Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Перник, 07.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
закрито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря БИЛЯНА МИТКОВА,
като разгледа гр. д. № 5120/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по иск с
правна квалификация чл. 415, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.
Образувано е по искова молба от
„Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Любомир Вангелов
Спасов против М.В.И. – Г., ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че ответникът
има качеството клиент на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в
топлоснабдена сграда – етажна собственост, с административен адрес: гр. Перник,
кв. ****, бл. 71, ап. 22. Сочи, че по силата
на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от “Топлофикация Перник” ЕАД на потребители в гр. Перник, страните
– ищецът в качеството на топлопреносно предприятие и ответникът, в качеството
на клиент на топлинна енергия, са в облигационни отношения по между си.
Съобразно тях ищецът има задължението да предоставя топлинна енергия в жилището
собствено/ползвано от ответника, а ответникът – да заплаща стойността на
доставената им топлинна енергия, ежемесечно, в 30-дневен срок от изтичане на
периода, за който е извършена доставката.
Ищецът твърди, че е изпълнявал
точно своето задължение по възникналото облигационно отношение, като през
периода 01.05.2011 г. – 31.08.2012 г. помесечно е доставял в собствения/ползвания
от ответника недвижим имот топлинна енергия. Твърди, че стойността на така
доставената топлинна енергия е 1223.83 лв. Ответникът не е изпълнил
задължението си да я заплати, поради което дължи обезщетение за забава върху
всяка просрочена месечна главница, за периода 30.06.2011 г. – 20.04.2018 г. в
общ размер от 767.87 лв.
Твърди, че за посочените
вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа на него е било
образувано ЧГД № 2844/2018 г. по описа на ПРС и е издадена исканата заповед,
срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение.
Искането към съда е да признае
за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сумата от 1223.83 лв., представляваща стойността на доставена
и незаплатена топлинна енергия за битови нужди в топлоснабден имот, с
административен адрес: гр. Перник, кв. ****, бл. 71, ап. 22 през периода
01.05.2011 г. – 31.08.2012 г., ведно с обезщетение за забава върху главницата в
размер на 767.87 лв., считано за периода 30.06.2011 г. – 20.04.2018 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 02.05.2018 г. /датата на подаване
на заявлението/ до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 2844/2018 г. по описа на ПРС.
Заявена е претенция за присъждане на направените в хода на заповедното и
исковото производство разноски.
Исковата молба с приложенията е
връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК
е постъпил писмен отговор.
Ответникът оспорва наличието на
облигационна връзка между него и ответника. Оспорва съдържанието на
представената с исковата молба справка извлечение от счетоводството на ищеца.
Твърди, че от нея не се установява действителното количество топлинна енергия в
процесното жилище. Заявено е възражение с правна квалификация чл. 111, б. В от ЗЗД за погасяване на исковите претенции по давност.
Искането към съда е да отхвърли
иска като неоснователен, евентуално като погасен по давност. Заявена е претенция
за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт Димитрова поддържа иска. Предлага на
съда да се произнесе с решение съобразно направеното възражение за давност.
В съдебно заседание ответникът,
чрез процесуалния си представител адв. П. поддържа отговора. Оспорва предявения
иск. Моли съда да го отхвърли като неоснователен. Заявява претенция за присъждане
на направените от делото разноски.
Като прецени процесуалната допустимост
на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес се установява от приложеното ЧГД № 2844/2018
г. по описа на ПРС, от което е видно, че е издадена срещу ответника в полза на
ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК
относно вземането, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за установяване на вземането
е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество искът е
неоснователен по следните съображения:
За уважаването му в тежест на
ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството
клиент/купувач на топлинна енергия за битови нужди на ответника, валидно
възникнала облигационна връзка между тях, изпълнение на своето задължение по
същата, вида и размера на задължението на ответника.
Не е спорно между страните, че
ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство,
пренос, разпределение на топлинна енергия. Следователно същото е топлопреносно
предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.
Преценката относно наличието на
качеството “клиент”/”купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника
следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация -
Перник” ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията,
възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за
енергетиката.
По делото са представени Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник”
ЕАД по отношение, на които условията на чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ са
изпълнени, поради което общите условия имат обвързваща сила по отношение на
страните по взаимоотношенията, свързани с производството и доставката на
топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото.
Съгласно чл. 1 от Общите
условия, страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” –
“Топлофикация - Перник” ЕАД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за
битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може
да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
При доказателствена тежест на
ищеца, той не е ангажирал доказателства, от които да може да се направи извод,
че ответникът е собственик или титуляр на вещно право на ползване по отношение
на топлоснабдения имот. С доклада по делото съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните, като им е указал за кои правно значими
факти не сочат доказателства. Въпреки това ищецът не е поискал събиране на
доказателства за установяване на обстоятелството ответникът собственик ли е или
има ли учредено право на ползване по отношение на процесния топлоснабден имот.
Затова този факт е останал недоказан в производството. Следователно по аргумент
на чл. 3 от Общите условия и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ съдът приема, че ответникът
няма качеството купувач/клиент на топлинна енергия и не е пасивно материално
легитимирана да отговаря по предявения срещу него иск, предмет на настоящото
производство. Това е достатъчно основание предявеният иск да бъде отхвърлен.
Отделно от него и за пълнота,
следва да се отбележи, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно
доказване, че в топлоснабденото жилище е доставена топлинна енергия на
претендираната от него стойност.
Дори да бяха събрани
доказателства за съществуване на спорното вземане, то с оглед периода за който
е начислено – 01.05.2011 г. – 31.08.2012 г., периодичния му характер и датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 02.05.2018 г., и на основание чл. 111, б. В от ЗЗД, то би било
погасено по давност. Такова възражение е направил ответника в срока по чл. 414,
ал. 2 от ГПК и го е потвърдил в депозирания от него отговор.
Предвид всичко изложено
предявеният иск следва да отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
направените от него разноски в размер на 370 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявеният на
основание чл. 415, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 150 от ЗЕ иск за признаване на установено по отношение на М.В.И.
– Г., ЕГН ********** ***, че дължи на „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република”, представлявано от Любомир Вангелов Спасов сумата от 1223.83 лв.,
представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за битови
нужди в топлоснабден имот, с административен адрес: гр. Перник, кв. ****, бл.
71, ап. 22 през периода 01.05.2011 г. – 31.08.2012 г., ведно с обезщетение за
забава върху главницата в размер на 767.87 лв., считано за периода 30.06.2011
г. – 20.04.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
02.05.2018 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното плащане, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
2844/2018 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Любомир
Вангелов Спасов да заплати на М.В.И. – Г., ЕГН ********** *** сумата от 370 лв.
/триста и седемдесет лева/, направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
След влизане в сила на
решението, препис от него, ведно с ЧГД № 2844/2018 г. по описа на ПРС, като
последното се върне на ІІІ гр. с.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: