Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 176 03.12.2021 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито съдебно
заседание на двадесет и пети ноември
две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Ралица Вълчева като
разгледа докладваното от съдията Марин Маринов
административно дело № 251 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл. 118 от Кодекса за социалното
осигуряване (КСО).
Образувано
е по жалба на А. Й. О. от гр. Р., ул. *** № **, чрез адв. Н. Х., срещу Решение № 1012-16-110/1 от
08.10.2021 год. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград. С него е потвърдено разпореждане № 2140-16-245
от 24.08.2021 год. на ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ – Разград, с което на
жалбоподателя е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл. 68, ал. 3 от КСО считано от 08.07.2021 год. Оспорващият твърди, че
административният орган неправилно не е зачел за действителен осигурителен стаж
периода, през който е отбил редовна наборна военна служба за срок от 2 години като курсант в Полувисшия
железопътен институт „Тодор Каблешков и който е зачетен от административния
орган като осигурителен стаж. Позовава се на действащите към момента на
отбиване на военната служба нормативни актове в областта на осигуряването.
Твърди, че за него е възникнало правото на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, ако военната му служба през този период се зачете за действителен осигурителен
стаж. Оспорващият иска от съда да отмени
обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, да върне преписката на
административния орган за ново произнасяне, като даде задължителни указания по
приложението на закона и да му присъди направените по делото разноски
Ответникът
по оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ – Разград, чрез процесуалния си
представител –юрисконсулт А., оспорва жалбата като неоснователна и моли съда са
я отхвърли. В условията на алтернативност
прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Съдът,
като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за
установено следното:
Производството
по издаване на оспорения акт е започнало със заявление на оспорващия с вх.
2113-16-562 от 08.07.2021 год. /л. 30/
до директора на ТП на НОИ – Разград за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като е представил и съответните документи,
удостоверяващи осигурителния му стаж в т.ч. и военна книжка № 163618 от
13.07.1985 г. Съгласно описа на осигурителния стаж /л. 24/ на оспорващия е
зачетен осигурителен стаж от III – та категория
в размер на 07 години 01 месец и 00 дни в т.ч.
02 години 00 месеца и 00 дни наборната военна служба като срочнослужащ за времето
от 31.08.1972 год. до 31.08.1974 год., осигурителен стаж от II категория в размер на 00 години 01 месец и 15 дни и
осигурителен стаж от I категория в
размер на 08 г. 07 м. и 13 дни.
С
разпореждане № 2140-16-245 от 24.08.2021 г. /л. 16/ ръководителят на „ПО” при ТП на НОИ Разград е отказал да
отпусне лична пенсия за ОСВ на
оспорващия. Административният орган
приел, че оспорващият има навършена възраст
по чл. 68, ал. 3 от КСО, но няма 15 години действителен осигурителен
стаж. Зачел е осигурителния стаж по
категория и размер, съобразно зачетения в описа на осигурителния стаж, но не е
зачел времето на наборната военна служба за действителен осигурителен стаж,
позовавайки се на § 1, ал. 1 т. 12 от ДР на КСО, като по този начин е приел, че
действителния осигурителен стаж на оспорващия по чл. 68, ал. 3 от КСО е 13 год.
09 месеца и 28 дни. На това основание е счел, че не е налице изисквания от
закона 15 години действителен осигурителен стаж без превръщане по реда на чл.
104 от КСО. Разпореждането е обжалвано пред Ръководителя на ТП на НОИ –
Разград с жалба на 07.09.2021 год.
С
Решение № 1012-16-110/1 от 08.10.2021 год. ръководителят на ТП на НОИ – Разград е отхвърлил жалбата. За да постанови решението си
административният орган се е позовал на разпоредбата на § 1, ал. 1 т. 12 от ДР
на КСО, като е приел че времето, през което А. Й. О. е отбил наборната си военна служба, не отговаря
на определението „действителен стаж”,
дадено в тази разпоредба, тъй като не е действително положен. Решението е
връчено на оспорващия на 12.10.2021 год., съгласно известие за доставка /л. 8/,
а жалбата срещу него е подадена на 12.10.2021
год.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата,
като подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт,
подлежащ на оспорване и в срока по чл.
118 ал. 1 от КСО, е процесуално допустима.
Оспореният акт е издаден от компетентен
по материя и място орган, в изискуемата писмена форма и съдържа правни и
фактически основания. При неговото постановяване административният орган не е допуснал
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а и
оспорващият не твърди наличието на такива.
По
отношение съответствието на оспорения
акт с материалния закон съдът намира следното:
Между страните няма спор по фактите. Не е спорно, че през периода от 31.08.1972 год. до 28.08.1975 год. оспорващият
е бил курсант в ПЖИ „Тодор Каблешков” гр. София.
Съгласно
чл. 68, ал. 3 КСО в случай че
лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват
право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и
мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември
2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна
година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. За 2021 год., когато е
подадено заявлението за пенсия, тази
възраст е 66 години и 8 месеца.
Допълнителната
разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която дефинира
понятието "действителен стаж" като действително изслуженото време по
трудово или служебно правоотношение, или времето, през което лицето е работило
по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост
и смърт, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в
сила от 01.01.2015 г.
В
настоящия случай се разглежда стаж, придобит през времето от 31.08.1972 г. до 31.08.1974
г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата
действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999 г.
разпоредби.
През този период военната служба се
регулира от разпоредбите на Закона за всеобщата военна служба на Народна
Република България
(ЗВВСНРБ - отм.). Нормата на чл. 9 ЗВВСНРБ, установява, че
военната служба във въоръжените сили се състои от действителна военна служба и
служба в запаса. На действителна военна служба се намират маршалите,
генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за
кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и
курсантския състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените
сили. По отношение на редовната военна служба в чл. 21 ЗВВСНРБ (отм.) е
предвидено, че на редовна военна служба подлежат всички български граждани,
които в годината на набора навършват 18 години и са годни да служат във
Въоръжените сили или в Строителните войски. Съобразно чл. 24 от ЗВВСНРБ / отм./
в редакцията през процесния период 1972-1975 год. срокът на редовната военна служба за времето
във всички родове войски е 2 години а във военноморските сили - 36 месеца (3
години).
По
силата на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ППЗП (отм.); , в
относимата редакция (ДВ, бр. 102 от 1967 г.), за трудов стаж от III категория
се зачита времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност.
Това
третиране на редовната военна служба е продължено и със сега действащите
разпоредби на чл. 9, ал. 7 от КСО, съгласно която за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита периодът на наборна
или мирновременна алтернативна служба и чл. 44, ал. 1 от НПОС, съгласно която
за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна
служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на
пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно
действащото законодателство, независимо кога са положени.
Предвид
изложеното правилно ръководителят на ТП на НОИ
е приел, че като осигурителен стаж от трета категория следва да се
зачетат само 2 години от целия период на обучение на оспорващия във военното
училище.
Съдът
намира обаче, че административният орган в нарушение на материалния закон не е
зачел този осигурителен стаж като действителен.
В
процесния период 1973 г. - 1975 г. наборната военна служба в България е била
действителна и задължителна за мъжете, съгласно чл.1 и чл. 3 от Закона за всеобщата
военна служба в Народна република България /обн. Изв. бр. 13 от 14.02.1958
г., отм. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г. /., т. е.,
същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице
препятствие същото да полага труд, който да представлява основание за неговото
осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на
сега действащото законодателство. Предвид изложеното, положеният от А. О. трудов стаж от ІІІ-та категория по време на
редовната му военна служба като курсант е период, през който той е работил без
трудово правоотношение, но който по силата на закона е признат за действителен
стаж.
След
като стажът на редовна военна служба, положен от жалбоподателя за процесния
период, се зачита за действителен трудов такъв, съгласно действащите към този
период разпоредби, и е положен след навършването на пълнолетие от негова
страна, при действието на нормата на чл. 81 от ППЗП (отм.) , то с
оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 КСО, същият следва
да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §. 1, т. 12 от ПЗР на КСО. Като не е
сторил това, административният орган е нарушил материалния закон.
В
този смисъл е и трайната съдебна практика на Върховния административен съд,
Шесто отделение - Решение № 806 от 17.01.2013 г. по адм. д. №
11816/2012 г.; Решение № 28 от 03.01.2013 г. по адм. д. №
9460/2012 г.; Решение № 4930 от 26.04.2016 г. по адм. д. №
1961/2016 г.; Решение № 9471 от 17.07.2017 г. по адм. д. №
7470/2016 г.; Решение № 15446 от 11.12.2018 г. по адм. д. №
6749/2018 г.; Решение № 11681 от 03.10.2018 г. по адм. д. №
10591/2017 г.; Решение № 6845 от 08.05.2019 г. по адм. д. №
4145/2018 г.; Решение № 4842 от 02.04.2019 г. по адм. д. №
10942/2018 г.; Решение № 8524 от 6.06.2019 г. по адм. д. № 2326/2019 год.;
Решение № 15245 от 12.11.2019 г. по адм. д. № 2957/2019 г.; Решение № 15601 от
18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2021/2019 г., Решение № 14517 от 24.11.2020
г. на ВАС по адм. д. № 6444/2020 г.
Решение № 14398 от 20.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10551/2020 г., VI о.,
докладчик председателят Росен Василев
Предвид
изложеното, оспореният административен акт се явява постановен в нарушение на материалния закон,
поради което същият следва да бъде отменен на основание чл. 172 ал. 2 от АПК.
На основание чл. 173 ал. 2 от АПК административната преписка следва да бъде
върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с
указанията по тълкуване на закона, дадени с настоящото решение.
С оглед изхода
на делото искането на оспорващия за присъждане на направените по делото
разноски като своевременно направено е основателно. По делото е представен
Договор за правна защита и съдействие,
от който се установява, че оспорващият е договорил и заплатил в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. От процесуалния представител на
ответника е направено възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение. Възражението е основателно.
Предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, ангажираните в
производството доказателства и обстоятелството, че по делото е проведено едно
открито съдебно заседание, съдът намира, че следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в минималния размер от 350, 00 лева съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-16-110/1 от 08.10.2021 год. на
Ръководителя на Териториално поделение
на Националния осигурителен институт – Разград и потвърденото с него
разпореждане № 2140-16-245 от 24.08.2021 на ръководителя по „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Разград
ВРЪЩА административната преписка на административния
орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Разград да заплати на А. Й. О. с ЕГН ********* от гр. Р., бул. *** № ** разноски по
делото в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВАС в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/