№ 176
гр. Ч., 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ч., СЪСТАВ IV, в публично заседание на двА.десети
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Тр. Динкова
при участието на секретаря Виолета Т. Загорчева
като разгледа докладваното от Галя Тр. Динкова Гражданско дело №
20245540101153 по описа за 2024 година
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 439, ал. 1 от ГПК и чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Съдът е сезиран с искова
молба от К. Д. Т., ЕГН **********, против А. К. Т., ЕГН **********, действаща със
съгласието на своята майка и законен представител В. Д. П., ЕГН **********, и В. Д.
П., ЕГН **********, с която са предявени обективно и субективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК и чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД
в съотношение на обуславящ и обусловен иск: Отрицателен установителен иск за
признаване за установено, че ищецът не дължи издръжка на първия ответник, А.М. К.
Т., ЕГН **********, действаща със съгласието на своя законен представител В. Д. П.,
ЕГН **********, за периода от 06.02.2023г. до 30.06.2024г. в общ размер на 2
814.99лв. /две хиляди осемстотин и четиринадесет лева и деветдесет и девет
стотинки/, от които 2380.00 лева главница, представляваща 17 месечни издръжки по
140.00 лева и 434.99 лева законна лихва върху главницата за същия период, съгласно
покА. за доброволно изпълнение с изх. № 6858/06.11.2024г. по изпълнително дело №
20245540400135 по описа на СИС към PC Ч., образувано въз основа на Изпълнителен
лист № 260007 от 27.08.2024г., издаден по гр.д. № 501/2016 година по описа на PC Ч. и
осъдителен иск спрямо втория ответник В. Д. П., ЕГН **********, да заплати сумата
на ищеца в размер на 2 814.99лв. /две хиляди осемстотин п четиринадесет лева и
деветдесет и девет стотинки/, от които 2380.00 лева главница, представляваща 17
месечни издръжки по 140.00 лева и 434.99 лева законна лихва върху главницата за
същия период, поради отпаднало основание - полагане на грижа за дъщеря му А.М. К.
Т., ЕГН **********, в периода от 06.02.2023г. до 30.06.2024г., във връзка със съдебно
1
решение № 2478 от 02.06.2024 година по гр. дело № 17752 от 2022 година по описа на
РС П..
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба /ИМ/, вх.
№ 6110 от 04.12.2024 година от К. Д. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез
процесуалния си представител адвокат Т. Д. Т., АК-Хасково, личен № **********, със
съдебен адрес: гр.П., ул. „Цар Калоян“ № 15, e-mail: ***********@***.**, против А.М.
К. Т., представлявА. от своята майка В. Д. П., ЕГН **********, н двете с адрес: ***, и
против В. Д. П., ЕГН **********, с адрес ***, с посочено правно основание на главния
иск по чл. 424 ГПК и на кумулативно предявения иск по чл. 55 ЗЗД. Посоченият от
ищеца материален интерес по делото на предявените претенции е 2 814.99лв. /две
хиляди осемстотин н четиринадесет лева и деветдесет н девет стотинки/, от които
2380.00 лева главница, представляваща 17 месечни издръжки по 140.00 лева за
периода 06.02.2023г. до 30.06.2024г. и 434.99 лева законна лихва върху главницата за
същия период.
Ищецът твърди в ИМ, че на 06.11.2024г. му е връчена ПокА. за доброволно
изпълнение, изх. № 6858/06.11.2024г., по изпълнително дело № 20245540400135 по
описа на СИС към PC Ч.. Към същата е приложен Изпълнителен лист № 260007 от
27.08.2024г., издаден по гр.д. № 501/2016г. по описа па PC Ч.. С издадения
Изпълнителен лист е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 140.00 лева за
детето А.М. К. Т., с начална дата 05.07.2016г. Съгласно връчената му покА. за
доброволно изпълнение, изх. № 6858/06.11.2024г., по изпълнително дело №
20245540400135 по описа на СИС към PC Ч., дължи издръжка за изминал период за
детето от 06.02.2023г. до 30.09.2024г., в общ размер на 2 962.49 лева.
Посочва, че в Районен съд П. е образувано гражданско дело № 17752/2022г.,
което касаело промяна упражняването на родителските права на децата А.М. К. Т.,
ЕГН ********** и А. К.ов Т., ЕГН **********. По същото дело е постановено
Решение № 2478 от 02.06.2024г., с което родителските права по отношение на А.М. К.
Т., са предоставени на него, като е изменено Решение № 25 от 30.06.2017г.,
постановено по гр.д. № 501/2016г. по описа на Районен съд Ч. в тази му част. В. Д. П. е
осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 233.25 лева, платима от 01-во до 05-
то число на месеца, считано от 01.03.2023т. до навършване на пълнолетие на детето
или законна причина за нейното изменение и прекратяване.
Въз основа на посоченото Решение № 2478 от 02.06.2024г. по гражданско дело
№ 17752/2022г. по описа на Районен съд П. е издаден Изпълнителен лист №
1825/27.06.2024г. и е образувано изпълнително дело № 458/2024г. по описа на
служебния архив на ЧСИ Росен Раев, peг. № 910, район на действие Окръжен съд П.. С
молбата за образуване на изпълнителното дело е уведомен ЧСИ Росен Раев, че на
17.06.2024г. по банкова сметка на ищеца с основание издръжка са платени 3000 лв., а
2
на 26.06.2024г. са платени 230.00 лв. с основание издръжка за месец май.
Първият ответник, дъщеря на ищеца - А.М. К. Т., ЕГН **********, се е
прибрала при майка си втория ответник В. Д. П. в началото на месец юни 2024г. По
изпълнително дело № 458/2024г. по описа на служебния архив на ЧСИ Росен Раев, peг.
№ 910, район на действие Окръжен съд П., са събрани дължимите суми за издръжка на
дъщеря му А.М. К. Т. за периода, за който тя е била при него и която му е присъдена с
Изпълнителен лист № 1825/27.06.2024г., като делото е прекратено по молба на ищеца,
след като дъщеря му А.М. К. Т. се е прибрала при майка си.
С оглед гореизложеното, счита, че не дължи издръжка на първия ответник,
А.М. К. Т., ЕГН **********, за периода от 06.02.2023г. до 30.09.2024г. в общ размер на
2 962.49 лева, поради което моли съда да постанови съдебно решение, с което да
признае за установено, че не дължи издръжка на първия ответник, А.М. К. Т., ЕГН
********** за периода от 06.02.2023г. до 30.06.2024г. в общ размер на 2 814.99лв. /две
хиляди осемстотин и четиринадесет лева и деветдесет и девет стотинки/, от които
2380.00 лева главница, представляваща 17 месечни издръжки по 140.00 лева и 434.99
лева законна лихва върху главницата за същия период, съгласно покА. за доброволно
изпълнение, с изх. № 6858/06.11.2024г., по изпълнително дело № 20245540400135 по
описа на СИС към PC Ч., образувано въз основа на Изпълнителен лист № 260007 от
27.08.2024г., издаден по гр.д. 501/2016г. по описа на PC Ч..
Счита, че предявеният иск е основателен, което от своя стрА. налага
необходимостта от разглеждане в настоящото производство и на кумулативен
осъдителен иск срещу В. Д. П., ЕГН **********, за сумата 2 814.99лв. /две хиляди
осемстотин и четиринадесет лева и деветдесет и девет стотинки/, като основанията му
за това следните:
Въпреки, че е наясно, че дъщерята на ответника А.М. К. Т., ЕГН **********, в
периода от 06.02.2023г. до 30.06.2024г., е била при ищеца, като вторият ответник, В. Д.
П., ЕГН ********** изцяло е прекратила контактите си с нея, поради факта, че я е
изгонила от дома си, същата се е снабдила с Изпълнителен лист № 260007 от
27.08.2024г., издаден по гр.д. № 501 /2016г. по описа на PC Ч. и е образувала
изпълнително дело № 20245540400135 по описа на СИС към PC Ч., като цялата сума
за периода от 06.02.2023г. до 30.06.2024г., е събрА. от банковата сметка на ищеца.
Счита, че с процесната сума 2 814.99 лв. /две хиляди осемстотин и
четиринадесет лева и деветдесет и девет стотинки/, се е обогатила В. Д. П., ЕГН
**********, защото тя е за период, в който детето е било изцяло при него, като той е
полагал грижи за нея и я е издържал. За това свидетелства и допуснатото
предварително изпълнение с Изпълнителен лист № 1825/27.06.2024г., тъй като
безспорно е установено в производството по гражданско дело № 17752/2022г. по описа
на Районен съд П., къде е била дъщеря му А.М. К. Т., ЕГН **********, в периода от
3
06.02.2023г. до 30.06.2024г., както и кой е полагал грижи за нея и я е издържал. По
изложените по-горе причини счита, че със сумата от 2 814.99 лв. /две хиляди
осемстотин и четиринадесет лева и деветдесет и девет стотинки/, се е обогатила В. Д.
П., ЕГН ********** неоснователно.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди В. Д. П., ЕГН
**********, да заплати на ищеца сумата от 2 814.99лв. /две хиляди осемстотин и
четиринадесет лева и деветдесет и девет стотинки/, получена без основание от нея по
изпълнително дело № 20245540400135 по описа на СИС към PC Ч., ведно със
законната лихва от датата, на която е получена.
Прилага като доказателства: заверено копие от покА. за доброволно
изпълнение изх. № 6858/06.11,2024г. по изпълнително дело № 20245540400135 по
описа на СИС към PC Ч.; заверено копие от Изпълнителен лист № 260007 от
27.08.2024г„ издаден по гр.д. № 501 /2016г. по описа на PC Ч.; заверено копие от
съдебно решение № 2478 от 02.06.2024г. по гражданско дело № 17752/2022г. по описа
на Районен съд П.; заверено копие от Изпълнителен лист № 1825/27.06.2024г., издаден
по гражданско дело № 17752/2022г. по описа на Районен съд П.; заверено копие от
молба за образуване на изпълнително дело № 458/2024г. по описа на служебния архив
на ЧСИ Росен Раев, per. № 910, район на действие Окръжен съд П..
Прави следните доказателствени искания: да се изиска заверено копие от
изпълнително дело № 20245540400135 по описа на СИС към PC Ч., да се изиска
заверено копие от изпълнително дело № 458/2024г. по описа на служебния архив на
ЧСИ Росен Раев, per. № 910, район на действие Окръжен съд П. и копие от гражданско
дело № 17752/2022г. по описа на Районен съд П..
С разпореждане № 2119 от 10.12.2024 година съдът е оставил исковата молба
без движение поради наличие на констатирани нередовности, в това число и относно
конкретизиране на вида на търсената защита по предявените искове срещу
ответниците.
С молба, вх. № 174 от 10.01.2025 година, ищецът посочва, че искът по чл. 424
от ГПК е свързан пряко с издаване на Заповед за изпълнение за парично задължение,
която се оспорва с възражение по чл. 414 от ГПК, какъвто не е настоящият случай.
Вторият ответник, В. Д. П., се е снабдила с Изпълнителен лист № 260007 от
27.08.2024г., издаден по гр.д. № 501 /2016 г. по описа на PC Ч., въз основа на
посочените в чл. 404 от ГПК основания, а именно Решение № 25/30.06.2017г.,
постановено по гр.д. № 501 /2016г. по описа па PC Ч., влязло в законна сила на
28.05.2018г. Невъзможно е да бъдат посочени новооткрити обстоятелства по акт на
съда, влязъл в законна сила на 28.05.2018г., при положение че предметът па спора е
дължима издръжка за последващ период от 06.02.2023г. до 30.06.2024г. Твърди, че това
обстоятелство не го лишава от възможността да търси защита съгласно разпоредбата
4
на чл.424 от ГПК, при положение, че срокът на изпълнителното основание -
Изпълнителен лист № 260007 от 27.08.2024г., издаден по гр.д. № 501/2016г. по описа
на PC Ч., тече за ищеца от 06.11.2024г., датата на връчването на покА. за доброволно
изпълнение, изх. № 6858/06.11.2024г. по изпълнително дело № 20245540400135 по
описа на СИС към PC Ч..
Посочва в допълнение, че по смисъла на разпоредбата на чл.424 oт ГПК,
новооткрити обстоятелства и/или нови писмени доказателства за ищеца са покА. за
доброволно изпълнение, изх. № 6858/06.11.2024г. по изпълнително дело №
20245540400135 по описа на СИС към PC Ч. и Изпълнителен лист № 260007 от
27.08.2024г., издаден по гр.д. № 501/2016i . по описа на PC Ч..
В случай, че съдът не споделя изложените доводи, моли депозирА.та искова
молба, въз основа на която е образувано гр.д. 20245540101153 по описа на PC Ч., да
бъде разгледА. с правно основание по чл. 439 от ГПК срещу първия ответник със
следния петитум: съдът да признае за установено, че ищецът не дължи издръжка на
първия ответник, А.М. К. Т., ЕГН **********, за периода от 06.02.2023г. до
30.06.2024г. в общ размер на 2 814.99лв. /две хиляди осемстотин и четиринадесет лева
и деветдесет и девет стотинки/, от които 2380.00 лева главница, представляваща 17
месечни издръжки по 140.00 лева и 434.99 лева законна лихва върху главницата за
същия период, съгласно покА. за доброволно изпълнение с изх. № 6858/06.11.2024г. по
изпълнително дело № 20245540400135 по описа на СИС към PC Ч., образувано въз
основа на Изпълнителен лист № 260007 от 27.08.2024г., издаден по гр.д. № 501/2016
година по описа на PC Ч..
По отношение на депозирания иск с правно основание чл. 55 oт ЗЗД срещу
втория ответник, В. Д. П., твърди, че сумата подлежи на връщане поради
неосъществено основание - полагане на грижа за дъщеря му А.М. К. Т., ЕГН
**********, в периода от 06.02.2023г. до 30.06.2024г., тъй като в същия период детето
е било само и единствено при ищеца. Сумата в размер на 2 814.99лв. /две хиляди
осемстотин п четиринадесет лева и деветдесет и девет стотинки/, от които 2380.00
лева главница, представляваща 17 месечни издръжки по 140.00 лева и 434.99 лева
законна лихва върху главницата за същия период, не е похарчена от втория ответник за
издръжка на детето, тъй като същото е било при ищеца, което показва, че самата сума
е получена на неосъществено основание полагане на грижа за дъщеря му А.М. К. Т.,
ЕГН **********, от В. Д. П., което е обогатило последната.
В преклузивния срок за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК е
постъпил такъв от ответника А. К. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ч., ул.
„Георги Д.“ № 42, вх. „А“, ет. 4, ап. 12, със съгласието на своята майка и законен
представител В. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. И. В. С. – АК
П., съдебен адрес: гр. П., ул. „Брезовска“ № 34, ет. 3, офис 3.
5
В депозирания писмен отговор на исковата молба, вх. № 861 от 13.02.2025
година, изразява становище по допустимостта и основателността на исковите
претенции. Твърди, че исковата претенция с правно основание по чл. 424 ГПК е
недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Правата на
защита, които предоставя нормата на 424 от ГПК, са относими към заповедно
производство, каквото в случая не е налице. Изпълнителният лист, с който се е
снабдила доверителката му, е въз основа на съдебно решение, постановено по гр.д. №
501/2016г. по описа на РС Ч., което е влязло в законна сила на 28.05.2018г., т.е.
снабдяването с изпълнителен титул не е ново или новооткрито обстоятелство, не е и
ново писмено доказателство, т.е. липсва материалноправната предпоставка за
разглеждане на предявения иск по чл. 424 от ГПК.
На следващо място сочи, че искът не е предявен в тримесечния преклузивен
срок, тъй като самият ищец посочва в уточняващата си молба, че не може да посочи
новооткрити обстоятелства, което само по себе си обосновава недопустимост, а от
друга стрА. води до предявяване на иска извън преклузивен срок. Ето защо
производството по предявения иск по чл. 424 от ГПК следва да бъде прекратено като
недопустимо, а исковата молба в тази й част следва да се върне.
Относно предявения иск срещу втория ответник по чл. 55 от ЗЗД посочва, че
разпоредбата на чл. 55 от ЗЗД съдържа три хипотези, като ищецът не е заявил в
исковата молба, коя от тези хипотези поддържа, което възпрепятства ответника да
предприеме съответни процесуални действия в своя защита. При всички положения В.
П. се е снабдила с изпълнителен титул на влязлото в сила съдебно решение по гр. д. №
501/2016г. На следващо място СПН на соченото решение не е отпаднало. Вярно е, че
ищецът се е снабдил с изпълнителен лист издаден по гр. д. № 17752/2022г. по описа на
PC П., но ищецът е “спестил” информация за това, че изпълнителният лист е издаден
при условията на чл. 242, ал. 1 от ГПК - предварително изпълнение, а по делото все
още няма постановено решение, което да е стабилизирано и влязло в законна сила.
Към настоящия момент решението по гр. д. № 17752/2022г. по описа на PC П. следва
да бъде администрирано в Окръжен съд П., по подадена въззивна жалба на В. П.. За
по-голяма яснота посочва, че пред ОС П. е образувано въззивно производство по
жалбата на В. П., но ОС П. е установил липса на произнасяне в пълен обем от
първоинстанционния съд. В резултат на това в.гр.д № 2131/2024 по описа на ПОС е
прекратено и обжалваното първоинстанционно решение е върнато на PC П. за
допроизнасяне и след което делото да бъде отново администрирано до ОС П.. Към
настоящия момент не е образувано въззивно производство по жалбата на В. П., т.е.
независимо от допуснатото предварително изпълнение на опредЕ.та издръжка в полза
на настоящия ищец, то решението по гр.д. № 501/2016 г. не е отменено в частта му за
предоставяне на родителските права на детето А. на бащата Т., тъй като решението по
гр. д. № 17752/2022г. по описа на PC П. не е влязло в законна сила.
6
Посочва, че исковата молба е нередовна, тъй като не е представена банкова
сметка на ищеца по предявените осъдителни искове. Не представя доказателства и не
прави доказателствени искания. Не се противопоставя по приемането на
представените от ищеца писмени доказателства и по уважаването на направените от
негова стрА. доказателствени искания.
Счита, че постановяването на влязло в сила съдебно решение по гр.д. №
17752/2022 по описа на PC П. е от значение за постановяването на правилен съдебен
акт по настоящото производство, поради което моли съда да постанови спиране на
настоящото производство, до постановяване на решение по гр.д. № 17752/2022 по
описа на PC П., което да е влязло в законна сила.
С Определение № 166/14.03.2025г. на страните е обявен проекто доклад по
делото. Съдът е допуснал и е приел като писмени доказателства по делото: заверено
копие от покА. за доброволно изпълнение изх. № 6858/06.11,2024г. по изпълнително
дело № 20245540400135 по описа на СИС към PC Ч.; заверено копие от Изпълнителен
лист № 260007 от 27.08.2024г. издаден по гр.д. № 501 /2016г. по описа на PC Ч.;
заверено копие от съдебно решение № 2478 от 02.06.2024г. по гражданско дело №
17752/2022г. по описа на Районен съд П.; заверено копие от Изпълнителен лист №
1825/27.06.2024г., издаден по гражданско дело № 17752/2022г. по описа на Районен съд
П.; заверено копие от молба за образуване на изпълнително дело № 458/2024г. по
описа на служебния архив на ЧСИ Росен Раев, per. № 910, район на действие Окръжен
съд П..
Разпределил е доказателствената тежест между страните, като е указал, че в
тежест на ищеца е да докаже по иска с правно основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК,
релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, свързани с
установяване по безспорен начин на възникнали след издаването на съдебния акт –
съдебно решение № 25 от 30.06.2017 година по гр. дело № 501 от 2016 година по
описа на РС Ч. юридически факт/и, довел/и до погасяване/недължимост на вземането
по него. В доказателствена тежест на ответника е да установи пълно и главно, че
разполага с правото на принудително изпълнение за вземанията, за които е издаден
процесния изпълнителен лист № 260007 от 27.08.2024 година по гр. дело № 501 от
2016 година по описа на РС Ч., включително настъпването на факти, които имат за
последица прекъсване и/или спиране на погасителната давност.
Указал е, че в доказателствена тежест на ищеца е да установи по осъдителния
иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, че е извършено плащане на конкретно
основание към момента на получаване на сумата от ответника по изпълнително дело
№ 20245540400135 по описа на СИС към РС Ч. въз основа на Изпълнителен лист №
260007 от 27.08.2024 година, издаден по гр. д. № 501 от 2016 година по описа на РС Ч.,
7
както и фактите и обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с обратна
сила за сочения период, а ответникът следва да докаже основанията за задържането на
престацията – получената сума за издръжка за сочения период по конкретното
изпълнително дело.
Обявил е обстоятелството, че по силата на съдебно решение № 25 от
30.06.2017 година по гражданско дело № 501 от 2016 година по описа на РС Ч., влязло
в законна сила на 28.05.2018 година, потвърдено с решение № 21 от 15.01.2018 година
по ВГД № 1484/2017 година по описа на Окръжен съд Стара Загора, ищецът е осъден
да заплаща на В. Д. П., ЕГН **********, с адре***, като майка и законен представител
на малолетното си дете А.М. К. Т., месечна издръжка в размер на 140.00 лв., считано
от 05.07.2016 година – датата на фактическата раздяла до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска от деня на падежа й до окончателното й изплащане, е
безспорно и е ненуждаещо се от доказване.
С протоколно Определение № 150 от 27.05.2025г. съдът е обявил проекта за
доклад за окончателен. Приети по делото като писмени доказателства са: социален
доклад вх.№ 1658/21.03.2025г. на ДСП Ч. за детето А.М. К. Т..; Решение №
2478/02.06.2024г. на РС П. по ГД № 17752/2022г. и Решение № 14/02.01.2025г. по ГД №
17752/2022г.; заверено копие на изпълнително дело № 135/2024г. на ДСИ Ч. ; заверено
копие на изпълнително дело № 458/2024г.
на ЧСИ Росен Раев. Допусната е ССчЕ със следните задачи: събрА. ли е сума
за издръжката в периода 06.02.2023 година – 30.06.2024 година, като се посочи по пера
– общо сума, главница, събрА. за издръжката в горепосочения период, законна лихва
върху главницата, начислена за всяка една месечна издръжка в горепосочения период.
Как и от коя сметка е постъпила сумата по изпълнителното дело. В о.с.з. е оставено
без уважение искането за спиране на производството по гр.д. № 1153 от 2024 година
до постановяване на окончателен съдебен акт по гр. дело № 17752 от 2022 година по
описа на РС П.. ИзискА. е актуална справка относно развитието на производството по
гр. дело № 17752 от 2022 година по описа на РС П. относно страните, предмета на
делото и наличие на постановен съдебен акт с отбелязване на влизането му в сила.
Допуснато е лично изслушване на втория ответник по реда на чл. 176 от ГПК,
събрани са гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Д.К. К. Т. и
Г.С.Г.
По делото е представен заверен препис от изпълнително дело № 135 от 2024
година по описа на ДСИ при РС Ч.. Видно от Изпълнителен лист № 260007 от
27.08.2024 година по гр. дело № 501 от 2016 година по описа на РС Ч., влязло в
законна сила на 28.05.2018 година, потвърдено с решение № 21 от 15.01.2018 година
8
по въззивно гражданско дело № 1484 от 2017 година по описа на Окръжен съд Стара
Загора ищецът К. Д. Т. е осъден да заплаща на В. Д. П., ЕГН **********, като майка и
законен представител на малолетните деца А.М. К. Т. и А. К.ов Т. месечна издръжка в
размер, както следва: за детето А. К. Т. – 120 .00 лв. и за детето А.М. К. Т. – 140.00 лв.,
считано от 05.07.2016 година –датата на фактическата раздяла/ до настъпване на
законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска от деня на падежа й до окончателното й изплащане.
Изпълнително дело № 135 от 2024 година е образувано с молба, вх. № 4599 от
16.09.2024 година от втория ответник по делото.
С Разпореждане от 07.10.2024 година на ДСИ е наложен запор на трудовото
възнаграждение на длъжника за заплащане на месечна издръжка в размер на 140.00
лв., считано от м.10.2024 година. С ПокА. за доброволно изпълнение, изх. № 6858 от
06.11.2024 година на ДСИ при РС Ч. ищецът – длъжник по изпълнителното дело на
06.11.2024 година е уведомен, че има задължение по изпълнителното дело – месечна
издръжка по 140.00 лв. от 06.02.2023 година до настъпване на законни причини за
изменение или прекратяване на издръжката /издръжка за минало време в размер на
2962.49 лв., за периода от 06.02.2023 година до 30.09.2024 година и текуща издръжка
по 140.00 лв. от м.10.2024 година/, 50 лв. разноски по и.д., както и таксата по чл. 53 от
ТДТССГПК в полза на РС Ч. в размер на 257.00 лв. С Разпореждане № 7383 от
26.11.2024 година сумата по И Д№ 135 от 2024 година по описа на ДСИ е разпредЕ.,
като на взискателя е разпредЕ. сумата от 2962.49 лв.
По делото е представен заверен препис от изпълнително дело №
20249100400458 по описа на ЧСИ Росен Раев, рег. № 910 по РКЧСИ, с район на
действие ОС П.. Делото е образувано по молба на взискателя А.М. К. Т., ЕГН
**********, действаща чрез своя баща и законен представител К. Д. Т. – вх. № 6456 от
05.07.2024 година по описа на ЧСИ, рег. № 910 с приложен Изпълнителен лист № 1825
от 27.06.2024 година по ГД № 17752 от 2025 година по описа на РС П.. По силата на
издадения изпълнителен лист втория ответник В. Д. П. е осъдена да заплаща на детето
си А.М. К. Т., чрез нейния баща и законен представител издръжка в размер на 233.25
лв. месечно, считано от 01-во до 05-то число на текущия месец, считано от 01.03.2023
година до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на обстоятелства за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане на сумата. С
Постановление от 04.11.2024 година на ЧСИ, рег. № 910 изпълнително дело № 458 от
2024 година е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК и наложените запори
са вдигнати.
От приложения по делото Социален доклад, вх. № 1658 от 21.03.2025 година
на ДСП-Ч., е видно, че към 20.03.2025 година /датата на изготвяне на доклада/ детето
9
А.М. К. Т. живее при майката, която задоволява основните му жизнени потребности.
Детето А. К. Т. не поддържа контакти с бащата К. Т.. В изложението на доклада е
посочено, че детето А.М. е живяло в гр. Ч. до 06.02.2023 година, след което изявява
желание да живее при баща си в гр. П.. Бащата завежда съдебен иск за промяна на
родителските права. А. остава да живее в гр. П. до м.07.2024 година, след което отново
идва да живее при майката в гр. Ч.. На първа инстанция съдът е постановил момичето
да продължи да живее при майката, но бащата обжалва това съдебно решение.
Видно от писмо, вх. № 1745 от 25.03.2025 година на РС П., гражданско дело №
17752 от 2022 година по описа на РС П. е с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и по
същото е постановено решение № 14 от 02.01.2025 година, което не е влязло в законна
сила, доколкото е постъпила жалба от ищеца и предстои изпращане на делото в ОС П..
Съгласно цитираното съдебно решение майката В. Д. П. ще заплаща на детето си А.М.
К.-П., чрез неговия баща и законен представител К. Д. Т., издръжка в размер на 233.25
лв., платими от 01-во до 05-то число на всеки текущ месец, считано от 01.03.2023
година до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на обстоятелства за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане на сумата.
Видно от писмо, вх. № 3441 от 17.06.2025 година на РС П., е, че по повод на
постъпила въззивна жалба № 64548 от 17.06.2024 година срещу решение № 2478 на РС
П. по ГД № 17752 от 2022 година, II-ри брачен състав, цялото производство е
изпратено в Окръжен съд П. на 20.03.2025 година.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието в о.с.з. и
неоспорено от страните по делото, е видно, че с постъпили банкови преводи от БДСК
на 31.10.2024 година в размер на 3269.49 лв. е събрА. сума за издръжка в периода
06.02.2023 година – 30.06.2024 година, която по пера общо сума, главница, събрА. за
издръжка за горния период, законна лихва върху главницата, начислена за всяка една
издръжка месечно в горния период е както следва: от 06.02.2023 година до 30.06.2024
година дължимите суми са в размер на 2593.96 лв., погасените суми са 2593.96 лв., от
които 2357 лв. главница и 239.96 лв. лихви. Постъпилата сума по изпълнителното дело
в размер на 3269.49 лв. е от банков превод от БДСК на 30.10.2024 година в изпълнение
на получено запорно съобщение по ИД 135 от 2024 година с изх. № 6502 от 15.10.2024
година на ДСИ при РС Ч. с източник – банкова сметка № *** с титуляр К. Д. Т.. ВЛ
прави уточнения в о.с.з. - погасената сума в цялост по изпълнително дело е 3269.49 лв.
Сумата като издръжка е по-малка от общо преведената сума, за този период от
06.02.2023 година до 30.06.2024 година тя е в размер на 2593.96 лв., от които главница
2357 лв. и лихви 236.96 лв. Има разлика от това, което е разпределил ДСИ в своето
разпореждане, и това е за разликата за дните от 01.07.2024 година до 06.07.2024
година.
10
При личното изслушване на втория ответник се правят изявление от стрА.та,
че през посочения период 06.02.2023 година до 30.06.2024 година е гледала А.М. К. Т.
само през почивните дни – в събота и неделя – от петък в 17.00 часа до неделя 17.00
часа. Към този период детето е живяло в *** и е учела в гр. П., СУ „Никола
Вапцаров“. Виждала е детето през седмица, не всяка седмица.
В проведеното о.с.з. на 12.08.2025 година са разпитани свидетелите Д.К. К.ов
Т. и Г.С.Г.
От показанията на св. Д.К. К.ов Т. /брат на А.М. и син на ищеца и втория
ответник/ се установява, че свидетелят живее в ** на семейни начала с неговата
приятелка. Баба му и баща му живеят в съседство, на ***. През 2023г. сестра му А.М.
се преместила с баща му и баба му от Ч.. Преместила се да учи в П. поради това, че с
майка му се карали. Лично е свидетел, че майка му казвала, че ще я изгони. От
началото на учебната година се преместила в П. да учи в училище „Вапцаров“- в
същия квартал. Живяла на адреса на баща му около 1,5 години до средата на 2024г. В
този период доста често виждал сестра си, поне два пъти в седмицата. Тя била в
неговия квартал. Сестра му е добра приятелка и с неговата приятелка. През този
период не е контактувала с майка им и не е посещавала Ч.. По онова време не били в
добри отношения с майка й и никога не е ходила в Ч.. Казвала е, че са се скарали с
майката. Лично е свидетел през 2022г, че са се карали и че майка я е заплашвала, че
ще я махне. Оправили си отношенията през 2024г. по средата, когато сестра му
започнала всяка събота и неделя да си идва в Ч.. Баща му държал да си оправят
отношенията. Постепенно си оправили отношенията и сестра му се върнала
окончателно в Ч. – септември 2024г. Записала се на училище в Ч.. Неговата баба му
казала, че се е върнала окончателно в Ч.. През 2023-2024г. неговата баба давала всеки
месец на А. по 300 лв. като джобни, на ръка, повечето пъти наведнъж. Понякога й
давала и още. Баща му също й давал пари и й купувал неща – телефони, дрехи,
гримове. Освен в П. заедно са ходили на село със сестра му – с. С.. Събота и неделя –
когато е имал възможност, поне по 1 път в месеца. Засичал я е там и са пътували
заедно с една кола, с баща му и приятелката ми, когато са ходили там. Заплахите от
майка му към сестра му бяха отправяни от майка му в Ч. в апартамента на майка ми.
