Р Е Ш Е Н И Е

                                                    гр.Видин, 06.04.2021г.

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданско отделение, 3 – ти състав в публично съдебно заседание на осми февруари през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

                                                              Председател: Милена Стоянова

 

при секретаря Милена Евтимова  като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр.дело № 3090  по описа  за 2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № *********, чрез  „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с ЕИК *********, представлявано от Димитър Димитров – заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Николета Матева   против  Я.С.С. ***, с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че с ответника са се намирали в договорни отношения по силата, на които ищецът е предоставил паричен кредит на ответника за покупка на стоки или услуги с номер CREX-14949190, като същият се е съгласил , освен усвоения кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 10.01.2018г. ответникът е активирал предоставената му от ищцовото дружество кредитна карта № CARD-15209326 с максимален кредитен лимит в размер на 1500 лева. Същият представлявал револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоявал посредством различни транзакции – теглене в брой от банкомати, плащания чрез терминални устройства и др., осъществени чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниквало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.

В исковата молба се твърди, че ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.03.2018г., когато било последното му плащане по нея, като балансът по същата бил в размер на минус 1789.12 лева. Това принудило кредитора да блокира използването ѝ. Ищцовото дружество твърди, че въпреки многократните опити за контакт с ответницата и отправените покани да погаси натрупаните задължения доброволно, тя не е изпълнила задължението си.

Към датата на заявлението по чл. 410 от ГПК, задължението на ответника по кредитната карта е в размер на 1545.74 лева, представляващо използваната главница, както и договорна лихва в размер на 243.38 лева за периода от 01.03.2018г. (първа пропусната вноска) до 06.08.2018г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение), както и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 81.48 лева за периода от 06.08.2018г. до 11.02.2019г.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че е налице вземане от страна на ищцовото дружество от ответника в размер на посочените по-горе суми.

При условията на евентуалност е заявено, че за исковите суми  е предявен осъдителен иск.

Претендират се направените разноски по заповедното производство и в исковото производство.

Ответникът, чрез назначения особен представител в срока за  отговор на исковата молба е оспорил  исковите претенции като е посочил че искът бил недопустим, а по същество неоснователен. Оспорил е факта, че на ответника е предадена кредитна карта. Оспорил е подписа върху договора за кредит на ответника. Оспорил е размера на главницата, както и е направил възражение, че възнаградителната лихва  е прекомерна. Направил е възражение за изтекла погасителна давност на правото на иск.

По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 522/2019г. по описа на ВРС, назначена и изслушана е съдебно – икономическа експертиза.

С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:

От представения по делото Договор за потребителски кредит номер CREX-14949190,  е видно, че на 12.06.2017год. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД като кредитор е отпуснало паричен кредит на ответника като кредитополучател за закупуване на стока – гардероб, матрак и легло на обща стойност 441.00 лева  с включена застраховка «сигурност на плащанията» в размер на 19.84 лева или общо 460.84 лева. Съгласно договореното, ответникът е следвало в срок до 20.12.2017г. да погаси заема на 6 месечни вноски, всяка по 85.79 лева.

В  чл. 12 от договора е посочено, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта  с кредитен лимит до 10000 лева. Кредиторът ще издаде и достави кредитна карта на кредитополучателя  след прочуване на изпълнението и задълженията по договора за кредит. Във всеки случай, издаването на кредитна карта ще бъде не по-късно от 18 месеца от първата погасителна вноска по кредита. Посочено е също, че всички задължения, свързани с ползването на кредитна карта, ще възникнат само след активирането от кредитополучателя на кредитната карта по съобщения на кредитополучателя от кредитора начин.  В чл. 13 е посочено, че кредитният лимит по кредитната карта се определя едностранно от кредитора. Кредитният лимит представлява револвиращ потребителски кредит, предоставен посредством ползване на кредитна карта. Посочено е също в чл. 15, че договорът е безсрочен. Срокът на валидност на кредитната карта се определя от кредитора и е различен от срока на договора за револвиращ кредит. За ползването на кредитния лимит, кредитополучателя ще заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит за срока на ползването на кредитния лимит. Кредитополучателят ще заплаща и такси за ползването му. 

В Приложението, неразделна част от договора е посочено, че на ответника е отпуснат револвиращ кредит в размер на 1500.00 лева. Посочен е лихвен процент 35% и ГПР – 44.90%. Дължимата месечна такса е 4.00 лева, а при теглене на пари в брой от банкомат таксата е 2.00 лева +2% върху изтеглената сума.  Обезщетението за забава е 10%+ОЛП на БНБ.

От представеното месечно извлечение по кредитната карта е видно, че към 13.07.2018г. използвания кредитен лимит е в размер на 1789.12 лева със срок на плащане – 01.08.2018г.

От представеното известие за доставяне – л. 48 от делото е видно, че ответникът на 21.09.2017г.  е получил кредитна карта от ищеца.

С покана от 09.08.2018г., без данни кога е получена, ответникът е уведомен  за задълженията му по кредитна карта CARD – 15209326, като е поканен да ги заплати в седем дневен срок от получаване на поканата.

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е  посочило, че  на 12.06.2017г. ответникът е закупил с фактура № **********, издадена от „Мебели Виденов“ ООД стоки на обща стойност 441.00 лева. Фактурата е подписана от ответника, а  плащането е извършено с кредитна карта като сумата е преведена от ищцовото дружество на „Мебели Виденов“ ООД.

