№ 4230
гр. София, 31.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20211110126076 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 09.12.2022г. на процесуалния представител на
длъжника С. П. Х. по чл.248 ГПК за изменение на определение
№8288/08.11.2021г. в частта за разноските, като бъдат присъдени такива в
полза на доверителя му за платено адвокатско възнаграждение в
производството по ч.гр.д. № 1026/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК заявителят е изразил становище, че не следва
да се присъждат разноски на длъжника.
Доколкото определение №8288/08.11.2021г., с което е върната исковата
молба и е обезсилена издадената по ч.гр.д. № 1026/2021г. по описа на СРС,
77-ми състав, заповед за изпълнение, не е съобщено на длъжника /а е следвало
да му бъде съобщено/, искането е процесуално допустимо. По същество е
основателно по следните съображения:
Съдът е издал заповед за изпълнение от 19.01.2021г. въз основа на
заявление, подадено от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. П. Х.. От
длъжника е постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК, което е било
прието от съда, поради което на заявителя са дадени указания да предяви иск
за установяване на вземането си в едномесечен срок и да представи
доказателства за това, като е предупреден, че при неизпълнение на указанията
заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Заявителят е предявил искове за
установяване дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение, по
които е образувано настоящото производство. С определение
1
№8288/08.11.2021г. съдът е констатирал, че исковете са предявени след
изтичане на срока по чл. 415 ГПК, поради което е върнал исковата молба и е
обезсилил издадената по ч.гр.д. № 1026/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав,
заповед за изпълнение.
В хипотезата на обезсилване на заповедта за изпълнение, по-нататъшно
исково производство за установяване на вземането не може да се развие,
поради което сторените от длъжника разноски, подлежат на присъждане от
съда. В тази хипотеза право на разноски има единствено длъжникът на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК, тъй като заявителят не е изпълнил указанията на
съда да предяви искове за установяване на вземането в законоустановения
срок.
В случая дължимият размер на адвокатско възнаграждение следва да се
определи съобразно разпоредбата на чл. 6, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата
редакция към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие
и към датата на депозиране на възражението в съда/, като съгласно същата
минималният размер възлиза на 60 лв. Възнаграждението не следва да се
определя по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, тъй като работата на адвоката
се изразява в техническа дейност по попълване и подаване на възражение и в
преценка на правния спор и необходимостта от подаване на възражение.
По изложените съображения, съдът намира, че са налице основания за
изменение на Определение №8288/08.11.2021г. в частта на разноските, като
бъдат присъдени такива на длъжника в размер на 60 лв. адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение №8288/08.11.2021г., като ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на С. П. Х., ЕГН **********, сумата от 60 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 1026/2021г. по
описа на СРС, 77-ми състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
2
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3