МОТИВИ ПО НОХД № 937/2017 г.
по описа на СГС, НО, 9-ти състав
Софийската градска прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 1343/2016г.
по описа на 06 РУ СДВР, пр. пр. № 17533/2016
г. по описа на СГП против С.Г.В. за
престъпление по чл.
199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от
НК, за това, че на
08.05.2016 г., около 16:00 часа, в гр. София, в градинка в ж.к. „Бели брези”,
до бул. „България”, преди блок № 4, е отнел чужди движими вещи - златно
синджирче с три висулки - сърце, кръст и плочка с кръгла форма с изображение на
„Богородица“, както следва: 1 /един/ брой златен синджир - 2 /два/ грама, на
стойност 160/сто шестдесет/ лева, 1/един/ брой висулка под формата на сърце - 1
грам, на стойност 80 /осемдесет/ лева, 1 /един/ брой златен кръст - 1 грам, на
стойност 80/осемдесет/ лева, 1/един/ брой златна висулка с образ на
„Богородица“ - 1 /един/ грам, на стойност 80 /осемдесет/ лева, всичко на обща
стойност 400 /четиристотин/ лева от владението на Л.Г.Г., без нейното
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила
– дръпнал силно синджирчето от врата на пострадалата Г., като деянието е извършено при условията на опасен рецидив
- С.Г.В., ЕГН ********** е осъждан за тежко умишлено
престъпление на „лишаване от свобода“ не по - малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК, както и е осъждан
на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК, както следва:
по НОХД № 4272/09г. на PC - София, в сила от
11.11.2009г. е признат за виновен за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК и му
е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от пет години; по НОХД № 604/09г. на PC - Плевен, в сила
от 15.12.2009г. е признат за виновен за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК и
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, като
на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години; по НОХД № 17890/14г. на PC - София, в сила
от 05.01.2015г. е признат за виновен за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца при първоначален
„строг“ режим и по НОХД № 17318/14г. на PC - София, в сила от
08.10.2015г. е признат за виновен за престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 2 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и
8 /осем/ месеца при първоначален „строг“ режим.
Съдебното следствие е протекло по реда на глава 27 от НПК, съгласно
чл. 370 и сл. от НПК, в частност хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, доколкото е
направено искане от защитата на подсъдимия и подсъдимият е признал изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е
съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът с протоколно
определение е одобрил изразеното съгласие на основание чл.372, ал.4 от НПК.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа обвинението против
подсъдимия С.Г.В., като намира, че в хода на
проведеното съкратено съдебното следствие по несъмнен начин е доказано, както
от обективна, така и от субективна страна престъплението, за което подс. С.Г.В. е предаден на съд. Моли съдът да го признае за
виновен като му наложи наказание около
средния, предвиден в закона размер, което да редуцира по реда на чл. 58а от НК.
Прави се искане и за възлагане на разноски в тежест на подс. В..
Защитникът на подсъдимия – адв. Л.И. пледира единствено относно
размера на наказанието, което следва да бъде определено по отношение на
подсъдимия. Счита, че са налице предпоставките за определяне на наказание
лишаване от свобода в неговия минимален предвиден в закона размер от 5 години с
оглед процесуалното поведение на подс. С.Г.В.,
което да бъде намалено с 1/3 на основание чл. 58а от НК.
Подсъдимият С.Г.В. признава по реда
на чл. 371, т.2 от НПК всички факти от обвинителния акт. Придържа се към
становището на своя защитник моли за по-малко по размер наказание, като
изтъква, че е баща на три деца.
След като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните при
спазване на разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 от НПК съдът прие за установено
следно:
От фактическа страна:
Подсъдимият С.Г.В. е роден на ***
г. в гр. Л., българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
осъждан, не работи, с постоянен адрес ***, ЕГН **********. Същият е с
добри характеристични данни.
Съдът, предвид признанието на подсъдимия по реда чл. 371, т.2 от НПК и
определението на съда по чл. 373, ал.3 от НПК, приема за установено следното:
На 08.05.2016 г., следобед, около 16,00 ч. в гр. София, св. Л.Г.Г.
излязла от дома си, като в района на хотел „Плиска“ се качила в автобус № 204.
След като се качила в автобуса, до нея, на съседната седалка седнало момиче - Н.Б.М..
По време на пътуването двете не разговаряли и когато наближило време да слизат
- на площад „Ручей“, св. М. казала на св. Г. и че тя също слиза от автобуса.
Св. Л.Г. слязла от автобуса и тръгнала по пътека, находяща се в градинката до
бул. „България“, преди бл. № 4, като разговаряла по мобилния си телефон. Докато
говорела по телефона забелязала подс. С.В., когото не познавала. Той също
обикалял в градинката. Св. Г. забелязала в близост и св. М.. Докато вървяла Г.
била нападната в гръб от подс. С.В., който издърпал със сила от врата й златно
синджирче, със закачени на него три златни висулки – сърце, кръст и плочка в
кръгла форма с изображение на „Богородица“. След като успял да вземе златния
накит подс. В. се затичал и се качил в таксиметров автомобил на фирма „Грийн
такси“, в което преди това се била качила и св. М.. Пострадалата последвала
подс. В.. Св. Г. отворила вратата на таксиметровия автомобил и казала на подс. В.
да й върне синджирчето, но подс. В. св. М., слезли от автомобила и избягали.
Таксиметровият автомобил потеглил, като на бул. „Гоце Делчев“ и бул. „България“,
шофьорът на автомобила - св. Ю.П. забелязал, че на предната седалка, където
била седнала св. М. имало златна висулка с кръгла форма с изображение на
„Богородица“. Св. П. се върнал при пострадалата, която подавала сигнал на тел.
112 и върнал на Г. златната висулка.
В
хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебно-оценителна
експертиза, от заключението на която се установява, че пазарната стойност на
златния синджир, със закачените на него три златни висулки - сърце, кръст и с
образ на „Богородица“, към момента на извършване на деянието е в размер на
400,00 /четиристотин/ лева, а минималната работна заплата, към датата на
извършване на деянието е в размер на 420,00 /триста и осемдесет/ лева.
На
04.10.2016 г. по делото били извършени разпознавания от св. Л.Г., по време на
които действия по разследването пострадалата разпознала св. Н.М. (като
момичето, пътувало с нея в автобуса, а впоследствие било в таксито, в което се
качил и подс. В.). Разпознала и подс. С.В., за когото заявила, че й прилича на
момчето, което й издърпало синджира от врата.
На
05.10.2016 г. по делото били извършени разпознавания от св. Ю.П., по време на
които действия по разследването свидетелят разпознал св. Н.М. (като момичето,
което му махнало с ръка да спре таксито и което чакало момче, с което искали да
ги закара в ж.к. „Люлин“). Разпознал и подс. С.В., за когото заявил, че е
момчето, което се качило в таксиметровия автомобил на задната седалка и което
било посочено от пострадалата като извършител на престъплението. Посочил и
празнаците на външния вид на лицето, по които го е разпознал.
Подс. С.Г.В. е осъждан, както следва:
1.
С влязла в сила присъда по НОХД № 453/2003 г. на РС
Плевен на 02.12.2003 г., за деяние, извършено на 02.08.2002 г., като му е
определено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, което е било
отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 5 години;
2.
С влязло в сила протоколно определение, с което е
одобрено споразумение по НОХД № 4272/2009г. на СГС на 11.11.2009г., за деяние,
извършено на 16.03.2009 г., като му е определено наказание „лишаване от
свобода” за срок от три години, което е било отложено на основание чл. 66, ал.
1 от НК за срок от 5 години, както и наказание глоба в размер на 5000 лева;
3.
С влязла в сила присъда по НОХД № 604/2009г. на РС Плевен
на 15.12.2009г., за деяние, извършено 21.07.2002г., като му е определено
наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, чието изпълнение ебило
тожено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години;
4.
С влязло в сила протоколно определение, с което е
одобрено споразумение по НОХД № 17890/2014 г. на СРС на 05.01.2015г., за
деяние, извършено на 22.06.2014 г., като му е определено наказание „лишаване от
свобода” за срок от 8 месеца при първоначален строг режим;
5.
