Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 160 гр.
Бургас, 25.04.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд, Първо гражданско отделение, в открито заседание на трети април две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Иво Добрев
като разгледа докладваното от съдията Добрев г.д.
№ 1524 по описа за 2018г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба,
подадена от Национална спортна академия “Васил Левски“
гр.София, с адрес Студентски град, ул.“Акад.Стефан Младенов“ №21 против С.Б.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, с която
се претендира да бъде прието за установено по отношение
на ответника, че държавата е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по
КК на гр.Несебър, обл.Бургас, м.„А“, вх.А, ет.3, ап.3-1 с площ 64 кв. м. при съседи самостоятелни
обекти на същия етаж с идентификатор ***, под обекта с идентификатор ***, над
обекта с идентификатор ***, а по нотариален акт апартамент №* във вх.А на 3-ти
жилищен етаж, на площ от 63.86кв.м., ведно с 6.71 кв.м. ид.ч. от общите части
на сградата, с обща разгърната площ 70.57 кв.м., състоящ се от спалня, дневна-
трапезария, баня- тоалетна, антре и две тераси при граници: ап.№3-2, външен зид
и стълбищна клетка, отгоре ап.№4-1 на четвърти жилищен етаж, отдолу ап.2-1 на
трети жилищен етаж, ведно със съответния процент идеални части от правото на
строеж върху мястото, както и да бъде осъден К. да предаде владението върху
процесния имот на държавата чрез НСА“Васил Левски“.
Ищецът твърди, че в качеството му на държавно висше учебно заведение с АДС №382/20.01.1974г., съставен на основание чл.6 ЗС и чл.21 от Правилника за държавните имоти, с одобрението на ИК на ОНС Бургас му е предоставена държавна земя в гр. Несебър с конкретно посочени граници, в рамките на които било проведено мероприятие на държавата по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ, състоящо се в изграждане на учебна водна спортна база на НСА на територията на гр.Несебър, м.“А“ върху площ от около 150 дка, границите на която били заснети в кадастрален план на гр.Несебър, одобрен със заповед №РД-14-02-1394/30.12.1985г. на МССУ. Посочва също така, че с последващ АПДС №4744/17.09.2009г., в който са включени, съставени по рано АДС са отразени осъществените мероприятия, включително изградени сгради, асфалтова и бетонна пътна мрежа, озеленяване, инжинерна инфраструктура-подземна и надземна, игрища и др. В акта изрично се отбелязвало, че описаните в него сгради и съоръжения са предоставени за ползване на ВИФ “Г.Д.“, чиито правоприемник е НСА. Посочвало се конкретно, че осъщественото мероприятие представлява учебна спортна база на ищеца. Академията имала задължение да управлява предоставените и имоти и движими вещи по силата на чл.14 ЗДС от свое име и за своя сметка, в пределите на закона. С предоставянето на това управление, публичното тяло което упражнявало правото на държавна собственост се явявало процесуален субституент на държавата, който можел да брани това право чрез иск и от свое име. Цитирана е нормата на чл.89 ал.2 ЗВО, съгласно която недвижимите имоти, предоставени на висшите училища са публична държавна собственост. Набляга се също така и на факта, че предвид нормата на чл.47а ал.1, 3 и 4 ЗФВС се касае за изграждане на спортен обект и съоръжения с национално значение, които служат за трайно задоволяване на общонационални потребности в областта на физическото възпитание и спорта, като тези обекти са включени в приложение №3 към закона, където пък под т.19 е вписана учебната база на НСА.
Изразена е позиция, че ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Несебър, съставляващ УПИ 1-794, в кв.1 по ПУП на м.“А“ гр.Несебър попада в границите на спортната база на НСА. Посочва се в тази връзка, че през 2004г. в процесния имот са започнали строителни работи от „Спектър“ООД, като по този начин било нарушено владението на академията върху него. В защита на правата си ищецът предявил искове по чл.108-109 ЗС срещу последното дружество, като с влязло в сила решение на БОС по в.гр.д.706/2007г. “Спектър“ООД било осъдено да му предаде процесния имот, както и да разчисти същия от всички строителни и други материали. В мотивите на съдебния акт се приемало, че дружеството не е придобило на валидно правно основание имота, предмет на сделката за покупко-продажба, обективирана в НА №***., нито това е станало с констативен нотариален акт №121/03.06.2002г. Като последица и в изпълнение на съдебното решение, след образуване на изпълнително дело №20138010400148/2013г. на 14.08.2013г. ищецът бил въведен във владение на процесния имот.
