РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. Велико Търново, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20224110101817 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.79 и чл.86 от ЗЗД
Ищецът „Уникредит Булбанк“ АД, гр.София, чрез пълномощника си
адв. Д. от САК сочи, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№3015/21 г. , връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.
Предявява иск, с който моли да се приеме за установено в отношенията
между страните, че ответникът му дължи сумата от 966,71 лева главница,
сумата от 59,20 лева лихва върху редовна главница за периода 15.05.2020 г.-
22.10.2020 г. и сумата от 117,62 лева лихва за просрочена главница за периода
22.10.2020 г.- 21.10.2021 г. Вземането си основава на договор за кредитна
карта на физически лица от 23.05.2019 г., по силата на който банката е
предоставила кредит в размер на 1000 лева, усвоен от ответника. Твърди, че
длъжникът е преустановил плащането на задълженията си през м. април 2020
г., поради което и на основание т.10.1 от договора банката е обявила кредита
за изцяло предсрочно изискуем. Излага, че длъжникът е уведомен за
предсрочната изискуемост на 16.03.2021 г. Претендира разноски. В съдебно
заседание не изпраща представител. С писмено становище поддържа
1
претенциите.
Ответникът П. П. П. в срока и по реда на чл.131 от ГПК е депозирал
писмен отговор на исковата молба, чрез особения си представител адв. В. от
ВТАК, с който заявява допустимост на иска. В съдебно заседание моли съда
да постанови решение съобразно приобщените по делото доказателства.
Съдът, след като обсъди становищата на страните и събраните по
делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Издадена е заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по
частно гражданско дело № 3015/2021 г. на ВТРС в полза на ищеца срещу
ответника за сумата от 966, 71 лева главница по договор за кредитна карта за
физически лица № CCIR-631-00057-2019/23.05.2019 г. ; сумата от 59,20 лева
лихва върху редовна главница за периода от 15.05.2020 г. – 22.10.2020 г.;
сумата от 117,62 лева лихва за просрочена главница за периода от 22.10.2020
г. до 21.10.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението- 21.10.2021 г. до окончателното изплащане и разноски за
заплатена държавна такса от 25 лева и адвокатско възнаграждение от 60 лева.
Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК , поради
което с разпореждане на заповедния съд образуваното изпълнително
производство е спряно и са дадени указания на заявителя да предяви
вземането си по съдебен ред. От представените в исковото производство
доказателства се установява, че на 23.05.2019 г. между банката и П. П. П. е
сключен договор за кредитна карта за физически лица № CCIR-631-00057-
2019/23.05.2019 г., по силата на който банката е предоставила разрешен
кредитен лимит от 500 лева при договорен лихвен процент върху усвоената
сума в размер на 1% за всеки отделен месец през срока на действие на
договора и минимална погасителна вноска за периода на клиентски плащания
от 15 лева при срок на погасяване от 1-во до 15-то число на текущия месец,
следващ ПКП / период на клиентски плащания/. Срокът на ползване на
разрешения кредитен лимит е до 31.05.2021 г. Срокът на действие на
договора е до 31.05.2021 г. С Анекс № 1 към договора от 7.01.2020 г.
размерът на разрешения кредитен лимит е увеличен на 1000 лева и
минималната изискуема погасителна вноска за ПКП е увеличена на 30 лева,
като останалите клаузи от договора, които не са изрично изменени с Анекса
са останали в сила. Приети са още Общи условия за банкови карти за
физически лица и за предоставяне на платежни услуги чрез използване на
банкови карти като електронни платежни инструменти. Поради неизпълнение
на задълженията на кредитополучателя за връщане на падежа на усвоените
по кредитната карта суми банката е изпратила покана за доброволно
изпълнение и уведомление по чл. 60,ал.2 от ЗКИ, в което е посочено, че
кредитът е обявен за предсрочно изискуем в пълен размер на 22.10.2020 г.
Поканата е изпратена за връчване чрез ЧСИ, като видно от приложените
документи, длъжникът не е намерен на адреса в гр.В.Търново, ул. “Седми
2
юли“ № 11 и на 1.03.2021 г. е залепено уведомление по чл. 47,ал.1 от ГПК. От
протокол изготвен от ЧСИ И.Цанкова от 20.05.2021 г. е видно, че адресът на
лицето е посещаван на 1.02.2021 г., 14.02.2021 г., 1.03.2021 г., но призовкарят
е събрал сведения от живущи в блока, че лицето не живее на адреса. В
двуседмичния срок от залепване на уведомлението лицето не се е явило при
ЧСИ да получи книжата от банката. Той е търсен и на регистрирания адрес на
баща си , където не е открит никой, а бабата на лицето, посетена на нейния
адрес е отказала да даде информация къде се намира. По делото е изготвена
съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице по
процесния договор за кредитна карта на физически лица CCIR-631-00057-
2019/23.05.2019 г. ответникът е усвоил общо сума от 1018,82 лева по картова
сметка с посочения номер. Последното погасяване по процесната кредитна
карта е направено на 15.04.2020 г., а на 17.08.2020 г. са погасени лихви в
размер на 5,20 лева, след което плащанията са преустановени. Усвоената
сума от ответника е в размер на 1047,20 лева, начислените такси са в размер
на 51,15 лева , начислените лихви са 117,82 лева. Ответникът е погасил
сумата от 197,12 лева. Оставащите за плащане суми от ответника според
вещото лице са главница в размер на 966,71 лева; лихвите върху редовна
главница са 59,20 лева, а размерът на лихвите върху просрочена главница е
117,62 лева. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца към ответника е
депозиран в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, връчена по
реда на чл. 47,ал.5 от ГПК. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение и
успешното доказване предполага установяване наличието на валидно
облигационно правоотношение, по силата на което ищецът има качеството
кредитор, а ответната страна качеството длъжник, изправността на кредитора
по договора, основанията на които претендира вземането, както и неговия
размер. От представените по делото доказателства се установява по безспорен
начин възникналата облигационно-правна връзка между страните , основана
на подписания договор за кредитна карта на физически лица CCIR-631-
00057-2019/23.05.2019 г. и Анекс № 1 към него от 7.01.2020 г., по силата на
които кредиторът е отпуснал на кредитополучателя П. П. П. кредитен лимит
в размер на 1000 лева. Началният срок на усвояване е от 23.05.2019 г. а
крайният срок за окончателно възстановяване и погасяване на дължимите
суми по договора е 31.05.2021 г. От заключението на вещото лице по
3
съдебно-счетоводната експертиза, прието и несопорено от страните и
кредитирано от съда, като компетентно и обосновано се установява, че
ответникът е усвоил сума в размер на 1047,20 лева, като последното
погасяване на задължение е от 15.04.2020 г. , а на 17.08.2020 г. е погасил
лихви в размер на 5,20 лева, след което е преустановил плащанията.
Съгласно т.10.1 от договора банката може да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем при наличието на визираните хипотези, една от които е
неизпълнение на което и да е от условията по Общите условия и/или
договора. След като кредитополучателят е преустановил плащанията банката
се е възползвала от това си право и е обявила кредита за изцяло предсрочно
изискуем , считано от 22.10.2020 г., за което е изпратено уведомление до
длъжника на адреса, посочен в договора. По молба на банката писмото е
връчено чрез ЧСИ, който е удостоверил по надлежния ред, че длъжникът не е
намерен на посочения от него и регистриран постоянен и настоящ адрес при
трикратни посещения, след което му е залепено уведоимление по чл. 47,ал.1
от ГПК на 1.03.2021 г. Направени са опити същият да бъде открит и на адреса
на близки свои роднини, но те са били неуспешни. В двуседмичния срок от
залепването на уведомлението никой не се е явил да получи книжата от ЧСИ,
както е удостоверено в протокола, поради което банката е счела, че същото е
редовно връчено на 16.03.2021 г. При позоваване от страна на заявителя на
настъпила предсрочна изискуемост на кредита ищецът следваше да докаже
настъпването на предпоставките за това преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Съгласно задължителните постановки на
ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС кредиторът има право да обяви кредита за
изцяло предсрочно изискуем според условията на договора, когато освен
обективния факт на неплащането изпълни задължението си да уведоми
надлежно длъжника относно упражненото си право. Това уведомяване следва
да е извършено преди подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като едно от условията за уважаване на предявения
установителен иск в производството по чл. 422,ал.1 от ГПК. В случая съдът
счита, че са налице и двете предвидени предпоставки. Длъжникът не е
изпълнил задълженията си за плащане, което се доказва и от заключението
на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза и е допуснато
просрочие. Съдът приема още, че се доказа и втората предпоставка досежно
надлежното уведомяване на длъжника за волеизявлението на банката с
4
изтичането на срока за получаване на книжата от ЧСИ, след залепеното
уведомление на регистрирания постоянен и настоящ адрес на лицето, на
който той не живее по сведения на други живущи в блока.Това е така, защото
никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Отделно от това следва да се има предвид още, че крайният срок на действие
на договора е настъпил на 31.05.2021 г., а заявлението за подаване на заповед
за изпълнение е депозирано след изтичането и на този срок- на 22.10.2021 г.
Тъй като ищецът проведе пълно и главно доказване на претенцията си , а
ответникът не доказа изпълнение на договорните си задължения за плащане
на дължимите суми по договора в установените срокове, включително след
настъпване на падежа на задължението, иска следва да се уважи, като
основателен и доказан. Следва да се приеме за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 966,71 лева
главница по договор за кредитна карта за физически лица № CCIR-631-00057-
2019/23.05.2019 г. ; сумата от 59,20 лева лихва върху редовна главница за
периода от 15.05.2020 г. – 22.10.2020 г.; сумата от 117,62 лева лихва за
просрочена главница за периода от 22.10.2020 г. до 21.10.2021 г., ведно със
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението- 21.10.2021 г. до
окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 3015/21 г. на ВТРС.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца се
дължат разноски, направени за заплатена ДТ, адвокатско възнаграждение,
депозит за вещо лице и депозит за особен представител в размер от общо
897,06 лева съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК . Съдът в
исковото производство се произнася и по дължимостта на разноските в
заповедното производство, възлизащи на 85 лева за заплатена ДТ и
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422, ал.1
вр. с чл.415,ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД по отношение на П. П. П.
с ЕГН ********** от гр.В. Т, ул.“...“ № .., че ДЪЛЖИ на „УНИКРЕДИТ
5
БУЛБАНК" АД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр.
София, пл."Света Неделя" № 7 сумата от 966, 71 / деветстотин шестдесет и
шест лева и 71 ст./ главница по договор за кредитна карта за физически лица
№ CCIR-631-00057-2019/23.05.2019 г. ; сумата от 59,20 / петдесет и девет лева
и 20 ст./ лихва върху редовна главница за периода 15.05.2020 г. – 22.10.2020
г.; сумата от 117,62/ сто и седемнадесет лева и 62 ст./ лихва за просрочена
главница за периода 22.10.2020 г. - 21.10.2021 г., ведно със законна лихва
върху главницата от подаване на заявлението- 21.10.2021 г. до окончателното
изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от
ГПК по ч.гр.д.№ 3015/21 г. на ВТРС.
ОСЪЖДА П. П. П. с ЕГН ********** от гр.В Т., ул.“С.“ №.. да заплати
на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, пл."Света Неделя" № 7 сумата от 897,06 / осемстотин
деветдесет и седем лева и 6 ст./ представляваща направени по делото
разноски , както и сумата от 85 / осемдесет и пет/ лева представляваща
направени разноски по частно гражданско дело №3015/21 г. на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд Велико Търново , чрез Районен съд Велико
Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6