Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /21.02.2020г.
гр.Търговище
в
името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ
пети състав
На седемнадесети февруари 2020
година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР
ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар:Станка Желева
като разгледа
докладваното от съдията Милен Стойчев в.гр.д.№6 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца К.Д. *** против решение №543/03.10.2019г., постановено по гр.д.№1767/2018г. на Районен съд-Търговище, с което е отхвърлен предя-вения против ответника Й.Д.Н. *** от ЗЗД за обезщетение в размер на 4 000 лв. за причинени неимуществени вреди от уронване на доброто му име в обществото и приписване на престъпление, като на ответника са присъдени направе-ните по делото разноски в размер на 280 лв. С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и за уважаване на иска.
С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззивае-мата страна, действуваща чрез процесуалния си представител адв.Н. А. *** оспорва основателността на посочената въззивна жалба и моли за потвърждаване на отхвърлителното решение.
Предявява частна жалба против определение №1881/28.10.2019г. по гр.д.№1767/2018г. на РС-Търговище, с което е оставена без разглеждане молбата му за изменение на решението в частта му за разноските по реда на чл.248 от ГПК, чрез увеличението им със сумата 880 лв.
Писмен отговор от насрещната страна по частната жалба не
е постъпил.В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца адв.Димо Борисов от АК-Разград
оспорва нейната основателност.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният
съд констатира следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима и частично основателна.
Предявеният иск по чл.45,
ал.1 от ЗЗД за сумата 4 000 лв. е обоснован с обстоятелствата, че депозирайки
на 03.02.2016г. писмен сигнал до
Икономическа полиция при ОД на МВР-Търговище и на 05.02.2016г.- до Районна
прокуратура-Търговище и Кмета на Община Търговище, като злоупотребил със
самоличността на ищеца, приписвайки му и престъпление, ответникът му причинил
неимуществени вреди, изразяващи се в неблагоприятни изживявания-чувство за
накърнено добро име и авторитет в обществото, унижение и притеснения, които са невъзмездени
до настоящия момент.
С писмен отговор в срока и по реда
на чл.131, ал.1 от ГПК ответ-ницата
оспорва основателността
на претенцията с възражения за липсата на предпоставки за обезвреда
по чл.45 от ЗЗД, отричайки авторството на деянието, евентуално-с възражение за съпричиняване, тъй като ищецът сам дал гласност за
посочените обстоятелства в медиите, както и за прекомерност на претендираното обезщетение.
След преценка на събраните по делото
доказателства, въззивният съд прие за установено
следното:
Съгласно приложените по делото писмени доказателства, на 03.02.2016г. от името на ищеца е постъпил писмен сигнал в Икономи-ческа полиция при ОД на МВР-Търговище, а на 05.02.2016г.- писмени сигнали в Районна прокуратура-Търговище и до Кмета на
Община Търго-вище,
съдържащи твърдения за извършени присвоявания на общинско гориво от М. Р. П., изпълняващ длъжността шофьор в общин-ската администрация, както и с признания за вещно укривателство от
страна на ищеца, закупил посоченото гориво.Сигналите са с печатен текст, като в
титулната им част за подател са посочените трите имена, ЕГН(с ръкописно изписани цифри) и адрес на ищеца, с положен подпис
и поставени в стандартни пощенски пликове, с ръкописен текст относно получателя
върху лицевата страна на пликовете.Узнавайки от служител на общината за
посочените обстоятелства, на 05.02.2016г. ищецът подал жалба до Районна
прокуратура-Търговище, оспорвайки авторството на изявленията и на 07.03.2016г.
е образувано ДП №91/2016г. на МВР-Търговище за престъпление по чл.309, ал.1 от НК, спряно с прокурорско постановление на 18. 01.2018г., поради неоткриване на
извършителя.
От заключението на назначената във въззивното
производство съдебна графологична експертиза се
установява, че подписите в трите документа са положени от едно и също лице, но
не от ищеца, сочен за техен автор.Няма как по този начин да се подписва и
ответникът, тъй като на сигналите е придаден вид, че изхождат не от негово име,
а от името на ищеца.Но заключението на вещото лице-графолог, което е обосновано
и технически издържано, по категоричен начин установява, че както ръкописните
тестове върху лицевата страна на пликовете, така и ръкописният цифров текст в
самите сигнали са изпълнени от едно и също лице и това е именно ответникът.При
тези обстоятелства, налице е лъжливо докумен-тиране,
осъществено или най-малко използвано съзнателно от ответника, което противоправно поведение-злоупотреба със самоличността на ищеца
и приписването на престъпление несъмнено е довело до неимуществени вреди за последния,
изразяващи се в чувство
за накърнено добро име и авторитет в обществото, унижение и притеснения, предвид
показанията на св.С. Х. и св.Г. Р., останали невъзмездени до настоящия момент,
поради което предявеният иск за обезвреда по чл.45 от ЗЗД е доказан по основание.
С оглед
продължителния период на отрицателно въздействие върху репутацията на ищеца-четири
години; формите на противоправното въздействие-както
злоупотреба със самоличността на ищеца, така и приписване на престъпление;
интензитета, характера и естеството на неблагоприятните му изживявания, с оглед
известността му в обществото като човек с активна гражданска позиция, предвид
заеманите от него длъжности-общински съветник и секретар в областната администрация,
участието му в местни избори и кандидатирането му за кмет, то претърпените от
него морални вреди следва да се приемат за значителни и в съответствие с
изискванията по чл.52 от ЗЗД същите да бъдат оценени по справедливост на сумата
3 000 лв., достатъчна за възмездяването им.От друга страна, неоснователни
са възраженията на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, поради това, че уронващите честта и
достойнството му неверни обстоятелства не са останали в достояние само на представители
и служители в посочените държавни и общински институции, а са били отразени по
негова инициатива в медиите, тъй като не се касае за неправомерно поведение, а
за адекватен и законен начин за опровергаване на позорящите го обстоятелства.С
оглед на тези доводи, липсва основание по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на
така определеното обезщетение и предявеният иск по чл.45 от ЗЗД следва да бъде
уважен в посочения размер, а в останалата част до пълния му размер от 4 000 лв.
да бъде приет за неоснователен.
Предвид горното, решението на първоинстанционния
съд в посочената отхвърлителна част на претенцията до
размера й от 3 000 лв. не е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде отменено, ведно в
частта му за разноските, обуславящо постановяване на друго решение по
съществото на спора в тази му част, с което претенцията за обезвреда
да бъде уважена до този размер.В останалата му обжалвана отхвърлителна
част решението на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода
на делото, ответникът дължи на ищеца разноски по делото в размер на 1 300
лв.(760 лв. за първата и 540 лв. за въззивната инстанция),
определени съразмерно на уважената част от иска и жалбата, като му се следват
250 лв. разноски за въззивната инстанция и 70 лв. разноски
в производството по чл.240 от ГПК (без адвокатския хонорар от
600 лв., който е заплатен едва на 13.12.2018г., т.е. след приключване на
съдебното дирене в производството по чл.240 от ГПК на 27.09.2018г.), или общо разноски в размер на 320 лв., определени съразмерно на отхвърлената
част от иска и жалбата.Или същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото в първата и втората инстанция разноски в размер на 980 лв.(1 300 лв.-320 лв.), определени по съразмерност
и компенсация, при което окончателно разрешаване на въпроса за разноските,
частната жалба на ответника против отказа на районния съд по чл.248 от ГПК да разгледа
искането му за увеличение на присъдените му
разноски със сумата 880 лв. е лишена
от правен интерес и следва да бъде оставена без разглеждане(в този смисъл-определение №224/09.05. 2016г. по ч.гр.д.№5263/2015г. на ВКС,
IVг.о.).
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №543/03.10.2019г., постановено по гр.д. №1767/2018г. на
Районен съд-Търговище в частта му, с която е отхвър-лен предявения от ищеца К.Д. ***, ЕГН:********** против ответника Й.Д.Н. ***, със съдебен адрес ***, ЕГН:********** иск по чл.45, ал.1 от ЗЗД в частта му за присъждане на обезщетение до размер на 3 000 лв.
за причи-нени неимуществени вреди от уронване
на доброто му име в обществото
и приписване на престъпление, както и в частта, с която на ответника са присъдени направените
по делото разноски в размер на 280 лв., на осн. чл.271, ал.1 от ГПК, като
ОСЪЖДА Й.Д.Н. ***, със съдебен адрес ***, ЕГН:********** да заплати на К.Д. ***,
ЕГН:********** обезщетение в размер на
3 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в чувство за накърнено добро
име и авторитет в обществото, унижение и притеснения, чрез подаване на 03.02.2016г. писмени сигнали до Районна
прокуратура-Търговище и Икономическа
полиция при ОД на МВР-Търговище, както и на 05.02. 2016г. до Кмета на Община
Търговище, злоупотребявайки със самолич-ността на ищеца и
приписвайки му престъпление, ведно със законната лихва върху главницата от 17.08.2017г. до окончателното плащане, на осн.чл.45 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата му обжалвана отхвърлителна част, на осн. чл.271,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Й.Д.Н. ***, със съдебен адрес ***, ЕГН:********** да заплати на К.Д. ***,
ЕГН:********** направените
по делото разноски в размер на 980 лв., определени по съразмерност и
компенсация.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на ответника Й.Д.Н. ***
против определение №1881/ 28. 10.2019г., постановено по гр.д.№1767/2018г. на РС-Търговище, като
ПРЕКРАТЯВА производството по чл.248 от ГПК по същата, поради процесуалната й НЕДОПУСТИМОСТ.
РЕШЕНИЕТО (с характер на определение)
подлежи на обжалване само в прекратителната му част с
частна жалба пред Апелативен съд-Варна в едноседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване в останалата му част по съществото на спора-чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.