Р А
З П О Р Е Ж Д А Н Е
№…………/……………2022 г.
Елена Янакиева –
Административен ръководител - Председател на Административен съд Варна, на
основание чл. 306, ал. 2 от АПК, като разгледах докладваното адм. дело №1191
по описа за 2022 г. по описа на Административен съд
Варна, взех предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 306, ал. 2 вр. с чл. 304 от АПК.
Образувано е след
отделяне на искането на М.В.И.
с ЕГН ********** и Е.С.И. с ЕГН ********** от адм.д.№ 1066/2022г. по описа на
Административен съд Варна, за налагане на санкция по реда на чл.304 от АПК на Кмета
на Община Варна за това, че не е изпълнил Решение № 2213
от 2010год., постановено по адм.д.№ 2331/2010г. по описа на Административен съд
– гр. Варна.
С оглед предоставената възможност на осн. чл. 306, ал. 3 от АПК в указания срок по делото е постъпил писмен
отговор №10935/13.07.2022г. от упълномощен представител на Кмета на Община
Варна, в който се пояснява, че вече е налице произнасяне по отношение на
искането за налагане на наказание „глоба“ на Кмета на Община Варна за
неизпълнение на същия съдебен акт по адм.д.№ 2022/2021г., както и че адресатът
на постановения акт е друг, а именно: Общински съвет – гр. Варна.
По
допустимостта на искането:
В конкретния случай,
искането е подадено пред председателя на Административен съд -Варна, съобразно
чл.306 ал.2 АПК от М.В.И. с ЕГН **********
и Е.С.И. с ЕГН **********, които в производството по адм.д.№ 2331 от 2010г. по
описа на Административен съд -Варна са конституирани като жалбоподатели, с цел
образуване на производство по налагане на административна санкция на длъжностно
лице – Кмета на Община Варна, за това, че е проявил бездействие по
осъществяването на контрол по изпълнението на актове на Общинския съвет – гр.
Варна и несъобразяване с Решение № 2213 от 2010год., постановено по адм.д.№
2331/2010г. на Административен съд – гр. Варна.
След извършена служебна проверка се
установява, че пред Административен съд – Варна е образувано адм.д.№2022 по
описа на Административен съд Варна за
2021г. по идентично искане, отправено от единия от молителите - М.В.И.. Същото е приключило с влязло в сила
Разпореждане № 16387/22.12.2021г., с което на осн.чл.306 АПК, искането е
отхвърлено.
С оглед извършеното установяване приемам,
че е недопустимо повторно произнасяне по същото искане на М.И., което да
обхваща изследване на предпоставките за налагане на санкция за периода преди
постановяване на Разпореждане № 16387/22.12.2021г. по адм.д.№2022/2021г. В
периода след това до депозиране на искането въз основа на което е образувано
настоящото производство, същото е допустимо за разглеждане по същество. По
отношение на другия молител - Е.С.И., искането е изцяло допустимо.
По
установените факти:
Производството
по дял Шести от АПК е именовано "Административнонаказателни разпоредби".
С него е предвиден специален ред за налагане на наказания на длъжностни лица
при констатиране на допуснато специфичен вид административно нарушение -
неизпълнение на влезли в сила актове на съда. Това производство е специално и в
конкретния дял няма препращане към дял Трети, където са производствата пред
съд.
Производството по адм.д.№ 2331/2010г., е
приключило с Решение № 2213/01.11.2010г., постановено от
Административен съд – Варна. С него се отменя Решение №
1732-13 по протокол № 17 от 13,14.11.2009г. на Общински съвет – гр. Варна, повторно прието с Решение №
1809-2 по протокол № 18 от 13.11.2009г. на Общински съвет – гр. Варна за одобряване на ПУП-ПУР на СО
„Ален мак“ в частта относно ПИ № 509, кв. 41. Административната преписка е
върната за ново произнасяне от Общински съвет - Варна, съобразно изложените
мотиви в решението.
С
оглед фактическата установеност, приета по-горе, по същество на отправеното
искане от правна страна приемам следното:
Административнонаказателното
производство по чл. 304 и сл АПК има за цел да санкционира неизпълнението
на крайния съдебен акт, с който приключва съответното съдебно производство. Административнонаказателната
отговорност по чл. 304, ал. 1 от АПК понася длъжностното лице, пряко отговорно за
неизпълнение на задължение, произтичащо от влезлия в сила съдебен акт, което
означава, че е необходимо в кумулация да се констатира освен неизпълнение, то и
същото да е в резултат на виновното поведение на
длъжностното лице.
За проверката на така
изложените предпоставки, следва да се установи първо Кметът на Община Варна длъжностно
лице ли е. В разпоредбата на чл.93 т.1 от НК е дадено легално обяснение на
понятието „длъжностно лице" . Според тази норма, „ длъжностно лице“
е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно,
временно или постоянно:
а) служба в държавно
учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;
б) ръководна работа
или работа, свързана с пазене или управление на
чуждо имущество в
държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице
или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен
съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител.
Кметът на общината се
избира пряко от населението на общината за срок от 4 години при условия и по
ред, определени с Изборния кодекс.
Той е орган на изпълнителната власт в общината. В разпоредбата на чл.44 ЗМСМА
са конкретно регламентирани неговите правомощия и задължения, сред които : 1.
ръководи цялата изпълнителна дейност на общината; 2. насочва и координира
дейността на специализираните изпълнителни органи; 7. организира изпълнението
на актовете на общинския съвет, … 13. възлага или разрешава изработването на
устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части
от нея и одобрява определени устройствени планове при условията и по реда на Закона за устройство на територията,
както и организира изпълнението им.
В ТР №73/23.12.1974г. по н.д.№66/1974г. на ОСНК на ВС,
не изгубило правно значение е даден отговор на въпроса, свързан с характерните
признаци и белези на понятията в чл.93 НК, както и какви са техните
разграничителни критерии. В същото е възприет следния извод: „…въпросът
за длъжностното качество на отделния служител или работник се решава конкретно
във всеки отделен случай въз основа на преценката на всички обстоятелства по
делото и закона…..Дали тези лица са длъжностни или не, определящо е
обстоятелството дали им е поверено за пазене или управление обществено
имущество….. Законът изисква изпълнението на службата или работата да е
възложено на длъжностното лице. Изпълнението на тези задачи или функции може да
бъде със заплата или безплатно, временно или постоянно. Възлагането обаче
трябва да бъде извършено съгласно установения или допустим от закон, правилник,
устав, наредба и др. ред. Възлагането може да бъде с назначение, с избор, с
трудов договор, чрез овластяване от надлежен орган, по силата на разпореждане
на властта и др. ….Ръководна работа е тази работа, която се изразява
в стопанскоразпоредителна, организационно-ръководна или
организационно-възпитателна дейност. По своето предназначение такава работа
обикновено ангажирва волята на повече лица било при отправяне на
задачите, било при изпълнението им. Длъжностното качество на лицето, което
заема ръководна работа, не се променя от обстоятелството, че в някои случаи при
вземане на решения то действува в колективен орган“.
В контекста на посочените
разпоредби и ТР приемам, че кметът на общината е
„длъжностно лице“ по смисъла на чл.93 от НК, защото е избран след проведен
избор на местно ниво,
осъществява цялата
организационно-ръководна работа на общината, в
изпълнение на правомощията и задълженията си, възложени му със
закон – чл. 44 ЗМСМА. По силата на закона на него му е вменено „да изпълнява
със заплата или безплатно, временно или постоянно ръководна работа или работа,
свързана с пазене или управление на чуждо имущество, имущество в ….друго
юридическо лице“…, тъй като без съмнение общината е юридическо лице – чл. 14 ЗМСМА. Поради това срещу него е допустимо да бъде образувано
административнонаказателно производство по реда на чл.304 и сл. АПК.
Въпреки това, в
конкретния случай, искането за налагане на наказание е неоснователно, на
следните доводи:
С Решение № 2213/01.11.2010г., постановено от Административен съд – Варна е отменено Решение № 1732-13 по протокол № 17 от
13,14.10.2009г. на Общински съвет-Варна, повторно прието с Решение № 1809-2 по
протокол № 18 от 13.11.2009г. на Общински съвет Варна за одобряване на ПУП-ПУР
на СО „Ален мак” в частта относно ПИ 509, кв.41. Преписката е
върната на Общински съвет Варна за ново произнасяне, съобразно указанията,
дадени в мотивите на решението.
По смисъла на чл.
268, т. 2 АПК съдебното решение представлява изпълнително основание, с което е
разрешен спорът по същество. В настоящия случай с горецитираното съдебно
решение са отменени актове на Общински съвет – гр. Варна, поради което административната преписка е върната на
последния за ново произнасяне при спазване на задължителните указанията по
тълкуването и прилагането на закона, подробно изложени в мотивите на съдебното
решение.
Съгласно разпоредбата
на чл. 129, ал. 1 ЗУТ, действаща към момента на постановяване на съдебното
решение, подробният устройствен план се одобрява с решение на общински съвет,
вследствие доклад на кмета на общината, в едномесечен срок след приемането
на проекта за подробен устройствен план от експертен съвет. В настоящия случай обаче, административната преписка
не е върната на кмета на общината за извършване на действия по изготвяне на нов
доклад, а е върната във фаза на приемане на решение от общинския съвет по
одобрение на ПУП - ПУР. Т.е единствено последният е задължен да извърши
действия по изпълнение на съдебното решение.
Административнонаказателната
отговорност е лична и за да се констатират предпоставките за ангажирането ù,
следва да се установи възникнало задължение за длъжностното лице. Кметът
на Община Варна има представителни и организационни правомощия и задължения,
регламентирани в ЗМСМА и поднормативните му актове, както и тези от местно
значение. В конкретния случай обаче, не се констатира той да е задължен да
извърши някое от тях, в изпълнение на съдебното решение. Недопустимо
е диренето на лична административнонаказателна отговорност
за задължение, вменено на колективен орган, освен ако закон изрично не го
регламентира, което изключение в конкретния случай не се констатира.
Ирелевантни са доводите, изложени от молителите, свързани с
правомощията и задълженията на кметовете, регламентирани в разпоредбата на
чл.44 ЗМСМА. Така, защото кметът на общината не се намира в субординационна
връзка с общински съвет и не разполага с правомощието да го ръководи или
контролира дейността му.
На гореизложените мотиви приемам, че искането
с правно основание чл. 306 от АПК за налагане на глоба на Кмета на Община Варна, е неоснователно.
Мотивиран от
изложеното, председателят на съда, в качеството си на наказващ орган, на
осн.чл.306 вр.чл.304 АПК
Р А З П О Р Е Ж Д
А М:
ОСТАВЯМ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на М.В.И. с ЕГН **********
и Е.С.И. с ЕГН ********** за налагане на санкция по реда на чл.304 от АПК на
Кмета на Община Варна за неизпълнение на Решение № 2213 от 2010год.,
постановено по адм.д.№ 2331/2010г. на Административен съд – гр. Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред тричленен състав на Административен съд Варна в 7-дневен срок
от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: