№ 1099
гр. П., 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220102020 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от „ЮБЦ“ЕООД с ЕИК ********* представлявано от Ю. Б. Ц.,
чрез адв.В.Г. със съдебен адрес град С., бул.“Б.“№81, вх.В, ет.8 против А. К. С. с ЕГН
********** от град П., ул.“А. С.“№72, ет.2, ап.4 , с която ищецът твърди, че въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК срещу А. К. С. е образувано ч.гр.д.№900/2021г по описа на РС-П.. Твърди ,
че в предвидения от законодателя срок е постъпило възражение от длъжника срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение,поради което в
законовоустановения срок и на основание чл.415 от ГПК ищецът предявява настоящият
положителен установителен иск. Исковата си претенция предявява въз основа на договор за
цесия от 01.10.2019г. с прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп“ООД с ЕИК *********,
което дружество от своя страна е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия
от 16.10.2018г. с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна
компания“ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК“ЕАД е прехвърлил
вземанията спрямо физически и юридически лица, подробно описани в приложение №1 от
договора, извадка от което прилага. Ищецът твърди, че е встъпил в правата си на кредитор
въз основа на валидно правно основание още преди подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск.Твърди, че въз основа на
договора с мобилния оператор ответникът е ползвал предоставените от дружеството
мобилни услуги като потреблението е фактурирано под клиентски номер на абоната
№15600690001. Твърди се, че съгласно общите условия на мобилния оператор
предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на
1
ползването им . Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на фактурата като БТК
определя началната и крайна дата, която не може да бъде по-късно от 29 то число на месеца.
Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на
предварително обявени номера .Сведения за размера на сметките се предоставят само лично
на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и / или чрез
получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на абоната от телефонния
номер, за който се иска съответната справка . Твърди се, че между „БТК“ЕАД с ЕИК
********* и ответникът е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 15600690001 от 30.09.2014г. за ползване на мобилна услуга за номер
****** при условията на тарифен план VIVACOM Net Call М с месечен абонамент 19.99лв.
за срок от 24 месеца. С допълнително споразумение от 09.12.2015г. абонатът е изменил
условията на договора за ползване на мобилен номер ******, избирайки тарифен план
VIVACOM Smart S с месечен абонамент 17.99лв. за срок от 24 месеца На 19.09.2016г е
сключено допълнително споразумение, с което е променен мобилния номер ****** на
номер ********** при условията на същия тарифен план.С допълнително споразумение от
30.11.2016г са изменени условията на договора за мобилни услуги като потребителят е
избрал условията на тарифен план VIVACOM Smart Net M с месечен абонамент 13.99лв за
срок от 24 месеца, а именно до 30.11.2018г. Въз основа на сключения договор за
предоставяне на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 15600690001 между
ответника и „БТК“ЕАД с ЕИК ********* са издадени фактури за периода от 08.10.2017г.
до 07.12.2017г.както следва: фактура №**********/08.11.2017г. за отчетен период
08.10.2017г до 07.11.2017г за сумата в размер на 13.98лв. с ДДС , от които месечен
абонамент VIVACOM Smart Net M -11.65лв. , ДДС ставка 20%-2.33лв., дължимата сума е
платима в срок 25.11.2017г.Към фактурата е приложено извлечение. Издадена е фактура
№**********/08.12.2017г за отчетен период 08.11.2017г. до 07.12.2017г. за сумата в размер
на 11.31лв. с ДДС , от които за месечен абонамент VIVACOM Smart Net M минус -2.33лв. и
потребление разговори -11.76лв. , ДДС ставка 20%-2.33лв. Дължимата сума е платима в срок
25.12.2017г. Към фактурата е приложено извлечение.Незаплащането в срок на издадените от
оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК /
чл.50 от ОУ във вр.с чл.43т.1 абонатът има следните задължения: да плаща в срок
дължимите суми за предоставени услуги , да прекрати едностранно индивидуалния договор
на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от ОУ или в случай на
неизпълнение на някое от другите задължения БТК има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите или да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него . Датата на деактивация на
процесния абонамент е 01.12.2017г. като същата се генерира автоматично по вградената
електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени
суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Ищецът извежда своето
материално и процесуално право от два договора за цесия. Видно от тях същите имат за
предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу физически и юридически лица на
2
посочена в договора обща цена за цялата съвкупност . В чл.1.6 от първия договор за цесия ,
сключен между „БТК“ЕАД и „С.Г.Груп“ООД е дадена легална дефиниция на понятието
„Приложение №1 – неразделна част от договора за цесия : списък / таблица в електронна
форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни
услуги и съответно за всеки един от длъжниците по тях както следва име/ фирма, ЕГН или
ЕИК, адрес на длъжника , фактурирани вземания на цедента и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор. В чл.5.3 от договора за цесия е уговорено,
че по искане на цесионера , цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено
прехвърляне на даденото вземане. Твърди, че цедентът е декларирал в чл.3.5 от договора за
цесия, че между длъжниците по вземанията, описани в Приложение№1 не съществуват
други правоотношения. Твърди, че представянето на Приложение №1 в цялост би било в
нарушение на чл.2, ал.2т.3 от ЗЗЛД, а именно – представянето на лични данни на хиляди
лица, спрямо които цесионерът е придобил вземане би надхвърлило целите, за които се
обработват.Твърди се, че по силата на договор за цесия от 16.10.2018г „БТК“ЕАД е
прехвърлител , а „С.Г.Груп“ООД е собственик на вземането спрямо ответника, което
впоследствие е било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019г между
„С.Г.Груп“ООД и „ЮБЦ“ЕООД.Твърди се, че към исковата молба е приложено
уведомление за двете цесии, подписано от законовия представител на „С.Г.Груп“ООД, което
дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018г и
от свое име в качеството на цедент от 01.10.2019г.Твърди се, че връчването на исковата
молба , към която са приложени и документите , удостоверяващи прехвърлянето на
вземането от цедента на цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за
цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД съгласно практиката на ВКС.Твърди се, че ответникът не е
изпълнила задълженията до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК към
кредитора, както и към настоящия момент на подаване на иска,което обуславя правния
интерес на кредитора- ищец да предяви настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение
на ответника, че за ищеца съществува вземане за сумата от 25.29лв.- неизплатена
далекосъобщителна услуга за периода 08.10.2017г. до 07.12.2017г., дължимо на основание
валидно действал договор с клиентски номер 115600690001 от 30.09.2014г., сключен между
ответника и мобилния оператор „БТК“ЕАД , за което са издадени
фактури№**********/08.11.2017г. и № **********/08.12.2017г. Претендират се сторените в
заповедното и в исковото производство разноски. В подкрепа на твърденията се ангажират
доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му, е подаден писмен
отговор, с който се оспорва предявения иск като се инвокира възражение настъпила
погасителна давност.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.От същото е
постъпило писмено становище, с което поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът, чрез особения си представител, поддържа писмения
3
отговор.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното
от фактическа страна:
Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№900/2021г. по описа
на РС-гр.П., че ЮБЦ“ЕООД с ЕИК *********/ ищецът в настоящото производство/ е
депозирал на 04.02.2021г заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу А. К. С. с ЕГН **********/ ответник в настоящото производство/ като заповедт аза
изпълнение първоначално е подадена до РС-Пловдив. Образуваното пред РС-Пловдив
ч.гр.д.№2205/21г е прекратено поради липса на местна подсъдност пред този съд, тъй като
се касае за потребителски договори и делото е изпратено на местно компетентния съд-
Районен съд П.. Заповедният съд е издал заповед№518 от 11.03.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът А. К. С. с ЕГН
********** да запрати на заявителя „ЮБЦ“ЕООД главница в размер на 25.29лв. и
мораторна лихва за забава в размер на 7.24лв. за периода 24.12.2017г до 13.10.2020г. В
заповедта за изпълнение и в т.12 и 14 от заявлението подробно са изложени обстоятелствата,
от които произтича вземането , именно- два договора за цесия. Първият- сключен на
16.10.2018г между „БТК“ЕАД с ЕИК ********* и „С.Г.Груп“ЕАД с ЕИК *********,по
силата на който БТК“ЕАД е прехвърлило вземанията си към ответника по договор за
мобилни услуги с клиентски номер 15600690001 от 30.09.2014г./ няколко последващо
сключени допълнителни споразумения/ съответно на 09.12.2015г., на 19.09.2016г. и на
30.11.2016г , които вземания възлизат на сумата от 25.29лв. и представляват неплатени
далекосъобщителни услуги за периода 08.10.2017г до 07.12.2017г. Вторият договор за
цесия, сключен на 01.10.2019г между „С.Г.Груп“ЕАД с ЕИК ********* като цедент и
„ЮБЦ“ЕООД като цесионер с предмет на този договор същото това вземане.Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника и същият е подал в срок възражение по чл.414 от ГПК
срещу заповедта за изпълнение.С разпореждане №2044 от 16.04.2021г заповедният съд е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това разпореждане е
връчено на заявление на 12.05.2021г. и на 11.06.2021г. заявителят е предявил настоящия
иск.
Предвид изложеното съдът счита, че предявеният положителен установителен иск с
правно основание чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана
страна – заявителят в заповедното производство след подадена от длъжника в срок
възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение. Искът е предявен в
едномесечния преклузивен срок по чл.415, ал.4 от ГПК . Налице е развило се заповедно
производство с предмет – тъждествен с предмета на настоящото исково производство.
Ето защо като процесуално допустим искът следва да бъде разгледан по същество:
По същество съдът намира следното:
4
Не е спорно между страните, а и от съдържащите се в приложеното заповедно
производство писмени доказателства/ неоспорени от ответника/ е видно, че на 30.09.2014г.
ежду „Българска телекомуниционна компания“ЕАД с ЕИК ********* и ответника А. К. С.
е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги . Срокът на договора е 24
месеца. Страните са уговорили условията абонаментен план по този договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15600690001 ползване на
мобилна услуга за номер ****** при условията на тарифен план VIVACOM Net Call М с
месечен абонамент 19.99лв. за срок от 24 месеца. С допълнително споразумение от
09.12.2015г. абонатът е изменил условията на договора за ползване на мобилен номер
******, избирайки тарифен план VIVACOM Smart S с месечен абонамент 17.99лв. за срок от
24 месеца На 19.09.2016г е сключено допълнително споразумение, с което е променен
мобилния номер ****** на номер ********** при условията на същия тарифен план.С
допълнително споразумение от 30.11.2016г са изменени условията на договора за мобилни
услуги като потребителят е избрал условията на тарифен план VIVACOM Smart Net M с
месечен абонамент 13.99лв за срок от 24 месеца, а именно до 30.11.2018г.
Въз основа на сключения договор за предоставяне на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер 15600690001 между ответника и „БТК“ЕАД с ЕИК
********* са издадени фактури за периода от 08.10.2017г. до 07.12.2017г.както следва:
фактура №**********/08.11.2017г. за отчетен период 08.10.2017г до 07.11.2017г за сумата в
размер на 13.98лв. с ДДС , от които месечен абонамент VIVACOM Smart Net M -11.65лв. ,
ДДС ставка 20%-2.33лв., дължимата сума е платима в срок 25.11.2017г.Към фактурата е
приложено извлечение. Издадена е фактура №**********/08.12.2017г за отчетен период
08.11.2017г. до 07.12.2017г. за сумата в размер на 11.31лв. с ДДС , от които за месечен
абонамент VIVACOM Smart Net M минус -2.33лв. и потребление разговори -11.76лв. , ДДС
ставка 20%-2.33лв. Дължимата сума е платима в срок 25.12.2017г. Следва да се отбележи,
че тези фактури не бяха оспорени от ответника.
Видно от представените от ищеца писмени доказателства / лист 11-14 и лист 24-31
от делото/, че на 16.10.2018г. между „БТК“ЕАД с ЕИК ********* в качеството на цедент и
„С.Г.Груп“ООД в качеството на цесионер е сключен договор за прехвърляне на вземания с
предмет на договора съгласно 1.1- вземания , посочеви в Приложени е№1 ведно с
привилегиите , обезпеченията и другите им принадлежности, включително и изтекли лихви
ако има такива. По силата на т.5 от договора цесионерът е задължен и упълномощен да
уведоми длъжника, чиито вземания се прехвърлят.Приложено е и изрично пълномощно в
тази насока, съдържащо се на лист 9 от делото.
Видно от данните по делото на 01.10.2019г между „С.Г.Груп“ООД в качеството на
цедент и „ЮБЦ“ЕООД в качеството на цесонер е сключен договор за прехвърляне на
вземенията по силата на който видно от т.2 на договора се прехвърлят вземанията предмет
на договора за цесия от 16.10.2018г., сключен между „БТК“ЕАД/ цедент/ и „С.Г.Груп“ООД/
цесионер/. По силата на чл.6, ал.2 от договора цесионерът се задължава да уведоми
длъжниците за извършеното. Между страните няма спор, а и от съдържащите се на лист 12
5
писмени доказателства / извлечение от приложение №1 към договора за цесия от 01.10.2019г
се установява, че предмет на двете цесии е вземането по процесния договор за
далекосъобщителни услуги, сключен на 30.09.2014г, между „БТК“ЕАД и ответницата.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи :
При така изложените факти както се посочи и по-горе съдът приема, че е сезиран с
иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.124 ,ал.1 предл.второ от ГПК във вр. с
чл.430, ал.1 от ТЗ – специален положителен установителен иск за съществуване на
вземането , предмет на ч.гр.д.№900/2021г по описа на ПРС, за което е издадена заповед
№518 от 11.03.2021г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите , на които основава своите искания и възражения. В производството по чл.422 от
ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска и
фактите, от които произтича вземането му. Правният интерес, който е свързан с
допустимостта на иска, е доказан, по развитите от съда по-горе съображения.
Правопораждащият факт, от който ищецът черпи правата си , е договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 01.10.2019г. между него в качеството му
на цесионер и „С.Г.Груп“ООД в качеството на цедент, с който са прехвърлени вземанията
по договор за цесия от 16.10.2018г., сключен между „БТК“ЕАД/ цедент/ и „С.Г.Груп“ООД/
цесионер/. Безспорно се установи след съвкупния анализ на доказателствените материали ,
че тези договори са сключени , а и този факт не бе спорен между страните.По своята правна
природа цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна
в субектите на облигационното правоотношение , като вземането преминава в
патримониума на цесионера в обема , в който го е притежавал цедента с всички
привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо вземане,
произтичащо от друго правно основание. В тази връзка безспорно се установи, наличие
валидно договорно отношение между„БТК“ЕАД с ЕИК ********* в качеството на
доставчик на далекосъобщителни услуги и ответницата А. К. С. в качеството на потребител
на тези услуги.Установи се, че към момента на цесията вземането на БТК“ЕАД с ЕИК
********* към ответницата по този договор са в размер на 25.29лв., представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 08.10.2017г до 07.12.2017г.,
обективирани в два броя фактури: фактура №**********/08.11.2017г. и фактура
№**********/08.12.2017г.Установи се, че това вземане попада в предметния обхват на
сключения на 01.10.2019г договор за цесия, от който договор ищецът черпи правата си. Тук
е момента да се посочи, че съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да породи действие спрямо
длъжника-ответника по делото, цесията следва да му бъде съобщена с оглед защитата на
длъжника срещу възможността да изпълни на кредитора, който от своя страна вече се е
разпоредил с вземането си. Уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав
на договора за цесия. Със сключването на такъв договор вземането преминава от цедента
към цесионера. До съобщаването на длъжника тази последица от договора се отнася само до
6
отношенията между страните по него-цедент и цесионер. Целта на задължението на цедента
на уведоми длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при
изпълнението на неговото задължение да изпълни задължението си точно като плати на
надлежно легитимираното лице, което е актуалния носител на вземането към момента на
плащането. Следователно длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване
само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомяването/ така Определение
№978/18.07.2011г на ВКС по гр.д.№876/2011г. Такова възражение не се инвокира от
ответника с писмения отговор.
По отношение на възражението на ответника за погасяване по давност на
вземането на ищеца съдът намира същото за неоснователно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.111, б“в“ от ЗЗД вземанията за наем, лихви и други
периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност . Според
разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, когато вземането е
станало изискуемо. Претендираното вземане е за периодично плащане и за него е
приложима нормата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД .Плащането се явява периодично, тъй като за
него са налице характеристиките на периодично плащане. Съгласно ТР№3/18.05.2021г
ОСТГК на ВКС приема, че това са повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи , имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми , без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да
са еднакви. „Периодично“ е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно
единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е с трайно изпълнение,
защото длъжникът трябва да престира повече от едни път в течение на определен срок.
Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение.Тези множество престации се
обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва
периодично. Еднаквостта или различието в размера на задължението за плащане нямат
отношение към характеристиката му като периодично , а единствено е необходимо той да е
предварително определен или определяем. Изискуемостта, забавата и давността за всяка
престация настъпват поотделно , тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи
единен правопораждащ факт. Отличителна разлика на периодичните плащания е
предварително определения и известен на страните момент , в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено.
В настоящи случай срокът за изпълнение на задълженията на ответника е конкретно
уговорен. Задължението по фактура №**********/08.11.2017г. е с падеж 25.11.2017г.
Задължението по фактура №**********/08.12.2017г е с падеж 25.12.2017.г. Давността по
първата фактура е започнала да тече на 26.11.2017г , а по втората фактура на 26.12.2017г.
Съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване
на последиците/Загл.доп.-ДВ, бр.44 от 2020г в сила от 14.05.2020г./ в срока от 13март 2020г.
7
до отмяната на извънредното положение спират да текат: давностните срокове, с изтичането
на които се погасяват или придобиват права от частно правните субекти. Съгласно чл.4 от
същия закон се удължават с един месец от отмяната на извънредното положение. Съгласно
пар.13 от ЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение , обявено с решение на народното събрание от 13 март
2020г./ДВ бр.34 от 2020 в сила от 09.04.2020г./ сроковете по чл.3, т.1 и т.2 относно „други
срокове“ в досегашната редакция и по отменената т.3 , спрени от обявяването на
извънредното положение до влизането в сила на този закон , продължават да текат след
изтичане на 7 дни от обнародването му в „Държавен вестник“/Съгласно пар.13 от ПЗР към
Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март.2020г./ ДВ
бр.44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г/ сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по закона за мерките и действията по време на извънредното положение ,
обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на
последиците , продължават да текат след изтичане на 7 дни от обнародваното на този закон
в „Държавен вестник“.
Оттук следва извода, че погасителната давност на вземането, обективирано във
фактура №**********/08.11.2017ге започнала да тече на 26.11.2017г и е спряла на тече на
13.03.2020г. на основание чл.3,т.2 от ЗМДПИП / като към този момент е бил изтекъл период
от 2 години 3 месеца и 15 дни/.На основание пар.13 от ПЗР на ЗИД на Закона за изменение
и допълнение на закона за мерките и действията по време на извънредното положение
давността е започнала да тече отново на 21.05.2020г. за остатъкът от срока, а именно 8
месеца и 15 дни, който срок към 04.02.2021г./ датата на подаване на заявлението/ не е бил
изтекъл. По отношение на вземането, обективирано във фактура №**********/08.12.2017г с
падеж 25.12.2017. погасителната давност е започнала да тече на 26.12.2017г. и е спряла да
тече на 13.03.2020г.на основание чл.3, т.2 от ЗМДПИП като към този момент е бил изтекъл
период от 2 години 2 месеца и 15 дни.На основание пар.13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
изменение и допълнение на закона за мерките и действията по време на извънредното
положение давността е започнала да тече отново на 21.05.2020г. за остатъкът от срока, а
именно 9 месеца и 15 дни, който срок към 04.02.2021г./ датата на подаване на заявлението/
не е бил изтекъл. Ето защо следва да се приеме, че 3- годишната погасителна давност не е
изтекла по отношение на вземанията предмет на настоящата положителна установителна
претенция по чл.415, ал.1 от ГПК.
Предвид изложеното предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен
като следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува
вземане за сумата от 25.29лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за
периода за ищеца съществува вземане за сумата от 25.29лв.за периода 08.10.2017г. до
07.12.2017г., по фактура №**********/08.11.2017г и фактура №**********/08.12.2017г.,
дължима на основание валидно действал договор с клиентски номер 115600690001 от
30.09.2014г., сключен между ответника и мобилния оператор „БТК“ЕАД, за която сума е
8
издадена фактура е издадена Заповед№518/11.03.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№900/2021г. по описа на РС-П..
По разноските:
Ищецът претендира разноски за исковото и заповедното произвоство. В заповедното
производство ищецът е направил разноски в общ размер от 205лв./ от които 25лв. за
държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение/. В исковото производство е направил
разноски в общ размер на 205лв./ от които 25 лв. за ДТ, 180лв за адвокатско
възнаграждение.На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 205лв. разноски за заповедното производство и сумата от 205
лв. разноски за исковото производство
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на А.
К. С. с ЕГН ********** от град П., ул.“А. С.“№72, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на
„ЮБЦ“ЕООД с ЕИК *********,представлявано от Ю. Б. Ц., чрез адв.В.Г. със съдебен адрес
град С., бул.“Б.“№81, вх.В, ет.8 за сумата от 25.29лв.,/ двадесет и пет лева и 29 стотинки/
за периода 08.10.2017г. до 07.12.2017г., по фактура №**********/08.11.2017г и фактура
№**********/08.12.2017г., дължима на основание валидно действал договор с клиентски
номер 115600690001 от 30.09.2014г., сключен между ответника и мобилния оператор
„БТК“ЕАД, за която сума е издадена фактура е издадена Заповед№518/11.03.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№900/2021г. по описа на РС-
П..
ОСЪЖДА А. К. С. с ЕГН ********** от град П., ул.“А. С.“№72, да заплати на
„ЮБЦ“ЕООД с ЕИК *********,представлявано от Ю. Б. Ц., чрез адв.В.Г. със съдебен адрес
град С., бул.“Б.“№81, вх.В, ет.8 сумата от 205 лв. разноски за заповедното производство и
сумата от 205лв. разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9