Решение по дело №15090/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2152
Дата: 14 февруари 2023 г.
Съдия: Венета Стоянова Георгиева
Дело: 20221110115090
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2152
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110115090 по описа за 2022 година

Предявени са от „.” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от Александър Александров – изпълнителен директор,
против „.“ ЕООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, УЛ.КРАКРА
19, ап.1, представлявано от Цветелин Димитров Золев, със съдебен адрес: гр. София, ул.
Кракра № 19, чрез адвокат Вероника Първанова, иск с правна квалификация чл.422 от ГПК
във връзка с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ - за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 80,18 лева за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 01.09.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.01.2019 г. до 30.08.2021 г. в
размер на 11,47 лева, главница за периода от 01.04.2019 г. до 29.02.2020 г. в размер на 13,36
лева за цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от
01.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.10.2018г. до
30.08.2021 г. в размер на 2,15 лева, като с посочените суми ответникът се е обогатил без
основание за сметка на ищеца.
Ищецът твърди, че ответникът се е обогатил за негова сметка, тъй като не е сключил
договор за продажба на топлинна енергия, съгласно изискванията на §1, т. 43 от ДР на
Закона за енергетиката. Сочи, че дружеството-ответник е ползвало топлинна енергия в имот,
находящ се в ГР. СОФИЯ, ж.к. Младост 4 бл. 460А, вх. 3, ап. 7, аб.№429270, но не е
заплатил доставената в имота му топлинна енергия за стопански нужди в процесния период
и не е сключил договор за доставка на такава в имота. Моли за присъждане на разноски.
1
Ответникът е подал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, като
оспорва иска като неоснователен. Твърди, че вземанията за доставена топлинна енергия са
погасени изцяло чрез плащане, а тези за дялово разпределение и лихвите върху двете
главници, са недължими, като недоказани. Твърди, че няма отправена покана до него, поради
което не е настъпило задължение за плащане. Твърди, че не е ползвател на имота, а само
собственик, като същото е отдавано под наем и в договорите за наем е имало задължение за
наемателите да заплащат съответните консумативи. Сочи, че предлаганите от ищцовото
дружество договори са типови, без възможност да се влияе върху съдържанието им, поради
което и ответното дружество не е подписало такъв договор. Сочи, че с възражение
ответното дружество е декларирало несъгласие с публикуваните на 10.02.2014 г. общи
условия на топлинна енергия за битови нужди, но отговор на възражението нямало, поради
което същите не били влезли в сила по отношение на ответника. Счита, че общите условия
съдържат неравноправни разпоредби, приети в противоречие с нормативни актове на ЕС.
Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна.
Третото лице-помагач, конституирано на страната на ищеца „.“ ООД не оспорва
исковата молба. Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
Ищецът е предявил вземането си по реда на чл.410 от ГПК със заявление, депозирано
на 01.09.2021 г., по което е образувано ч.гр.д. № 51182/2021 г. на СРС, 120 състав. След като
срещу заповедта е депозирано възражение по чл. 414 от ГПК, на ищеца са дадени указания
по чл. 415 от ГПК за предявяване на установителен иск за установяване на вземането, като
съобщението е получено от 03.01.2020 г. С молба от 10.01.2020 г. е депозирано копие от
входираната искова молба, поради което месечният срок по чл. 415 от ГПК е спазен и
исковата молба е допустима.
Видно от представения Нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 155, том
I, рег. № 3350, дело № 141 от 09.11.2012 г., ответникът е закупил процесния отопляем
недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. Младост 4 бл. 460А, вх. 3, ап. 7. На
учредително събрание собствениците на имоти в ж.к. Младост – 4, бл. 460А, вх. 3 са избрали
„Каррат –груп“ ЕООД за управител на Етажната собственост и фирма „.“ ООД за
извършване на топлинно счетоводство, видно от Протокол от 1 януари 2011 г. Представени
са и Общи условия на ищцовото дружество за потребители на топлинна енергия за
стопански нужди.
Ответното дружество е представило Разписка за извършено плащане № . от
28.02.2019 г. с наредител Цветелин Димитров Золев и получател ищцовото дружество, като
в основанието за плащане е посочено, че е по фактури от месец 11 и 12 за 2018 г. по Код
П006768, „.“ ЕООД и е посочен ЕИК номер, за сума в размер на 770.80 лв.; Разписка за
извършено плащане № 2000000272795581 от 08.10.2021 г. за сумата от 448.93 лв. по фактура
№ ********** от 29.02.2020 г., Разписка за извършено плащане № 2000000272797155 от
08.10.2021 г. за сумата от 462.42 лв. по фактура № ********** от 31.03.2020 г., Разписка за
2
извършено плащане № 2000000272797606 от 08.10.2021 г. за сумата от 226.51 лв. по фактура
№ ********** от 30.04.2020 г. и платежно нареждане на „ЦКБ“ ЕАД от 08.11.2021 г. за
заплащане на сумата от 950 лв., представляваща заплащане на главници по фактури от 2020
до 2021 г. без дялово разпределение. Всички плащания са извършени от наредител Цветелин
Золев и по сметка на ищцовото дружество за задължения на „.“ ЕООД.
Представен е Договор за наем на имот от 10.11.2014 г., сключен между Кооперация
„Обединени агенции за недвижими имоти и туризъм“, представлявано от Цветелин
Димитров Золев като наемодател, и Валентин Александров Буховски и Венета Костадинова
Буховска, като наематели, от който е видно, че процесният топлоснабдяем имот като
собственост на ответното дружество е отдаден под наем на посочените лица. Наемателите са
се задължили по договора да заплащат освен уговорения наем и консумативите за ток,
парно, топла и студена вода, входни такси, такса смет, свързани с обикновеното ползване на
имота. Договорът е сключен за една година, като при липса на предизвестие за неговото
прекратяване, същият преминава в безсрочен.
Представено е Заявление от управителя на ответното дружество относно
несъгласието с публикуваните на 10.02.2014 г. общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „.“ ЕАД на клиенти в гр. София и желание за сключване на
индивидуален договор, като е представен проект за такъв. Липсва отбелязване дали
заявлението е било входирано в деловодството на ищцовото дружество.


Приетата по делото като неоспорена от страните Съдебно-счетоводна експертиза и
вещото лице, назначено по нея, изслушано от съда в съдебно заседание, установяват, че с
представените платежни документи от ответника е погасена исковата претенция, но същите
са осчетоводени от ищцовото дружество като са прехвърлени по съдебна счетоводна сметка
и по тях не са погасявани суми с плащане след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК,
подадено от ищеца на 01.03.2021 г.
При така установените факти, съдът счита, че искът е недоказан. Претенцията е за
неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ответника до размера на претендираните
суми. Между страните не е налице договорно отношение, няма облигационни връзки, а от
друга страна има други лица, което на валидно облигационно правоотношение дължи
заплащане на суми за доставена топлинна енергия в процесния топлоснабдяем имот, а
именно наемателите на имота. Не на последно място, установява се по делото по безспорен
начин, че са извършвани плащания и задълженията са погасени чрез тях, като това е
извършено след подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, но преди да е изтекъл срокът
за подаване на възражение, като видно от изслушаната и приета като неоспорена от страните
експертиза, както и от представените от ответника и неоспорени от ищеца писмени
документи, удостоверяващи плащане на дължими суми, станали изискуеми през процесния
период, сумите са заплатени преди получаване на заповедта по чл. 410 от ГПК от ответника.
3
Обстоятелството, че ищцовото дружество е осчетоводило сумите по различен начин и не е
отнесло същите за погасяване на вземанията, не може да бъде в тежест на страната, която е
погасила вземанията чрез плащане още преди да получи препис от заповедта.
С оглед на горното, съдът счита, че исковите претенции са недоказани и
неоснователни. Ищецът не доказва наличието на обедняване и обогатяване на ответника за
негова сметка. Напротив. По делото се установи, че дължимите суми са погасени изцяло,
преди образуването на настоящото производство, поради което съдът счита, че разноски не
се следват на ищеца, а на ответника, тъй като последният не е дал основание за завеждане на
настоящото производство. Ищецът е имал възможност да извърши проверка в
счетоводството си и да установи извършените плащания, с които дългът е изцяло погасен,
преди да предяви установителния иск по чл. 422 от ГПК, а това, че не е извършил такава
проверка, а е предявил иск не може да бъде възложено в тежест на ответника, който е
заплатил дължимите суми още преди да получи препис от заповедта по чл. 410 от ГПК.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски, като с оглед изложените
мотиви само той има право на такива. От представения списък по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършени разноски по двете производства се установява, че същите са в
общ размер на 800 лв., в това число адвокатски хонорар от по 300 лв. в двете производства
и 200 лв. за депозит за вещо лице по настоящото производство. Съдът не присъжда
претендираната комисиона за банков превод от 0.90 лв., тъй като същата не съставлява
деловодни разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от Александър
Александров, със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ №23Б,
срещу „.“ ЕООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
УЛ.КРАКРА 19, ап.1 , представлявано от Цветелин Димитров Золев, със съдебен адрес: гр.
София, ул. Кракра № 19, чрез адвокат Вероника Първанова, с правна квалификация чл.422
от ГПК във връзка с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ - за признаване за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 80,18 лева за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 01.09.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.01.2019 г. до 30.08.2021 г. в
размер на 11,47 лева, главница за периода от 01.04.2019 г. до 29.02.2020 г. в размер на 13,36
лева за цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от
01.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.10.2018г. до
30.08.2021 г. в размер на 2,15 лева, като с посочените суми ответникът се е обогатил без
основание за сметка на ищеца, като неоснователни.
ОСЪЖДА“.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б, представлявано от ., да заплати на „.“ ЕООД, ЕИК: ., със седалище и
4
адрес на управление: гр. София, УЛ.КРАКРА 19, ап.1 , представлявано от Цветелин
Димитров Золев, сумата от 800 лв. (осемстотин лева) за разноски в заповедното и в исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „.“ ООД като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице–помагач.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5