Когато е минавал е ставал свидетел, поне по веднъж месечно. Конкретно през 2022г.
през лятото е ставал свидетел на заплахите, за да дойде сестра му в П.. Лятото на
2022г. е ставал свидетел, но в началото на 2023г., когато сестра му дошла да живее в
П., стА.ло ясно, че не са се променили нещата между тях. Ставал е свидетел как с
баща му си говорят да бъдат в добри отношения с майка си. Сестра му отиде да живее
в П. по съгласие с майка му, като баща му продължава да изплаща издръжка. По
документи тя се водела в Ч.. Не знае дали й е изплащал издръжка. Не са минавали през
съд. Разбрали са се между тях А. да живее в П. при баща му. Говорил е с бабата и е
виждал парите, сестра му да ги държала шкафчето. Виждал е как баба му дава пари
11
на сестра му. Виждал съм баща ми да дава пари на сестра ми. Свидетелят отговаря на
въпроси на съда. Не е ставал свидетел майка му да е давала пари на сестра му.
Посочва, че сестра му през февруари 2023 се преместила от Ч. в П. на ***. Не знае
точният адрес в Ч., на който е живяла. Тя в Ч. живееше с майка му В. П. и брат му – А.
К.ов Т..
От показанията на св. Георгиева е видно, че свидетелката познава А. и майка й,
откакто са дошли в Ч.. А. М. и синът й са в един клас. А. М. живеела в П. при баща си
в периода юни 2023 - юни 2024 година. Не е сигурна за месеца на 2024г. През този
период А. идвала при майка си. Срещала я е в почивните дни. Когато е била тук в Ч.,
са й давани пари от майка й - за кафе – виждала е това - за кафе, консумативи, дрехи,
козметика. Не знае защо А. се е върнала да живее при майка си. Познава сина на В. -
Д.К., Д. е идвал при майка си. Срещала се е с Д. в Ч. у тях – у В. за периода 02.2023г.-
06.2024г. Няма наблюдения какви са отношенията между Д. и сестра му А.. Синът й е
съученик с А. от първи до седми клас, били в един клас, завършили седми клас,
предполага през 2023г. Не може да каже точно коя година. А. отишла да живее в П.,
когато не е била завършила седми клас в Ч.. А. сменила училището и местоживеенето
си в средата на учебната година, не знае каква е причината. А. като адрес не знае къде
е живяла в П.. Знае, че е живяла в П. при баща си – защото е приятелка с В. и си
ходили на гости. В. й е споделила, че е отписА. от училище. От 9 години е приятелка с
В.. Случвало се е В. да й сподели лични неща за семейството, защото са приятелки.
Относно издръжката на А. – не знае парите от къде идват. Конкретно не са говорили с
В. за издръжката на А.. В. й споделяла лични неща, защото работят заедно.
Разговаряли професионално. Работи в училище „Св. Св. Кирил и Методий“ гр. Ч..
Колежки са с В. и в последствие стА.ли приятелки. Говорили си и за семействата, за
децата – за техните проблеми и други неща. Тя познава А. лично. Има добри
отношения с нея. А. боготворяла баща си. Това били думи и на В., и на А.. Тя знае, че
и двете страни дават пари на А.. Не знае дали друг роднина давал пари на А.. Няма
информация за периода, когато А. е живяла в П. дали някой е давал пари.
Съдът след А.лиз на събрания по делото доказателствен материал, при
спазване на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, намира от правна стрА. следното:
Страните не спорят, че с влязло в законна сила съдебно решение № 25 от
30.06.2017 година по гражданско дело № 501 от 2016 година по описа на РС Ч., влязло
в законна сила на 28.05.2018 година, потвърдено с решение № 21 от 15.01.2018 година
по ВГД № 1484/2017 година по описа на Окръжен съд Стара Загора, ищецът е осъден
да заплаща на В. Д. П., ЕГН **********, с адре***, като майка и законен представител
на малолетното си дете А.М. К. Т., месечна издръжка в размер на 140.00 лв., считано
12
от 05.07.2016 година – датата на фактическата раздяла до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска от деня на падежа й до окончателното й изплащане.
Посоченото обстоятелство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Правнорелевантните факти по делото са: наличието на влязло в сила съдебно
решение за заплащане на месечна издръжка на детето, наличие на настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството факти, по което е издадено
изпълнителното основание за присъдената издръжка, водещи до
недължимост/погасяване на вземането, принудително изпълнение върху вземането,
наличие на отпаднало основание за получаване на присъдената издръжка за детето
чрез законния му представител.
Допустимостта на предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК
се преценява от съда служебно, като наличието на правен интерес и надлежната
процесуална легитимация на страните е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. Съгласно установената
практика на ВКС, защитата на длъжника чрез предявяване на иска по чл. 439 от ГПК е
срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес; преценката за
допустимост на иска по чл. 439 ГПК /А.логичен на иска по чл. 255 от ГПК – отм. /
включва проверката дали отрицателните твърдения, на които искът е основан, не са
вече правно установени от изпълнителното основание, дали не са преклудирани от
него и дали по своето естество са годни да погасят правото на принудително
изпълнение, включително да отрекат на материалноправно основание титулярството
му в лицето на взискателя в следствие на факти, отговарящи на условието в чл. 439,
ал. 2 ГПК /в този смисъл е решение № 101 от 1972 г. по гр. д. № 95/72 г. на ОСГК на
ВС, определение № 13/2011 г. по т. д № 557/2009 г. на ВКС, определение № 81/2012 г.
по ч. гр. д. № 498/2011 г. на ВКС/.