Съгласно подписания договор, ответникът е следвало да плати 6 броя месечни вноски, всяка по 85.79 лева на обща стойност 514.74 лева на всяко 20-то число на месеца като първата вноска е на 20.07.2017г., а последната е на 20.12.2017г.  Посочено е също, че ответникът е активирал кредитната карта на 10.01.2018г. като е усвоил сумата в общ размер от 1849.12 лева. 

Ответникът е направил една вноска по кредита на 30.01.2018г. от 60.00 лева или всичко използван кредитен лимит по кредитна карта в размер на 1789.12 лева.

Вещото лице е посочило също, че редовното обслужване по кредитната карта е преустановено на 01.03.2018г. като балансът по същата е в размер на – 1789.12 лева.

Според заключението на вещото лице размерът на непогасената главница е 1545.74 лева.  Вещото лице е дало заключение и за размера на договорната лихва ,както и за размера на обезщетението за забава.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е  иск по чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Вземанията на ищеца се основават на договор за потребителски кредит, уреден в чл. 240 от ЗЗД и чл. 430 от ТЗ.  Договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответника. От доказателствата, се установява, че при сключване на договора за потребителски кредит CREX-14949190 на 12.06.2017г., ответникът е сключил и договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Местеркард с номер CARD – 15209326 с максимален кредитен лимит 1500.00 лева.

От заключението на вещото лице се установява, че ответникът е активирал кредитната карта на 10.01.2018г. като е усвоил сумата в общ размер от 1849.12 лева.  Ответникът е направил една вноска по кредита на 30.01.2018г. от 60.00 лева или всичко използван кредитен лимит по кредитна карта в размер на 1789.12 лева.Вещото лице е посочило също, че редовното обслужване по кредитната карта е преустановено на 01.03.2018г. като балансът по същата е в размер на – 1789.12 лева. Според заключението на вещото лице размерът на непогасената главница е 1545.74 лева. 

С оглед извършените погашения, съдът намира че ответникът признава сключването на договора за кредитна карта,  че е получил кредитната карта и че е активирал същата чрез първата извършена трансакция. Поради нередовното погасяване на задълженията по кредитната карта, кредиторът е блокирал същата. Липсват доказателства ответникът да е  извършил плащане на задълженията си. Поради това същият дължи на ищеца сумата от 1545.74  лева – непогасена главница.

Между страните е била договорена възнаградителна лихва.

По правната си характеристика,  договорната лихва е възнаграждение, с което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера да дадения в заем капитал /парична сума в случая/ и времето на ползването му.

Волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер, допустим  в Закона за потребителския кредит. В чл. 19, ал. 4 от ЗПК е  посочено, че ГПР, включващ и лихвите съгласно ал. 1,  не  може да  бъде по-висок  от  пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във  валута, определена с постановление на Министерския съвет, което на практика е ограничаване на волята на страните с императивни правила на закона.  В случая, договорната лихва  не надвишава посочения по-горе размер на законната лихва.  Според заключението на вещото лице дължимата възнаградителна лихва е в размер  на 243.38 лева за периода от 01.03.2018г.  до 06.08.2018г.

Основателна се явява претенцията за заплащане на законна лихва за забава върху непогасената главница по кредита. Безспорно е, че ответникът е изпаднал в забава на плащанията и дължи обезщетение за забава, което според заключението на вещото лице възлиза на сумата от 81.48 лева за периода от 06.08.2018г. до 11.02.2019г..

Неоснователни са възраженията на ответната страна относно недължимост на процесните суми, както и че на ответника не е предадена кредитна карта. Направеното оспорване на подписа на ответника  върху договора за кредит е недоказано, тъй като в тежест на ответника е докаже този факт съгласно разпределената доказателствена тежест.

Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност на вземането. Заявлението за издаване за заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е постъпило в съда на 20.02.2019г. Очевидно е, че към тази дата не е изтекла погасителната давност за нито една от исковите претенции.

С оглед изхода на спора, съдът намира че не следва да се произнася по предявените евентуални искове.

От приложеното ч.гр.д. № 516/2019г. по описа на ВРС, се установява, че ищецът е направил разноски по заповедното производство в размер на 37.41 лева за платена държавна такса, както и му е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.

Разноските на ищеца в настоящото дело са: 124.42 лева за платена държавна такса, разноски за особен представител в размер на 150.00 лева и разноски за вещо лице в размер на 120.00 лева.

С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 1  от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски  в  заповедното производство в общ размер от 87.41 лева и разноски в настоящото производство в общ размер от 394.42 лева.

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на ищеца се дължи и възнаграждение в размер на  100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, ***: 

IBAN ***, БНП Париба С.А. – клон София. 

Воден от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА за установено, че БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № *********, чрез  „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с ЕИК *********, представлявано от Димитър Димитров – заместник управител  притежава право на вземане  към Я.С.С. с  ЕГН ********** с адрес: *** в размер на сумата от 1545.74 лева – главница, сумата от  243.38 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.03.2018г.  до 06.08.2018г., сумата от 81.48 лева за периода от 06.08.2018г. до 11.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от  подаване на заявлението в съда – 20.02.2019г.  до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Я.С.С. с  ЕГН ********** с адрес: ***  да заплати на  «БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № *********, чрез  „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с ЕИК *********, представлявано от Димитър Димитров – заместник управител  сумата от 87.41 лева  – разноски по заповедното производство за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Я.С.С. с  ЕГН ********** с адрес: ***   да заплати на  БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № *********, чрез  „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с ЕИК *********, представлявано от Димитър Димитров – заместник управител  разноски по настоящото производство в общ размер от 494.42 лева.

Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е: IBAN ***, БНП Париба С.А. – клон София. 

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС- Видин  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: