Решение по КНАХД №328/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 45 и сл. от Закона за потребителския кредит /ЗПКр./

Образувано е по касационна жалба, подадена от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, [ЕИК], чрез адв. С. У., против решение № 20/21.02.2025 г. по АНД № 887/2024 г. по описа на Районен съд – Габрово, с което е потвърдено обжалваното от касатора наказателно постановление № Р-006120/14.11.2024 г., издадено от председателя на Комисията за защита на потребителите. Моли съда оспорения съдебен акт да бъде отменен изцяло, като твърди, че не са налице материално-правните предпоставки за прилагане на чл. 45, ал. 1 вр. чл. 34, ал. 5 и чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПКр. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции по представен списък и прави възражение за прекомерност. В открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответната страна - председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез упълномощен юрк. М., изразява становище за неоснователност на касационната жалба, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, съответно прави възражение за прекомерност. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово изразява заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалвания съдебен акт.

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, и от процесуално легитимирано лице - страна в първоинстанционното производство, за която оспореният акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Производството пред Районен съд – Габрово е образувано по жалба на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, гр. София, представлявано от С. А., против Наказателно постановление № Р-006120 от 14.11.2024г., издадено от председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на „Ай Ти Еф Груп“ АД, гр. София, на основание чл. 45, ал. 1 ЗПК са наложени две имуществени санкции, съответно за нарушение на чл. 34, ал. 5 ЗПК - имуществена санкция в размер 3000 /три хиляди/ лева, и за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК - имуществена санкция в размер 3000 /три хиляди/ лева. Със същото решение санкционираното дружество е осъдено за заплати на КЗП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

За да стигне до този резултат, първоинстанционният съд, като е обсъдил фактите по делото, е приел, че след проведената проверка и при прегледа на предоставените документи по договор за потребителски кредит „Гет Кеш" № 296338 и анекса към него по транш с пореден номер № 310296 от 11.03.2024г. е установено, че съгласно приложеният погасителен план към договора за потребителски кредит и анекса към него по посочения транш, предоставен на потребителя, в т. З от документа „Начин на плащане" кредиторът е вписал, че „Предоставената сума по заема по настоящия транш се предава на Кредитополучателя в български лева при фиксиран курс на Българска народна банка на лева спрямо еврото, съгласно който 1 евро се обменя за 1,95583 лева. Страните се съгласяват, че при евентуална промяна на официалния курс лев/евро Кредитополучателят ще дължи на Кредитодателя всички дължими суми по кредита в евро. В този случай дължимите суми се изчисляват като равностойността на толкова евро, колкото е съставлявал дългът му непосредствено преди промяна на курса"- така според съда с посочения текст в договора, кредиторът е уговорил при промяна на официалния курс лев/евро, кредитът, съответно остатъкът от кредита, служебно да бъде променен в евро. При така установеното от фактическа страна, от правна страна според съда било допуснато нарушение на чл. 34, ал. 5 ЗПКр, според която кредиторът няма право да променя служебно валутата, в която е уговорен първоначално кредитът, съответно остатъкът от кредита. Съдът още сочи, че въпреки изричната забрана, подобна клауза е предвидена в процесния договор, кредитополучателят не могъл да повлияе на съдържанието, като това условие противоречало и на Общите условия, където не се съдържа подобно изискване, при промяна на курса лев/евро дължимите суми по кредита да се заплащат в евро, поради което правилно и законосъобразно е наложено административно наказание на основание чл. 45, ал. 1 ЗПКр.

На следващо място, съдът е приел, че нито в процесния договор за потребителски кредит „Гет Кеш" № 296338, нито в анекс към него по транш с пореден номер № 310296/11.03.2024 г. и приложимите документи към тях, се съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПКр, което представлявало съществено нарушение на тази разпоредбата. Според съда НП е законосъобразно, тъй като не било изпълнено задължението на кредитора в обема, визиран в разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 12 ЗПКр, както правилно е констатирал и наказващият орган.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение по арг. чл. 218, ал. 2 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, намира касационната жалба за основателна по следните съображения:

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя от настоящия състав на съда. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав на АС - Габрово не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно наказателното производство, приключило с издаването на наказателното постановление, както и в хода на съдебното производство пред РС Габрово. Настоящата инстанция обаче не възприема така формираните правни изводи, довели до потвърждаване на процесното наказателно постановление. Решението на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на материалноправните разпоредби, чието тълкуване и прилагане е довело до несподеляеми от настоящата инстанция изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 5 ЗПКр кредиторът няма право да променя служебно валутата, в която е уговорен първоначално кредитът, съответно остатъкът от кредита. В закона не е уредена легална дефиниция за използвания термин „служебно“ и същият в общоупотребим смисъл има различни значения, поради което съдът при тълкуването и прилагането на процесната разпоредба приема, че вложеният в конкретния случай смисъл се отнася за поведение на кредитодателя при едностранна промяна на валутата, в която е уговорен първоначално кредитът, за която промяна кредитополучателят само се уведомява. Действително, съгласно т. 3 от приложения и подписан документ Начин на плащане /л. 130/ към процесния договор за потребителски кредит е предвидено установеното и от първоинстанционния съд условие относно евентуална промяна на официалния курс лев/евро. Настоящият касационен съдебен състав намира, че подписването на Начина на плащане относно погасяването на задълженията по договора от кредитодателя и от кредитополучателя налага извода, че промяната на валутата не е извършена едностранно от кредитодателя, поради което не налице и нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 5 ЗПКр., респ. не е налице основание за налагане на имуществена санкция на това основание.

Касационната жалба е основателна и по отношение на липсата на нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПКр. Съгласно цитираната норма договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.

В процесния случай договорът за потребителски кредит „Гет Кеш“ и приложените към него Общи условия съдържат клауза /чл. 9. 1. от Общите условия/ с исканото съдържание. По силата на чл. 11, ал. 2 ЗПКр. общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит, т.е. законовото изискване е изпълнено. Макар формално да е оформен като отделен документ, по силата на цитираната норма Общите условия са част от всеки договор, сключен при наличие и препращане към такива, като видно от приложенията по делото, са надлежно връчени и подписани от потребителя, т. е. задължителни за страните. Наред с това, според възприетото в доктрината и съдебната практика, общите условия за договаряне са предварително и едностранно формулирани клаузи, които се предлагат от техния автор при сключването на множество еднотипни договори с различни лица и стават задължителни само ако бъдат писмено приети – така чл. 16 от Закона за задълженията и договорите. Писмената форма е въведена за защита на интересите на лицата, които са ограничени във възможността да влияят на изменения в съдържанието им. Това именно е и причината, както е сторено и в настоящия случай, в практиката си търговците да изискват полагане на подпис на всяка от страниците на общите условия като доказателство, че насрещната страна по договора се е запознала с тях и ги е приела без възражения. В този смисъл са правилата на чл. 147а и чл. 147б ЗЗП. С чл. 5, ал. 4 ЗПКр. съответните търговци са задължени да предоставят общите условия еднакви по вид, формат и размер шрифт със самия договор, при това изискването за шрифта е да не е по-малък от 12 по стандартите. Аналогична норма се открива и в чл. 23, ал. 5 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители - при договори за кредит с общи условия общите условия са неразделна част от договора. Общите условия се предоставят на потребителя безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, или чрез средствата за комуникация от разстояние в случаите по ал. 2, по ясен и разбираем начин с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Веднъж приети, общите условия стават неразделна част от договора. Законът не предвижда разпоредба за отказ само от част от договора, т. е. само от тях. Единствената възможност е потребителят да се откаже от целия договор, с което субективно право той обаче не разполага във всеки случай. То възниква при договори, сключени от разстояние и е ограничено с 14-дневен срок от получаване на стоката. Съгласно чл. 29 ЗПКр. в същия срок потребител може да се откаже от договор за потребителски кредит, като чл. 12 ЗПФУР е аналогичен по отношение на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Комисията за защита на потребителите има правомощие да регулира отношенията с потребителите на всички видове доставчици на стоки и услуги – мобилни оператори, доставчици на ток, вода и топлинна енергия, застрахователни дружества, банки и кредитни институции, като съгласно чл. 148, ал. 2 ЗЗП да одобрява общите условия, след като прецени, че те не съдържат неравноправни клаузи. Ако констатира обратното, тя е длъжна да предостави на търговеца 14-дневен срок да ги отстрани. Страните могат, с оглед свободата на договаряне, да договарят при общи условия или да постигнат индивидуални такива, които имат предимство пред уговорките от общите условия, доколкото се предполага, че особените условия, за разлика от общите, се изготвят взаимно и изразяват волята и на двете страни. В процесния случай не се установява да са изменени общите условия по разглеждания въпрос – било от дружеството-кредитодател едностранно, било в хода на преговори между страните, т.е. част от съдържанието на процесния договор е уреденото в чл. 9. 1. от Общите условия право на потребителя и законово предвиденото съдържание е налице, при което положение не е осъществено нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПКр, респ. не е налице основание за налагане на имуществена санкция.

Основателността на касационната жалба налага отмяна на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и постановяване на друго по същество, с което процесното наказателно постановление да бъде отменено.

При този изход на спора искането, заявено от страна на касационния жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно. Претендирани са разноски за двете съдебни инстанции, които са заявени своевременно по представен списък, като отправеното възражение за прекомерност от ответника е основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото и размера на претендираните разноски и следва да бъде уважено за размера над 1200 лв. за двете инстанции. С оглед изложеното и на осн. на чл. 63д ЗАНН вр. §1, т. 6 ДР на АПК - Комисията за защита на потребителите, следва да бъде осъдена да заплати в полза на „Ай Ти Еф Груп“ АД, гр. София, сумата 1200 /хиляди и двеста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, определена по реда на чл. 18, ал. 2 връзка чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа от 2004 г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд Габрово, I касационен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 20/21.02.2025 г. по АНД № 887/2024 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е потвърдено наказателно постановление № Р-006120/14.11.2024 г., издадено от председателя на Комисията за защита на потребителите, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Р-006120 от 14.11.2024 г., издадено от председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на „Ай Ти Еф Груп“ АД, гр. София, на основание чл. 45, ал. 1 ЗПК са наложени две имуществени санкции, съответно за нарушение на чл. 34, ал. 5 ЗПК - имуществена санкция в размер 3000 /три хиляди/ лева, и за нарушение на чл. 11, т. 12 ЗПКр. - имуществена санкция в размер 3000 /три хиляди/ лева.

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите, гр. София, [ЕИК], да заплати на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, [ЕИК], сумата 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за производствата пред двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.