Решение по адм. дело №1682/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на глава десета раздел първи от АПК във връзка със ЗОДОВ.

Образувано е по жалба от Д. С. П. с адрес - [населено място], [улица], против принудителна административна мярка (ПАМ) – принудително преместване на лек автомобил - по чл. 171, т.5 б.“б“ от ЗДвП, наложена на 05.08.2025 година от Д. Ж. Н. – „шофьор на автокран“ и Л. Ж. А. – „контрольор автомобилен транспорт“ в специализирано звено „Център за градска мобилност“ в общинско предприятие „Стопанисване и управление на общински имоти“ при Община Поморие, по отношение на МПС - [Марка] с регистрационен номер [рег. номер], собственост на жалбоподателя.

С жалбата е предявен и иск по ЗОДОВ, съгласно който ищецът Д. П. претендира осъждането на О. П. за сумата от 60 лева, имуществени вреди, представляващи заплатената такса за незаконосъобразното преместване на автомобила.

Жалбоподателят твърди, че оспорената ПАМ е незаконосъобразна, защото е наложена в противоречие с материалноправни разпоредби. Твърди, че липсват констатации на административния орган, сочещи за установяване на някоя от предпоставките, изброени в чл. 171 т.5 б. „б“ от ЗДвП. Според госпожа П., автомобилът се е намирал на място, на което не е представлявал пречка за движение на останалите превозни средства (защото е бил паркиран в края на улица).

Иска се отмяна на заповедта. Претендира присъждане на разноски и уважаване на исковата претенция в пълен размер.

Ответниците по обжалването на ПАМ оспорват жалбата. Разпитани като свидетели, предвид първоначално извършеното конституиране на страните от друг съдебен състав, излагат доводи за законосъобразността на ПАМ. Представят административната преписка. Ответникът по иска по ЗОДОВ - Община Поморие, чрез процесуален представител, оспорва предявения иск. Претендира разноски, за които представя списък.

След като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, от фактическа страна съдът установи следното.

На 05.08.2025 година (неправилно посочено в жалбата 11.08.2025 година) в 11:08 часа автомобилът на Д. П. (с № [рег. номер]) е бил паркиран върху пътното платно на [улица] [населено място]. На тази дата и в посочения час по отношение на автомобила е била наложена ПАМ – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик. Мярката наложили Д. Ж. Н. – „шофьор на автокран“ и Л. Ж. А. – „контрольор автомобилен транспорт“ в специализирано звено „Център за градска мобилност“ в общинско предприятие „Стопанисване и управление на общински имоти“.

За наложената ПАМ ответниците съставили протокол № 4087/05.08.2025 година, в който посочили, че автомобилът е паркиран след пътен знак В 27, с което създава пречка за движението на останалите МПС на [улица] [населено място]. Към протокола ответниците изготвили и приложили снимки за разположението на автомобила на улицата, спрямо съседните МПС и положената хоризонтална маркировка. Автомобилът е бил върнат на собственика си – госпожа П., в 12:00 часа (лист 28 - 39).

От представените снимки към протокола за ПАМ се установява, че лекият автомобил е паркиран в края на улицата (свършваща в озеленена площ, общинска градина) между ограничителна жълта линия, забраняваща спирането за престой и паркирането, и хоризонтална маркировка, нанесена от общинската администрация, указваща наличието на паркоместа с надпис „платен абонамент“ с положени индивидуални номера на всяко такова паркомясто.

От самия жалбоподател са представени фотоснимки на същия участък от улицата, изготвени извън рамките на административното производство, които не са приети като доказателства (лист 6).

Между страните не се спори, че автомобилът е бил спрян в обхвата на пътен знак В 27.

Компетентността на служителите на О. П., наложили мярката се установява от допълнително представените заповед № РД -16-798/03.06.2025 година на кмета на община Поморие, от копията на трудовите договори на А. и Н., както и от заверени копия от длъжностните им характеристики. Според цитираната заповед, А. и Н. са сред служителите на общинската администрация, поименно оправомощени от кмета на общината да налагат ПАМ като процесната (лист 79 - 90)

Тази фактическа обстановка се установява от представената административна преписка по делото, по изготвените снимки на МПС и допълнително представените доказателства за компетентност.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

ПАМ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и жалбата срещу нея е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149 ал.1 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването.

Съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

В ЗДвП няма изричен текст, който да определя длъжностните лица, компетентни да налагат, посочените в чл. 171 принудителни административни мерки. Текст, който посочва реда за оправомощаване на определени длъжностни лица да налагат посочените ПАМ, е разпоредбата на чл. 168, ал.1 от закона, съгласно която, определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

С оглед изпълнение изискванията на посочената разпоредба, по делото са представени доказателства за компетентността на двамата служители, наложили мярката. Това са заповедта на кмета на община Поморие, трудовите договори и длъжностните характеристики към тях на Н. и А.. Двамата служители на Община Поморие са определени да извършва принудително преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства без знанието на техните собственици или на упълномощени от тях лица, в изпълнение на разпоредбите на ЗДвП, ППЗДвП и Наредба № 23 за условията и реда за платено и безплатно паркиране на моторни преводни средства на територията на [населено място].

С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира за доказана компетентността на административните органи да налага ПАМ по смисъла на чл. 171 т. 5 б. „б“ от ЗДвП.

За съда остава неясно каква необходимост е изискала ПАМ да бъде наложена едновременно и от двамата ответници, след като всеки от тях самостоятелно е разполагал с необходимата компетентност, но този въпрос не влияе по никакъв начин на законосъобразността на мярката.

В производството по налагането на ПАМ не са допуснати процесуални нарушения.

ПАМ е материално законосъобразна.

Съгласно чл. 171 т. 5 б. “б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е – паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението – в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното полицейско управление, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното полицейско управление.

Разпоредбата на чл. 171, т. 5 б. „б“ от ЗДвП съдържа три отделни хипотези, реализирането на които дават правомощие на компетентния орган да наложи ПАМ – преместване на ППС без знанието на неговия собственик или упълномощено от него лице:

- първата - когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство;

- втората - когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението,

- третата - когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението (хипотезата, избрана от ответниците за налагане на ПАМ).

Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, административният орган прилага в условията на обвързана компетентност предвидената по закон ПАМ с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение.

В случая снимковият материал и изявленията на страните потвърждават възприетото от административните органи и отразено в съставения протокол - автомобилът е паркиран в зоната на пътното платно, в самия край на улицата, непосредствено между разчертана хоризонтална пътна маркировка, забраняваща паркирането и хоризонтална пътна маркировка, обозначаваща зона за платено паркиране.

В тази позиция автомобилът на жалбоподателя представлява пречка за останалите участници в движението и прави невъзможно преминаването на други транспортни средства през тази част от пътното платно. Действително, мястото, на което е бил паркиран автомобила на госпожа П., е в самия край на улицата. В тази зона, обаче, би следвало да бъде осигурено място за придвижване на всички останали пътни превозни средства – както на леки автомобили за извършване на маневри във връзка с паркиране на местата за платен престой (разположени непосредствено до автомобила на жалбоподателя), така и на превозни средства, ползващи се със специален режим на придвижване – автомобили за неотложна медицинска помощ, автомобили на службите за пожарна безопасност и защита на населението, както и автомобили на полицията, за да бъде пълноценно осигурена тяхната работа при възникнала ситуация, налагаща присъствието им на [улица] [населено място] (напр. медицинска необходимост или природно бедствие). Очевидно, с паркирането на автомобила по установения начин, преминаването на други МПС за маневра през същата точка е било невъзможно. Затова, наложената ПАМ се явява материално законосъобразна, а възраженията на жалбоподателя, че липсват условията за принудително преместване на автомобила - неоснователни.

Възраженията на жалбоподателя по законосъобразността на ПАМ, подробно изложени в съдебното заседание и отделно - в писмен вид, са неоснователни (лист 97 – 98 и 100).

Ответниците, наложили мярката, са компетентни административни органи. Собственик на пътя, върху който е било разположено МПС на госпожа П., е Община Поморие, чиито законен представител е кметът на общината. Именно кметът на общината, на основание чл. 44 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА във връзка с чл. 168 ал. 1 от ЗДвП, е издал заповедта, с която поименно е определил служителите Н. и А. да налагат ПАМ като процесната. Затова обжалваната мярка не се явява нищожна, както се твърди в жалбата и писмената защита на госпожа П..

Не е налице нарушение и на изискването за форма на акта. По принцип, ПАМ може да бъде наложена както с издаването на нарочен писмен акт (напр. заповед), така и с обикновено устно разпореждане. В случая, налагането на мярката е обективирано с протокол, в който са изложени фактическите основания за преместването на МПС – паркиране в обхвата на знак В27 и създаване на пречка за движение на останалите МПС по [улица]в [населено място]. Действително, за извършеното нарушение може да бъде наложено административно наказание по реда на ЗДвП от органите ма МВР. В случая, обаче, няма данни такова наказание да е налагано, а самата ПАМ не е наказание по смисъла на закона. Тя се налага в хода на административно производство и има за цел фактически да преустанови извършването на нарушението, като не е пречка нарушителят да бъде санкциониран отделно в рамките на административнонаказателно производство по реда на ЗДвП.

Материалната законосъобразност на ПАМ е обсъдена в мотивите по – горе и съдът не счита за нужно да преповтаря доводите си в тази насока.

С налагането на ПАМ не е нарушена целта на закона по чл. 1 ал. 2 от ЗДвП – опазване на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване на тяхното придвижване, опазване имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства.

Неоснователността на жалбата срещу административния акт обуславя неоснователност и на предявения иск за обезщетение по ЗОДОВ. Жалбата и искът следва да се отхвърлят.

Изходът от оспорването води до възлагане на разноските в производството върху жалбоподателя – ищец, съобразно своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника – Община Поморие. Този ответник е бил представляван от процесуален представител – адвокат, който е приложил списък на разноските и доказателство за извършването им (лист 57 - 59). Възнаграждението от 500 лева (еквивалентни на 255,65 евро), заплатено от бюджета на ответника Община Поморие (разпределител на бюджетни средства, в чиято структура са ответниците по ПАМ) няма прекомерен характер. З. Д. П. следва да заплати на О. П. сумата от 255,65 евро с еквивалент 500 (петстотин) лева – разноски по делото.

Предвид изложените мотиви, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. С. П. с адрес - [населено място], [улица], против принудителна административна мярка – принудително преместване на лек автомобил - по чл. 171, т.5 б.“б“ от ЗДвП, наложена на 05.08.2025 година от Д. Ж. Н. – „шофьор на автокран“ и Л. Ж. А. – „контрольор автомобилен транспорт“ в специализирано звено „Център за градска мобилност“ в общинско предприятие „Стопанисване и управление на общински имоти“ при Община Поморие, по отношение на МПС - [Марка] с регистрационен номер [рег. номер], собственост на жалбоподателя.

ОТХВЪРЛЯ иска на Д. С. П. с адрес - [населено място], [улица], против О. П. за заплащане на 60 лева обезщетение по реда на ЗОДОВ, за причинени имуществени вреди от преместването на автомобила.

ОСЪЖДА Д. С. П. с адрес - [населено място], [улица]да заплати на О. П. сумата от 255,65 (двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента) евро (еквивалентни на 500 лева) разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.