РЕШЕНИЕ

 

Номер

от

06.01.2014

Град

М.

 

	Мездренския районен		съд			граждански	състав

 

В

Открито

заседание на 05.12.2013 г. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Секретар

В.П.

 

като разгледа докладваното от

Съдия Вътков

 

гражданско

дело номер

944

по описа за

2013

година.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

М.М.И. ***,  е предявила обективно съединени искове, против Г.Л.Т. ***, за предоставяне упражняването на родителските права върху роденото по време на съжителството им дете В. Г. Т. ЕГН ********** на ищцата, за определяне на режим на виждане на бащата с детето и определяне на издръжка за детето, която бащата да заплаща за детето чрез майката и законен представител в размер на по 150 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване. Претендират се и разноски.

Исковете са с правно основание чл. 127 СК по първия иск и чл. 143 СК за втория иск.

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК, от ответника е постъпил отговор, в който заявява, че оспорва иска за издръжка по размер, но го признава по основание. По отношение иска за предоставяне на родителски права признава същия, но оспорва претендирания режим за лични отношения с детето.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното Удостоверение за раждане на Община М., издадено въз основа на акт за раждане № 145/14.08.2007 год., малолетното дете В. Г. Т. е родено на *** год. и нейни родители са страните по делото. Родителите не са сключвали граждански брак, а са живели на фактически семейни начала. В момента са разделени. В исковата молба се твърди, че към момента малолетното дете живее при майката и тя се грижи за него. Същото е с ЕР на ТЕЛК с 50% увреждане – боледува от бронхиална астма с умерено тежко протичане.

По делото са разпитани по двама свидетели доведени от всяка една от страните. Свидетелката М. твърди, че познава страните, познава и детето откакто се е родило. Знае за заболяването му. Знае, че към момента детето се отглежда от майката, твърди, че бащата не полага грижи за детето към момента, употребява алкохол, не се прибира вкъщи, живее в жилището на баща си. Свидетелката И. – майка на ищцата, твърди, че е запозната със заболяването на детето. Заболяването е с пристъпи понякога и през нощта и се налага включване на инхалатор. Когато майката е на работа свидетелката води детето на градина. Твърди, че за детето се закупуват лекарства част от които се поемат от здравната каса, а някой се доплащат. Откакто страните са се разделили бащата два пъти се е обаждал, един път е вземал детето и го е върнал навреме. Свидетелката Й. – майка на ответника твърди, че Г. може да се грижи за детето, разчита и на нейната помощ. Работи на смени. Свидетелката Н. – втора съпруга на бащата на Г. твърди, че след като са се разделили страните детето в почивните дни идва при баща си, между тях е изградена силна връзка. Знае, че детето е със заболяване, твърди, че и бащата може да се справи при нужда. Знае, че Г. е осъждан за употреба на алкохол на пробация.

В представения по делото социален доклад социалните работници след проучване на случая са посочили, че за детето се полагат добри грижи, контактите му с бащата не са прекъсвани. В момента детето живее при майката и тя полага много добри грижи за него. Видно от представеното удостоверение за доходите на ответника средно месечното му възнаграждение за последната година е в размер на 428 лв. Видно от представеното удостоверение за трудово възнаграждение на майката последната получава средно месечно трудово възнаграждение в размер на 584 лв.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Предявените обективно съединени искове са процесуално допустими. 

По отношение първия иск за предоставяне на родителските права: Видно от изложеното в отговора и от изложеното от процесуалния представител на ответника между страните няма спор че родителските  права следва да бъдат предоставени за упражняване на майката. Спора е  за режима на виждане. Съдът намира че следва да бъде определен такъв всяка и първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа до 18.00 часа без преспиване на детето при бащата и един месец през лятото – юли или август, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката. За да определи този режим на виждане съдът взема в предвид възрастта на детето, неговото заболяване, което налага специфични грижи за лечението му в домашна обстановка. Съдът взема и в предвид твърдението на свидетелката М., единствената свидетелка без роднински връзки със страните за употребата на алкохол от страна на ответника, което се споменава и в показанията на свидетелката Н., че същият в момента изтърпява наказания “пробация” за употреба на алкохол. Независимо от горното за страните съществува възможността по взаимна уговорка да разширят режима на виждане като го съобразят с потребностите на детето.

Разгледан по същество, искът за присъждане на издръжка за малолетното дете В. Т. с ЕГН **********, е основателен и частично доказан по размер. Съгласно чл. 143 ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите не навършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Безспорно е по делото, че ответникът е баща на малолетното дете и, че от около половин година страните са разделени. 

Ето защо съдът следва да осъди Г.Т. да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете В. Т., като размерът се определи съобразно критериите и рамките, визирани в чл. 142 от СК, а именно - съобразно нуждите на детето и възможностите на дължащите издръжка родители, както и съобразно обстоятелството, че детето се нуждае от допълнителни средства за закупуване на лекарства. С оглед горното, и анализирайки конкретните нужди на детето, което към момента е на 6 години и 4 месеца, както и възможностите на родителите, съдът намира, че то се нуждае от месечна издръжка в размер на 200 лв., и ответникът следва да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 120.00 лв., считано от датата на предявяване на иска – 26.09.2013 год., до настъпване на основания за изменяването или прекратяването и, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Останалата част от издръжката, ведно с непосредствените грижи за детето, следва да се поемат от майка му.

В тези размери предявеният иск за издръжка ще следва да бъде уважен, като в останалата му част до пълния предявен размер ще следва да бъде отхвърлен.

На ищцата се следват и направените деловодни разноски съобразно уважената част от иска за издръжка.

Следва да бъде постановено и предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка, на основание чл. 242 ал. 1 ГПК.

Водим от горното,  съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете В. Г. Т. с ЕГН **********, при майката М.М.И. ЕГН ********** ***, и ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение малолетното дете на страните В. Г. Т. с ЕГН **********, на майката М.М.И. ЕГН **********, като ОПРЕДЕЛЯ режим на виждане на бащата Г.Л.Т. с ЕГН ********** с детето В. Т. - всяка и първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа до 18.00 часа без преспиване на детето при бащата и един месец през лятото – юли или август, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

ОСЪЖДА Г.Л.Т. ***,  да заплаща месечна издръжка на детето си В. Г. Т. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.М.И. ЕГН **********, в размер на по 120 лв. /сто лева/ месечно, считано от 26.09.2013 год., до настъпване на основания за изменяването или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до окончателното и изплащане, на основание чл. 143 ал. 2 от СК.

ОТХВЪРЛЯ  иска за издръжка за в бъдеще над сумата от 120 лв. до пълния предявен размер от 150 лв., като неоснователен и недоказан.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Г.Л.Т. с ЕГН **********, да заплати такса в полза на МРС върху определената издръжка в размер на 172.80 лв.

ОСЪЖДА Г.Л.Т. с ЕГН **********, да заплати на М.М.И. ЕГН ********** направените деловодни разноски в размер на 240 лв. съобразно уважената част от иска.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението му на страните.

 

                                                               Районен съдия: