№ 644
гр. Варна , 18.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500361 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №268833/01.02.2021г., подадена от "Профи
Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София, срещу разпореждане от
13.01.2021г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с разпореждане от 08.02.2021г. В
ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу А.
И. П., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, за сумата над 46,91 лева до претендираните
309,61 лева, представляваща представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№ **********/17.03.2016 г., за сумата 59,48 лв. договорно възнаграждение за периода
15.07.2017г.-15.04.2018г., сумата 225 лв. възнаграждение за закупен допълнителен пакет
услуги, като и сумата от 52,82 лева- лихва за забава за периода 15.04.2018г. до 14.12.2020г.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно. Твърди се, че не са
налице сочените от заповедния съд основания да се приемат за нищожни договорните
клаузи, въз основа на които се дължи заплащане на закупения допълнителен пакет услуги,
поради което липсва основание за отказа на съда да бъде издадена заповед за изпълнение.
Сочи се, че закупуването на допълнителния пакет не е условие за сключване на договора за
кредит, както и че възнаграждението се дължи за възможността при необходимост
длъжникът да поиска предлаганите допълнителни услуги. По отношение отхвърленото
искане в частта за главница и договорно възнаграждение се твърди, че не е в правомощията
на заповедния съд да извършва прихващане, с което променя изцяло претенциите, които
следва да бъдат разглеждани по същество в исковото производство. Моли да бъде отменено
разпореждането и да се постанови издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
за всички посочени в заявлението суми.
1
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен
пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството по ч.гр.д. №16126/2020г. на Районен съд - Варна е образувано по
заявление, подадено от заявителя "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр.София, срещу длъжника А. И. П., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, с адрес
гр.Варна, за вземания по Договор за потребителски кредит №**********/17.03.2016г.
Районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, като е приел, че претендираното възнаграждение за закупен допълнителен
пакет услуги не се дължи поради нищожност на договорните клаузи, предвиждащи
заплащането им, на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК, както и че задълженията за главница и
договорно възнаграждение следва частично да се приспаднат от заплатената сума по
нищожната клауза.
Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК, т.е. съдът преценява дали съдържащите се в него
факти и обстоятелства обосновават извод за наличие на редовна искова молба.
С оглед качеството на кредитополучателя - физическо лице и липсата на
противни твърдения по своята правна характеристика заемното правоотношение отговаря на
договор за потребителски кредит, спрямо който са приложими нормите на Закона за
потребителския кредит и ЗЗД, с оглед качеството на кредитополучателя на "потребител" и
нормите на Закона за защита на потребителите.
В обяснителната част на заявлението заявителят е посочил, че с подписване на
отделно споразумение кредитополучателят се е съгласил да заплати възнаграждение за
пакет допълнителни услуги, което става изискуемо с подписването му и се изплаща
разсрочено на равни месечни вноски за срока на договора. Настоящият състав намира, че
вземането не е индивидуализирано в достатъчна степен, не са конкретизирани услугите,
които включва, както и промяната в договорните параметри вследствие на сключването му.
Съдържанието на т.н. допълнителен пакет услуги по същество не представлява реално
предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от които
кредитополучателят да може да се възползва и които да носят допълнителни ползи за него,
за да бъде обосновано възнаграждение в размер повече от половината от предоставената в
заем сума.
Съгласно разпоредбите на чл.10а, чл.19, ал.3 и чл.33 ЗПК се ограничава
свободата на договаряне от кредитора, предоставящ потребителски кредит на условия, при
2
които освен обявената договорна лихва и обезщетение за забава, на потребителя се възлагат
и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи.
Възстановяването на разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник не може да се
включва в ГПР, именно защото размерът им зависи от конкретните разноски, направени
поради неизпълнението. Но както бе посочено по-горе, тези разходи не представляват
реално предоставяне на блага/полза, преференция/ за потребителя. Уговарянето на бъдещи
разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор, дава основание съдът да
квалифицира тази клауза като противна на създадената потребителска уредба и на добрите
нрави, като уговорена отнапред компенсация за неполучена договорена престация, водещо
до нищожност на клаузата поради пряко противоречие на чл.10а, ал.2 ЗПК. Клаузите от
споразумението за допълнителни услуги са нищожни и като неравноправни по смисъла на
чл.143 от приложимия Закон за защита на потребителите, тъй като поставят в неравностойно
положение икономически слабата страна в правоотношението. Парично компенсиране на
едната страна по договора и то в размер, почти равен на предоставената в заем сума, е
неоправдано и създава предпоставки за неоснователно обогатяване.
Относно извършеното приспадане на суми, платени въз основа на приетата за
нищожна клауза, с претендираните суми за главница, договорна лихва и лихва за забава:
Съгласно чл. 410, ал.2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1
ГПК - да съдържа пълна и ясна индивидуализация на вземането, което се претендира, както
и изложение на фактите, от които то се извежда, която да даде възможност на длъжника да
прецени дали да възрази срещу заповедта или не /в този смисъл е и т.2б от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г./. Претендираното вземане следва
да бъде конкретизирано в степента, изискуема за редовност на исковото производство,
поради необходимостта от идентичност между претенциите в заповедното и исковото
производство, представляващо негово продължение.
При наличие на предпоставките по чл. 410 от ГПК съдът е задължен да издаде
заповед за изпълнение, а отказ може да бъде постановен единствено в хипотезите на чл. 411,
ал.2 ГПК.
В процесното заявление, претендираните суми са конкретизирани като основание
главница и лихви по подробно описан договор за кредит, посочени са и техните размери и
периоди. Първоинстанционният съд е формирал извод за наличие на неравноправна клауза
само относно претенцията за заплащане на възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги, която поради това е отхвърлена. По отношение на вземанията за главница и
договорна лихва не са формирани изводи за наличие на някоя от хипотезите на чл.411, ал.2
от ГПК, такива не се констатират и от настоящата инстанция. При извършваната в
заповедното производство формална проверка за редовност от външна страна в настоящия
случай се установява индивидуализация на претендираните вземания в достатъчна степен,
което води до извод за редовност на заявлението по чл.410 от ГПК. Не е налице основание
съдът при произнасяне по заявление да извършва приспадане на платени суми за погасяване
3
на други задължения, доколкото това излиза извън обхвата на заповедното производство.
Същевременно в настоящия случай всички посочени в заявлението суми се претендират
като неплатени и липсва основание за приспадане, които при наличие на определени
предпоставки се извършва в исковото производство между суми, които са вече платени и
същевременно с решението е прието, че са начислени въз основа на нищожна клауза и от
друга страна, неплатени суми, за които е прието с решението, че са дължими.
Поради несъвпадане правните изводи на двете инстанции обжалваното
разпореждане следва да бъде отменено частично. С оглед резултата от обжалването на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени допълнително разноски за заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на уважената част – 108,73 лв.
Въз основа на изложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 13.01.2021г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с
разпореждане от 08.02.2021г. В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение срещу А. И. П., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, за сумата над
46,91 лева до претендираните 309,61 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № **********/17.03.2016г., за сумата 59,48 лв. договорно
възнаграждение за периода 15.07.2017г.-15.04.2018г., както и за сумата от 52,82 лева лихва
за забава за периода 15.04.2018г. до 14.12.2020г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявление № 289334/15.12.2020г. от
"Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София, срещу А. И. П., ЕГН
**********, с адрес гр.Варна, за следните суми: 262,70 лв. - разликата над присъдените
46,91 лева до претендираните 309,61 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № **********/17.03.2016г., 59,48 лв. договорно възнаграждение за
периода 15.07.2017г.-15.04.2018г., 52,82 лева лихва за забава за периода 15.04.2018г. до
14.12.2020г., както и 108,73 лв. разноски, на основание чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА А. И. П., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ДА ЗАПЛАТИ на "Профи
Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София, сторените в производството
разноски за заплатена държавна такса в размер на 108,73 лева, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 13.01.2021г., поправено по реда на чл.247 от
ГПК с разпореждане от 08.02.2021г. В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение срещу А. И. П., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, за
сумата 225 лв. възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги.
Делото да се върне на първоинстанционния съд за издаване на заповед за
изпълнение на осн. чл.410 от ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5