат в него поради ограничения достъп от ограда и заключен портал, за
който те нямат ключове и нямат достъп до имота.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявен е установителен с правно основание чл.124 ал.2 от ГПК вр.**
ал.8 т.1 предл.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съединен с иск по чл.537 ал.2 от ГПК.
Предявените искове са допустими, тъй като за ищците е налице правен
интерес от предявяване им като абсолютна представка за тяхната
допустимост. В случая ищците заявяват собственически права върху
процесния имот въз основа на наследствено правоприемство и давностно
владение, като твърдят, че техния наследодател е придобил процесния имот
през ***., по-късно / през 1970г./ се е разпоредил с част от него, а останалата
част от имота – оградил, владял и ползвал, като и към настоящия момент те
владеят и ползват имота необезпокоявано и никога не са губили
собствеността върху него. От друга страна ответниците заявяват
собственически права върху имота на основание реституционната процедура,
завършила със заповедта по **к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно, в
случая е налице колизия на права, очертала се след влизане в сила на
новообразуваните имоти и издаване на заповед по **к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ
9
в полза на правоимащите / ответниците /, което съставлява спор за
материално право. Този спор не е в тесния смисъл на иска по чл.14 ал.4 от
ЗСПЗЗ, който разрешава спора в процедура по ЗСПЗЗ и когато и двете страни
са заявили реституционни права по ЗСПЗЗ, поради което направените от
ответниците възраженията за недопустимост на предявения установителен
иск поради изтичане на преклузивния срок за иск по чл.11 от ЗСПЗЗ са
неоснователни. Що се касае до възраженията на ответниците за
недопустимост на предявения установителен иск поради участието на
ищците в административното производство по оспорването валидността на
Заповед № ***г. на Кмета на община Царево, то същите са неоснователни,
тъй като административното производство държи сметка само за
законосъобразността на атакувания административен акт и формалното
наличие на предпоставките за издаването му, но не и принадлежността на
правото на собственост.
Разгледан по същество установителен иск е основателен и доказан, като
съображенията на съда са следните:
Ищците се легитимират като собственици на процесния имот с
нотариален акт за собственост №*** година на Бургаския нотариус, с който
техния наследодател с.к.д. закупил през ***. по реда на действалия към онзи
момент Закон за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими
имоти от наследодателя на ответниците С.К.К. недвижим имот,
представляващ лозе от един декар и празно място за лозе от един декар,
находящ се в местността „**“ на гр. Мичурин, при граници: ** По-късно –
през 1970г., наследодателят на ищците с.к.д. продал с нотариален акт № ***
година на Бургаския нотариус, една част от придобития имот, а именно: един
декар празно място от имота, на *** и *** /по равни дялове/, а останалата му
част от имота заградил с ограда. От приетото и неоспорено по делото
заключение на вещото лице по назначената съдебно - техническа експертиза,
се установи, че имота, описан в нотариален акт за собственост №*** година
на Бургаския нотариус/ с титул за собственост се легитимират ищците/, е
идентичен с поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр.
Царево, описан в констативен нотариален акт за собственост № ** година на
нотариус м.в., рег.№ *** на Нотариалната камара, издаден въз основа на
Заповед № ** г. на Кмета на община Царево на основание чл.4к, ал.7 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, с която е възстановено правото на собственост на наследниците на
10
С.К.К. върху новообразуван имот с кадастрален № ** по Плана на
новообразуваните имоти в зона по ** по ППР на ЗСПЗЗ в землището на
гр.Царево, / с който титул за собственост се легитимират ответниците/. Така
също от заключението на вещото лице се установи, че процесния имот, е
заснет в различните планове, действали през годините, както и в действащия
към момента кадастрален план на гр.Царево, одобрен със заповед № ***
година на Изпълнителния директор на АГКК, в реалните си граници, каквито
са били ситуирани от наследодателя на ищците с.к.д. още през 1970 година.
