№ 20521
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20231110123100 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Предявени са осъдителни искове от „Т...” ЕАД, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на суми за продажна цена на доставена
топлинна енергия и мораторна лихва за забава в плащането на цената, срещу П. К. М. с цена
на исковете 204.08 лв., относно топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Л....
Ищецът „Т...“ АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията, а след 12.03.2014 г. по новите общи условия – в същия срок след
публикуване на цената в профила на купувача на интернет страницата на доставчика. Моли
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 151,93 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2019
г. до 30.4.2021 г., ведно със законна лихва от 02.5.2025 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за забава в размер на 26,46 лв. за периода от 15.9.2020 г. до 23.11.2022 г.,
главница за дялово разпределение за имота за периода м.12.2019 г. – м.04.2021 г. в размер на
21,29 лв., ведно със законна лихва от 02.5.2025 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за забава върху главница за дялово разпределение в размер на 4.40 лв. за периода от
1
31.1.2020 г. до 23.11.2022 г. Претендира разноски.
Ответникът П. К. М., чрез назначения му особен представител – адв. В., депозира
отговор в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва исковете по основание и размер. Прави
възражение за давност.
Третото лице помагач „Т...“ ЕООД не изразява становище по съществото на
предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника (респ. неговия наследодател), по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на § 1, т. 42 (отм.)
ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за
битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. При спор кой е собственик или
титуляр на ограниченото вещно право на ползване на имота, за който е доставена топлинна
енергия, т.е. кой е страна по твърдяното облигационно правоотношение, съответно купувач
по договора за продажба на топлинна енергия, ищецът е длъжен чрез пълно и главно
доказване по правилата на чл.154, ал. 1 от ГПК да установи това правнорелевантно
обстоятелство.
В случая по делото не са събрани доказателства, относно това кой е собственик или
ползвател на процесния имот. По делото е приета Възбрана изх. № 1328/28.01.2044 г. по
искане на съдебен изпълнител при СРС по изп. д. № 4638/2002 г. върху ¼ идеална част
недвижим имот на П. К. М., а именно: апартамент 52, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.
Люлин, ... Вписването на възбраната представлява вписване във входящия регистър, воден
от Служба по вписванията, което предхожда хронологично във времето исковия период с
около петнадесет години. От друга страна, следва да бъде съобразено задължителното
разрешение, дадено с т. 5 на Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по т. д. №
6/2013 г., ОСГТК, а именно, че обезпечителната мярка възбрана на недвижим имот се налага
2
чрез вписването и в нотариалните книги по партидата на ответника - съгласно чл. 36, ал. 1 от
Правилника за вписванията, в партидната книга се нанасят последователно накратко под
името на всеки собственик и на определената за него страница, извършените вписвания,
отбелязвания и заличавания, които се отнасят до него, като се посочва и съответната книга,
томът и страницата, където е подреден актът. Ако длъжникът действително е собственик на
възбранения имот, вписаната възбрана ще породи действие, като съгласно чл. 453 ГПК,
извършените след вписването разпоредителни сделки с имота ще бъдат непротивопоставими
на ищеца. Когато имотът в действителност не е собственост на ответника по обезпечението,
извършените от него разпоредителни сделки с чужд имот ще бъдат непротивопоставими на
действителния собственик независимо дали е вписана възбрана. Когато имотът е
собственост на трето лице, възбраната няма да породи действие спрямо него, тъй като в
нотариалните книги по партидата му няма да има никакво вписване. По тези съображения е
възприето, че в обезпечителното производство е безпредметно да се изследва собствеността
на имота, върху който се иска налагане на възбрана. На трето място, съществена за
настоящия случай се явява и липсата на процесуална норма, която да задължава съдебния
изпълнител да извършва проверка за правото на собственост извън изрично предвидената
възможност в чл. 483 ГПК, към момента на провеждане на публичната продан и към
момента на съставяне на постановлението за възлагане /така Определение № 165 от
11.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3496/2019 г., IV г. о., ГК/. По делото е изискан и приет
договор за покупко-продажба на жилище по реда на ЗТСУ от 05.09.1985 г., рег. № 82, том 8
от 1985 г./л.86 от делото/, но видно от същия се отнася до друг имот, а не процесният -
апартамент 52, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Люлин, ... Не е представено и е
заявление-декларация от наследодателя на ответниците, респ. на наследниците до „Т...“ ЕАД
за откриване на партида за недвижим имот, въз основа на която съдът би могъл да приеме,
че страните се намират в облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия –
в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК. Изводи за притежавано от ответника право на собственост не могат да
бъдат направени и от представените списъци на живущите по апартаменти в жилищната
сграда блок 11-15, ж.к. Люлин, тъй като същите не са от естество да установят право на
собственост върху имота, защото нито го констатират, нито го пораждат, поради което и
съдът приема, че не установява, ответникът П. К. М. да е бил собственик на процесния имот
през исковия период.Следователно, по делото не е доказана първата материална
предпоставка, че е налице валидно облигационно отношение между страните, по което
пасивно материално легитимиран да отговаря за заплащане на цената на доставената
топлинна енергия са именно ответниците, поради което и с оглед неблагоприятните
последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за
неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Поради това,
предявените главни искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и
обусловените от тях акцесорни искове за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ГПК.
3
Тъй като по делото не е доказано, че между страните е възникнало основното
облигационното правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия,
съдът намира, че претенциите за заплащане на цената за припадащата се част от услугата
дялово разпределение и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази
главница по чл. 86, ал. 1 ГПК, също са неоснователни и като такива трябва да бъдат
отхвърлени.
С оглед неустановяването на първата материална предпоставка обуславяща
основателността на предявените искове, съдът намира, че е безпредметно да обсъжда
останалите материални предпоставки, респ. събраните доказателства за тяхното установява,
съответно и възраженията на ответниците в тази насока.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполага само ответникът. Ответникът се е представлявал от назначен от съда особен
представител на разноски на ищеца, поради което и с решението разноски не следва да се
присъждат.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
от „Т...“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Я..., срещу
П. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София,ж.к. Люлин, ... да бъде осъден да заплати на
„Т...” ЕАД сумата от 151,93 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.5.2019 г. до 30.4.2021 г., ведно със законна лихва от 02.5.2023 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 26,46 лв. за периода от
15.9.2020 г. до 23.11.2022 г., главница за дялово разпределение за имота за периода м.12.2019
г. – м.04.2021 г. в размер на 21,29 лв., ведно със законна лихва от 02.5.2025 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва за забава върху главница за дялово разпределение в размер
на 4.40 лв. за периода от 31.1.2020 г. до 23.11.2022 г. за топлоснабден имот, аб. № 149005,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Л..., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т...“ ЕООД ООД като трето лице-
помагач, на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5