№ 249
гр. Шумен, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.ова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ.ова Въззивно гражданско
дело № 20243600500453 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №518 от 04.07.2024г. по гр.д.№1420/2021г. на ШРС, С. Д. Г. и П. С. Г., са
осъдени да заплатят солидарно на „МАКРОПОЛИС“ ЕООД-гр.Варна, представлявано от
управителя Д.К.К., пълномощник: адв. Г. Я., законната лихва върху главницата от 494,61лв.,
считано от датата на подаване на заявлението пред съда – 04.12.2020 г. до окончателното й
изплащане.
Недоволни от решението останали ответниците, които го обжалват. Сочат, че същото се
явявало недопустимо. Видно от диспозитива на решението на ШРС по гр.д.№1420/2021г.,
съдът се бил произнесъл по осъдителното искане за присъждане на законна лихва от датата
на подаване на заявлението-04.12.2020г..
Въззиваемата страна не взема становище по въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното:
С решение №569 от 17.07.2023г. по гр.д.№1420/2021г. ШРС е признал за установено, че С.
Д. Г. и П. С. Г., дължат солидарно на „Макрополис“ЕООД-гр.Варна, представлявано от
управителя Д.К.К., следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК - сума в общ размер на 8097.23лв./при допусната
1
очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, при която вместо сборът
8097.23лв. е посочен сбор 8255,81лв./ от които: сумата 7334,36лв.- неплатени наемни вноски
за периода от 15.04.2020 г. до 01.12.2020 г.; сумата 693,49лв.- консумирана, но незаплатена
вода към ВиК; сумата 69,38лв. – лихва за забава за заплащане на консумирана вода към ВиК,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението
пред съда – 04.12.2020г. до окончателното й изплащане. Присъдил е и следващите се
разноски.
С решение от 20.12.2023г. по гр.д.№426/2023г. ШОС е отменил решение №569 от
17.07.2023г. по гр.д.№1420/2021г. ШРС в частта, с която е признато за установено по реда на
чл.422 от ГПК, че С. Д. Г. и П. С. Г. дължат солидарно на „Макрополис“ЕООД-гр.Варна,
сумата 7334,36лв.- неплатени наемни вноски за периода от 15.04.2020 г. до 01.12.2020 г.;
сумата над 494.61лв. до 693,49лв.- консумирана, но незаплатена вода към ВиК; сумата над
59.14лв. до 69,38лв. – лихва за забава за заплащане на консумирана вода към ВиК, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№2959/2020г. на ШРС, както и в частта, с която С. Д. Г. и П. С. Г. са осъдени да заплатят на
„Макрополис“ЕООД-гр.Варна деловодни разноски в заповедното производство в размера
над 44.75лв. до 667.12лв. и в исковото производство в размера над 11.44лв. до 970.62лв. като
вместо това е отхвърлил предявения от дружеството срещу двамата ответници , по реда на
чл.422 от ГПК, установителни искове, че последните дължат на дружеството, солидарно, на
основание чл.232, ал.2 от ЗЗД сумата 7334,36лв.- неплатени наемни вноски за периода от
15.04.2020 г. до 01.12.2020 г.; сумата над 494.61лв. до 693,49лв.- консумирана, но
незаплатена вода към ВиК; сумата над 59.14лв. до 69,38лв. – лихва за забава за заплащане на
консумирана вода към ВиК, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №26006/04.01.2021г. по ч.гр.д.№2959/2020г. на ШРС. С
решението на въззивната инстанция първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с
която по предявените от „Макрополис“ЕООД-гр.Варна срещу С. Д. Г. и П. С. Г.
установителни искове по реда на чл.422 от ГПК е призната дължимостта на законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението пред съда-04.12.2020г. до
окончателното й изплащане, като в тази част делото е върнато на ШРС за произнасяне по
заявеното от страната осъдително искане за присъждане на законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението пред съда-04.12.2020г. до окончателното й
изплащане. Решението е потвърдено в останалата обжалвана част. За да обезсили
решението в сочената част, въззивната инстанция е приела, че видно от материалите по
делото и доколкото издадената заповед за изпълнение №26006/04.01.2021г. по ч.гр.д.
№2959/2020г. на ШРС не съдържа осъждане на ответниците за сочената лихва, то заявеното
от ищцовата страна искане по отношение на лихвата е осъдително такова-за осъждане
заплащането на законна лихва върху главницата след тази дата.
С оглед частичното обезсилване на решението и дадените указания,
първонистанциноният съд с обжалваното решение №518 от 04.07.2024г. по гр.д.
№1420/2021г. е осъдил ответниците С. Д. Г. и П. С. Г., да заплатят солидарно на
2
„МАКРОПОЛИС“ ЕООД-гр.Варна, законната лихва върху главницата от 494,61лв., считано
от датата на подаване на заявлението пред съда – 04.12.2020 г. до окончателното й
изплащане.
Настоящата инстанция намира това процедиране на първоинстанционния съд за
правилно.
С решение №569 от 17.07.2023г. по гр.д.№1420/2021г. ШРС съдът се е произнесъл с
установителен диспозитив досежно искането за присъждане на законна лихва върху
дължимата главница, а именно признал е за установено, че ответниците дължат лихва за
забава за заплащане на консумирана вода към В и К, считано от датата на подаване на
заявлението пред съда-04.12.2020г. до окончателното й изплащане, а не с осъдителен такъв.
А искането по отношение на лихвата е било осъдително такова-за осъждане заплащането на
законна лихва върху главницата след тази дата /установителна претенция по реда на чл.422
от ГПК за същата не може да се предяви/.
Предвид изложеното обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №518 от 04.07.2024г. по гр.д.№1420/2021г. на ШРС.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3