№ 65810
гр. София, 20.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА
като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Частно гражданско
дело № 20221110132368 по описа за 2022 година
По отношение на претендираните неустойка в размер от 522,96 лева,
представляваща договорна неустойка по чл. 26, ал. 2 от сключения договор за кредит
Номер: OL00006000/13.11.2019г. , съдът следва да изложи следните съображения:
настоящият съдебен състав намира, че предвидена в договора клауза за неустойка
противоречи на добрите нрави като критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по
т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката
за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението
между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението
/виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. Освен
обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да изпълнява
и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили клауза за задължаване на
заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от
сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка в размер на
53.74 лв. Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно
задължение за представяне на обезпечение противоречи и на чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
В разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от сключения договор за кредит Номер:
OL00006000/13.11.2019г. /л. 11, стр. 2/ е посочено, че погасителният план включва и
вземането за неустойка, в случай, че се дължи такава. В договора е посочено, че общият
1
размер на дължимата неустойка възлиза на сумата от 1269.86 лева /л. 5/ като същевременно
е включена като месечна вноска в погасителния план. Размерът на уговорената неустойка
е приблизително над 80% от заемната сума за срока на целия договор. Предвидено е
още предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно със всяка вноска
по договора. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена да се кумулира към
погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по
този начин в погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за
заемодателя.
Клаузата за неустойка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.
26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и
излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят
определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да
надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за
преценка на това надвишение, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава
изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на
задължението за обезпечение на главното задължение. Т. е. и санкционната функция на
клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си
непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел
на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане
сума допълнително с още над 80% от предоставената главница.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е
налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не
е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във
вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на Кредито ЕООД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София,
БУЛ.ВИТОША 81, ет.3, ап.10, общ. Столична, обл. София (столица) за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу З. ЗЛ. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, УЛ.ПРОФ.Д-Р ИВАН СТРАНСКИ 7, вх.В, ет.3, ап.39, общ. Столична, обл. София
(столица) В ЧАСТТА по отношение на вземането за неустойка в размер от 522,96 лева.
2
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3