Уточнява се освен това в исковата молба, че докато бил висящ спора по горепосоченото гражданско дело, “Спектър“ ООД изградило в процесния имот жилищна сграда с идентификатор *** по КК на гр.Несебър, която по силата на чл.92 ЗС станала държавна собственост по приращение. Недвижим имот, находящ се в същата постройка и подробно индивидуализиран бил продаден на 01.03.2005г. от горното дружество първоначално на Г.К.Б., след което последния и съпругата му от своя страна се разпоредили с жилището в полза на ответника К..
Застъпено е становище, че лицата, които са придобили последователно владението на процесния апартамент от “Спектър“ООД по време на висящ процес са обвързани от силата на присъдено нещо на решението, с което искът на академията срещу последното дружество е уважен. В тази връзка се посочва също така, че задължителното действие на решението произтича от чл.226 ал.3 ГПК и не е обусловено от вписването на исковата молба по чл.108 ЗС. Ответникът не бил придобил валидно собствеността върху апартамента, тъй като праводателите му не са били собственици на същия, а никой не може да прехвърли повече права отколкото притежава. Казаното обосновало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящата претенция в качеството му на процесуален субституент на държавата.
Представени са писмени доказателства като освен това е направено искане за привличане на Министъра на регионалното развитие и благоустройството като трето лице помагач.
Ответникът С.К. в депозирания писмен отговор изразява на първо място становище, че искът е недопустим, като в тази връзка излага доводи в подкрепа на позицията, че процесния имот на е бил предоставен на ищеца за управление и не е налице процесуална суброгация по смисъла на чл.14 ЗДС.
Формулирани са и подробни съображения за неоснователност на заявената претенция. Ответникът се противопоставя на твърдението на ищеца, че е собственик на имота застъпвайки позиция, че е придобил същия на законно основание от предишния му собственик, като при условията на евентуалност се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност. Уточнява, че исковата молба въз основа, на която е образувано гр.дело №332/04г. по описа на НРС не е вписана, поради което и постановеното въззивно решение по в.гр.д. №706/2007г. на БОС не съставлява сила на присъдено нещо спрямо него. Твърди, че въведеното от закона изключение от правилото за обвързващата сила на решението по спора, предвидено в нормата на чл.226 ал.3 ГПК касае именно спорове, свързани с право на собственост исковите молби, по които подлежат на вписване. Заявява също така, че ищецът не разполага с материалноправна легитимация и не е собственик на терена, върху който е изградена сградата. Ищецът следвало да представи доказателства за правото на собственост на държавата върху терена, като включително уточни границите на целия имот, върху който се разпростира базата му, както и обстоятелството дали процесния поземлен имот с идентификатор *** попада в рамките на същия.
„Спектър“ООД се легитимирало като собственик на една част от поземления имот с площ 600 кв.м. съгласно констативен нотариален акт №***., издаден на основание сключен приватизационен договор, по силата на който му били прехвърлени 100% от дяловете на „Агрострой“ЕООД Несебър, в чиито активи бил включен този имот. Това обстоятелство не се коментирало въобще в решението на БОС, поради което и оставал неизяснен въпроса с придобиването на останалата част от общо 1000кв.м. Тази част на имота била продадена на „Спектър“ ООД от Христина Василева и Иван Василев, които от своя страна го закупили в режим на СИО от С Ч-наследник на С Р и това се виждало от отбелязванията в имотния регистър. Твърди се най-накрая, че 1800кв.м. от процесния поземлен имот- целият с площ 2400кв.м., праводателите му са придобили от наследниците на С Р, като общо възстановения на последния бивш имот бил с площ от 2.8 декара.
Във връзка с казаното се цитират и анализират постановени съдебни актове на други състави на БОС, съответно по в.гр.д.№912/2007г. и по гр.д.№898/2010г., в които се приемало, че държавата не е собственик, поради липса на активна материалноправна легитимация на бивш имот №388 по кадастралния план на Несебър от 1956г. с площ 2.8 декара, възстановен на наследниците на Рапов, от част от който впоследствие е образуван УПИ1-794 от кв.1 по ПУП на м.“А“, гр.Несебър, идентичен с ПИ с идентификатор 51500.510.118, поради което и процесния ревандикационен иск се явявал неоснователен.
Направено е както вече се посочи и възражение за изтекла в полза на ответника придобивна давност, в качеството му на добросъвестен владелец на процесното жилище. Имотът бил закупен въз основа на надлежно осъществена правна сделка- покупко-продажба от 28.07.2008г., като липсвали доказателства, свидетелстващи за знанието на ответника, че праводателят му не е собственик. Горното следвало включително и от обстоятелството, че исковата молба срещу праводателя на неговия праводател не била вписана, а липсата на сведения за неговата информираност по този въпрос означавало, че К. владее вещта на основание, годно да го направи собственик.
Ответникът е заявил, че присъединява към своето владение
и владението на праводателите му Г.Б. и С.Б., считано от 01.03.2005г., като в
този случай били изтекли повече от 10 години на владение на процесния
апартамент. Фактическата власт върху жилището била упражнявана от праводателите
му и от него лично постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено, като
ответника винаги с поведението си е демонстрирал намерението си, че счита имота
за свой. Редовно били заплащани дължимите за жилището данък, местни такси,
сметки за ел.енергия, вноски за управление и поддържане на общите части.
Държавата конституирана като главна страна в процеса, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, чрез своя
представител по пълномощие изразява становище, че предявената претенция е
основателна и доказана.
Конституираните трети лица помагачи Г.Б. и С.Б. оспорват предявения иск като неоснователен и се присъединяват към изложените от ответника, в отговора на исковата молба, съображения.
Настоящият състав вече е
изложил становище относно допустимостта на предявения иск, приемайки, че Национална спортна академия "Васил
Левски" със седалище гр.София действа в качеството й на
процесуален субституент на държавата, поради което и няма пречки да предяви от свое име пред съд претенция за защита на правото на собственост на държавата, като поиска осъждане на ответника да
предаде владението на процесния имот. Процесуалната легитимация на ищеца в случая произтича от твърдението,
че са му предоставени за управление в
качеството му на висше училище и юридическо лице държавни имоти, представляващи
публична държавна собственост, върху които впоследствие са проведени
мероприятия за изграждане на учебна водна спортна база, включваща освен сгради
и съответната инфраструктура, както и от твърдението, че в границите на тези
държавни имоти попада процесния имот- индивидуализиран по-горе.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и събраните доказателства по делото, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявената претенция е с правно
основание чл.108 от Закона за собствеността като се иска от съда постановяване
на решение, с което да установи, че държавата е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***по КК на гр.Несебър, обл.Бургас, „А“, вх.А, ет.3, ап.3-1 с площ
64 кв. м. при съседи самостоятелни обекти на същия етаж с идентификатор ***,
под обекта с идентификатор ***, над обекта с идентификатор ***, а по нотариален
акт апартамент №3-1 във вх.А на 3-ти жилищен етаж, на площ от 63.86кв.м., ведно
с 6.71 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, с обща разгърната площ 70.57
кв.м., състоящ се от спалня, дневна- трапезария, баня- тоалетна, антре и две
тераси при граници: ап.№3-2, външен зид и стълбищна клетка, отгоре ап.№4-1 на
четвърти жилищен етаж, отдолу ап.2-1 на трети жилищен етаж, ведно със
съответния процент идеални части от правото на строеж върху мястото, както и да
бъде осъден ответника С.Б.К. да предаде владението върху процесния имот на държавата чрез
НСА“Васил Левски“.
Не
се спори по делото, че ответникът е придобил собствеността върху процесния имот
от Г.К.Б. и С.А.Б., които пък от своя страна са закупили същия апартамент от
„Спектър“ООД, както и че това се е случило по времето, докато е бил висящ спор
за собственост по чл.108 ЗС между последното дружество и НСА“Васил Левски“, имащ за
предмет недвижим имот, представляващ УПИ 1-794 в кв.1 по ПУП на местността „А“ землището
на гр.Несебър. Няма противоположни позиции и относно факта на постановяване на
решение от 15.01.2009г. по в.гр.д.№706/2007г. /в сила от 31.07.2009г./ по описа
на Окръжен съд гр.Бургас, с което е отменено решение №101/25.05.2015г. по
гр.д.№332/ 2004г. по описа на Районен съд гр.Несебър.
Спорът
е концентриран основно върху това налице ли е сила на присъдено нещо, която
обвързва страните в настоящото производство по смисъла на чл.226 ал.3 ГПК,
предвид липсата на доказателства за извършено вписване на исковата молба по
горното дело, както и относно това попада ли процесният имот в границите на
спортната база на НСА“Васил Левски“. При условията на евентуалност е направено възражение за притежаване правото
на собственост, поради изтекла придобивна давност в полза на ответника.
За
изясняване предмета на делото са приобщени множество писмени доказателства: актове
за държавна и публична държавна собственост, съдебни решения, включително решение
по гр.дело №706/2007г. на БОС, протокол за въвод във владение, нотариални
актове, разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация на
такъв.
Съдът
е допуснал съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че процесният имот попада в границите на спортната база, както и че
УПИ I-794 в кв.1 по ПУП се намира изцяло в оградения
терен, заснет в кадастралния план към 1979г. В съдебно заседение вещото лице уточнява,
че процесната сграда и апартамент се намират понастоящем в посочения по-горе
урегулиран позмлен имот
I-794 в кв.1, както и че последният е
идентичен с поземлен имот с идентификеатор ***. Заключението на вещото лице е обективно, пълно
и компетентно изготвено, поради което настоящият състав го цени без всякакви
резерви.
Поначало разпоредбата на чл.226 ал.3 ГПК
предвижда изключение от обхвата на субективните предели на СПН на
постановеното решение за трети лица- приобретатели, поради
оповестително- защитното действие на вписването
на исковите молби по някои дела, предвидено в чл.114 б."в" ЗС. Чл. 112 б. "а" изр.
второ и трето ЗС предвиждат, че когато вписването на исковата молба е
предвидено с изрична разпоредба на закона, то произвежда спрямо трети лица
действието, посочено в същата разпоредба, но при липса на такава разпоредба,
вписването има значение само, за да даде гласност на съдебния
спор относно имота т. е. законът разграничава две
действия на вписването на исковите молби по правни спорове:
принципно-оповестително и ограничено-изрично визирано в отделни правни норми
оповестително- защитно, имащо материално правен
ефект такова. В частност оповестително- защитно действие на вписването е
предвидено и в чл.114 б"в" на ЗС, касаещо искови молби за
постановяване на решения по чл.112 буква "з", заместващи актовете по
буква "а" на нормата, т. е. актовете, с
които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя
или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове, с които
се признават такива права и решенията, с които се констатира съществуването на
подлежащите на вписване актове, посочени по- горе, както и актовете по букви от
"а-ж" на същия член. Придобитите от трети лица вещни права след вписването
на горните искове молби не могат да се противопоставят на ищеца, а по аргумент
на противното- придобитите преди вписването им такива могат.
Вписването на исковата молба по чл.108 ЗС
обаче не попада сред визираните в чл.114 б."в" ЗС и има само оповестително
действие, което прави неприложимо изключението на чл.226 ал.3 ГПК вр. чл.114 ЗС, за необвързаност от изхода
на делото на правоприемника на спорното право, получил го по време на висящ
исков процес ( в тази връзка решение №88 от 29.07.2016г. на ВКС по гр.д. №5719
по описа за 2015г., I г.о. постановено по реда на чл.290 ГПК, определение № 313 от 20.05.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 1086/2016 г., I г. о., ГК). От казаното следва, че лицето получило владението
върху имота от ответника по иска по чл.108 ЗС в течение на производството, е
адресат на разпоредбата на чл.226 ал. 3 ГПК. Спорното право по иска по чл.108 ЗС относно недвижим
имот е в защита на абсолютното право на собственост или на друго вещно право
върху имота (чл.111 ал.1 ЗС), а то е от категорията на тези, които не могат да
се придобият чрез сделка, сключена с неправоимащ. Действието на вписването на
исковата молба по чл.108 ЗС е само оповестително да се даде гласност на
съдебния спор за собственост относно имота. Обвързаността на това лице от
силата на пресъдено нещо на решението не е обусловена от знание за висящия
процес, а оттук и от спазването или от нарушаването на изискването за вписване
на исковата молба по чл.108 ЗС, съответно на решението, с което този иск е
уважен.
С оглед изложеното, се налага
изводът, че решението, приключило спора по гр.д.№332/2004г. по описа на Районен съд гр.Несебър / решение от
15.01.2009г. по в.гр.д.№706/2007г. на БОС/, възникнал между настоящия ищец и ответника- праводател на настоящия
ответник, е разрешило въпроса за собствеността на недвижимия имот УПИ I-794
в кв.1 по ПУП на
същото основание и по отношение на правоприемника С.Б.К..
С влязлото в сила решение на Бургаски
окръжен съд е уважен предявеният от НСА иск по чл.108 ЗС и съответно признато
правото на собственост на държавата със сила на пресъдено нещо. Доколкото
последващите приобретатели на спорното право също са обвързани от СПН, това
решение обвързва и ответника по иска в настоящото производство. Както вече се
посочи по делото не се спори, че последният е придобил процесния имот от Г.К.Б.
и С.А.Б., които пък от своя страна са закупили същия апартамент от
„Спектър“ООД. След като правото на собственост на ищеца върху земята е
установено със сила на присъдено нещо по образуваното между страните
производство по ревандикационния иск е недопустимо пререшаването на този въпрос
отново.
По силата на чл.92 ЗС собственикът на земята е
собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено
друго. Въведената от законодателя
презумция поначало е оборима. До наличието на разделна собственост би могло да
се стигне в случай на учредяване право на строеж, каквото право несъмнено в
настоящия случай не е предоставено на ответникта или праводателя му или в
хипотезата на упражняване на давностно
владение от трето лице, построило сградата или владяло същата или самостоятелен
обект в нея за срок от 10г., без противопоставяне на собственика на земята.
Първото, въведено правно основание за придобиване на собствеността върху
процесния имот- договор за покупко-продажба, сключен на 28.07.2008г. между
ответника и Г.Б. и С.Б., не е годно да прехвърли собствеността върху К., по
силата на правилото, че никой не може да прехвърли повече, отколкото притежава.
Горните двама са закупили имота от „Спектър“ ООД на 01.03.2005г. и след като са
придобили от несобственик не са могли да прехвърлят на следващия приобретател
нещо, което не притежават. К. също е придобил имота преди постановяване на
решението, с което е установено със сила на пресъдено нещо, че праводателят на
неговите праводатели не е собственик на земята, върху която е построена
сградата, в която се намира процесния апартамент, поради което е обвързан от силата
на пресъдено нещо на това решение.
Категорично
не може да бъде възприето направеното при условията на евентуалност възражение
на ответника, че тъй като владее имота от датата на придобиване на същия,
посочена в договора за покупко-продажба от 28.07.2008г. го е придобил по
давност.
На
първо място в настоящия казус ответникът би могъл да се легитимира като
собственик по реда на този придобивен способ, при съобразяване на
обстоятелството, че фактическият състав
е започнал да се осъществява едва след датата на влизане в сила на решението, с
което искът по чл.108 ЗС е уважен. Докато е бил висящ процеса давност не е
текла както по отношение на ответника по чл.108 ЗС, така и по отношение на
последващите приобретатели, черпещи права от него т.е. най-рано давностния срок
е започнал да тече на 31.07.2009г. Владението е нарушено с предприемане на
действия от съответния съдебен изпълнител по въвеждане на ищеца във владение на
имота през 2013г., поради което и е ясно, че става дума за период достатъчно
къс, за да бъдат осъществени предпоставките на въведения оригинерен
придобивен способ.
Дори
да се приеме обратното, основателни се явяват направените възражения от
ищцовата страна, че няма как имоти публична държавна собственост да бъдат
придобити по давност, като такава възможност е допустима по отношение на тези,
представляващи частна държавна собственост, но по силата на § 1.ЗДЗС давност
спира да тече до 31 декември 2022 г.
Безпредметно е при това положение да се
обсъжда непрекъснато и необезпокоявано ли се явява владението на ответника,
каквито доводи са наведени в исковата молба и гласни доказателства ангажирани
по делото.
По
отношение възраженията на ответника за наличие на СПН по други дела, обвързваща
страните в настоящия процес следва да се посочи, че след запознаване с
представените в тази връзка първоинстанционни и въззивни съдебни актове не се
установяват и откриват необходимите признаци на идентичност на страните или
техните праводатели или на имотите, въведени в нормата на чл.298 ГПК, поради
което и направеното възражение се явява неоснователно.
Не може да бъде споделен и направения от
ответника извод, че издаването на акт за частна държавна собственост изключва
претендиранато право на собственост на посоченото от НСА в исковата молба
основание. Поначало актът за държавна собственост няма правопораждащо действие, тъй като не се касае за действие на администрацията,
определено от закона като правопораждащ юридически факт, с настъпването на
който да възникват права или да се накърняват защитени от закона интереси. Представянето единствено
и само на АЧДС №8523/09.03.2018г. е крайно недостатъчно, за да бъде направен
различен извод относно вида на собствеността на държавата върху процесния имот,
още повече, че данни да е проведена процедурата по чл.6 ЗДС/с решение на МС/ по
преобразуване на собствеността върху терена от държавна в публична категорично
не са налице.
Настоящата претенция съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението. В този смисъл са мотивите към т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС. Предвид казаното и доколкото в хода на делото е установено, че държавата притежава правото на собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника С.Б.К. да предаде владението върху имота.
Анализът на всички, приобщени по делото
доказателства води до несъмнен и непротиворечив извод за основателност на
претенцията, поради което предявеният иск по чл.108 ЗС следва да се уважи, като
се признае по отношение на ответника, че държавата е собственик на недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КК на
гр.Несебър, обл.Бургас, м.„А“, вх.А, ет.3, ап.3-1 с площ 64 кв. м. при съседи самостоятелни
обекти на същия етаж с идентификатор ***, под обекта с идентификатор ***, над
обекта с идентификатор ***, а по нотариален акт апартамент №3-1 във вх.А на
3-ти жилищен етаж, на площ от 63.86кв.м., ведно с 6.71 кв.м. ид.ч. от общите
части на сградата, с обща разгърната площ 70.57 кв.м., състоящ се от спалня,
дневна- трапезария, баня- тоалетна, антре и две тераси при граници: ап.№3-2,
външен зид и стълбищна клетка, отгоре ап.№4-1 на четвърти жилищен етаж, отдолу
ап.2-1 на трети жилищен етаж, ведно със съответния процент идеални части от
правото на строеж върху мястото и бъде осъден К. да предаде владението върху процесния имот на
държавата чрез НСА“Васил Левски“.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът С.Б.К. следва да понесе направените в
настоящото производство разноски от страна на ищеца Национална Спортна Академия
„Васил Левски“, представил списък по чл. 80 ГПК в последното открито съдебно
заседание по делото, като съгласно принципа за документална обоснованост на
разноските следва да му бъдат възстановени разходите за : адвокатско
възнаграждение- 3600 лв., държавна такса- 570 лв., такса за вписване на
исковата молба- 57.08 лева, такси за издаване на скица и съдебни удостоверения-
35 лв. и депозит за вещо лице- 300 лв.,
общо 4562,08 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областен управител на област Бургас, представляван по делото от процесуален представител направените разноски в размер на 150 лева юристконсултско възнаграждение, изчислено на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.25 НЗПП.
Воден от горното, Бургаски окръжен
съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Б.К., ЕГН **********, с адрес ***, че държавата е
собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***по КК на гр.Несебър, обл.Бургас, м.„А“, вх.А, ет.3, ап.3-1 с
площ 64 кв. м. при съседи самостоятелни обекти на същия етаж с идентификатор ***,
под обекта с идентификатор ***, над обекта с идентификатор ***, а по нотариален
акт апартамент №3-1 във вх.А на 3-ти жилищен етаж, на площ от 63.86кв.м., ведно
с 6.71 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, с обща разгърната площ 70.57
кв.м., състоящ се от спалня, дневна- трапезария, баня- тоалетна, антре и две
тераси при граници: ап.№3-2, външен зид и стълбищна клетка, отгоре ап.№4-1 на
четвърти жилищен етаж, отдолу ап.2-1 на трети жилищен етаж, ведно със
съответния процент идеални части от правото на строеж върху мястото.
ОСЪЖДА С.Б.К., ЕГН **********, с адрес *** да предаде владението върху процесния имот, на
държавата чрез Национална спортна академия “Васил Левски“, с адрес Студентски град,
ул.“Акад.Стефан Младенов“ №21.
ОСЪЖДА С.Б.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Национална
спортна академия “Васил Левски“ гр.София, с адрес Студентски град,
ул.“Акад.Стефан Младенов“ №21 направените в настоящото производство разноски
в общ размер на 4562,08 (четири хиляди петстотин шестдесет и два)лева.
ОСЪЖДА С.Б.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на държавата, представлявана
от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областен управител на
област Бургас, представляван по
делото от процесуален представител направените в производството разноски в размер на 150(сто и петдесест)лева лева юристконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Бургаски апелативен съд.
Съдия: