№ 40
гр. София, 02.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110145266 по описа за 2024 година
При извършената проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Искането по чл. 190 ГПК на ищеца следва да бъде уважено.
Следва да бъде допусната съдебно – техническа експертиза със задачи, посочени в
исковата молба.
Следва да бъде отхвърлено искането за допускане на съдебно – счетоводна
експертиза поради ненеобходимост.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС“ ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е
длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно
изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е
основателно.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-
помагач – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД с посочен в исковата молба адрес на управление.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА!
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС“ ЕООД в срок до съдебното заседание да представи намиращите се у него
документи, свързани с отчитане и разпределение на ползваната топлинна енергия и
посочени в исковата молба.
ДОПУСКА, на осн. чл. 195, ал. 1 ГПК, изслушване на съдебно – техническа
експертиза със задачи, посочени в исковата молба, при депозит в размер на 380,00 лева,
вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Х.Д.Б..
1
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след проверка на
документите, намиращи се у третото лице „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, касаещи
отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно -
счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 13.03.2025 г. – 10:10 часа, за когато да се
призоват страните и вещото лице Хр. Брестлиев.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца и препис от
отговора на исковата молба, а на третото лице помагач – препис от исковата молба, отговора
и доказателствата.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, цена на
услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.
Ищецът „Топлофикация София“ АД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията. Обосновава правния си интерес от водене на установителен иск
с постъпилото възражение от длъжника против издадената заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК с предмет процесните суми. Моли да се приеме за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата 1424,12 лв. – главница за стойност на потребена и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., сумата 32,48 лв. – главница за
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението /19.02.2024 г./ до окончателното
изпълнение на задълженията, сумата 172,89 лв. – мораторно обезщетение за забава за
периода от 15.09.2022 г. до 02.02.2024 г., начислено върху главницата за стойност на
потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 5,98 лв. – мораторно обезщетение за
забава за периода от 16.07.2021 г. до 02.02.2024 г., начислено върху главницата за цена на
услуга за дялово разпределение. Претендира разноски.
Ответникът Р. Г. Стефанова е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, в който изразява
становище за неоснователност на исковите претенции. Твърди, че не живее в жилището.
Поддържа, че не дължи суми в посочените размери, доколкото до имота не е доставяно
количество топлинна енергия, съответстващо на претендираната от ищеца цена. Сочи, че
другият съсобственик – Теодор Георгиев Стефанов, не е осигурил достъп за отчет на
топлоразпределителите в имота, така че служебно начислената топлинна енергия не отразява
реалното потребление. Оспорва дължимостта на претенциите за лихви, доколкото не е
поканен да изпълни задълженията. В депозираното възражение срещу заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК релевира възражение, че вземанията на ищеца са погасени по
давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира сторените разноски в
производството.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало
към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или
подгряване на вода и е осигурил предоставяне на услуга за дялово разпределение/ и за
2
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че след настъпване на изискуемостта на вземанията и преди изтичане на три
години от настъпването й са се осъществили факти, довели до спиране/прекъсване течението
на давностния срок.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг /доколкото се твърди задълженията да са срочни/.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на уговорения между
страните момент за изпълнение.
Съдът, като съобрази изложеното в отговора на исковата молба и по арг. от
противното на установеното в чл. 153 ГПК, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, обявява за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е носител на
правото на собственост върху 1/2 идеална част от процесното топлоснабдено жилище –
апартамент 24, находящ се в гр. София, общ. „Триадица“, ул. „Д-р Стефан Сарафов“, бл. 72,
вх. Б, ет. 2.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3