№ 447
гр. Варна , 19.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Жана И. Маркова Въззивно
гражданско дело № 20203100503648 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:03 часа се явиха:
Въззивникът Х. Г. Ч. е редовно призован, не се явява лично, не
изпраща представител.
Въззиваемото дружество „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД е редовно призовано, не изпращат представител.
По хода на делото СЪДЪТ докладва два броя молби от въззивника
чрез особен представител вх. № 2955 от 16.02.2021. и от въззиваемото
дружество вх. № 2507 от 10.02.2021г.
В молбата на въззивника е изразено становище да бъде даден ход на
делото в отсъствие на особения представител, поддържа се въззивната жалба,
не се правят доказателствени искания, изразено е становище по същество.
Отправено е искане да бъде издаден ордер за възнаграждение на особения
представител.
В молбата на въззиваемото дружество също е изразено становище да
бъде даден ход на делото в отсъствие на представител на въззиваемото
дружество, поддържа се отговора на въззивната жалба, изразено е становище
по същество. Възпроизведен е списък по чл. 80 от ГПК.
1
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва постъпилите въззивна жалба и насрещна въззивна жалба,
съобразно постановеното в разпоредително заседание Определение №
4266 от 30.12.2020 година.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 276298/27.10.2020 г. на Х. Г. Ч., ЕГН *********, с
местожителство в ***** срещу Решение № 260519/02.10.2020 г., постановено
по гр.д. № 19172/2019 г., на ВРС, XI с., с което е прието за установено, че
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р П.
Дертлиев“, № 25, офиса-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, сумата 9772.21 лв.,
дължима главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 04.10.2018 г., до окончателното
изплащане, сумата 1895.45 лв., възнаградителна лихва за периода 14.12.2016
г. - 20.07.2017 г.; сумата 1155.16 лв., представляваща лихва за забава за
периода 14.12.2016 г. - 03.10.2018 г., дължими по силата на Договор за
потребителски кредит № 2379376/10.08.2016 г. и Индивидуален договор за
прехвърляне на вземания от 20.07.2017 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99
ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 15796/2018 г. на ПлРС, II с.
Въззивникът, чрез особен представител, навежда твърдения, че
решението е недопустимо и неправилно. Сочи, че клаузата на чл. 12, ал. 6 от
ОУ на сключения договор за кредит, предвиждаща право на кредитора да
прехвърли вземанията си без съгласието на кредитополучателя е
неравноправна, поради което е извършеното прехвърляне било
незаконосъобразно и ищецът не бил титуляр на процесните вземания. Още
излага, че прехвърлянето на вземанията е следвало да бъде съобщено на
длъжника от цедента, а по делото не са налице доказателства за извършено
2
такова съобщаване. Твърди, че по делото не са налице доказателства за
редовно упражнено право на обявяване на предсрочната изискуемост, а
такава била обявена едва с исковата молба, което било в противоречие с
практиката на ВКС. Счита, че обявяването на предсрочна изискуемост е в
правомощията на цедента, но не и на цесионера. По същество отправя искане
за отмяна на постановеното 1 решение и отхвърляне на предявеният иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, е постъпил отговор от въззиваемата
страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в който оспорва жалбата и
счита атакуваното съдебно решение за правилно и законосъобразно. Оспорва
оплакванията изложени във въззивната жалба и от своя страна излага свои
доводи по всяко едно от тях. По същество отправя искане за потвърждаване
на атакувания съдебен акт.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД докладва молба вх. № 2782 от 12.02.2021 г., с
която повторно се представят доказателства за внасяне на възнаграждение за
особен представител в определения от въззивната инстанция размер.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪСТАВ счита, че на въззиваемото дружество следва
да бъде указано, че при поискване и посочване на банкова сметка, повторно
внесения депозит за особен представител подлежи на възстановяване.
Мотивиран от изложеното СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЛАГА молба вх. № 2784/12.02.2021г. по делото.
УКАЗВА на въззиваемото дружество, че при поискване и посочване на
банкова сметка, повторно внесения депозит за особен представител подлежи
на възстановяване.
СЪДЪТ констатира, че с молба вх. № 2009/03.02.2021г. по делото е
постъпил определеният депозит за особен представител пред въззивната
инстанция, внесен от въззиваемото дружество, поради което на особения
представител адвокат Костадинов следва да бъде изплатено възнаграждение в
3
размер на внесения депозит от 915,00 лв., съответно издаден разходен касов
ордер.
Мотивиран от изложеното СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер за възнаграждение на особения
представител – адв. А.К. в размер на 915,00 лева по вн.б. от.29.01.2021г.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете спора за изяснен от фактическа страна,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете делото за изяснено и от правна страна и
обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Разглежданото дело приключи в 14,06 часа.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4