Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр.София, 02.05.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав в
публичното заседание на пети април през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Владимир Вълков
при секретаря Весела Станчева
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 354 по описа за 2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е
иск с правно основание чл. 155 т. 3 от Търговския закон ТЗ).
Производството е
образувано по искане на С.Г.П.за прекратяване на „Н.2.“ ЕООД. В исковата молба
се твърди, че вписаният в търговския регистър управителят на дружеството е
заличен на 15.07.2015 г. Едноличният собственик на капитала е починала на 04.03.2015
г., а нов управител не е вписан за период повече от 3 месеца.
Ответникът, представляван
при условията на чл. 29 ал. 4 ГПК от особен представител – адв. И.Н. от САК, в
писмения отговор застъпва теза, че тъй като наследниците на едноличния
собственик на капитала не са предприели действия по продължаване дейността на
дружеството, нито са инициирали прекратяването му при условията на чл. 157 ТЗ и
предвид обстоятелството, че дружеството е било без дейност и представителство
повече от три месеца, налице са предпоставките за неговото прекратяване.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца – прокурор А., поддържа иска.
Процесуалният
представител на ответника – адв. Н. от САК, сочи, че с оглед събраните
доказателства в интерес на дружеството е да бъде прекратено по единствено
възможния начин, предприет от Софийска градска прокуратура.
Съдът като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Ответното дружество е
вписано в търговския регистър на 30.05.2009 г., а на 15.07.2015 г. е заличен
управителят. За едноличен собственик на капитала на дружеството в регистъра е
вписана С.Р.А., за която се установява да е починала на 04.03.2015 г.
Не се установява да е
вписан нов управител на дружеството както в предписания от закона тримесечен
срок, така и към датата на приключване на устните състезания.
При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Търговското дружество е
възприета от законодателя организационна форма, обуславяща правосубектност,
чиято воля се формира и изразява посредством други лица. От тази гледна точка и
функционирането му предпоставя правосубектно лице, натоварено от дружеството да
го представлява. Липсата на вписан управител, притежаващ посочените вече
характеристики за период по-дълъг от три месеца, овластява прокурора да поиска
и съда да наложи прекратяване на търговското дружество.
Наличните по делото
доказателства навеждат на извод, че за значителен период от време дружеството
няма вписан управител, а едноличният собственик на капитала, комуто е призната
представителна власт по силата на закона – чл. 147 ал. 1 ТЗ, е загубила
правосубектността си поради настъпила смърт. Следователно, налице са
предписаните от закона предпоставки за прекратяване на дружеството.
Администрирането на
процедурата по ликвидация в това число и определяне на ликвидатор не
предпоставя разрешаване на правен спор. Нормата на чл. 70 ал. 3 ТЗ изрично
определя длъжностното лице за компетентно да определи ликвидатор при все, че
основанието за откриване на производството е постановен съдебен акт.
Същевременно участието на съда в ликвидационното производство и в частност за
определяне на ликвидатор е ограничено до хипотезата на чл. 266 ТЗ. От друга
страна назначаването на ликвидатор предпоставя отчитане на редица фактори,
предпоставка за което е служебно достъпната информация на длъжностното лице по
регистрация. По тези съображения настоящият състав приема, че назначаването на
ликвидатор е в правомощията на регистърната администрация.
По разноските
Прокурорът е освободен от
задължението да внася следващата се държавна такса и разноските по делото – чл.
83 ал. 1 т. 3 ГПК. Ето защо в тежест на дружеството следва да бъде възложена
дължимата в случая държавна такса.
Законът задължава съда да
осигури правото на защита на привлечена в процеса страна. Смъртта на законния
представител на дружеството е обективна пречка този правен субект да реализира
непосредствено процесуалните си права, наложило ангажиране на лице с призната
по съответния ред компетентност да отстоява чужди права в съдебно производство.
Предприетите в интерес на дружеството действия, ангажиращи бюджетни средства,
определят дружеството като задължено и за определената сума за особен
представител.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155 т. 3 ТЗ по предявен иск от С.Г.П.търговско
дружество с наименование „Н.2.“ ЕООД, ЕИК ********,
представлявано в процеса от особен представител – адв. И.В.Н. с адрес ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК
„Н.2.“
ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 130,00 лв.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен
съд – гр. София в двуседмичен срок от връчване на препис.
След влизане в сила на решението
заверен препис да бъде изпратен на Агенция по вписванията за администриране на
производство по ликвидация.
Съдия: