№ 47550
гр. София, 17.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20251110143731 по описа за 2025 година
Ищецът П. П. С. твърди в исковата си молба че на 09.01.2025 година е сключила с ответното
дружество договор за потребителски кредит номер ********* за сумата от 1500.00 лева.
Твърди се че в договора е включена клауза по член 9 алинея 1 предвиждаща заплащането на
услуга „Динамично плащане“ на стойност 1303.89 лева която сума представлява 85% от
размера на предоставената главница. Ищецът поддържа че тази клауза е нищожна като
противоречаща на закона и на добрите нрави. Сочи че клаузата представлява неравноправна
клауза по смисъла на член 143 алинея 2 точка 5 от Закона за защита на потребителите тъй
като задължава потребителя да заплати значителна сума за услуга която реално не се
предоставя или не е еквивалентна. Твърди също че клаузата не е индивидуално уговорена по
смисъла на член 146 от Закона за защита на потребителите доколкото се съдържа в Общите
условия на кредитора. Навеждат се доводи че така договорената такса е в пряко
противоречие с императивната норма на член 10а алинея 2 от Закона за потребителския
кредит която забранява събирането на такси и комисиони за действия свързани с усвояване и
управление на кредита. Ищецът поддържа че с уговарянето на това възнаграждение се цели
единствено допълнителна печалба за кредитора без насрещна престация и по този начин се
заобикаля императивното изискване на член 19 алинея 4 от Закона за потребителския кредит
установяващо таван на годишния процент на разходите. Твърди че въпросната такса заедно с
договорената лихва води до превишаване на този таван което обуславя нищожност на
клаузата и на основание член 19 алинея 5 от Закона за потребителския кредит както и на
основание член 26 алинея 1 от Закона за задълженията и договорите. Моли съда да прогласи
нищожността на клаузата по член 9 алинея 1 от процесния договор за паричен заем
предвиждаща заплащането на такса за „Динамично плащане“ в размер на 1303.89 лева.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В законоустановения срок по член 131 от Гражданския процесуален кодекс е постъпил
писмен отговор от ответника „....“ ООД. Ответникът оспорва изцяло предявения иск като
неоснователен. Твърди че клаузата по член 9 алинея 1 от договора не накърнява добрите
1
нрави и не е в противоречие с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност.
Поддържа че принципите за договорна свобода и еквивалентност на престациите са правни а
не етични принципи и евентуалното им нарушение би довело до друг вид нищожност но не
и поради накърняване на добрите нрави. Оспорва твърдението че таксата представлява
скрита лихва или заобикаляне на закона. Ответникът заявява че годишният процент на
разходите по кредита е изчислен коректно и е посочен в договора съгласно изискванията на
Закона за потребителския кредит. Централен довод в отговора е че таксата „Динамично
плащане“ представлява допълнително действие или услуга която ищецът сам и доброволно е
пожелал да ползва. Тази услуга не е била задължителна предпоставка за отпускането на
кредита и договорът е могъл да бъде сключен и без нея. Поради това ответникът счита че
цената на тази доброволно избрана услуга не се включва в общия разход по кредита по
смисъла на дефиницията в Закона за потребителския кредит. Твърди се че наличието и
цената на тази услуга са били надлежно посочени в преддоговорната информация и в
Стандартния европейски формуляр поради което ищецът е бил напълно информиран и
клаузата не може да се счита за неравноправна. Моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и да му бъдат присъдени направените по делото разноски включително
юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото писмени
доказателства намира че е сезиран с установителен иск за прогласяване нищожност на
договорна клауза.
Правната квалификация на предявения иск е по член 26 алинея 1 предложение първо от
Закона за задълженията и договорите във връзка с член 10а алинея 2 от Закона за
потребителския кредит и член 19 алинеи 4 и 5 от Закона за потребителския кредит както и
по член 26 алинея 1 предложение трето от Закона за задълженията и договорите поради
твърдяно противоречие с добрите нрави и едновременно с това по член 143 алинея 1 от
Закона за защита на потребителите поради твърдяна неравноправност на клаузата. Правният
интерес на ищеца от воденето на този установителен иск се извежда от наличието на
валидно правоотношение по договора за кредит и съществуващия правен спор относно
валидността на конкретна негова клауза която поражда финансови задължения за ищеца.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване фактите от които
произтичат твърденията му а именно сключването на договора за потребителски кредит
съдържанието на оспорената клауза и фактите обуславящи нейната нищожност.
В тежест на ответника е да докаже фактите на които основава своите възражения.
Ответникът следва да докаже твърденията си че таксата „Динамично плащане“ представлява
реална и отделна допълнителна услуга която е била доброволно заявена от ищеца и не е
била задължително условие за получаване на кредита, която услуга реално е извършена.
Ответникът носи тежестта да докаже че клаузата е била индивидуално уговорена с ищеца.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните съдът отделя
обстоятелството че на 09.01.2025 година между П. П. С. като кредитополучател и „....“ ООД
2
като кредитор е сключен договор за потребителски кредит номер ********* при който е
предоставена сума в размер на 1500.00 лева. Безспорно е също така наличието и буквалното
съдържание на клаузата на член 9 алинея 1 от договора предвиждаща задължение за
заплащане на сума в размер на 1303.89 лева за услуга „Динамично плащане“. Безспорно е
качеството на ищеца на „потребител“ и на ответника на „търговец“ по смисъла на
приложимото законодателство.
Като спорно между страните съдът отделя следното дали процесната такса „Динамично
плащане“ представлява възнаграждение за реално предоставена допълнителна и доброволно
избрана от потребителя услуга или същата по същество представлява такса за управление на
кредита или скрита лихва целяща заобикаляне на закона. Спорно е дали клаузата на член 9
алинея 1 е била индивидуално уговорена между страните. Спорно е дали тази клауза създава
значително неравновесие в правата и задълженията на страните във вреда на потребителя.
Спорно е дали въпросната такса сама по себе си или в съвкупност с другите възнаграждения
по договора нарушава добрите нрави поради липса на еквивалентна насрещна престация.
Спорно е дали процесната такса следва да се включи в общия разход по кредита и дали по
този начин се надвишава императивно установения в член 19 алинея 4 от Закона за
потребителския кредит таван на разходите.
Относно доказателствените искания на страните съдът намира следното. Искането на ищеца
по член 190 от Гражданския процесуален кодекс за задължаване на ответника да представи
процесния договор и погасителен план се явява ирелевантно доколкото самият ищец е
представил с исковата си молба договора за кредит в който се съдържат и погасителни
планове както по член 6 така и по член 9 от договора. Ответникът не оспорва
автентичността или съдържанието на представения документ. Поради това съдът оставя
искането без уважение като ненужно. Искането на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение при липса на отговор от ответника е загубило своя предмет с оглед
депозирания в срок отговор и съдът го оставя без разглеждане. Съдът приема за сведение
искането на ищеца за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съдът приема за сведение и
готовността на ищеца да ангажира допълнителни доказателства след отговора на ответника
като указва че тази възможност е преклудирана с изтичането на срока за отговор освен в
изрично предвидените в закона хипотези. Ответникът не е направил доказателствени
искания. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца е по същество такова по отношение на разноските и ще бъде разгледано при
приключване на спора с крайния съдебен акт в случай че ищецът претендира разноски и
представи доказателства за извършването им.
ОПРЕДЕЛИ:
На основание член 146 алинея 1 точка 2 от Гражданския процесуален кодекс съдът
Приема като относими и допустими по делото представените от страните писмени
3
доказателства а именно Договор за кредит с номер МАХ_500080948 от 09.01.2025 година и
приложените към исковата молба и отговора пълномощни.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба медиация преговори или друг подходящ според тях
начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се
указва че при приключване на делото със спогодба ще бъде върната половината от внесената
държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация делото ще бъде
спряно а давност няма да тече така че не съществува опасност от накърняване на права или
злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с
оглед запазване на добрите отношения между тях както и предвид възможността да бъдат
спестени значителни по размер суми свързани с евентуални разноски в исковото
производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в
изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.02.2026г. от 11:20ч. за
когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140 ал. 3 ГПК който при липса на твърдения за
нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните като на ищеца се изпрати и препис от
писмения отговор с приложенията към него подаден от ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4