Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.София, 20. 11. 2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14
състав, в о т к р и т о съдебно заседание на тринадесети октомври през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева
гражд.дело №1846 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са от Г. Ф. против ЗАД
„Д.Б.Ж.И З.“ АД, обективно съединени искове с правно основание чл. 520,
ал. 1 Кодекса за застраховането – за заплащане на дължимите от застрахователя,
сключващ задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, вноски в Гаранционния Ф. за месец м.юни 2019 година и с правно
основание чл. 86 Закона за
задълженията и договорите– за обезщетение за забава в плащането на дължимите
вноски, както и са приети за съвместно разглеждане в процеса възражение за прихващане – за
подлежащи на възстановяване заплатени (удържани от НББАЗ) от
ответника-застраховател застрахователни обезщетения, разноски и такси за
обработване и ДДС на щети за обезщетяване на вреди от застрахователни събития,
настъпили извън територията на Република България по сключени нищожни договори
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите (Приложение 1 към отговора на исковата молба), заедно със
законната лихва от датата на плащането, както върху главниците- дължими
застрахователни обезщетения, така и за дължимото ДДС върху сторените такси и
разноски за обработване на щетите и законна лихва върху него.
Ищецът поддържа, че ответникът е останал задължен за вноските за м. юни 2019 г. за сключени задължителни застраховки „Гражданска отговорност, дължими на основание чл. 520 Кодекса за застраховане (КЗ) и определени като размер с решение КФН № 100/24.01.2019 г. на КФН. С покана с изх.№ 07-30-21-53/18/14.08.2019 г., надлежно връчена на 15.08.2019 г. е поканил ответника да преведе дължимите по КЗ вноски към ГФ, но той не изпълнил задължението си.
Искането е да бъде осъдено ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД да заплати на ищеца сумата от 388 153.50 лв., дължими за м.юни 2019 г. вноски на основание чл. 520 Кодекса за застраховане (КЗ) за Задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, дължими в срок до 10.08.2019 г., както и законна лихва за забава върху тази сума за периода от 12.08.2019 г. (датата на която се следвало да бъде преведена вноска по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“) до 12.09.2019г. (датата на завеждане на исковата молба ) в размер на 3342.43лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане, както и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение по банкова сметка ***: IBAN:***, BIC: ***. Претендира разноски.
В срока по чл.367 ГПК, с писмения си отговор ответникът оспорва исковете по основание и по размер. Предявява възражение за съдебно прихващане с вземания за платени застрахователни обезщетения за имуществени и неимуществени вреди по полици по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилисти", ведно с международна карта за автомобилна застраховка към същата (сертификат "Зелена карта"), подробно индивидуализирани по номер и дата на застрахователна полица в Приложение № 1., които счита за нищожни поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, недействителни поради липса на застрахователен интерес (чл.349, ал.2 КЗ) и непораждащи задължение за застрахователя за плащането им.
Поддържа се, че сключените в нарушение на императивните правила застрахователни договори са нищожни, не са породили никакво правно действие. Въпросът за действителността на договорите е преюдициален за спора по настоящето дело, тъй като е от значение за въведеното възражение за прихващане, независимо че направилия го ответник не е страна по договорите и е допустимо неговото разглеждане.
Задължен да изплати обезщетения в тези случаи, съгласно чл.519, ал.1, т.1 предл.2 от КЗ от 2016 г. и чл.288, ал.1, т.2 б.“а“ от КЗ (отм.) е ГФ. С извършените плащания на обезщетения по нищожните договори, от които не е възникнало задължение за предоставяне на застрахователна закрила, ответникът е заплатил чуждо задължение – това на ГФ, като след установяване, че отговорността за обезщетенията е на ГФ, то същият следва заплати на погасилия това задължение застраховател сумата, платена на увреденото лице, ведно със законната лихва от датата на плащането (чл.499, ал.4 и ал.5 КЗ) . Предвид това, на посоченото основание за ответника са възникнали вземания спрямо ГФ в размер на 347 429, 73 лв. (сбор от всички посочени в таблица на Приложение 1 в колона„Платени суми“ и колона „Платено ДДС“), ведно със законна лихва в размер на 40748, 68 лв. (Приложение 1 колона „Законна лихва „ и „Законна лихва към ДДС“).
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Съгласно законовата регламентация Г. Ф. се финансира по реда на чл. 520 от Кодекса за застраховане КЗ), като част от приходите му представляват вноски на застрахователите, извършващи задължителни застраховки "Гражданска отговорност"(ЗЗ"ГО") и "Злополука", които всеки застраховател предлагащ тези застраховки прави в размер и по начин определени в Кодекса за застраховането. Срокът, в който се превеждат вноските по сметка на ГФ е ежемесечно до 10-то число на втория месец след месеца на сключването на застраховките. Според т. 4 от решението - застрахователите събират и внасят пълния размер на вноската по т. 1 или т. 2 в сроковете по т. 3 независимо от разсрочено плащане на премията, когато такова е предвидено съгласно застрахователния договор.
С Решение на Комисията за финансов надзор № 100/24.01.2019 г. размерът на вноските за 2019 години е определен на 10, 50 лева за всяко отделно моторно превозно средство, за отговорността във връзка с чието използване е сключена ЗЗ“ГО" на автомобилистите, вкл. гранична застраховка ЗЗ"ГО" на автомобилистите. За 2019 г. размерът на вноската за задължителна застраховка "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз по чл. 461, т.3 от Кодекса за застраховането е в размер на 0, 15 лв. за всяко място, без мястото на водача, за което е сключена задължителна застраховка. Застрахователите събират и внасят пълния размер на вноските за ЗЗ"ГО" на автомобилистите и ЗЗ "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз независимо от разсрочено плащане на премията, когато такова е предвидено съгласно застрахователния договор. Вноските се определят по предложение на съвета на ГФ или по инициатива на КФН на основание чл. 554, т. 1 от КЗ. Решенията се обнародват в "Държавен вестник" и посоченото решение, с което определен размерът на вноските и сроковете за внасяне за 2019 година е обн. в ДВ бр.12 от 08.02.2019 г.
Безспорно е, че ответникът притежава лиценз за осъществяване на застрахователна дейност и е сключвал двете горепосочени застраховки - "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука", безспорен и установен от заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото е факта, че ответникът не е превел по сметката на ГФ дължимите по чл. 520 от КЗ вноски за м.юни 2019 г. по сключени 36967 бр. застрахователни полици. Гаранционните вноски за Ф.а за незастраховани МПС по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за м. юни 2019 г., които не са преведени са в размер на 388153, 50 лв. Същите са били дължими в срок до 10.08.2019 г. Върху тази сума е начислена и лихва за периода 12.08.2019 г. – 13.09.2019 г. в размер на 3342, 43 лв. Видно от разписка /л.10/ за надлежно връчена на 15.08.2019 г. покана, ответникът е поканен да преведе дължимите по КЗ вноски към ГФ, но той не изпълнил задължението си до приключване на устните състезания по делото.
От заключението на съдебно счетоводната експертиза се установява, че по предоставени данни от ответника всички
застрахователни щети, фигуриращи в приложение 1 към отговора на исковата молба
са заведени за обезщетение на застрахованите лица, за нанесени вреди на
автомобилите, застраховани със съответните застрахователни полици, приложени
към отговора на исковата молба. По всички застрахователни щети фигуриращи в
приложение 1 към отговора на исковата молба, ответникът е изплатил по банков
път суми на чуждестранни бюра и кореспонденти за обезщетение и за такси и
разходи свързани с обработка на щетите извън територията на България, както и
деклариран ДДС за продажби в бюджета
върху разходи и такси за обработка на щетите, на основание чл.82 ал.2 от ЗДДС. Левовата равностойност на платените
суми е в общ размер на 347 429, 75 лв., съгласно изчислението
в приложение 1 към заключението, видно от таблицата в заключението. Размерът
на законната лихва върху всяко едно
плащане, за периода от датата на съответното плащане до 10.08.2019 г. е
40 748, 69 лв. - вж. допълнителното
заключение на съдебно счетоводната експертиза. Така се установява размера на законната лихва
върху изплатените суми от ответника към чужд. бюра/кореспонденти по
образуваните застрахователни щети в приложение 1 към отговора на исковата молба.
Вещото
лице изяснява също, че не се установяват извършени плащания от презастрахователи
и не са върнати суми по процесните застрахователни полици. Процесните
застрахователни полици, описани в таблица Приложение №1 от ответника не са част
от списъка на застрахователните полици, включени в издадената принудителна
административна мярка с Решение № 832-03/09.06.2017 г.
При тези данни съдът намира от правна
страна следното: Съгласно чл. 520, ал.1 КЗ, всички застрахователи със седалище
в Република България и застрахователите от трета държава, регистрирали клон по
Търговския закон в Република България, предлагащи задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите и/или задължителна
застраховка "Злополука" на пътниците, или застраховка по раздел I от
приложение № 1, са длъжни да правят вноски в Гаранционния Ф. в размер и по
начин, определени съгласно този кодекс. Страните не спорят
и от доказателства по делото са установени елементите от фактическия състав на
предявения иск, вкл. наличието на вземане на ищеца в посочения в исковата молба
размер и на твърдяното основание. Доказано е по делото, че изчислени по реда и
размерите на цитираното решение на КФН, размерът на вноските по чл. 520, ал. 1 КЗ за месец юни 2019 година е общо 388 153, 50 лева. Съобразно решението
на КФН, падежът на вземането е на 10.08.2018 година (досежно вземанията за
всички застраховки, сключени през м.06.2019 г.), поради което след тази дата
вземането е изискуемо, а по правилата на чл. 84 ЗЗД, покана не е необходима за
изпадане в забава. Размерът на лихвата за забава върху тази сума и за период до
завеждане на исковата молба (13.09.2019 г.) възлиза в размер на претендирания -
3342, 43 лв.
Следователно предявеният главен иск и акцесорния иск за лихва за забавено
плащане са основателни и доказани. Следва, в този случай, да бъдат разгледани
приетите за съвместно разглеждане в процеса в условията на евентуалност
възражения за прихващане, в които е концентриран правния спор по делото.
Възражението за прихващане е
направено своевременно с отговора
на исковата молба и израз на процесуалната защита на ответника срещу иска, като предмет на възражението обикновено е спорно вземане, по което се
формира сила на пресъдено нещо, съгласно чл. 298, ал. 4 ГПК, поради което
разглеждането му в настоящето производство е допустимо. За да се извърши
прихващане следва да са налице предпоставките на чл.103, ал.1 от ЗЗД – да са
налице насрещни парични вземания, като в случая тъй като изявлението е
направено с възражение в хода на делото, не е необходимо насрещното вземане да
е ликвидно. Не е налице пречка изискуемостта да е настъпила или да настъпи в
хода на процеса, съответно – при неизискуемост на насрещното вземане,
възражението ще бъде неоснователно. Нормата на чл. 522 КЗ въвежда единствено
изрична забрана за възстановяване на сторените вече от застрахователя вноски и
не въвежда забрана за приложимост на общия погасителен способ относно вземания.
Безспорно е и доказано от представените доказателства сключването от ответника, като застраховател
на описаните в Приложение 1 полици по застраховки „ГО“ със сертификат „Зелена
карта“ и че е заплатил застрахователни обезщетения в посочените размери и на
посочените дати. В този смисъл е и заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, и
което не бе оспорено от страните. Сумите
са заплатени по застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със
сертификат „зелена карта“ за вреди от пътнотранспортни събития, настъпили на
територията на чужда държава на чуждестранни бюра и кореспонденти за
обезщетения и за такси и разходи свързани с обработка на щетите, както и
деклариран ДДС на основание чл.82, ал.2 от ЗДДС.
Съгласно чл. 26, ал. 2, предложение
второ ЗЗД, нищожни са договорите, при които липсва съгласие. Съгласието
предполага валидно обективирано волеизявление, с ясно намерение за сключване на
сделка– в случая – застрахователен договор. Последният е двустранен и съответно
изисква наличието на валидно и съзнателно формирана воля от двете страни по
него, насочена към постигане на облигационна връзка. Липсата на съгласие прави
договора абсолютно, изначално нищожен. В конкретния случай, общите правила на
ЗЗД са приложими, предвид възприетото от ОСТК в Тълкувателно решение 1/2018
година от 07.03.2019 година, на основание чл. 343, ал. 2 КЗ и чл. 183, ал. 2 КЗ
(отм.), вр. § 22 от ПЗР на КЗ (отм.). Сключените застрахователни договори,
попадащи под действието на различни нормативни актове, доколкото част от
застрахователните договори са сключени преди 01.01.2016 година, а други – след
тази дата, от която е в сила новият КЗ. В случая, представени са три групи
застрахователни полици – 1/сключени с физически лица, за нито едно от които не
се установи да е починало, 2/сключени с търговски дружества 3/подписани и неподписани.
Липсват доказателства, че сред страните по представените по делото
застрахователни полици - физически лица, застраховани и застраховащи са такива
лица, които да са починали на предхождаща посочената в документите дата на
сключване. Същото важи и за единствените – към датата на сключване на
застраховката с оглед справка по електронните партиди на застрахованите
дружества в търговския регистър - законни представители на търговските
дружества. В случая съдът намира, че не е налице основание за нищожност защото не е бил налице субектът, от
името на който е изразено то, което да е равнозначно на липса на изразена воля
от една от страните в правоотношението. Относно полиците, които не съдържат въобще
подпис на физическото лице – застрахован
и застраховащ, съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 2.а. от
Тълкувателно решение №1/07.03.2019 г. по тълк. дело №1/2018 г. на ОСТК на ВКС,
бе разяснено че липса на съгласие по см. на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като
основание за нищожност на застрахователен договор, не е налице в хипотезата на
неположен подпис на някоя от страните. В тази част от полиците, по които страна
по застрахователния договор са юридически лица, които не съдържат подпис за застраховано
лице също важи възприетото в
тълкувателното решение, че не е налице основание за нищожност на
застрахователния договор "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, поради което и правните
последици на този вид недействителност няма да настъпят. Наистина формалното
отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с
императивното изискване за форма на застрахователния договор за застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите, установено с чл.
344, ал. 1 КЗ, може да обективира и липсата на съгласие за неговото
сключване, но съобразен характерът на този договор на абсолютна търговска
сделка и разпоредбата на чл.
343, ал. 2 КЗ дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е
приложимо общото правило на чл.
293, ал. 4 ТЗ, в който смисъл е и последователната практика на ВКС, ТК.
Писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по
начин, който дава възможност да бъде възпроизведено. Следва да се съобрази също
така и разпоредбата на чл.
293, ал.3 от ТЗ, съгласно която страната не може да се позовава на
нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявлението. Съдът приема, че от поведението на ищеца е
видно, че същият не е оспорвал действителността на договора предвид факта, че е
приел плащането, регистрирал е застрахователния договор в регистрите водени от
Гаранционния Ф. съгласно чл. 571
от КЗ, изплатил е обезщетения по щети. Ето защо съдът намира, че сключените
застрахователни договори, които не съдържат подпис на представените пред съда
екземпляри от същите, не са нищожни.
Полиците, съдържащи подпис от името на юридическото лице – страна по
договора, предвид характера на застрахователния договор като абсолютна
търговска сделка и правилото на чл. 301 ТЗ, не са нищожни поради липса на
съгласие. Недопустими, биха били и възражения на застрахователя и позоваването
му на недействителност на договорите поради липса на представителна власт по
отношение на застрахования (т. 2б от тълкувателното решение). За ответника е
недопустимо да предяви иск и съответно да се брани с възражение, позовавайки се
на недействителност поради липса на представителна власт от името на
застрахования, тъй като тази преценка е оставена единствено на застрахованото
лице /съществуващо понастоящем все още като правен субект/. Затова и съдът
приема, че такива застрахователни полици - каквито са и останалите представени
по делото, са валидни и по отношение на тях възражението за прихващане, както
за главниците с ДДС, така и за такси и разноски и акцесорни вземания е
неоснователно само на това основание. Дори и да не подписано от законния
представител, в тези хипотези не е налице липса на съгласие и начална нищожност
на договора, а са налице действия без представителна власт и висяща
недействителност, на която може да се позове единствено лицето, от името на
което сделката е сключена (респ. универсалните му правоприемници). Това важи и
за хипотезата, която урежда разпоредбата на чл. 157 ТЗ, която предвижда
прекратяване на ЕООД по силата на закона, при определените в разпоредбата
предпоставки и до вписване на заличаването в търговския регистър, дружеството
съществува в правния мир, тоест, съществува като правен субект. Затова и като
съобрази цитираното т.2б от цитираното тълкувателно решение съдът счита, че не
може да се приеме, че е била налице изначална и абсолютна нищожност поради
липса на съгласие по отношение на подписан застрахователен договор с юридическите
лица, чиито законни представители са починали.
Следва да се посочи, че нормата на чл.
483, ал. 1, т. 1 КЗ не изключва приложението на общата разпоредба на чл. 26,
ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, а предоставя единствено възможност страна по договора на
задължителна застраховка „ГО“ да бъде различно от собственика на МПС лице. С
оглед на установеното по делото сключване на полици, подписани от други лица
(приетото заключение на съдебно графологичната експертиза), различни от
сочените като страна по договора – съдът намира, че не е налице основание за
нищожност на застрахователните договори. Това
е така защото, ако при сключване на застраховките са декларирани неверни
данни относно самоличността на собственика по чл.
477, ал. 2 от КЗ, съгласно т. 2в от
Тълкувателно решение № 1/07.03.2019 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСТК на
ВКС, декларирането на неверни данни относно самоличността на лицата по чл.
477, ал. 2 от КЗ не е основание за нищожност на застрахователни договор.
Информацията за собственика на МПС не е съществена за сключването на
застрахователния договор в случая, доколкото не се доказа от ответника именно
личността на собственика да е от съществено значение за това. Аргумент за това
е и специалната разпоредба на чл. 485
от КЗ, че застрахователят не може да прекрати договора за застраховка
"Гражданска отговорност", дори и при наличие на неточно обявено или
премълчано обстоятелство. Ако се касае за сключването на договор за собственика
от лице, което действа без представителна власт, то тогава е налице висяща
недействителност, при липса на потвърждаване от лицето от чието име сключен и само
то може да се позове на нея.
Съдът намира, че застрахователните
договори, предмет на съдебно предявеното възражение за прихващане не са нищожни
и са породили своите правни последици Съгласно чл. 519 КЗ, Гаранционният Ф. извършва плащания
само в полза на увредените лица за вреди,
причинени от моторно превозно средство, което е неидентифицирано или на което
виновният водач няма сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите или когато няма сключена задължителна
застраховка "Злополука" на пътниците. Затова в случая застрахователят
е бил задължен и е заплатил застрахователното обезщетение, а спрямо ГФ е
задължен за вноските в определения от закона и установен по делото размер за м.юни
2019 г. Следва да се посочи още, че в случая приложима е нормата на чл. 499,
ал. 5 КЗ, доколкото всички ПТП са настъпили на територията на чужда държава. Също
така спрямо сключените застрахователни договори приложима са както КЗ /отм./,
така и КЗ от 2016 година (предвид времето, по което е завършен фактическият
състав – плащането в полза на НББАЗ). Доколкото липсват доказателства относно
извършено плащане преди вл. в сила на новия КЗ
и липсата на предвиденото чл. 499 КЗ кумулативно условие за основателност на регресното
вземане – възникнал в хода на уреждане на претенцията спор относно това кой
дължи обезщетението, съдът намира основаните на това доводи в подкрепа на
възражение за прихващане за неоснователни. За заплатени обезщетения, по
отношение на които спорът е възникнал в момент, последващ приключване на
щетата, за застрахователя, ако се установи, че не е съществувало задължение,
може евентуално да реализира правата си по реда на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
С оглед изхода на делото, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК следва да се осъди ответника да заплати на ищеца разноски в
размер на 15 659, 84 лв. за държавна такса и 480 лв. за съдебно счетоводна
експертиза и 50 лв. за юрисконсултко възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.А.Д.„Д.Б.:
Ж.И З.“ АД, ЕИК: ********да заплати на Г. Ф., ***, на основание чл. 520, ал. 1 КЗ, сумата от 388 153.50 лв., дължими за м.юни 2019 г. вноски за Задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в определен размер с решение КФН № 100/24.01.2019 г. на КФН, ведно със законна лихва за забава върху тази
сума за периода от 12.08.2019 г. (датата на която се следвало да бъде преведена
вноска по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“) до 12.09.2019г.
(датата на завеждане на исковата молба ) в размер на 3342.43лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА З.А.Д.„Д.Б.:
Ж.И З.“ АД, ЕИК: ********да заплати на Г. Ф., ***, на основание чл.78, ал.1 от
Гражданския процесуален кодекс, 15 659, 84 лв. за държавна такса и 480 лв.
за съдебно счетоводна експертиза и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Банкова сметка, *** на Г. Ф. в „У.Б.“ АД: IBAN:***, BIC: ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: