№ 124
гр. Несебър, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря Дора К. Д.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Административно
наказателно дело № 20252150200064 по описа за 2025 година
Производството се образува по жалба на А. З. против Наказателно постановление №
24-0304-001156/28.08.2024 г., издадено от началник група ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър.
В жалбата се твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, поради
противоречие с материалния закон и на процесуалните правила. Излагат се подробни доводи
за отмяна на наказателното постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник,
който поддържа подадената жалба. Моли за уважаването й.
Въззиваемата страна не изпраща представител.
Призованата на основание чл. 62 от ЗАНН Районна прокуратура – Бургас, ТО-
Несебър, не изпраща представител в съдебно заседание.
Фактически констатации на съда:
По делото се установява, че на 12.05.2024 г. в 22.43 часа на главен път I-9 до комплекс
„Съни Дей 3“, в посока към гр. Бургас, жалбоподателят А. З. управлява лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „ГЛК 220“ с рег. № ******, като при максимално разрешена скорост за
населеното място от 50 км/ч, управлява МПС-то със скорост от 84 км/ч. Скоростта се
установява със система за видеоконтрол TFR1-M с № 542, клип 42065.
Свидетелят С. Д. С. – младши автоконтрольор към РУ-Несебър, въз основа на лично
попълнена от А. З. декларация по чл. 188 от ЗДВП, че автомобилът е управляван от него,
издава на 20.08.2024 г. акт за установяване на административно нарушение Серия GA №
1280955, с който приема, че водачът З. извършва нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, което е
при условията на системност, поради издадени преди това два влезли в сила електронни
фишове – серия К №8516463 и № 8516534 мза същия вид нарушение - превишаване
резрешената максимална скорост населено място от 31 до 40 км/ч. Издадения АУАН се
подписва от актосъставителя С., един свидетел и нарушителя З..
Началникът група в ОДМВР-Бургас, РУ Несебър, оправомощен със заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. издава наказателно постановление № 24-0304-001767/21.01.2025 г., с което
на жалбоподателя П. налага на основание чл. 182, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДВП две
1
административни наказания – глоба в размер на 800.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
Съдът възприема горните фактически констатации, след преценка по отделно и в
съвкупност, на следните писмени, гласни и веществени доказателства: Наказателно
постановление № 24-0304-001156/28.08.2024 г.; акт Серия GA № 1280955 за установяване на
административно нарушение и снимка към него;; декларация по чл. 188 от ЗДВП; заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г.; ЕФ № 8516463/03.01.2024 г. и ЕФ №8516534, справка за
нарушител/водач и извадка от АИС АНД относно дата на връчване и дата на влизане в сила;
свидетелски показания на свидетеля С. Д. С.; видеоклип № 42065, заснет с TFR1M с № 542
възпроизведен във видеофайл, съхраняващ се в компакт диск CDR, 52x700 MB Data;
протокол № 3-4-23 г. за последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М;
По делото се установява по несъмнен начин извършването на гореописаното деяние
от подписаната собственоръчно от А. З. декларация по чл. 188 от ЗДВП, ведно изготвения и
приет по делото видеоклип, отразяващ преминаването на автомобила, управляван от
жалбоподателя. Показанията на свидетеля С. съдът кредитира изцяло и им дава пълна вяра.
Не се установяват данни по делото, поставящи под съмнение достоверността на събраните
гласни доказателства, поради което съдът приема, че същите отговарят на истината. От
свидетеля се установява, че същият е преминал обучение за работа със системата за
видеоконтрол TFR1-M, поради което възражението на жалбоподателя в противна насока са
неоснователни. Фактът, че по отношение на жалбоподателя са издадени преди процесното
деяние, два електронни фиша ЕФ № 8516463/03.01.2024 г. и ЕФ №8516534 и че същите са
влезли в сила, съдът установява от представените извадки от информационната система на
министерството – АИС АНД, от които е видно, че двата ЕФ са връчени на 23.01.2024 г. и са
влезли в сила на 07.02.2024 г., поради необжалването им в 14-дневен срок от връчването им.
По делото не се представят доказателства от жалбоподателя, че е обжалвал връчените му на
23.01.2024 г. електронни фишове. Отделно от това, от св. С. се установява, че издадените два
ЕФ са били заплатени – факт, който и пълномощникът на жалбоподателя не оспорва, от
което следва извода, че жалбоподателят е бил запознат с издадените електронни фишове.
Правни изводи на съда:
Жалбата се подава в срок и от процесуално легитимирана страна, поради което е
допустима.
Актът за установяване на административно нарушение се издава от компетентен
орган, оправомощен съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи и в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН в присъствието на нарушителя и един
свидетел, съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и се връчва на нарушителя за
запознаване с неговото съдържание.
Наказателното постановление се издава от компетентен орган, който е специално
оправомощен за това съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи
Обжалваното НП се издава в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от
съставяне на АУАН.
По съдържание АУНА и НП отговарят на изискванията на императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, установяващи изискуемите реквизити. Вмененото във
вина на въззивника нарушение се индивидуализира в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Описанието на нарушението в АУАН и в НП
е направено с достатъчна пълнота и конкретика. Възражението на жалбоподателя, че не е
посочено на кои дати са извършени предходните нарушения и че това нарушава правото му
на защита, съдът намира за неоснователно. В случая, от значение за квалификацията на
деянието на жалбоподателя като „системно“ е не на кои дати са извършени нарушенията, а
дали жалбоподателят към момента на извършване на процесното нарушение на 12.05.2024 г.
е наказван по административен ред с влезли в сила ЕФ. В издаденото НП се посочват ясно
номерата на издадените преди това два ЕФ, поради което не може да се приеме, че по
2
някакъв начин се ощетяват правата на жалбоподателя.
На следващо място, в наказателното постановление се посочва ясно разпоредбата на
закона, която се нарушава – чл. 21, ал. 1 от ЗДВП за движение на МПС в населено място,
което съответства на посоченото в АУАН.
В НП се посочва ясно и разпоредбата въз основа на която се налага на жалбоподателя
административно наказание - 182, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДВП
В тази връзка съдът приема, че не са налице процесуални нарушения, които да
довеждат до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
В действителност жалбоподателят нарушава от обективна и субективна страна
забраната, предвидена в чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, тъй като в населено място на територията на
Община Несебър, на 12.05.2024 г. в 22.43 часа на главен път I-9 до комплекс „Съни Дей 3“, в
посока към гр. Бургас, управлявайки лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ГЛК 220“ с
рег. № ******, като при максимално разрешена скорост за населеното място от 50 км/ч,
управлява МПС-то със скорост от 84 км/ч. Това се установява пряко от собственоръчно
попълнената от жалбоподателя декларация по чл. 188 от ЗДВП, в която деклараира, че на
12.05.2024 г. около 22.43 лева управлява лек автомобил с рег. № А8841 РК.
Съдът приема, обаче, че административнонаказващият орган неправилно е
квалифицирал, че извършеното нарушение е при условията на системност по смисъла на § 6,
т. 62 от ДР на ЗДВП. Съгласно дадената с тази разпоредба дефиниция „системно“ е
нарушение, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на
първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя
се налага наказание за същото по вид нарушение. В случая, нарушението, извършено от
жалбоподателя на 12.05.2024 г. се извършва повторно по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на
ЗДВП, тъй като е в едногодишния срок от влизане в сила на електронни фишове №№
8516463 и 8516534. Процесното нарушение на 12.05.2024 г. е първо такова след влизане в
сила на цитираните електронни фишове, а не трето или друго следващо.
Ето защо, следва да се наложи наказание за извършено нарушение при условията на
повторност, съгласно по-леко наказуемия състав на чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДВП в
редакцията към 12.05.2024 г., а именно: глоба в двоен размер, равняваща се на 800.00 лева,
вместо приложената от административнонаказващия орган разпоредба на чл. 182, ал. 5, вр. с
ал. 1, т. 4 от ЗДВП, в редакцията към момента на извършване на нарушението - глоба в двоен
размер (800.00 лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6
месеца.
Наказателното постановление следва да бъде изменено на основание чл. 63, ал. 7, т. 1
от ЗАНН.
Разноски не следва да се присъждат на жалбоподателя, тъй като не се представят
доказателства за реализирани такива. Искането по чл. 38 от ЗА не следва да се уважава, тъй
като не се представят доказателства за сключен договор за правна защита и съдействие в
някоя от хипотезите на чл. 38 от ЗА.
Мотивиран от горното съдът,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №24-0304-001156/28.08.2024 г., издадено от
Началник Група в ОДМВР-Бургас, РУ Несебър, с което на А. З., ЕГН:********** за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, на основание чл. 182, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДВП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 800.00 лв и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието в по-леко
наказуемо такова и на осн чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДВП, за нарушение по чл. 21, ал.
1 от ЗДвП, НАЛАГА на А. З., ЕГН:********** административно наказание „Глоба“ в
размер на 800.00 лева.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4