Правен интерес от предявяване на иска по чл. 439 ГПК е налице, когато
съществува изпълнителен титул в полза на кредитора-ответник, въз основа на който
последният може да поиска образуване на изпълнително производство за
принудително удовлетворяване на присъдено вземане, т. е. целта на иска по чл. 439 от
ГПК е да се отрече със сила на присъдено нещо правото на ответника на принудително
изпълнение. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск по чл. 439 от
ГПК надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са
носителите на оспорваното материално право - длъжникът като ищец и взискателят
като ответник. При отрицателния установителен иск за оспорване на вземането по
реда на чл. 439 ГПК субективните предели на силата на присъдено нещо на решението
обхващат лицата, за които установяването на недължимост на вземането има правно
значение. Следователно за ищеца-длъжник е налице правен интерес от предявяване на
13
иска по чл. 439 от ГПК единствено срещу лицето, което е носител на процесното
вземане, доколкото постановеното решение рефлектира в правната сфера само на това
лице.
Позовавайки се на установената трайна съдебна практика, предявеният
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е законно средство за защита на
длъжника, като той следва да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради
факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи
значение за неговото съществуване, като доказването им е в негова тежест. Съгласно
константната съдебна практика разпоредбата на чл. 439 ГПК е А.логична на тази на чл.
255 ГПК (отм.), като този иск изключва възможността при оспорване на изпълняемото
право длъжникът да противопоставя възражения, основаващи се на факти,
преклудирани със силата на присъдено нещо. Искът е предоставен на длъжника за
защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение и за
неговото уважаване е необходимо ищецът да докаже наличието на факти, които
изключват, унищожават или погасяват спорното материално право, каквито примерно
са: плащане, прихващане, погасяване на правото на принудително изпълнение поради
изтекла погасителна давност и пр.
Длъжникът не може да оспорва пред съдебния изпълнител изпълняемото право,
тъй като съдебният изпълнител е обвързан чрез изпълнителния лист по силата на
изпълнителното основание.
Видно от посочените по-горе доказателствени източници, по ИД № 135 от
27.08.2024 година е издаден Изпълнителен лист по ГД № 501 от 2016 година по описа
на РС Ч., влязло в законна сила на 28.05.2018 година срещу ищеца за заплащане на
издръжка за първия ответник. Производството по гр. дело № 17752 от 2022 година по
описа на РС П. е образувано на 06.12.2022 година, по което гражданско дело е
постановено съдебно решение № 2478 от 02.06.2024 година, подлежащо на
предварително изпълнение в частта на присъдената издръжка, дължима от втория
ответник по делото за детето А.М. К. Т.. Решението на РС П. не е окончателно и
същото подлежи на предварително изпълнение в частта на опредЕ.та издръжка на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК. По силата на това допуснато предварително
изпълнение по цитираното дело по описа на РС П. съответно ищецът е получил суми
по ИД № 458 от 2024 година по описа на ЧСИ, рег. № 910 по РКЧСИ, за издръжка на
детето А.М. Т. от втория ответник, дължими за периода от 01.03.2023 година до
навършване на пълнолетие на детето. Тези суми не са предмет на предявените искове.
От писмените и гласните доказателствени средства безспорно се установява,
че детето А.М. К. Т. за процесния период от 06.02.2023 година до 30.06.2024 година е
била при баща си, който за този период, считано от 05.07.2016 година, по силата на
влязлото в сила съдебно решение на РС Ч. по ГД 501 от 2016 година и издаден ИЛ №
14
260007 от 27.08.2024 година е заплатил издръжка за детето си А.М. К. Т. в размер на
2593.96 лв. за главница и лихви за издръжка от постъпилата по банков път общо сума
в размер на 3269.49 лв.
Свидетелските показания и обясненията на втория ответник
безпротиворечиво установяват, че първия ответник е бил през процесния период при
баща си в гр. П., като през септември 2024 година А.М. К. Т. се е върнала в Ч.. Съдът
кредитира свидетелските показания като логични, последователни и житейски
издържани. Съдът цени обясненията на стрА.та по реда на чл. 176 от ГПК при
съпоставка с остА.лите доказателствени източници, като вторият ответник дава
обяснения по поставените й въпроси, с които удостоверява неизгодни за себе си факти
– например, че детето А.М. К. Т. е живяла в П., а не при нея за този период.
Съдът намира въз основа на изложеното, че съобразно разпредЕ.та
доказателствена тежест по предявения иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК ищецът не проведе
пълно доказване относно настъпването на юридически факти, довели до погасяване
/недължимост на вземането по съдебно решение № 501 от 2016 година по описа на РС
Ч. и издадения въз основа на съдебното решение Изпълнителен лист № 260007 от
27.08.2024 година.
В действителност, към момента на влизане в сила на съдебно решение № 25
от 30.06.2017 година по гр.дело № 501 от 2016 година по описа на РС Ч., влязло в
законна сила на 28.05.2018 година, не е било образувано гр. дело № 17752 от 2022
година по описа на РС П., за осъждане на втория ответник да заплаща месечна
издръжка за детето А.М. К. Т., но този факт не е правнорелевантен факт, който според
съда да изключва, унищожава или погасява спорното материално право, като плащане,
прихващане, погасяване на правото на принудителното изпълнение поради изтекла
давност. Още повече, че съдебно решение № 2478 от 02.06.2024 година не е влязло в
законна сила към датата на сезиране на РС Ч. и към датата на приключване на
съдебното дирене пред първата инстанция. Предварителното изпълнение на съдебното
решение не придава предварителна СПН на съдебното решение.
Съгласно т. 6 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 4/2017 гр. София, 11.03.2019
год. Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на
Гражданска и Търговска колегии, в съдебно заседание на 07 февруари 2019 година по
т.д. № 4 от 2017 година, съобразно разпоредбата на чл. 245, ал.3, изр. второ ГПК /в
редакцията до 31.10.2017 г./ ако искът, по който е постановено решение, ползващо се с
предварително изпълнение, бъде отхвърлен, в полза на длъжника се издава обратен
изпълнителен лист за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на
допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение. Посочената
разпоредба дава израз на един от основополагащите принципи в гражданското право -
15
за предотвратяване на неоснователно разместване на блага от имуществената сфера на
едно лице в тази на друго. Ако в резултат на касационното обжалване осъдителният
иск бъде отхвърлен от ВКС /чл.293, ал.1 ГПК и чл.295, ал.1 ГПК/ или от въззивния
съд, на който делото е било върнато за ново разглеждане, и това решение влезе в сила
/чл. 294, ал.1 ГПК/, при спряно принудително изпълнение или завършен изпълнителен
процес, ищецът по неоснователния осъдителен иск ще дължи връщане на недължимо
полученото, както и обезщетение за вредите от неоснователното принудително
изпълнение. По този начин е улеснена защитата срещу кредитор, който в
действителност няма вземане. Длъжникът е освободен от необходимостта да води
искове. За всички вземания на длъжника, които могат да бъдат несъмнено
удостоверени от съдебния изпълнител, защото за тях има данни в изпълнителното
дело, се издава обратен изпълнителен лист. Така длъжникът трябва да води иск
само за остА.лите настъпили вреди, които трябва да докаже. За събрА.та от
съдебния изпълнител окончателна такса също следва да се издаде обратен
изпълнителен лист. Тя е била платена за „удовлетворение“ на взискателя в
предизвикания от него материалнонезаконосъобразен изпълнителен процес.
Съдебният изпълнител не я дължи обратно, тъй като това е неговото законно
възнаграждение за надлежно свършена работа. Ето защо тя трябва да се възстанови от
взискателя. Следователно при отмяната на решение, по което е постановено
предварително изпълнение и отхвърляне на иска, в полза на длъжника следва да се
издаде обратен изпълнителен лист както за връщане на сумите или вещите, получени
въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, така и
за събраните разноски в полза на взискателя в рамките на проведеното до момента
изпълнително производство. В противен случай длъжникът би се поставил в по-
неблагоприятно положение от това преди започване на принудителното изпълнение,
въпреки че изпълнителният титул въз основа на който е проведено това изпълнение е
отпаднал с обратна сила. Взискателят отделно би получил разноски, които не му се
полагат, именно поради отпадане на основанието, въз основа на което е било
постановено предварително изпълнение. В този случай защитата на длъжника би била
в отделно производство, което противоречи на идеята на разпоредбата на чл. 245, ал.3,
изр. второ ГПК, а именно, че на същия следва да се възстанови всичко, което е дадено
от него в изпълнителното производство. Това е обосновано и от общия правен
принцип за обезщетяване на причинените вреди, каквито в случая се явяват ненужно
направените разноски в материалнонезаконосъобразен изпълнителен процес.
В т. 13 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК се дава
отговор на въпроса: „в кои хипотези се издава обратен изпълнителен лист по чл. 245,
ал. 3, изр. второ ГПК“, а актуалният въпрос е за кои вземания на длъжника от
провелия материалнонезаконосъобразно принудително изпълнение кредитор, който в
действителност няма вземане, се издава обратен изпълнителен лист.
16
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск по чл.
439, ал. 1 от ГПК следва да бъде отхвърлен.
Относно обусловения иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД – съобразно
разпредЕ.та доказателствена тежест с доклада по делото - В доказателствена тежест на
ищеца е да установи по осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, че
е извършено плащане на конкретно основание към момента на получаване на сумата
от ответника по изпълнително дело № 20245540400135 по описа на СИС към РС Ч. въз
основа на Изпълнителен лист № 260007 от 27.08.2024 година, издаден по гр. д. № 501
от 2016 година по описа на РС Ч., както и фактите и обстоятелствата, обуславящи
отпадане на основанието с обратна сила за сочения период, а ответникът следва да
докаже основанията за задържането на престацията – получената сума за издръжка за
сочения период по конкретното изпълнително дело.
Съдът намира, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло,
тъй като съдебно решение № 2478 от 02.06.2024 година по ГД № 17752 от 2022 година
по описа на РС П. не е влязло в законна сила, а предварителното изпълнение на
решението по чл. 242, ал. 1 от ГПК не може да бъде счетено като основание за
отпадане на основанието за сочения период с обратна сила.
По разноските:
Съобразно изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на
присъждане на разноски има ответната стрА., претендират се такива от процесуалния
представител на първия ответник в размер на 600 лв. съобразно ДПЗС, находящ се на
л. 85 от делото, които следва да му бъдат присъдени. Не е направено възражение за
прекомерност на претендирания хонорар, съдът намира, че същият е съобразен с
Наредба № 1 от 2004 година за възнагражденията за адвокатска работа и с
фактическата и правна сложност на делото, както и че по размера си е справедлив.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения отрицателен установителен иск от К. Д. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, действащ чрез адв. Т. Д. Т., АК Хасково, личен №
**********, по чл. 439, ал. 1 от ГПК за признаване за установено спрямо А.М. К. Т.,
ЕГН **********, действаща със съгласието на своя законен представител В. Д. П.,
ЕГН **********, че ищецът не дължи издръжка на А.М. К. Т. за периода от
06.02.2023г. до 30.06.2024г. в общ размер на 2 814.99лв. /две хиляди осемстотин и
четиринадесет лева и деветдесет и девет стотинки/, от които 2380.00 лева главница,
17
представляваща 17 месечни издръжки по 140.00 лева и 434.99 лева законна лихва
върху главницата за същия период, съгласно покА. за доброволно изпълнение с изх. №
6858/06.11.2024г. по изпълнително дело № 20245540400135 по описа на СИС към PC
Ч., образувано въз основа на Изпълнителен лист № 260007 от 27.08.2024г., издаден по
гр.д. № 501/2016 година по описа на PC Ч., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения обусловен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД от К. Д. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, действащ чрез адв. Т. Д. Т.,
АК Хасково, личен № ********** срещу В. Д. П., ЕГН **********, да заплати сумата
на ищеца в размер на 2 814.99 лв. /две хиляди осемстотин п четиринадесет лева и
деветдесет и девет стотинки/, от които 2380.00 лева главница, представляваща 17
месечни издръжки по 140.00 лева и 434.99 лева законна лихва върху главницата за
същия период, поради отпаднало основание - полагане на грижа за дъщеря му А. М. К.
Т., ЕГН **********, в периода от 06.02.2023г. до 30.06.2024г., във връзка със съдебно
решение № 2478 от 02.06.2024 година по гр. дело № 17752 от 2022 година по описа на
РС П., като неоснователен.
ОСЪЖДА К. Д. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да заплати
разноски за адвокатско възнаграждение на А.М. К. Т., ЕГН **********, действаща със
съгласието на своя законен представител В. Д. П., ЕГН **********, в размер на 600 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Стара Загора в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Препис от решението да се връчи на страните по делото на основание чл. 7,
ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Ч.: _______________________
18