Решение по дело №565/2019 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 991
Дата: 23 декември 2019 г. (в сила от 23 декември 2019 г.)
Съдия: Камен Георгиев Гатев
Дело: 20195240100565
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 991

гр.Пещера,23.12.2019г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Пещерският районен съд,гражданска колегия ,в публично заседание на пети декември ,през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                  

Председател:Камен Гатев

Секретар: Евелина Генинска

 

като разгледа докладваното от районния съдия Гатев гражданско дело №565 по описа на Съда за  2019,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Ищецът „ВЪЗРАЖДАНЕ-КАСИС“ ООД,  ЕИК: *********, със седалище и адрес управление гр. Ловеч, бул. „България“ 102-4, представлявано от Ц. Б. Г., чрез адвокат С.Б. е депозирал против  „ХИДРОЛЕС“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес управление гр. Пещера, 4550, ул. „Стефан Караджа“ № 4, представлявано от управителя Д. Н. К. искова молба с правно основание чл.422 ГПК,  с цена на иска 1 275, 07 лева, от които: главница - 1 251, 74 лева и  мораторна лихва - 23,33 лева, в която се твърди следното:

Неизпълнение на задължението от страна на ответника обуслови за нас правният интерес от депозиране на заявление по чл. 410 от ГПК пред Районен съд, гр. Пещера. По това заявление беше образувано ч. гр. д. № 370/2019 г., 2 състав, по описа на Районен съд, гр. Пещера, в рамките на което съдът издаде заповед за изпълнение, по силата на която разпореди ответника да ни заплати сумата от 1 251, 74 лв. с ДДС главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението до окончателното издължаване, мораторна лихва в размер на 23,33 лв., заплатена държавна такса в размер на 25, 51 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 576 лв.

В предвидения в чл. 415 от ГПК двуседмичен срок ответникът депозира възражение на 02.04.2019г. По повод подаденото възражение, с Разпореждане, постановено по ч. гр. д. № 370/2019 г., съдът ни указа възможността за предявяване на иск относно вземането. В изпълнение на предоставената ни възможност и в законоустановения срок предявяваме настоящия установителен иск по чл.422 ГПК.

С ответното дружество се намираме в трайни търговски отношения. Съобразно установената практика между нас след съответна поръчка от ответника, ние доставяме договорената стока, заедно с данъчна фактура. Последната съдържа описание на доставените стоки по вид, количество и цена. Във всяка фактура е посочен падежът за плащане на задължението, начинът на плащане и банковата сметка на ищеца, по която е указано да се извършва плащането.

В резултат на постигната договореност, „ВЪЗРАЖДАНЕ-КАСИС“ ООД достави на „ХИДРОЛЕС“ ЕООД , стоки на обща стойност от 1 251. 74 лв. с ДДС, за която сума са издадени описаните данъчни фактури. Дължимата стойност следваше да се заплати в посочения във фактурите падеж. Въпреки точно изпълнение на задължението от страна на ищеца, ответникът не изпълни задължението си за плащане стойността на закупената стока в срок.

За продадените стоки са издадени следните данъчни фактури, по които не са извършени плащания, както следва:

          Данъчна фактура № **********/17.12.2018 г. на стойност 312, 84 лв. с ДДС. Стоката, индивидуализирана в посочената фактура е получена от ответника на 17.12.2018г., видно от положения подпис върху нея, с който изрично е удостоверено получаване от ответника на фактурираната стока. Определеният във фактурата падеж за плащането й е 17.12.2018 г. Въпреки настъпилият падеж липсва плащане по посочената фактура. Дължимата сума по фактурата е 312, 84 лева.

          Данъчна фактура № **********/20.12.2018 г. на стойност 264, 09 лв. с ДДС.Стоката, индивидуализирана в посочената фактура е получена от ответника на 20.12.2018г., видно от Товарителница от 20.12.2018г., от която се установява получаване от ответника на фактурираната стока. Определеният във фактурата падеж за плащането й е 20.12.2018 г. Въпреки настъпилият падеж липсва плащане по посочената фактура. Дължимата сума по фактурата е 264, 09 лева.

          Данъчна фактура № **********/11.01.2019 г. на стойност 193, 04 лв. с ДДС.Стоката, индивидуализирана в посочената фактура е получена от ответника на 11.01.2019г., видно от Товарителница от 11.01.2019г., от която се установява получаване от ответника на фактурираната стока. Определеният във фактурата падеж за плащането й е 11.01.2019 г. Въпреки настъпилият падеж липсва плащане по посочената фактура. Дължимата сума по фактурата е 193, 04 лева.

          Данъчна фактура **********/23.01.2019 г. на стойност 190, 98 лв. с ДДС.Стоката, индивидуализирана в посочената фактура е получена от ответника на 23.01.2019г., видно от Товарителница от 23.01.2019г., от която се установява получаване от ответника на фактурираната стока. Определеният във фактурата падеж за плащането й е 23.01.2019 г. Въпреки настъпилият падеж липсва плащане по посочената фактура. Дължимата сума по фактурата е 190, 98 лева.

 Данъчна фактура № **********/28.01.2019 г. на стойност 290, 79 лв. с ДДС.Стоката, индивидуализирана в посочената фактура е получена от ответника на 28.01.2019г., видно от положения подпис върху нея, с който изрично е удостоверено получаване от ответника на фактурираната стока. Определеният във фактурата падеж за плащането й е 28.01.2019 г. Въпреки настъпилият падеж липсва плащане по посочената фактура. Дължимата сума по фактурата е 290, 79 лева.

Издадените фактури са приети (акцептирани) от ответника, видно от положените подписи върху тях. Стоката е предадена от ищеца и приета от ответника.

Фактурите са осчетоводени от двете страни като реализирани търговски сделки. Ищецът е внесъл към фиска полагаемото се ДДС. Длъжникът е потвърдил размерът на задължението си по неплатените 2 броя фактури, издадени през 2018г. и го е признал, видно от Потвърждение на салда с изх. № 33 от 22.01.2019г.

Съгласно чл. 293 от ТЗ за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. В настоящия случай надлежно издадените фактури са достатъчно доказателство относно наличието на търговска сделка между страните. Обективираните в посочените фактури сделки са търговски за двете страни с оглед на тяхната правно-организационна форма, както и с оглед техния предмет на дейност.

Въпреки точно изпълнение на задължението от страна на ищеца, ответникът не е изпълнил задължението си за точно плащане за закупената стока.

Плащането по процесиите фактури следваше да се извърши на посочените в тях падежи. С настъпване на определения във фактурите падеж за плащане, вземанията на ищеца по всяка фактура са станали изискуеми и ликвидни. С неизпълнение на задължението за плащане, ответникът е изпаднал в забава. Ето защо и на основание чл.86 от ЗЗД ищеца има право на мораторна лихва в общ размер на мораторна лихва в общ размер на 23, 33 лв.. формирана, както следва:

          По Данъчна фактура № **********/17.12.2018 г., ответникът е изпаднал в забава по отношение плащането на задължението си в размер на 312, 84 лв. с ДДС, считано от 18.12.2018 г. (деня след падежа). Претендираната мораторна лихва за периода от 18.12.2018 г. до 14.03.2019 г. (деня преди подаване на заявлението в съда), върху просроченото вземане е в размер на 7,56 лв. - изчислена, съгласно приложената справка.

          По Данъчна фактура № **********/20.12.2018 г., ответникът е изпаднал в забава по отношение плащането на задължението си в размер на 264, 09 лв. с ДДС, считано от 21.12.2018 г. (деня след падежа). Претендираната мораторна лихва за периода от 21.12.2018 г. до 14.03.2019 г. (деня преди подаване на заявлението в съда), върху просроченото вземане е в размер на 6, 17 лв. - изчислена, съгласно приложената справка.

 По Данъчна фактура № **********/11.01.2019 г., ответникът е изпаднал в забава по отношение плащането на задължението си в размер на 193, 04 лв. с ДДС, считано от 12.01.2019 г. (деня след падежа). Претендираната мораторна лихва за периода от 12.01.2019 г. до 14.03.2019 г. (деня преди подаване на заявлението в съда), върху просроченото вземане е в размер на 3, 32 лв. - изчислена, съгласно приложената справка.

 По Данъчна фактура № **********/23.01.2019 г., ответникът е изпаднал в забава по отношение плащането на задължението си в размер на 190, 98 лв. с ДДС, считано от 24.01.2019 г. (деня след падежа). Претендираната мораторна лихва за периода от 24.01.2019 г. до 14.03.2019 г. (деня преди подаване на заявлението в съда), върху просроченото вземане е в размер на 2, 65 лв. - изчислена, съгласно приложената справка.

 По Данъчна фактура № **********/28.01.2019 г., ответникът е изпаднал в забава по отношение плащането на задължението си в размер на 290, 79 лв. с ДДС, считано от 29.01.2019 г. (деня след падежа). Претендираната мораторна лихва за периода от 29.01.2019 г. до 14.03.2019 г. (деня преди подаване на заявлението в съда), върху просроченото вземане е в размер на 3, 63 лв. - изчислена, съгласно приложената справка.