С влязла в сила присъда по НОХД № 17318/2014 г. на СРС
на 08.10.2015г., за деяние, извършено на 23.06.2014 г., като му е определено
наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години и 8 месеца при първоначален
строг режим на изтърпяване;
6.
С влязла в сила присъда по НОХД № 12719/2015 г. на СРС
на 10.10.2016г., за деяние, извършено на 16.06.2014 г., като му е определено
наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години при първоначален строг
режим на изтърпяване;
7.
С влязла в сила присъда по НОХД № 392/2012 г. на СРС на
22.11.2016г., за деяние, извършено на 30.09.2011 г., като му е определено
наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 години при първоначален строг
режим на изтърпяване.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателствени материали, а именно: самопризнанията на
подсъдимия С.В. относно фактите, посочени в обвинителния акт, направени по реда
на чл. 371, т.2 от НПК, показанията на свидетелите Л.Г. и Ю.П., както и тези на
поемните лица – свидетелите Е.Х., З.Д., Т.Х. и Г.Д., обективирани в протоколи
за разпит на свидетел на досъдебното производство, писмените доказателства в
т.ч. справка за съдимост на подсъдимия С.В., СОцЕ, протоколи за разпознаване на
лица и предмети, ведно със съответните фотоалбуми (л. 28-29 от д.п; л. 30-39 от
д.п.; л. 34-36 от д.п. и л. 37-39 от д.п.), приобщени на основание чл.373, ал.2, във вр. с чл.372, ал.4 и чл.283
от НПК, и обсъдени по реда на чл. 107, ал.5 от НПК.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, приобщени по реда на чл. 373, ал.3 от НПК, по които страните не
спорят, а именно самопризнанието на подсъдимия С.В. в съдебно заседание,
показанията на свидетелите Л.Г. и Ю.П., протоколите за разпознаване на лица и
предмети, ведно с приложените към тях фотоалбуми, както и от останалите събрани
по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по
реда на чл. 283 от НПК.
Поосечените доказателства са приобщени към доказателствения материал
по съответния в НПК ред, а обсъдени по същество същите са обективни,
безпротиворечиви и взаимно допълващи се като сочат на описаната в обвинителния
акт фактическа обстановка.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели, най-вече показанията на св. Л. Г.и
св. Ю.П., които в най-пълна степен разкриват подробности от случилото се със
св. Л. Г.на инкриминираната дата. По отношение това дали подсъдимият е лицето,
което е издърпало със сила златния синджир, със закопчаните на него три на брой
златни висулки на св. Л.Г., съдът кредитира показанията на пострадалата, дадени
от нея на фазата на досъдебното производство, както и заявеното от нея по време
на извършените разпознавания, което е било отразено в съответните протоколи за
разпознаване на лица и предмети. Макар при провеждането на разпознаването на
подс. С.В., св. Л.Г. да е посочила, че не е абсолютно категорична, че подсъдимият е лицето, което й е издърпало златния
синджир с 3 бр. златни висулки, съдът прие, че не възникват съмнения досежно авторството
на деянието и то е изяснено. Макар св. Г. да не е била напълно сигурна относно
извършителя на описаното в обвинителния акт престъпление, същата е категорична
относно действията на дееца непосредствено преди и най-вече след деянието. Сочи,
че след като издърпал със сила златния синджир с висулките от врата й, авторът
на деянието се е качил в таксиметров автомобил, където го е чакала Н.М.. Същевременно
св. Ю.П. е категоричен, както по време на разпита си в хода на досъдебното
производство, така и при проведените разпознавания на лица, че именно Н.М. е
била лицето, което го е спряла, качила се е в автомобила му и го е помолила да
изчакат момче, което малко по-късно е разпознал именно като подс. С.В.. Без
колебания е посочил и че именно него св. Л.Г. е посочила като извършител на
престъплението. Не на последно място св. Ю.П. сочи, че е намерил в
таксиметровия автомобил на седалката, където е седяла М., една от златните
висулки от колието на пострадалата, която впоследствие й предал и Г. разпознала
като своя. Твърди също така, че след М. и подс. С.В. друго лице не се е качвало
в автомобила му.
Същевременно
присъствалите по време на разпознаванията поемни лица - св. Е.Х., св. З.Д., св. Т.Х. и Г.Д. са
подписали съответните протоколи без да направят каквито и да било възражения
или бележки срещу начина на провеждане на тези процесуалноследствени действия. Всичко това
даде основание на съда да приеме, че показанията на св. Л. Г.и Ю.П., дадени на
досъдебното производство, както и заявеното от тях и отразено в съответните протоколи
за разпознаване и приобщени към доказателствата по делото, са верните такива и
отразяват най-точно и ясно обстоятелствата, които пострадалата свидетелка и св.
П. са възприели по време на инкриминираното деяние. Спомените на свидетелите Г.и
П. са ясни и точни, т.к. тези действия са били проведени в кратък период след
инкриминираното деяние. Показанията на двамата свидетели обсъдени в съвкупност
и разгледани в тяхната взаимовръзка, както и направеното от подс. С.В. признание
на фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, дават основание
на съда да приеме с необходимата степен на доказаност на авторството на
инкриминираното деяние. Или, съдът прие, че макар св. Г.и св. П. да са
наблюдавали подсъдимия за много кратък период от време са успели добре да
възприемат част от неговите черти и заявеното от тях на фазата на досъдебното
производство и по време на извършеното разпознаване, че именно по тях са
разпознали подсъдимия като лицето, което й е взело инкриминираните вещи следва
да бъдат кредитирани.
В
останалата им част досежно случилото се съдът кредитира изцяло показанията на
св. Л.Г., дадени в хода на досъдебното производство, т.к. те не се опровергават
от други събрани по делото доказателства и доказателствени средства. Напротив
показанията й напълно се подкрепят от показанията на св. Ю.П..
Съдът
кредитира протоколите за разпознаване на лица и предмети, като счита, че същите
са изготвени в съответствие с изискванията на НПК, като по време на самите разпознавания
не са допуснати съществени нарушения на процедурата- разпознаванията са
извършени в присъствието на поемни лица, като на свидетелите Г.и П. са били
предоставени за разпознаване четири лица. Протоколите за разпознаване са подписани,
както от пострадалата и св. П., така и от поемните лица и от присъстващите по
време на разпознаванията без нито една забележка или възражение, включително
досежно фрапантни разлики във външния вид на лицата, представени за
разпознаване, както и досежно отразеното в протоколите дали и по какво св. Г. и
св. П. са разпознали подсъдимия и Н.М..
Предвид
всичко изложено съдът прие, че протоколите за разпознаване са годни
доказателствени средства по смисъла на НПК и удостоверяват отразените в тях
факти и обстоятелства. Съдът изложи вече по- горе съображения защо счита, че
отразеното в протоколите, че св. Г.и П. са разпознали подсъдимия като лицето,
което е взело инкриминираните вещи, като намира, че не следва отново да излага
същите съображения.
Съдът
възприе и кредитира изцяло приетата по делото СОцЕ, както обективна и
безпристрастна.
Съдът
кредитира и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени
средства, включително и протоколите за разпознаване по съображенията изложени
по- горе, като прецени, че те кореспондират със събраните гласни доказателства
и изясняват в пълна степен фактическата обстановка, при която е извършено
инкриминираното деяние.
От правна страна:
При
така приетата фактическа обстановка, съдът прецени, че с деянието си
подсъдимият С.Г.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а” и б. „б” от НК.
От
обективна страна подсъдимият е отнел чужди движими вещи, а именно- златно
синджирче с три висулки - сърце, кръст и плочка с кръгла форма с изображение на
„Богородица“, както следва: 1 /един/ брой златен синджир - 2 /два/ грама, на
стойност 160/сто шестдесет/ лева, 1/един/ брой висулка под формата на сърце - 1
грам, на стойност 80 /осемдесет/ лева, 1 /един/ брой златен кръст - 1 грам, на
стойност 80/осемдесет/ лева, 1/един/ брой златна висулка с образ на
„Богородица“ - 1 /един/ грам, на стойност 80 /осемдесет/ лева, всичко на обща
стойност 400 /четиристотин/ лева от владението на Л.Г.Г., с намерението
противозаконно да я присвои, като употребил за това сила.
Подсъдимият
е успял да прекъсне установената чужда фактическа власт върху вещта, предмет на
инкриминираното деяние, както и да установи своя трайна фактическа власт върху
тях. Прекъсването на владението на досегашният собственик е осъществено чрез
употреба на сила. Отнемането е извършено, като подсъдимият е издърпал
със сила златния синджир, на който са били закопчани три златни висулки от врата
на пострадалата.
Употребената
от подс. С. В.сила – издърпване на златния накит от врата на пострадалата
е сломила съпротивата й, като не й е дало възможност да се съпротивлява.
Употребената
сила от страна на подсъдимия му е дала възможност да прекъсне фактическата
власт върху инкриминираните вещи на досегашния владелец, да установи върху тях
своя, трайна, фактическа власт и да се отдалечи с тях от местопрестъплението.
Следователно
подс. С. В.е взел участие и в двата акта на съставното престъпление грабеж, а
именно в употребата на сила по отношение владелеца на движимите вещи,
предмет на престъплението, както и в отнемането на същите. В конкретния
случай подс. С. В.е употребил физическо въздействие, което е било насочено към
сломяване съпротивата на пострадалата с цел отнемане на вещите.
Налице
е следователно и т.н. функционална връзка между двата акта, съставляващи
изпълнителното деяние на грабежа, доколкото в конкретния случай използваната от
подс. С. В.физическа сила е начин, метод за парализиране съпротивата на
владелеца на вещите, като по този начин подс. С. В.е сломил съпротивата на
пострадалата, което му е дало възможност да отнеме вещите и да се отдалечи с
тях от местопрестъплението.
Налице
са следователно всички обективни признаци от състава на престъплението грабеж.
Съдът
намира, че в случая е налице довършено престъпление, тъй като
подсъдимият е успял да установи трайна фактическа власт върху вещите, като се е
отдалечил и е напуснал местопрестъплението с тях.
Налице
са и предпоставките за ангажиране отговорността на подсъдимия по отношение на квалифициращия
признак по чл.199, ал.1, т.4 НК, тъй като от доказателствата по делото се
установи, че подс. В. е извършил престъплението в условията на опасен рецидив
по смисъла на чл.29, ал.1, б. „А“ и б.”Б” от НК- осъждан
е за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по - малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК, както и е
осъждан на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като
поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК,
а именно- по НОХД
№ 4272/09г. на PC - София, в сила от 11.11.2009г. е признат за виновен за
престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от 3 /три/ години, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за
срок от пет години; по НОХД № 604/09г.
на PC - Плевен, в сила от 15.12.2009г. е признат за виновен за престъпление
по чл. 198, ал. 1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 6 /шест/ месеца, което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за срок от
три години; по НОХД № 17890/14г. на PC -
София, в сила от 05.01.2015г. е признат за виновен за престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца при
първоначален „строг“ режим и по НОХД №
17318/14г. на PC - София, в сила от 08.10.2015г. е признат за виновен за престъпление по чл.
198, ал. 1, пр. 2 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца при първоначален „строг“ режим. Макар да
липсват доказателства кога подс. В. е изтърпял наказанието НОХД № 17318/14г.
на СРС, с оглед датата на влизане в сила на присъдата и размера на определеното
от съда наказание следва да се приеме, че до извършване на деянието по
настоящето дело (на 08.05.2016 г.) не са изминали повече от 5 години, поради
което не са налице пречките на чл.30, ал.1 от НК за приложението на
разпоредбата на чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.29 от НК спрямо подсъдимия В.. Същото
се отнася и до наказанието, наложено на подсъдимия по НОХД № 604/2009 г. на РС Плевен,
доколкото от изтичане на изпитателния срок – 15.12.2012 г. до извършване на
деянието по настоящето дело не са изминали повече от 5 години.
От
субективна страна- инкриминираното деяние е извършено при пряк умисъл.
Подсъдимият С. В.е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им.
Подсъдимият
С. В.към момента на деянието е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Налице
е било и типичното за този вид престъпление намерение да бъдат присвоени
противозаконно чужди движими вещи.
Умисълът
на подсъдимия е обхващал и квалифициращите признаци на престъплението по чл.199,
ал.1, т.4 вр. 29, ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК, т.к. подсъдимият е съзнавал, че
е извършил деянието след като е бил осъждан многократно за извършени тежки
умишлени престъпления, за които е изтърпявал и ефективно наказания „лишаване от
свобода” за срок по-голям от една година.
По
изложените съображения съдът призна подсъдимия С. В.за виновен в извършването
на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК.
Причини
за извършване на престъплението са незачитането на установения в страната
правов ред и неприкосновеността на чуждата собственост.
По вида и размера на
наказанието:
За извършеното от подсъдимия В. престъпление по чл. 199, ал. 1 т. 4 от НК е
предвидено наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и
конфискация до една втора от имуществото на виновния.
При определяне на наказанието на подс. В. съдът намира, че с оглед на
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК при постановяване на присъдата
наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК,
доколкото прие, че не са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия В. съдът
отчете следните смекчаващи отговорността обстоятелства: сравнително ниския
интензитет на употребената от подс. В. сила за отнемане на инкриминираните
вещи, стойността на отнетите вещи, която е по-малка от размера на минималната
работна заплата към датата на деянието.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът преценява високата
степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимия инкриминирано
деяние, както и обстоятелството, че деянието е извършено при условията на
опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б
от НК. При определяне на наказанието съдът отчете и факта, че деянието е било
осъществено в светлата част на денонощието в близост до централен столичен
булевард, което сочи на изключителна дързост при осъществяването на
престъплението от подс. В.. Съдът отчете и обстоятелстовот, че подс. Васев е
лице без трудова заетост. Всичко това води до извод за личност с висока степен
на обществена опасност и проявена дързост при осъществяването на престъпни
деяния.
Съдът прецени, че не са налице предпоставките за приложение на чл.55,
ал.1, т.1 от НК, тъй като в случая не са налице двете кумулативно дадени
предпоставки, позволяващи приложението на този текст. По делото не се събраха
доказателства за наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът не констатира и изключителни такива- налице са смекчаващи отговорността
обстоятелства, но само обичайните такива. От друга страна не може да се направи
и извода, че предвиденото в закона минимално наказание е несъразмерно тежко с
оглед извършеното от подсъдимия престъпление.
Ето защо съдебният състав прие, че при определяне наказанието на подс.
В. не са налице основания за приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК
и наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” за срок от шест години, което намали с 1/3 по реда
на чл. 58а, ал. 1 от НК като наложи крайния размер на наказанието след редукцията,
а именно четири години лишаване от
свобода, като прецени, че това наказание отговаря изцяло на целите,
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, още повече че същото следва да бъде
изтърпяно ефективно и при първоначален строг режим.
Съдът прие, че не следва да налага факултативно предвиденото наказание
редом с наказанието лишаване от свобода, а именно конфискация до една втора от
имуществото на виновния най-вече с оглед сравнително ниската стойност на
инкриминираните вещи и съобразяване на принципа за съразмерност на наказанието.
Съдебният състав счита, че не следва да обсъжда въпроса за
приложението на чл.66, ал.1 от НК, доколкото в случая не са налице
материалноправните предпоставки на този текст - подс. В. е осъждан на наказание
лишаване от свобода, включително и такова, чието изпълнение не е било отложено
по реда на чл. 66, ал.1 от НК.
На основание чл. 57, т. 2, б. Б от ЗИНЗС, съдът намира, че следва да
бъде определен първоначален “строг”
режим на изтърпяване на така наложеното на подсъдимия наказание от четири години
лишаване от свобода.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
осъди признатия за виновен подсъдим С.В. да заплати в полза на Държавата по
сметка на СГС направените по делото разноски в размер на 131,10 лв., както и на основание чл.190, ал.2
от НПК, го осъди да заплати и по 5 лв., представляващи държавна такса за
издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ при СГС: