№ 3000
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100513030 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 20127806 от 31.05.2021 г., постановено по гр. д. №
59337/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 118 състав, е признато за установено по
предявения иск с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във
вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че П. Х. Х. дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 2 279,
50 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода
01.07.2016 г. - 30.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
08.07.2019г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 02.08.2019 г.
по ч. гр. д. № 38967/2019 г. по описа на СРС, ГО, 118 състав. Искът за
главница за топлинна енергия е отхвърлен за разликата над сумата от 2 279,50
лв. до пълния предявен размер от 2 386, 29 лв. и за периода 01.05.2016 г. –
30.06.2016 г. Отхвърлени изцяло са исковете за цена на услугата за дялово
разпределение в размер на 52, 16 лв. за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва за забава от 08.07.2019г. до окончателното
изплащане, за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в
размер на 315, 40 лв. за периода 30.11.2016 г. – 25.06.2019 г., както и за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 10,02
лв. за периода 30.07.2016 г. – 25.06.2019 г. Ответницата е осъдена да заплати
на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 86, 82 лв., представляваща
сторени разноски в заповедното производство и сумата 128, 06 лв. – разноски
в исковото производство. Ищецът е осъден да заплати на ответницата, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 70, 10 лв. – разноски за исковото
производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Решението е
1
постановено при участието на трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважени
предявените искове за сумата над 759, 83 лв. до 2 279, 50 лв. е депозирана
въззивна жалба от ответницата П. Х. Х.. Счита, че решението в обжалваната
му част е необосновано и неправилно. Твърди, че е собственик на 1/3 ид. ч. от
процесния имот, а останалите 2/3 ид. ч. се притежават от другите двама
наследници (нейните син и дъщеря), които също ползват имота за жилищни
нужди и носят отговорност за задълженията си. Твърди, че не е упражнила
изцяло правата си по завещание и е с признала с конклудентни действия
правото на запазена част на децата си като наследници по закон. Последните
могат да предявят иск за признаване на правото им на запазената част, само
ако са лишени от упражняването им, какъвто не е настоящият случай.
Моли съда да отмени съдебен акт в атакуваната му част. Претендира
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в
обжалваната му част е правилно и законосъобразно. С молба от 19.10.2022 г.
моли съда да потвърди същото, като му присъди сторените по делото
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД. Ищецът
твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент № 26, находящ
се в гр. София, ж. к. „*******“, ул. „*******, с абонатен № 278857, като му
дължи сумата от общо 2 763, 87 лв., от които 2 386, 29 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2016 г. – м.04.2018 г., отразена в общи фактури №
**********/31.07.2017 г. и № **********/31.07.2018 г., 315, 40 лв. – лихва за
забава за периода 30.11.2016 г. – 25.06.2019 г., както и 52, 16 лв. – главница за
дялово разпределение за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г. и 10, 02 лв. –
лихва за забава за периода 30.07.2016 г. – 25.06.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното плащане. Във връзка с подадено
на – 08.07.2019 г. заявление, по ч. гр. д. № 38967/2019 г. на СРС, 118 състав, е
постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу
която в срока по чл.414 ГПК ответницата е депозирала възражение. Ищецът
претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за
изпълнение, както и присъждане на сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответницата оспорва предявените искове по основание и размер. Не
оспорва, че е собственик на 1/3 част от имота, като твърди, че върху
останалите 2/3 не притежава право на собственост. Твърди, че върху имота е
учредено вещно право на ползване, поради което ползвателят е задължена
страна по облигационното правоотношение с ищеца. Не оспорва
2
обстоятелството, че топлофикационното дружество е публикувало на
интернет страницата си справка с месечните задължения. Прави възражение
за изтекла погасителна давност за вземанията за периода 01.05.2015 г. –
08.07.2016 г. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
На 08.07.2019 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу П. Х. Х., за следните
суми: 2 386, 29 лв. – главница и 315, 40 лв. – лихва за забава за периода
30.11.2016 г. – 25.06.2019 г.; 52, 16 лв. – главница и 10, 02 лв. лихва за забава
за периода 30.07.2016 г. – 25.06.2019 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че
длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия през периода от
м.05.2016 г. до м.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.
„*******“, *******, с абонатен № 278857. Посочени са фактурите, по които
претендира сумите за доставена топлинна енергия са 2 386, 29 лв. – главница
и 315, 40 – лихва, а за дялово разпределение: 52, 16 лв. – главница и 10, 02 лв.
- лихва. Претендира и сторените в производството разноски в размер на 55,
28 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл.78, ал.8 ГПК.
С разпореждане от 02.08.2019 г. по ч. гр. д. № 38967/2019 г. на СРС,
118 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е
присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в
размер на 55, 28 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с
което оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение. Позовава се
на изтекла погасителна давност за част от него.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за
установяване на вземанията си по исков ред.
С разпореждане от 29.10.2019 г. СРС, 118 състав, указал на ищцовото
дружество да отстрани нередовностите на подадената искова молба в
едноседмичен срок, като изложи конкретни обстоятелства, на които основава
вземанията си за дялово разпределение и лихва за забава върху това вземане,
както и да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на
СРС, в размер на 55, 27 лв.
С молба – уточнение от 06.11.2019 г., ищецът представил платежно
нареждане за заплатена държавна такса в посочения размер и уточнил, че
претендира дължимите суми за дялово разпределение въз основа на Общите
условия, чл.155, ал.1, т. 3 ЗЕ и чл.61 от Наредбата за топлоснабдяването.
Видно от представения по делото нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 130, том LIV, дело № 11589/1992 г. от 21.07.1992 г.
М.Й.М. е дарил на своя племенник Й.Й.Х. собствения си недвижим имот -
апартамент № 26, намиращ се в гр. София, ж. к. „*******“, ул. „*******“,
*******, състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения с обща
квадратура 70,66 кв.м., при съседи: стълбище, С.Й., двор и К.С., заедно със
зимнично помещение, при съседи: коридор, А. и Н.Н., двор, М.З., заедно с 2,
53 % ид. ч. от общите части на сградата и право на строеж върху държавната
земя, върху която е построен блок 15, ул. „*******“. Дарителят М.Й.М. си е
запазил пожизнено вещното право на ползване върху описания имот.
От представения заверен препис от саморъчно завещание се
3
установява, че на 01.09.1999 г. Й.Й.Х. е завещал в полза на своята съпруга П.
Х. Х. собствения си недвижим имот, дарен от неговия вуйчо с нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 130, том LIV, дело № 11589/1992 г., находящ
се в гр. София, ж.к. „*******“, ул. „*******“, *******, ап.26.
С протокол на нотариус В.П., рег. № 206, с район на действие
Софийски районен съд, на 16.01.2009 г., по искане на П. Х. Х. е обявено
саморъчното завещание, съхранявано при нотариуса, под № 014, том I, рег. №
230/1999 г. и е уведомена СВ при СРС с рег. № 57064/08.09.1999 г., на
Й.Й.Х., починал на 02.11.2008 г. Към протокола е приложена и декларация за
получаване на препис от завещанието от П. Х. Х. на 12.03.2009 г.
Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №
14/18.11.2009 г. е, че М.Й.Й., е починал на 19.05.2001 г.
С писмо изх. № Г-7786 от 22.05.2015 г. „Топлофикация - София“
ЕАД е поканила П. Х. Х. в 7 –дневен срок да заплати изцяло или да сключи
споразумение за разсрочено плащане на сумата от 3 542, 55 лв. , от която 3
211, 92 лв. – главница и 330, 63 лихви за доставяна топлинна енергия в
процесния топлоснабден имот.
Видно от удостоверение за раждане издадено от Кирковски районен
Народен съвет е, че Пенка Х. Х. и Й.Й.Х. са родители на М.Й..Й, родена на
******* г. в гр. София.
На 03.09.2001 г. е сключен договор № 634 между „Т.С.“ ЕООД и
етажната собственост с адрес: в гр. София, ул. „*******“, бл.15, по силата на
който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди
за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да
изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални
изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни
след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера
за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № УN 94/01.11.2007 г., сключен
между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил
на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
Съгласно изготвените от ищеца 2 бр. съобщения към фактури №
**********/31.07.2017 г. и № **********/31.07.2018 г. за периода 01.05.2016
г. – 30.06.2016 г. общата стойност на доставената топлинна енергия по
прогнозни стойности е 2 322, 60 лв.
Пред СРС са ангажирани също така и 2 бр. изравнителни справки,
издадени от фирмата за дялово разпределение „Т.С.“ ЕООД за топлоснабден
имот, с абонатен № 278857, за процесния период, с начислена сума за
доставена топлинна енергия, е установена сума за получаване в общ размер
на 446,9 3 лв.
От представена справка за извършване на услугата за дялово
4
разпределение за периода м.06.2016 г. – м. 04.2018 г. е видно, че е начислена
сумата от 52, 16 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда
от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните
му части, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока
по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта
на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до
17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице
– собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в
сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на
топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител
на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
5
цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под
режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител
на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части
на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител
и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Страните не спорят, че ответницата е клиент на топлинна енергия за
битови нужди. Налице е спор относно обема на притежаваните от
жалбоподателката права.
По силата на саморъчно завещание от 01.09.1999 г. П. Х. Х. е
придобила правото на собственост върху процесния апартамент от нейния
съпруг Й.Й.Х., починал на 02.11.2008 г. Завещанието е обявено по нейно
искане с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 16.01.2009 г.,
съхранявано от нотариус В.П..
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателката, че не е
единствен собственик на имота, тъй като нейните деца имали запазена част и
съответно същите следвало да отговарят за размера претендираните от
топлофикационното дружество вземания до размера на запазената си част от
2/3 идеални части. По силата на чл.30, ал.1 ЗНасл. наследник с право на
запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради
завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим
за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в
негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
Възстановяването на запазената част не настъпва по силата на закона, а се
упражнява по исков ред. С оглед на това намаляването на завещанието до
размера на запазената част на наследник се осъществява само с влязло в сила
съдебно решение. В случая не се твърди и не са ангажирани доказателства за
постановено влязло в сила съдебно решение за възстановяване на запазената
част по отношение на процесния имот на останалите наследници по закон на
Й.Й.Х.. Ето защо и по силата на представеното и неоспорено саморъчно
завещание ответницата П. Х. Х. се легитимира като изключителен собственик
на процесния имот.
По изложените съображения въззивният съд счита, че оплакванията
на жалбоподателката, че притежава само 1/3 ид. ч. от процесния
топлоснабден имот, се явяват неоснователни.
Във въззивната жалба не са изложени оплаквания във връзка с
установената с обжалваното решение стойност на доставена топлинна
енергия до топлоснабдения имот. Ето защо този въпрос е извън предмета на
въззивния контрол, съгласно нормата на чл.269 ГПК, поради което не следва
да се обсъжда по същество.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Ответникът по жалбата претендира юрисконсултско възнаграждение.
6
Тъй като същият е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, следва да
се приеме, че е защитаван в настоящото производство от юрисконсулт,
поради което и на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК в тежест на
жалбоподателя следва да се възложи сумата от 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство във
въззивното производство без явяване в открито съдебно заседание.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20127806 от 31.05.2021 г.,
постановено по гр. д. № 59337/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 118 състав, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е признато за установено, че П. Х. Х., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ул. „*******“ *******, дължи на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******,
на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл.86 ЗЗД, сумата над 759, 83 (седемстотин петдесет и девет лева и осемдесет
и три стотинки) лв. до пълния предявен размер от 2 279, 50 (две хиляди
седемдесет и девет лева и петдесет стотинки) лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода 01.07.2016 г. - 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 08.07.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК на 02.08.2019 г. по ч.гр.дело № 38967/2019 г. по
описа на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА П. Х. Х., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.
„*******“ ******* и съдебен адрес гр. София, ж. к. „******* – чрез адв. Т.
Н., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. „*******,
сумата от 50 (петдесет лева) лв., на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с ал.3 ГПК,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство във въззивното производство.
Решението в частта, с която са уважени предявените искове за
сумата от 759, 83 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия и в
частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. „Проф. *******
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7