Предвид издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за процесиите суми и подаденото от ответника възражение по чл.415 ГПК, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

С оглед на изложеното, Моля да ни призовете на съд и след като установите истинността на изложеното, да постановите решение, с което да признаете за установено по отношение на „ХИДРОЛЕС“ ЕООД, че дружеството дължи на „ВЪЗРАЖДАНЕ- КАСИС” ООД, ЕИК: *********, сумата в обща размер на 1 275. 07 лева, от които:

 Главен иск по чл. 422, във вр. с чл. 415 от , във вр. с чл. 318 от ТЗ, във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, за сумата от 1 251, 74 лв. с ДДС, представляваща неизплатена цена за покупко-продажба на стоки, което вземане е обективирано в следните данъчни фактури:

 312, 84 лв. с ДДС, представляваща незаплатена цена по Данъчна фактура № **********/17.12.2018г.

-264, 09 лв. с ДДС, представляваща незаплатена цена по Данъчна фактура № **********/20.12.2018г.

-193, 04 лв. с ДДС, представляваща незаплатена цена по Данъчна фактура № **********/11.01.2019г.

 190, 98 лв. с ДДС, представляваща незаплатена цена по Данъчна фактура № **********/23.01.2019г.

 290, 79 лв. с ДДС, представляваща незаплатена цена по Данъчна фактура № **********/28.01

Претендираме и законната лихва върху главницата в размер на 1 275, 74 лв., от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, до окончателно изплащане на вземането.

          Акцесорен иск по чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 23. 33 лева, представляваща мораторна лихва за забава в плащане на задълженията по процесиите фактури, с периоди на забава и лихва по пера както следва:

-7, 56 лв., лихва за забава по данъчна фактура № **********/17.12.2018г., за периода от 18.12.2018г. до 14.03.2019г.

-6, 17 лв., лихва за забава по данъчна фактура № **********/20.12.2018г., за периода от 21.32.2018г. до 14.03.2019г.

 3, 32 лв., лихва за забава по данъчна фактура № **********/11.01.2019г.; за периода от 12.01.2019г. до 14.03.2019г.

-2, 65 лв., лихва за забава по данъчна фактура № **********/23.01.2019г., за периода от 24.01.2019г. до 14.03.2019г.

-3, 63 лв., лихва за забава по данъчна фактура № **********/28.01.2019г., за периода от 29.01.2019г. до 14.03.2019г.

Моля, на основание чл. 78 от ГПК да ни бъдат присъдени и разноските, направени по настоящото производство и в заповедното производство, в това число платената държавна такса и адвокатско възнаграждение.Сочи доказателства.

В срока по чл.131 ГПК  не е  постъпил отговор от ответника „Хидролес“ ЕООД.

Пещерският районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие следното:

Предявени  са искове  с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл. 79 ал. І от ЗЗД, във вр. с чл. 327ал.І  ТЗ, чл.294ал.І ТЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

 По същество исковете   са  вероятно основателни, по смисъла на чл.239 ал.І т.2 ГПК,с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и  представените доказателства, в частност гр.д.№370/2019г на РС Пещера и  процесните 5бр. фактури .

Предвид гореизложеното,Съдът следва да основе решението си на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

В тежест на ответника следва да се възложат на основание чл.78ал.І  ГПК разноски на ищеца , сторени в исковото производство и в заповедно производство по гр.д.№370/2019г. на РС Пещера , общо в размер на 1241.58 лв., съгласно представена от ищеца Справка и относимите документи, установяващи платени ДТ и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.239ал.ІІ ГПК Пещерският  районен съд

  Р     Е     Ш     И  :

 

Осъжда Хидролес“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пещера, ул.Стефан Караджа“ №4, представлявано от Д. Н. К., да заплати  на „Възраждане - Касис“ ООД,  ЕИК: *********, със седалище и адрес управление гр. Ловеч, бул. „България“ 102-4, представлявано от Ц.Б. Г.,следните суми:

сумата от 1 251, 74 лв. / хиляда двеста петдесет и един лева и 74ст/ главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.03.2019г. до оконочателното изплащане, както и да заплати мораторна лихва в размер на 23.33/ двадесет и три лева и 33ст/ , 

както и да заплати  сумата от 1241.58/ хиляда двеста четиридесет и един лева и 58ст / разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на ответника с уведомление,че може да се защити срещу неприсъственото решение по реда на чл.240 ГПК.

 

                                                         

Районен  съдия: