О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.Лом,
06.02.2018 година
Районен съд, гр.Лом, първи
състав, в закрито съдебно заседание на 06.02.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КАМЕНОВА
Като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3007 по описа за 2017 година, след като провери
редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните и на основание чл.140 ГПК, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск от
А.С.Д.
с ЕГН: **********, адрес,***, чрез пълномощника си при АК-Монтана-Р.В.Б.,
съдебен адрес,***, против: ” ЕОС МАТРИКС „ ЕООД, с ЕИК *********,
представлявано от Р.И.М.-Т., със седалище и адрес на управление, гр.София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.”Рачо
Петков- Казанджията” № 4-6, по която е образувано гр.д. № 3007/2017 година по описа на съда.
Правно основание – чл. 439 от ГПК, във вр. с чл.
124, ал. 1 ГПК.
Иска се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, Еос Матрикс „
ЕООД с ЕИК *********, че ищцата, А.С.Д. с
ЕГН: **********, не дължи сумите по изп.лист от 08.06.2017 година, издаден
по ч.гр.дело № 954/2017 година по описа на ЛРС, за събирането на които суми е
образувано изп.дело № 702/2017 година по описа на ЧСИ Мая И. с рег.№ 748 в
КЧСИ, с адрес ***»Трети март» № 68, ет. 1, поради погасяванео им по давност.
Претендират
се и направените по делото разноски.
Искът е допустим – налице е интерес от търсената с него защита.
Процесуална легитимация на
страните – искът е предявен от и срещу надлежна страна;
Писмени доказателства, представени с исковата молба
- копие
от съобщение за образуване на изп.дело с изх.№ 16599 от 03.11.2017 година на
ЧСИ, Мая И.
-изпълнителен
лист от 08.06.2017 година, по ч.гр.дело № 954/2017 година по описа на ЛРС.
Доказателствени искания, направени от ищтеца,
Да
бъде изискано и приложено ч.гр.д № 954/2017 година по описа на РС-Лом,
Заверено
копие от изп.дело № 702/2017 година от ЧСИ, Мая И. с рег.№ 748 в КЧСИ,
гр.Монтана, ул.»Треи март» № 68, ет. 1
На
основние чл. 190, ал.1 от ГПК ответника да предстви заверено копие от Договор
за кредит, от 30.10.2009 година с «Юробанк България» АД, гр.София,
На
основание чл. 192, ал.1 от ГПК, «Юробанк България» АД, гр.София, да представи
заверено копие от Договор за кредит, от 30.10.2009 година.
Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Ответника
счита предявеният иск за неоснователен, поради което и молят, същият да бъде
отхвърлен.
На
30.10.2009 година между, ищцата
и»Юробанк и Еф Джи България» АД, са възникнали облигационни отношения, на
основание сключен договор за кредит, за сумата от 1350 лв. Ищцата се е задължила да погаси
задължението си на 120 месечни вноски, а именно през първите 12 месеца в размер
по 19.37 лева, следващите в размер на
23.13 лева, и последната погасителна вноска в размер на 23.50 лева.
На
18.01.2016 година е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземанията,
между»Юробанк и Еф Джи България» АД, и Еос Матрикс» ЕООД, по силата на които
задължението на ищцата, А.Д., произтичащо от договора за кредит е изкупено от
Еос Матрикс» ЕООД.
На
основание горното, в качеството си на
кредитор, ответниците са подали заявление по чл. 410 от ГПК и е
образувано ч.гр.дело № 954/2017 година. Издадена е Заповед за изпълнение и
същата е връчена на ищцата, при отказ да я получи. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, възражение срещу издадената заповед, от страна на ищцата, не е
постъпил, поради което Заповедта е
влязла в сила, ответниците са се снабдили с изпълнителен лист и са образували
изпълнително дело № 702/2017 година при ЧСИ, Мая И., за принудителното събиране
на сумите.
Вземането
не е погасено по давност, тъй като задължението на ищцата е с краен срок
30.10.2019 година, т.е., 5 годишния давностен срок, не е изтекла.
Писмени
доказателства представени с отговора:
-Копие
от банково бордеро,
-копие
от Договор за кредит от 30.10.2009 година.
Доказателствени
искания: няма.
Съдът
намира, че писмените доказателства, представени от страните са относими, допустими и необходими и следва да бъдат приети.
Водим
от горното и на основание чл. 140 ГПК съдът:
О П
Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
исковата молба от А.С.Д. с ЕГН: **********, адрес,***, чрез
пълномощника си при АК-Монтана-Р.В.Б., съдебен адрес,***, против: ” ЕОС МАТРИКС
„ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Р.И.М.-Т., със седалище и адрес на
управление, гр.София, район Витоша, ж.к.
Малинова долина, ул.”Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, по която е образувано
гр.д. № 3007/2017 година по описа на
съда.
ПРИЕМА писмените доказателства, представени с
исковата молба:
-
копие от съобщение за образуване на изп.дело с изх.№ 16599 от 03.11.2017 година
на ЧСИ, Мая И.
-изпълнителен
лист от 08.06.2017 година, по ч.гр.дело № 954/2017 година по описа на ЛРС.
Приема
отговора на ответниците, и представените писмени доказателства:
-Копие
от банково бордеро,
-копие
от Договор за кредит от 30.10.2009 година.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 954/2017 година по описа на ЛРС.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ заверено копие от изп.д. № 702/2017
година от ЧСИ, Мая И.,***»Трети март» № 68, ет. 1.
НАСРОЧВА
делото в открито съдебно заседание за 19.04.2018 година от 10.00 часа, за която
дата да бъдат призовани страните.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД си
по делото:
Съдът
е сезиран с отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между
страните недължимост на вземането на ответника срещу ищцата, което е предмет на
изп.д. № 702/2017 година на ЧСИ, Мая И..
Правно основание – чл. 439 ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
В
исковата молба се твърди, че по издаден изпълнителен лист от 08.06.2017 година
по ч.гр.дело № 954/2017 година, по описа на ЛРС, ищцата е осъдена да заплати на
ответника сумата от 1350 лева главница по договор за кредит от 30.10.2009
годинау, договорна лихва в размер на
208.79 лева за периода от
30.08.2015 година до 03.05.2017 година, законната лихва върху
главницата, считано от 03.05.2017 година, и разноски в размер на 31.17 лева.
Договора
за кредит е сключен на 30.10. 2009 година за сумата от 1350 лева, между ищцата
и «Юробанк България» АД, като ищцата се е задължила да върне сумата на 24
месечни вноски, по 67.50 лева, при краен срок на издължаване на кредита
30.10.2011 година.
Ищцата
не е уведомена за сключеният договор за цесия.
С
молба от ноември 2017 одина, повече от 5 години, след крайния срок за
издължаване на кредита, е образувано изп.дело № 702/2017 година по описа на
ЧСИ, Мая И..
Ответника
не е прекъснал давността, поради което и моли:
Петитум:
да бъде признато за установено по отношение на ответника, Еос Матрикс „
ЕООД с ЕИК *********, че ищцата, А.С.Д. с
ЕГН: **********, не дължи сумите по изп.лист от 08.06.2017 година, издаден
по ч.гр.дело № 954/2017 година по описа на ЛРС, за събирането на които суми е
образувано изп.дело № 702/2017 година по описа на ЧСИ Мая И. с рег.№ 748 в
КЧСИ, с адрес ***»Трети март» № 68, ет. 1, поради погасяванео им по давност.
Претендират
се и направените по делото разноски.
Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК.
Ответника
счита предявеният иск за неоснователен, поради което и молят, същият да бъде
отхвърлен.
На
30.10.2009 година между, ищцата
и»Юробанк и Еф Джи България» АД, са възникнли облигационни отношения, на
основание сключен договор за кредит, за сумата от 1350 лв. Ищцата се е задължила да погаси
задължението си на 120 месечни вноски, а именно през първите 12 месеца в размер
на по 19.37 лева, следващите в размер на
23.13 лева, и последната погасителна вноска в размер на 23.50 лева.
На
18.01.2016 година е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземанията,
между»Юробанк и Еф Джи България» АД, и Еос Матрикс» ЕООД, по силата на които
задължението на ищцата, А.Д., произтичащо от договора за кредит е изкупено от
Еос Матрикс» ЕООД.
На
основание горното, в качеството си на
кредитор, ответниците са подали заявление по чл. 410 от ГПК и е
образувано ч.гр.дело № 954/2017 година. Издадена е Заповед за изпълнение и
същата е връчена на ищцата, при отказ да я получи. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, възражение срещу издадената заповед, от страна на ищцата, не е
постъпил, поради което Заповедта е
влязла в сила, ответниците са се снабдили с изпълнителен лист и са образували
изпълнително дело № 702/2017 година при ЧСИ, Мая И., за принудителното събиране
на сумите.
Вземането
не е погасено по давност, тъй като задължението на ищцата е с краен срок
30.10.2019 година, т.е., 5 годишната давност, не е изтекла.
На основание чл. 190, ал.1 от ГПК,
задължава, ответника, ЕОС Матрикс» ЕООД, да представи в оригинал Договор
за кредит от 30.10.2009 година, сключен между А.С.Д. с ЕГН: **********,***,
и „Юробанк България” АД, гр.София, Общите
условия към договора, а така също и погасителния план.
Не
е спорно, че на основание сключен договор за кредит, между страните са налице
облигационни отношения, възникнали на основание цесия от 18.01.2016 година, между «Юробанк България»
АД и Еос Матрикс».
Не
е спорно между страните, че те са страни и по изп.производство пред ЧСИ, Мая И..
Спорно
е погасено ли е по давност вземането на ответника.
Всяка
от страните носи доказателствената тежест на твърдените в нейна полза
обстоятелства.
Чрез
иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи
изпълняемото право (в случая погасяване на правото на
принудително изпълнение, поради изтекла давност).
По
принцип, в тежест на ищеца, оспорващ
дължимостта на вземането по изпълнителният лист е да установи, при условията на
пълно и главно доказване, настъпването
на твърдените от него правопогасяващи факти
и обстоятелства.
Предвид
това, че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за
вземането, в тежест на ответника –
взискател по изп.дело е да установи, че са налице предпоставките на чл. 115 и
чл. 116 от ЗЗД за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника
давност, каквото възражение той е направил.
Съдът
УКАЗВА на страните възможността да
постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, както и възможността да уредят взаимоотношенията си със
спогодба.
На основание чл.239, ал.1,т.1, предл.2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, ще бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК.
Препис
от настоящото определение да бъде връчен на страните за сведение и изпълнение,
а на ищцата и препис от отговора на ответника
ПРЕДСЕДАТЕЛ: