Решение по дело №238/2015 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 328
Дата: 7 ноември 2016 г. (в сила от 24 октомври 2018 г.)
Съдия: Янко Новаков Новаков
Дело: 20152100900238
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 май 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 445                               07.11.2016 година                           Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският    окръжен съд,                                                   граждански състав

На   тринадесети  октомври               две  хиляди  и  шестнадесета година

В публично заседание    в    следния    състав:

 

Председател: Янко Новаков

       Членове: -

 

Секретар: Ц.А.

Прокурор: -

като разгледа докладваното от съдия Новаков

търговско дело         номер         238             по описа за    2015    година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 694, ал. 1, предл. ІІ от Търговския закон.

Ищецът П.Б., гражданин на ***, със съдебен адрес: гр. София, район Средец, пл. „Славейков“ № 7, вх. Б, ет. 2, ап. 19 - адв. Вержиния Дакова, е предявил иск за установяване, че не съществува вземането на ответника „Инерт Билд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър 8230, ж.к. „Златна дюна“, бл. А, ап. 2, със съдебен адрес гр.Бургас, ул. „Апостол Карамитев” № 10, ет.4, офис 10, адв. Евгения Гагашева, на стойност 2671172,58 лева, което е включено в списъка на приетите вземания спрямо ответника „Добринище Ски” ЕАД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Поморие 8200, “Чайка” № 1, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 58-60, ет. 1, офис 1 – адв. Красимира Астакова, който списък е бил обявен в търговския регистър на 17.03.2015 г. и одобрен с определение № 574 от 08.05.2015 г. по дело по несъстоятелност № 293/2014 г. на Бургаския окръжен съд, обявено в търговския регистър на 11.05.2015 г.

Ответниците оспорват иска.

И двете страни претендират съдебноделоводни разноски.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С решение № 352 от 06.11.2014г. по дело № 293/2014 г. на ОС – Бургас, вписано в търговския регистър на 12.11.2014 г., е открито производство по несъстоятелност на ответника “Добринище ски” АД, като е обявена неплатежоспособност с начална дата 13.03.2013 г.

С молба вх. № 21652 от 19.02.2015г. (л. 850) ищецът П.Б., *** гражданин, е предявил пред съда по несъстоятелността вземания по чл. 55, ал. 1, предл. ІІІ от ЗЗД на обща стойност 192310 евро – за връщане  на платена цена по развален предварителен договор за покупко-продажба, сключен през 2010 г. с „Ахелой Резидънс” ООД, ЕИК ********* (с предишно  наименование „Тремекс”ООД)  - дружество, което от своя страна е било заместено в дълг от ответника „Добринище Ски” ЕАД  по силата тристранно споразумение от 27.08.2010г.

Вземанията са били приети по реда на чл. 692 от ТЗ съгласно определение № 574 от 08.05.2015 г. на съда по несъстоятелността, обявено в търговския регистър на 11.05.2015 г. (л. 128-133).

С молба вх. № 20568 от 04.12.2014. (л.863-864) ответникът „Инерт Билд“ ЕООД е предявил вземания, които са му били цедирани от ***граждани А.Д., Е.К., Н.О'Д., А.М. (като наследник на П.М.), С.К., Д.К. и М.Х., и които произтичат от същото правно основание – чл. 55, ал. 1, предл. ІІІ от ЗЗД – за връщане  на платени цени по преустановили действието си предварителни договори за покупко-продажби, сключени с „Ахелой Резидънс” ООД (бивше „Тремекс”ООД), заместено в дълг от ответника „Добринище Ски” АД в общ размер от 2355131,59 лева (равностойни на 1204159,66 евро) ведно с мораторни лихви в размер на 316040,99 лева, начислени за периода от 13.07.2013 г. до 06.11.2014 г. (датата на откриването на производството по несъстоятелност), както и законната лихва след този момент до окончателно изплащане.

Вземанията относно главницата и мораторните лихви са били включени от синдика в списък по чл. 688, ал. 1, т. 1 от ТЗ, обявен в търговския регистър  на 17.03.2015 г. (л. 126 и 127). В списъка е посочен само общият им размер от 2671172,58 лева и редът за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ. Те са били оспорени от ищеца по реда на чл. 690 от ТЗ с подадено в срок възражение вх. № 5039 от 19.03.2015 г. Възражението е оставено без уважение с цитираното по-горе определение № 574 от 08.05.2015 г.  на съда по несъстоятелността, обявено в търговския регистър на 11.05.2015 г. Затова е предявен настоящият отрицателен установителен иск. Съдът е сезиран в законния 7-дневен срок от обявяването на определението по чл. 692 от ТЗ в търговския регистър - исковата молба е подадена чрез куриер на 18.05.2015г.

В обстоятелствената част на исковата молба и допълнението към нея са изложени общи и взаимно изключващи се твърдения, че всички документи, от които произтичали вземанията на ответника „Инерт Билд“ ЕООД, са хем неистински, хем симулативно съставени. Затова в доклада на съда по чл. 374 от ГПК са били дадени подробни указания за излагане на конкретни доводи в тази връзка. Указанията не са изпълнени в срок, поради което и не е открито нарочно производство по реда на чл. 193 от ГПК за оспорване на истинността на документите. Относно верността на материализираните в тях изявления съдът отбелязва следното:

По делото са представени предварителни договори, повечето без посочена дата на сключване, по силата на които търговското дружество „Ахелой Резидънс” ООД, ЕИК ********* (с предишно  наименование „Тремекс”ООД)  се е задължило спрямо физически лица - ирландски граждани да построи и им прехвърли в собственост подробно описани недвижими имоти – апартаменти и вили във ваканционен комплекс в землището на с. Ахелой, община Поморие, срещу заплащане на възнаграждение (цена).

На л. 230-253 са приложени предварителни договори № L5-21, L5-20, L3-25, L3-26 и L3-20, сключени с лицата А. и М.Д. с адрес в И.. Възнагражденията по тях възлизат общо на 241390 евро.

На л. 254-258 се намират предварителни договори № L4-36, L5-12, L1-45, L4-37, L1-46, L5-17 и L5-11, сключени с лицата Е.(Е.) и К. К. с адрес в И.. Общият размер на възнагражденията е 292408 евро.

На л. 289-344 са приложени предварителни договори № L2-22, L2-23, PRE03652 - L2-24, L3-21, L3-22, L3-23, L3-24, L4-21, L4-22, L4-23 и L4-24, сключени с лицата Н. и С.О'Д. с адрес в И.. Договорените възнаграждения са на обща стойност 479078,24 евро.

На л. 602-632 се намират предварителни договори № L2-36, L2-37, L2-38, L2-39, L2-40 и L2-41, сключени с лицата П.Г.М. и А.М. с адрес в И.. Общият размер на договорените възнаграждения възлиза на 248988 евро. (Името на П.М. е отбелязано съкратено, но подписът за лицето е идентичен с този по документа му за самоличност  - л. 601 на гърба. Уточнение в тази насока е извършено от първия ответник с молба от 05.01.2016 г.).

На л. 710 -719 са приложени два предварителни договора от 01.08.2008 г. и 01.09.2008 г., сключени с ирландските гражданки С.В.К. и Д.В.К.(първият е само със С.К.). Цената по всеки от договорите е 200 хиляди евро.

Всички договори са сключени с посредничеството на „Платинум Девелопмент България“ ООД. Всички те предвиждат 100 % авансово плащане на цените по определена сметка на чуждестранното дружество „Platinum Investment & Development“ Ltd, регистрирано в Ирландия.

С допълнителни споразумения от 2010 г. (л.158-159, л.192-193, л.202-203, л.751, л.181-182, л.170-172) са уредени последиците от договорното неизпълнение от страна на обещателя „Ахелой Резидънс” ООД, който изрично се е задължил да върне получените суми, съответно както следва:

-      на А.Д. – 241390,73 евро;

-      на Е.К. – 300000 евро;

-      на Н.О'Д. – 479080 евро;

-      на П. М.– 248989 евро;

-      на С.К.- 200000 евро (по предварителния договор от 01.08.2008 г.);

-      на С.К. и Д.К. – съответно по 50000 и 150000 евро (по предварителния договор от 01.09.2008 г.)

 

Всички подлежащи на връщане суми съответстват на тези по предварителните договори. Дължимата на Е.К. сума включва и платената от него комисиона на посредника (видно от заключението по изслушаната съдебносчетоводна експертиза).

С тристранни споразумения от същите дати (л.155-157, л.189-191, л.199-201, л.217-220, л.178-180 и л.165-169) ответникът „Добринище Ски” ЕАД е заместил в дълг „Ахелой Резидънс” ООД по реда на чл. 102 от ЗЗД за част от задълженията му, както следва:

-  към А.Д. –  за сумата от 173890,73 евро;

-  към Е.К. – за сумата от 217500 евро;

-  към Н.О'Д. – за сумата от 344980 евро;

-  към П. М. – за сумата от 179389 евро;

-  към С.К. - за сумата от 143900 евро;

-  към С.К. и Д.К. – съответно за 36200 и 108000 евро.

Уговорено е „Добринище Ски” ЕАД да се издължи в тригодишен срок, без през това време да дължи лихви.

С договори за цесия от 07.08.2014 г. и 24.02.2012 г. (л. 151-154, л.184-188, л.195-198, л.213-216, л. 174-177 и л.161-164,) физическите лица са прехвърлили вземанията си на ответника „Инерт Билд“ ЕООД. За П.М.е договоряла наследницата му А.М.. Подписите на повечето от цедентите са нотариално заверени.

Уведомленията за цесиите, подписани от длъжника, са приложени съответно на л. 150, 183, 194, 1040, 173 и 160.

По указания на съда ответникът „Инерт Билд“ ЕООД е представил по реда на чл. 183, изр. І, предл. ІІ от ГПК нотариално заверени преписи на цитираните писмени доказателства – предварителни договори, допълнителни споразумения, договори за цесия и уведомления за тях – л. 991-1227.  

В исковата молба са изложени доводи за свързаност между дружествата на стария и новия длъжник, и цесионера. Те кореспондират с твърденията, че доказателствата за описаните по-горе договорни правоотношения са симулативно съставени.

Съдът не споделя тезата на ищеца. От приетото заключение на вещото лице З.С. по изслушаната съдебносчетоводна експертиза се налага изводът, че плащания по предварителните договори са извършвани по уговорения начин – по определена сметка в Алайд Айриш Банк –Ирландия с титуляр трето лице -  „Platinum Investment & Development“ Ltd,  регистрирано в Ирландия.

Вещото лице е извършило подробна проверка в счетоводствата на дружествата на ответниците, както и на първоначалния длъжник „Ахелой Резидънс” ООД. Независимо че платежните нареждания и чекове не са били представени (оригиналните екземпляри  се намират  в ирландска банка), вещото лице е изразило пред съда категоричното си убеждение, че плащанията са реални. След като преводите съответстват на предвиденото в предварителните договори, те се зачитат като извършени в полза на обещателя „Ахелой Резидънс” ООД съгл. чл. 75, ал. 1, изр. І, предл. І от ЗЗД, както и по аргумент за по-силното основание съгл. чл. 75, ал. 2 от ЗЗД. Следователно изброените от вещото лице затруднения по проследяването на паричния поток до сметките на „Ахелой Резидънс” ООД в България са без значение за разрешаването на настоящия спор.

Според експертизата договорите са били осчетоводени от „Ахелой Резидънс” ООД, макар  и с редица неточности - открити са аналитични партиди по имоти (а не по лица), издавани са фактури за плащанията не на купувачите, а на посредника „Платинум Девелопментс България“ ООД -  при отчитането на получените от него средства. Понеже самите отчети са били обобщени и фактурите са били издавани общо – за няколко плащания. От изложеното в заключението се налага изводът, че фактури № 50 и 51 от 30.04.2006 г. и № 53 от 30.05.2006 г. покриват всички  плащания по изброените по-горе предварителни договори без дата. Фактури № 1221 и 1222 от 21.08.2008 и фактури № 1436 и 1437 от 16.10.2008 г. пък касаят цялостните плащания по двата предварителни договора от 2008 г., сключени с лицата С. и Д.К.. Всички фактури са били вписани в дневниците за продажби по ЗДДС.

Безспорно жилищните обекти по предварителните договори не са били построени, поради което и съдът няма основание да се съмнява в допълнителните споразумения за връщане на платените суми. Споразуменията са оставили счетоводна следа чрез издаването на кредитни известия към цитираните по-горе фактури на името на платците.

Частичното заместване в дълг на обещателя по предварителните договори „Ахелой Резидънс” ООД от ответника  „Добринище Ски” ЕАД също следва да бъде съобразено. Тристранните споразумения по чл. 102 от ЗЗД са били отразени в счетоводствата на двете дружества – видно от експертното заключение.

Вярно е, че двете дружества са свързани. В публичния търговски регистър е вписано, че  „Ахелой Резидънс” ООД е изключителен акционер в „Добринище Ски” ЕАД, считано от 30.04.2010 г. Това обстоятелство обаче само по себе си не говори за симулативност. Каузата при заместването в дълг по чл. 102 от ЗЗД лежи в отношенията между стария и новия длъжник. Тя не интересува кредитора, поради което евентуалната й липса не може да се тълкува в негов ущърб. По делото липсват данни за свързаност между физическите лица - кредитори и новия длъжник.

Не може да се говори за симулация и при договорите за цесия (също осчетоводени), с които физическите лица са прехвърлили вземанията си в полза на ответника „Инерт Билд“ ЕООД. Свързаност между цедентите и цесионера няма. Дори и да се допусне, че е налице някаква икономическа зависимост между цесионера и длъжника, то тя би могла да обсъждана единствено в контекста на преддоговорните отношения и постигнатия с тях резултат по отношение на цените по цесиите. Няма каквито и да доказателства за евентуално разваляне на тези договори, още повече, че цедентите не са предявили никакви вземания в производството по несъстоятелност на длъжника „Добринище Ски” ЕАД.

Писмените уведомления за цесиите по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД са валидно получени от длъжника на 11.08.2014 г., както е  отбелязано в тях. Въпросът за достигането им до адресата всъщност би бил значим при обсъждане на евентуална конкуренция на правоприемници, каквато в настоящата хипотеза не е заявена.

Цесиите не внасят промяна в уговорените падежи на прехвърлените вземания, нито пък очистват длъжника от забавата. По силата на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД транслативният ефект обхваща всички принадлежности, включително и изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Обезщетенията за забава върху прехвърлените главници  имат акцесорен характер и въпреки че не са упоменати изрично, следва да се считат цедирани като принадлежности. Липсата на лихвоносност касае единствено недължимостта на граждански плодове - възнаградителни лихви преди настъпването на забавата.

Общият размер на цедираните главници възлиза на 1203859,73 евро. Законната лихва върху тях е претендирана от 13.07.2013 г. – падежа на последното тристранно споразумение от 13.07.2010 г., касаещо главница от 217500 евро. Тъй като 13.07.2013 г. е събота, длъжникът е можел да престира до 15.07.2013 г. (понеделник) вкл. като за тази част от вземането е изпаднал в забава, считано от 16.07.2013 г. За остатъка от главницата в размер на 986359,73 евро забавата е от предхождащ съботния ден момент.

Размерът на законната лихва за забава за задълженията се изчислява въз основа на ноторните лихвени нива, оповестени от ЕЦБ.

Частта от главницата от 217500 евро е генерирала за периода от 16.07.2013 г. до 06.11.2014 г. (откриването на производството по несъстоятелност на длъжника) законна лихва в размер на 29840,40 евро.

Остатъкът от главницата от 986359,73 евро е генерирал за периода от 13.07.2013 до 06.11.2014 г. законна лихва в размер на 136188,88 евро.

Общият размер на мораторните лихви възлиза на 166029,28 евро.

По силата на § 2 от ДР на ТЗ с откриването на производството по несъстоятелност на длъжника – на 06.11.2014 г. валутните вземания се конвертират в лева.

Следователно стойността на дължимата в полза на ответника „Инерт Билд“ ООД главница възлиза на 2354544,98 лева, а на мораторната лихва - 324725,05 лева. Съдът обаче е ограничен от предявения в производството по несъстоятелност размер на лихвата от 316040,99 лева, който именно следва да бъде признат за установен. Ответникът няма вземане за главницата над установената по настоящото дело стойност от 2354544,98 лева. Разликата до приетата в производството по несъстоятелност горница 2355131,59 лева се обяснява с обстоятелството, че ответникът „Инерт Билд“ ООД се е легитимирал и като частен правоприемник на *** гражданка М.Л.Х., която също е имала вземане спрямо стария длъжник „Ахелой Резидънс“ ООД по чл. 55, ал. 1, предл. ІІІ от ЗЗД. Вземането обаче е новирано (виж договора от 27.08.2010 г. на л. 209-211) и не е било цедирано на ответника надлежно. В договора за цесия от 24.02.2012 г. (л. 205-208) е посочено, че се  прехвърля вземане от „нула“ евро. Затова и при индивидуализацията на вземанията си с молба от 05.01.2016 г., постъпила в изпълнение на указания на съда, ответникът „Инерт Билд“ ООД не се е позовал на цитирания договор.

Изложеното по-горе обосновава частично уважаване на предявения отрицателен установителен иск – над общия размер на приетите вземания от 2670585,97 лева (от които 2354544,98 лева – главница и 316040,99 лева - мораторни лихви, начислени за периода от 13.07.2013 до 06.11.2014 г.) до посочената в одобрения от съда списък по чл. 692 от ГПК обща горница от 2671172,58 лева. В останалата част искът следва да бъде отхвърлен.

По дължимите такси и разноски:

Таксата по иска възлиза на 106846,90 лева. В изпълнение на разпоредбата на чл. 694, ал. 2 от ТЗ тя не е събрана предварително. В съответствие с постановения резултат страните дължат следните части от нея: ищецът - 106823,44 лева; ответниците – 23,46 лева. Ответниците са задължителни другари, поради което дължат таксата при условията на солидарност.

Няма данни за направени съдебноделоводни разноски от страна от ищеца и втория ответник.

Първият ответник е направил следните разноски съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК: заплатено адвокатско възнаграждение от 15000 лева (доказателства в тази връзка са приложени на л. 1444 и 1445 от делото), разноски за експертиза от 2850 лева, такси за преписи от документи по делото в размер на 151 лева – общо 18001 лева.

По повод възражението на ищеца за прекомерност на адвокатския хонорар съдът отбелязва, че възнаграждението е далеч под нормативния минимум по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска ищецът П.Б. следва да заплати на ответника „Инерт Билд“ ООД разноски в размер на 17997,05 лева.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че вземането на ответника „Инерт Билд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър 8230, ж.к. „Златна дюна“, бл. А, ап. 2, със съдебен адрес гр.Бургас, ул. „Апостол Карамитев” № 10, ет.4, офис 10, адв. Евгения Гагашева, което е било включено в списъка на приетите вземания спрямо ответника „Добринище Ски” ЕАД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Поморие 8200, “Чайка” № 1, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 58-60, ет. 1, офис 1 – адв. Красимира Астакова, който списък е бил обявен в търговския регистър на 17.03.2015 г. и одобрен с определение № 574 от 08.05.2015 г. по дело по несъстоятелност № 293/2014 г. на Бургаския окръжен съд, обявено в търговския регистър на 11.05.2015 г., не съществува В ЧАСТТА над общия размер от 2670585,97 лева (от които 2354544,98 лева – главница и 316040,99 лева - мораторни лихви, начислени за периода от 13.07.2013 до 06.11.2014 г.) до посочената в списъка обща горница от 2671172,58 лева.

ОТХВЪРЛЯ иска на П.Б., гражданин на *****, със съдебен адрес гр. София, район Средец, пл. „Славейков“ № 7, вх. Б, ет. 2, ап. 19 - адв. Вержиния Дакова, В ЧАСТТА за установяване, че не съществува вземане на ответника „Инерт Билд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър 8230, ж.к. „Златна дюна“, бл. А, ап. 2, със съдебен адрес гр.Бургас, ул. „Апостол Карамитев” № 10, ет.4, офис 10, адв. Евгения Гагашева, включено в списъка на приетите вземания спрямо ответника „Добринище Ски” ЕАД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Поморие 8200, “Чайка” № 1, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 58-60, ет. 1, офис 1 – адв. Красимира Астакова, който списък е бил обявен в търговския регистър на 17.03.2015 г. и одобрен с определение № 574 от 08.05.2015 г. по дело по несъстоятелност № 293/2014 г. на Бургаския окръжен съд, обявено в търговския регистър на 11.05.2015 г., на стойност 2670585,97 лева (от които 2354544,98 лева – главница и 316040,99 лева - мораторни лихви, начислени за периода от 13.07.2013 до 06.11.2014 г.).

ОСЪЖДА П.Б., гражданин на *********, със съдебен адрес: гр. София, район Средец, пл. „Славейков“ № 7, вх. Б, ет. 2, ап. 19 - адв. Вержиния Дакова, да заплати „Инерт Билд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър 8230, ж.к. „Златна дюна“, бл. А, ап. 2, със съдебен адрес гр.Бургас, ул. „Апостол Карамитев” № 10, ет.4, офис 10, адв. Евгения Гагашева, съдебноделоводни разноски в размер на 17997,05 лева (седемнадесет хиляди деветстотин деветдесет и седем лева и пет стотинки).

ОСЪЖДА П.Б., гражданин на *******, със съдебен адрес: гр. София, район Средец, пл. „Славейков“ № 7, вх. Б, ет. 2, ап. 19 - адв. Вержиния Дакова, да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса по делото в размер на 106823,44 лева (сто и шест хиляди осемстотин двадесет и три лева и четиридесет и четири стотинки).

ОСЪЖДА „Инерт Билд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър 8230, ж.к. „Златна дюна“, бл. А, ап. 2, със съдебен адрес гр.Бургас, ул. „Апостол Карамитев” № 10, ет.4, офис 10, адв. Евгения Гагашева и „Добринище Ски” ЕАД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Поморие 8200, “Чайка” № 1, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 58-60, ет. 1, офис 1 – адв. Красимира Астакова, да заплатят солидарно по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса по делото в размер на 23,46 лева (двадесет и три лева и четиридесет и шест стотинки).

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: