Решение по дело №539/2022 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: 44
Дата: 16 март 2023 г.
Съдия: Антон Еленков Антов
Дело: 20221310100539
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Белоградчик, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Антон Ел. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело №
20221310100539 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е по реда на чл. 415, ал.1 ГПК - за установяване на вземането на
заявител в общ р-р на 2 403.32 лв. - неизплатена цена на топлинна енергия/ТЕ/ с пр. осн. чл.
79 ал.1, във вр. с чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и 345.46 лв. - мораторни лихви с пр. осн. чл. 86 ал.1
ЗЗД, 2.52 лв. – главница за дялово разпределение за периода м.03.2018 г. - м.04.2021 г. и 0.21
лв. мор. лихви – за периода 01.05.2021 г.- 05.04.2022 г.
В предявената от „Топлофикация София” ЕАД – гр. София исковата молба се излага
: Ответниците Р. Л. Б. и В. А. Б. в качеството си на ползватели на топлоснабден имот са
клиенти на топлинна енергия/ТЕ/ по см. на чл. 153 ал.1 ЗЕ. Между страните са налице
облигационни отношения м/у ищеца/доставчик на ТЕ/ и ответниците- потребители на ТЕ в
жилище в гр. София, с ползвател ответниците, които се регулират от Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД /ОУ/.
Ответниците не са упражнили правата си по чл. 150 ал.3 ЗЕ.
През периода м.05.2018 г. – м.04.2021 г. ищеца е доставял ТЕ, която ответниците са
потребявали и за която са издадени съответните фактури за дължими суми, които
ответниците не са платили.
За сградата, в която се намира топлоснабдения имот е сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с лице по чл. 139а ЗЕ. Сумите за
топлоснабдения имот са начислявани по прогнозни месечни вноски и след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
1
разпределение на ТЕ в сградата.
Ответниците са изпаднали в забава при плащането, поради което се претендира и мораторна
лихва за периода 15.09.2019 г.- 05.04.2022 г. и за периода 01.05.2021 г.- 05.04.2022 г.,
съответно в общ размер 345.46 лв. и 0.21 лв.
Проведено производство по чл. 410 ГПК/в т.ч. подадено в срок възражение от ответника с/у
Заповедта за изпълнение /
Моли се да бъде прието за установено, че ответниците дължат в условията на
разделност изпълнение на парично задължение в размер по 1 201.66 лв. – неизплатена цена
на топлинна енергия/ТЕ/ за периода м.05.2018 г. – м.04.2021 г., 172.73 лв. - мораторни лихви
за периода 15.09.2018 г.-05.04.2022 г., 1.26 лв. – главница за дялово разпределение за
периода м.03.2021 г. - м.04.2021 г. и 6.04 лв. - мор. лихви за периода 01.05.2021 г.-
05.04.2022 г.
Претендира се присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2022 г. -
датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 21012/2022 г. на СРС до окончателното й
изплащане.
Представя писм. доказателства, претендира разноски. Приложено е и ч.гр.д. № 442/2022 г.
по описа на БРС.
Привлеченото като трето лице–помагач на ищеца – „Техем сървисис” ЕООД – гр.
София, извършили дяловото разпределение на топлинна енергията за сградата, в която се
намира топлоснабдения имот не оспорва предявения иск и счита, че същия е основателен
Ответниците не са подали отговор на иск. молба в срока по чл. 131 ГПК.
По искане на ищеца, по делото са допуснати и изслушани две експертизи – съдебно –
техническа/СТЕ/ и съдебно – счетоводна/ССЕ/ Заключенията по допуснатите и изслушани
експертизи, не са оспорени от страните и са приобщени към останалия събран по делото
доказателствен материал.
Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба, след като обсъди събраните по
делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, заключенията по
изслушените съдебни експертизи, доводите и становищата на страните, приема за
установено следното:
От фактическа страна
От представената по делото молба за вписване законна ипотека се установява, че
ответниците са съсобственици на процесния отопляем имот.
По делото е изготвена СТЕ, която съдът кредитира като компетентно и точно
изготвена в отговор по поставените задачи. Видно от заключението на в. лице, в процесния
период сградата, в която се намира имота на ответника е била с непрекъснато
топлоснабдяване. В тази връзка в имота на ответника е била доставяна топлинна енергия,
като се е начислявала потребена такава за отопление, за сградна инсталация и горещо
водоснабдяване/при неосигурен достъп/. Цената за предоставената услуга се определяла въз
основа на количеството топлинна енергия доставена до абонатната станция на сградата, като
разпределението било извършвано между отделните обекти. Енергията, отдадена от сградна
инсталация, е разпределяна съобразно кубатурата на имотите в сградата, като след отчитане
2
на технологичните разходи, които са за сметка на ищцовото дружество, доставената
топлинна енергия се дели на топлинна енергия за горещо водоснабдяване и за отопление,
като последната от своя страна се дели на топлинна енергия за отопление на самия имот и
такава, отдадена от сградната инсталация. Уредите са били отчитани от ФДР за процесния
период и са били изготвяни изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, съответни
на реално потребената топлинна енергия, в съответствие с установената методика,
нормативна уредба, проверените документи, уреди в имота и в сградата. Изравнителната
сума за процесния период е 210.11 лв. Сочи, че дължимата сума от абонатите за потребена
топлинна енергия в имота за процесния период възлиза общо на 3 551.77 лв. - ТЕ за
отопление и от сградна инсталация и за БГВ. Начисляването на сумите за топлинна енергия
за имота е било извършвано в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката, като цените са регулирани от ДКЕВР. За процесния период в абонатната
станция е имало монтиран годен топломер, отговарящ на нормативните изисквания.
За периода м.05.2018г. – м.04.2021 г. задължението на ответниците за главница е в общ
размер 3 551.77 лв.
По делото е изготвена и ССЕ, която съдът възприема като компетентно изготвена и в
съответствие с останалите доказателства по делото. В заключението на в. лице в отговор на
поставената задача се сочи, че след проверка на документите, находящи се у ищцовото
дружество, не било установено процесните суми да са били заплатени от ответника.
Посочено е, че сумите за доплащане и връщане по изравнителните сметки са били отразени
в информационната система на ищцовото дружество и във фактурите помесечно, издавани
за процесния период, като съобразно това, след извършените прихващания, задължението за
главница възлиза в общ размер на 2 405.84 лв. Задължението на ответниците за потребление
на ТЕ според счетоводството, водено при ищеца, за процесните периоди, след извършените
прихващания, възлиза общо на 2 403.22 лв. - за отопление и БГВ, 2.52 лв. – сума за дялово
разпределение и лихви съответно – 345.46 лв. и 0.21 лв.
За периода м.05.2018 г. – м.04.2021 г. задължението на ответниците е в общ размер 2 405.84
лв. в т. ч. :
- 2 403.22 лв. главница за ТЕ за периода м.05.2018 г. – м.04.2021 г. и 345.46 лв. – мораторни
лихви
- 2.52 лв. – главница за ДР за перода м.03.2021 г. – м.04.2021 г. и 0.21 лв. – мораторни лихви
От правна страна
Не се спори между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства,
че в полза на ищеца срещу ответниците е издадена заповед за изпълнение за претендираната
сума, срещу която от длъжниците в срок е подадено възражение, както и че искът по чл.
415, ал.1 ГПК е предявен в законоустановения срок, което обуславя допустимостта на
производството и правния интерес от воденето му за ищеца.
За да бъде признато за установено, че ответниците дължат сумите по претенцията на ищеца
по предявения главен иск, следва да бъде установено : - съществуването на договорни
отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия срещу заплащане на
опредЕ. цена, в т. ч. и качеството "клиент на ТЕ" на ответниците по смисъла на чл. 153, ал.1
3
ЗЕ; - обема на реално доставената в процесния имот ТЕ за исковия период и - че нейната
стойност се равнява именно на претендираната сума.
Ищецът следва да докаже и претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по
основание и размер.
В тежест на ответниците е да докажат точно изпълнение на задължението си за заплащане
на ТЕ, както и правоизключващите и правопогасяващите си възражения.
Безспорно е по делото, че ответниците са ползватели на процесния отопляем имот.
От събраните по делото доказателства съдът приема, че между страните са съществували
договорни правоотношения по сключен договор за продажба на ТЕ за битови нужди при
действието на приети Общи условия от ищцовото дружество.
Ответниците са ползвали топлинна енергия през процесния период, доколкото се
установява, че такава е била предоставяна в имот - тяхна собственост.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал.3 от същия закон. Следователно съобразно действащата нормативна
уредба ответниците се явяват клиенти на ТЕ. Продажбата на ТЕ за битови нужди се
извършва при публично оповестени ОУ, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от
тези в ОУ/чл. 150, ал.1 и ал.3 ЗЕ/. Поради изложеното и предвид елемента на
административно регулиране в чл. 153, ал.1 ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото
са налице договорни отношения по продажба на ТЕ за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните съгласно ЗЕ.
Следователно съобразно действащата нормативна уредба ответниците се явяват потребители
на ТЕ за битови нужди. Продажбата на ТЕ за битови нужди се извършва при публично
оповестени ОУ, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в ОУ/чл. 150, ал. 1 и ал. 3
ЗЕ/. Обстоятелството дали ответника реално е ползвал ТЕ е без значение – достатъчно е, че е
собственик/ползвател на жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за потребител.
Съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приели
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.2, изр.2-ро ЗЕ и доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Съгл. разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, потребителя на ТЕ за битови нужди/собственикът
или титулярът на вещно право на ползване на имот, в който се доставя ТЕ/, дължи
заплащане на цената за това, съобразно установените в нормативната уредбата ред и
условия за това. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 142 ал.2 ЗЕ, се явява и
потребител на ТЕ, отдадена от сградната инсталация и на ТЕ за отопление на общите части.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сградата
- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за това
4
е регламентиран в чл. 139 - чл. 148 ЗЕ и действащата към процесния период наредба за
топлоснабдяването. Съгл. действащата нормативна уредба /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, ТЕ
предоставяна за отопление на сградата - етажна собственост се състои от ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, ТЕ за отопление на общите части и ТЕ за отопление на имотите. В
разпоредбата на чл. 145, ал.1 ЗЕ е предвидено, че ТЕ за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на системата за дялово разпределение се отчита въз
основа на показанията на индивидуалните топломери, монтирани в имотите. Сумите за
топлинна енергия са начислявани от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски и
издавани за това фактури, като в края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата за дялово разпределение, което е в изпълнение на разпоредбата на чл.
155, ал.1, т.2 ЗЕ. При спазване на разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ЗЕ доставената до
абонатната станция на сградата - ЕС топлинна енергия е била разпредЕ. между отделните
собственици на имоти в сградата, като всеки от тях дължи заплащане от общата цена на
част, съответна на реално потребената топлинна енергия при въведена система за дялово
разпределение, както и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация.
От заключенията по приетите и неоспорени по делото ССЕ се установи, че за процесните
периоди стойността на предоставената и потребена ТЕ в имота на ответниците възлиза на 2
403.22 лв., 2.52 лв. – сума за дялово разпределение и лихви съответно – 345.46 лв. и 0.21 лв.,
като са отчетени сумите и по изравнителните сметки, както и корекциите в стойността и
извършените плащания от ответника. От заключението по СТЕ се установи, че
начисляването на сумите по главния дълг е било в съответствие с действащата към
процесния период нормативна уредба.
Съдът приема, че сумата в посочения размер е дължима, доколкото ответниците не са
представили доказателства да са заплатили същата, а и не е изложил въобще и твърдения в
тази насока.
Поради изложеното, съдът приема, че предявения иск по реда на чл. 415, ал.1 ГПК с
пр. осн. чл. 79 ал.1, във вр. с чл. 150 и чл. 153 ЗЕ е основателен и доказан, поради което
съдът го уважава изцяло.
С оглед основателността на главния иск то основателен е и предявения иск по реда на
чл. 415, ал.1 ГПК с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, поради което съдът го уважава изцяло.
На основание чл. 78, ал.1, във вр. ал. 8 ГПК и предвид изхода на спора, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят сторените от ищеца разноски в производството в
размер по : 27.52 лв. - държавна такса; по 175.00 лв. - депозит за възнаграждение на вещо
лице по ССЕ, по 205.00 лв. - депозит за възнаграждение на вещо лице по СТЕ и по 50.00 лв.
- юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал.1 ГПК, че Р. Л. Б. с ЕГН
5
**********, от с. Д., обл. В., ул. „........ “, № .. дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. “Ястребец” № 23 Б, сумата : 1 201.66 лв. - главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода м.05.2018 г. – м.04.2021 г. за
топлоснабден имот в гр. С., общ. И., ж.к. „....“, бл. ..., вх.., ет...ап. .., 172.83 лв. мораторна
лихва за периода 15.09.2019 г.-05.04.2022 г., 1.26 лв. – сума за ДР за периода м.03.2021 г.-
м.04.2021 г., 0.10 лв. – мораторна лихва за периода 01.05.2021 г.-05.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
19.04.2022 г. до окончателното й изплащане по предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД срещу същата иск по реда на чл. 415, ал.1 ГПК с пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал.1, чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Р. Л. Б. с ЕГН ********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК ********* на осн. чл. 78, ал.1 вр. ал.8 ГПК, разноски по настоящото дело в
размер на 27.52 лв. - държавна такса, 175.00 лв. - депозит за възнаграждение на вещо лице
по ССЕ, 205.00 лв. - депозит за възнаграждение на вещо лице по СТЕ и 50.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, както и сумата 102.52 лв. - разноски в заповедното
производство.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал.1 ГПК, че В. А. Б. с ЕГН
**********, от с. Д., обл. В., ул. „...... ....“, № .. дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. “Ястребец” № 23 Б, сумата : 1 201.66 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода м.05.2018
г. – м.04.2021 г. за топлоснабден имот в гр. С., общ. И.., ж.к. „....“, бл. .., вх... ет.. ап. .., 172.83
лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г.-05.04.2022 г., 1.26 лв. – сума за ДР за периода
м.03.2021 г.-м.04.2021 г., 0.10 лв. – мораторна лихва за периода 01.05.2021 г.-05.04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410
ГПК - 19.04.2022 г. до окончателното й изплащане по предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД срещу същата иск по реда на чл. 415, ал.1 ГПК с пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал.1, чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. А. Б. с ЕГН ********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК ********* на осн. чл. 78, ал.1 вр. ал.8 ГПК, разноски по настоящото дело в
размер на 27.52 лв. - държавна такса, 175.00 лв. - депозит за възнаграждение на вещо лице
по ССЕ, 205.00 лв. - депозит за възнаграждение на вещо лице по СТЕ и 50.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, както и сумата 102.52 лв. - разноски в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца - „Техем
сървисис” ЕООД – гр. София
Решението подлежи на обжалване пред ОС Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6
7