Установи се по делото, че в така ситуираните граници имотът се е владял и
ползвал през годините от 1970 г. от наследодателя на ищците с.к.д., а след
неговата смърт през 1982 година - от неговите наследници, ищците в процеса,
до подаване на исковата молба и към настоящия момент, за което свидетелите
по делото са единодушни и показанията им се припокриват, независимо от
коя страна са водени. Имотът никога не е бил одържавяван,
респ.обобществяван по някоя от реституционните хипотези на чл. 10 ал. 1 -
ал. 14 от ЗСПЗЗ. За да попадне в приложното поле на земеделската
реституция по ЗСПЗЗ, земята следва не само да има земеделски характер по
смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ към момента на отнемането й, но и да е била
включена в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях
селскостопанска организация. Следователно ако една земя е имала земеделски
характер, но не е включвана в ТКЗС, ЗДС или други образувани въз основа на
тях селскостопански организации, не е била отчуждавана по чл. 12 ал.2 от
ЗСГ (отм); не е отстъпвана безвъзмездно на ТКЗС или на държавата, не е
отнемана неправомерно по друг начин; не е стопанисвана като дворно място
на ТКЗС,ДЗС; не е отчуждавана по реда на ЗТПС и не е отнемана по някой от
изброените в чл. 10 ал. 1-14 от ЗСПЗЗ нормативни актове, тя не подлежи на
реституция, т.к. собствеността върху нея не е била отнемана или
ограничавана. ( в този смисъл Решение № ** година на ВКС по гр.д.№ **
година, I г.о.,ГК докладчик съдия **; Определение № ** година на ВКС по
гр.д.№ ** година, I г.о.,ГК докладчик съдия **). Доводите на ответната
страна, че в случая се касае за имот, предоставен за ползване по реда на т.нар.
самозадоволяване с актове на Президиума на Народното събрание, на
Държавния съвет и на Министерския съвет, не навират опора в
доказателствения материал по делото. Липсват както твърдения от
ответниците, така и доказателства за отнемане правото на собственост на
11
ищците и трансформирането им в ползватели. Подобни данни не се
установиха нито от изслушаната по делото експертиза, нито от приложените
по делото писмени доказателства, включително такива, послужили на община
Царево за изготвянето на плана на новообразуваните имоти и на Заповедта по
**к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ответниците извличат доводите си от
местонахождението на имота в зона по ** от ЗСПЗЗ, но самото отреждане на
зоната за настаняване на лице по реда ПМС като ползватели не лишава
собствениците от право на собственост. Именно поради наличието на
собственици и на ползватели в една и съща зона законът изисква изготвяне на
помощен план по **к ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който план съдържа данни както
за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди
образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните
земеделски стопанства (**к ал.2)
В настоящия случай не се представиха доказателства, а и не се
установява от събраните писмени и гласни доказателства земята да е била
отнемана от собствениците по някоя от предвидените в ЗСПЗЗ хипотези.
Напротив - наследодателят на ответниците С.К.К. се е разпоредил през 1965
година (значително след периода на обобществяването на земеделските земи
1947-1950 година) с имота, продавайки на наследодателя на ищците с.к.д.
лозе от един декар и празно място за лозе от един декар, находящо се в
местността „**“ на гр. Мичурин, при граници: **, част от който се явява
процесния имот. Отново в качеството си на собственик и реален владелец на
имота с.к.д. продава на *** и *** /по равни дялове/ един декар празно място
от имота с нотариален акт № *** година на Бургаския нотариус.
От показанията на свидетелите К. и П., водени от ищците, които
свидетели са непосредствени съседи на процесния имот и имат преки
впечатления в годините, се установиу че имота е ограден от всички страни от
наследодателя на ищците с.к.д. още през 1970 година, владял се е в тези си
площи и граници първоначално от Д., а след неговата смърт - от ищците, като
наследници. Имота е застроен с бунгало, което ищците ползват по
предназначение - за заслон и за складиране на земеделските си сечива.
Свидетелите са виждали единствено ищците да полагат грижи за имота, да
заплащат суми за потребени от тях в имота вода и електричество, както и
суми за поддръжка на пътя, който води до имота и която е реализиран на
частни начала от сдружението на собствениците в този район. Това владение
12
на имота е явно, спокойно и необезпокоявано, като свидетелите, водени от
ответниците изрично заявиха, че никога не са влизали в имота освен при
трасирането му, нито са извършвали постъпки да получат достъп до имота.
Независимо, че в нотариалния акт за собственост, с който се легитимират
ответниците, е посочена площ от 1 дка, оградения имот е с границите и
площта, заснета в кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Царево, като разликата в площта от 1000 кв.м. до 1312 кв.м. или 312 кв.м.
е придобита от ищците по давност. Владението е осъществявано от
праводателите на ищците от 1970 година до смъртта на *** през 1982 година,
а от ищците, като негови наследници - от 1982 година до днес. Доколкото
през периода на действие на ЗСГ е налице забрана за придобиване на имота
по давност, то давността следва да бъде зачетена като осъществена в периода
от 14.03.1990 година ( отмяната на ЗСГ) до 14.03.2000 година, което владение
продължава и към настоящия момент.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на
собственост. Тя е способ за придобиване право на собственост или
ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на
това право през определен период от време, фиксиран от закона. За
придобиването по давност е необходимо да бъде установено владение върху
един имот. Съгласно чл.68, ал. 1 от ЗС, владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго
като своя, и включва обективен елемент — упражняване на фактическа власт
и субективен елемент - намерение за своене на вещта. Нормата на чл.79, ал. 1
от ЗС предвижда, че правото на собственост върху недвижим имот се
придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет
години, като ал.2 от същата разпоредба гласи, че, ако владението е
добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато
владение в продължение на пет години, т.е. придобивната давност се
характеризира с два съществени елемента - изтичане на законно определен
период от време и извършване на дейност на фактическо господство върху
определен имот, с намерение да се свои. Според чл.70, ал. 1 от ЗС, владелецът
е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го
направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или, че
предписаната от закона форма е била опорочена. Добросъвестността се
предполага до доказване на противното и е достатъчно да е съществувала при
13
възникване на правното основание.
В разпоредбата на чл.69 от ЗС е установена презумпцията, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Разпоредбата на чл.83 от ЗС презумира, че който е владял в различно време,
предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното.
Според правната теория и трайна съдебна практика, включая задължителна,
като елемент от придобивната давност, владението трябва да е постоянно,
непрекъснато, спокойно / да не е установено и поддържано с насилие /, явно /
да не е установено и поддържано по скрит начин /, несъмнително / да се
установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за
своене /, да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не
позволява на други лица да владеят вещта.
В случая свидетелите бяха категорични относно осъществяваното от
ищците владение, както и присъединеното такова на техния наследодател.
Единственото действие, което ответниците осъществяват по отношение на
процесния имот, е да заплащат данъци за съшия, което извършват паралелно с
ищците, които също са декларирали и заплащат данъци за имота.
Декларирането на имота в данъчните служби на името на ответниците, без
това да е станало известно на ищците, не представлява действие на отричане
на правата им. Плащането на данъци за имота също не е такова действие.
Свидетелите, водени от ответниците заявиха, че епизодично извършват
наблюдение върху имота, без да влизат в него поради ограничения достъп от
ограда и заключен портал, за който те нямат ключове и нямат достъп до
имота. Тези показанията на водените от ответниците свидетели, потвърждават
твърдението на ищците, че същите никога и по никакъв начин не са
установили наличие на конкурентни права на тяхната собственост и спрямо
тях ответниците не са демонстрирали явно и несъмнено правото си на
собственост или претенция да владеят имота преди заявеното в исковата
молба узнаване -07.10.2011 година.
Всичко изложено води до единственият възможен извод, че правото на
собственост принадлежи на ищците, поради което предявения от тях
установителен иск следва да се уважи като основателен и доказан.
Като последица от уважаване на исковата претенция за собственост,
14
следва да се уважи и акцесорната претенция за отмяна като неверен на
констативен нотариален акт за собственост № ** година на нотариус м.в.,
per.No *** на Нотариалната камара, с район на действие PC - Царево, в частта
му по отношение на процесния имот с идентификатор № *** по КК и КР на
гр. Царево, област Бургас, одобрени със Заповед № *** година на
Изпълнителния директор на АГКК.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на
ищците следва да се присъдят направените от тях в хода на производството
съдебно-деловодни разноски съобразно представените разходни документи в
общ размер на 1735.00 лева, от които: сумата в размер на 1450.00 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение; сумата в размер на 55.00 лева за
заплатена държавна такса за образуване на делото; сумата в размер на 200.00
лева за внесен депозит за СТЕ; сумата в размер на 5.00 лева за съдебно
удостоверение и сумата в размер на 25.00 лева за платена държавна такса по
частна жалба. Останалите претендирани суми по списъка на разноските за
платени банкови такси и куриерски услуги, извършени от ищците, не следва
да бъдат присъждани в тяхна полза, тъй като, макар и реално заплатени, тези
суми нямат характер на разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Константната съдебна практика е приела, че на присъждане подлежат
разноските, които страната реално е заплатила във връзка с извършването на
определени правни действия в процеса, а посочените и направени от ищците
разходи са за предоставени услуги от трети лица, поради което те не
представляват разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК и като такива са
недължими за присъждане / в този смисъл Определение № **г. по адм.д.
№**/.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците: 1/М.
СТ. Щ. с ЕГН **********, с постоянен адрес : ***; 2/ М. АЛ. К. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***; 3/ АНТ. СТ. В. с ЕГН ********** , с
постоянен адрес : *** и 4/ АЛ. СТ. АЛ. с ЕГН ********** с постоянен адрес :
15
***, че ищците: 1/ Д. СТ. Р. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: ***; 2/
К. СТ. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес : ***; 3/ Ж. СТ. Т. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***; 4/ Н. СТ. Т. с ЕГН ********** , с
постоянен адрес *** и 5/ СТ. Й. АТ. с ЕГН *** , с постоянен адрес: ***, са
собственици на основание наследяване и давностно владение на
поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Царево, област
Бургас, одобрени със Заповед № *** година на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на поземления имот: ***, с площ от *** кв.м., трайно
предназначение на територията - Урбанизирана, с начин на трайно ползване -
за друг вид застрояване, при граници и съседи: ПИ с идентификатор № ***,
ПИ с идентификатор № ***, ПИ с идентификатор № ***, ПИ с
идентификатор № ***.
ОТМЕНЯ като неверен констативен нотариален акт за собственост №
*** година на нотариус м.в., рег. № *** на Нотариалната камара, с район на
действие PC- Царево, вписан в Агенция по вписванията вх. рег. № *** година,
акт № ***, В ЧАСТТА по отношение на процесния имот с идентификатор №
*** по КК и КР на гр. Царево, област Бургас, одобрени със Заповед № ***
година на Изпълнителния директор на АГКК.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците: 1/М. СТ. Щ. с
ЕГН **********, с постоянен адрес : ***; 2/ М. АЛ. К. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***; 3/ АНТ. СТ. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес :
*** и 4/ АЛ. СТ. АЛ. с ЕГН ********** с постоянен адрес : ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на ищците: 1/ Д. СТ. Р. с ЕГН: ********** с постоянен адрес:
***; 2/ К. СТ. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес : ***; 3/ Ж. СТ. Т. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***; 4/ Н. СТ. Т. с ЕГН **********, с
постоянен адрес *** и 5/ СТ. Й. АТ. с ЕГН ***, с постоянен адрес: ***, сумата
в размер общо на 1735.00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
16