№ 327
гр. Ботевград, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:И. Цв. Т. А.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №
20241810100480 по описа за 2024 година
С Определение № 5225 от 02.02.2024г. по гр.д.№ 67844/2023г. по описа на Софийски
районен съд е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на РС-
Ботевград.
Предявен е иск с правно основание чл.410, ал. 1, т.2 от Кодекс за
застраховането/КЗ/.
ЗАД „А.“ с ЕИК:*, с адрес: гр.С., район С., ул.С. К. №*, чрез пълномощник
юрисконсулт Ц. Р. моли да бъде осъдена Агенция „П. И.“ с адрес: гр.С., бул.М. №*, с ЕИК: *
да заплати сумата-главница от 4110.68лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 4100.68лв. и заплатени ликвидационни разходи в
размер на 10лв. по застрахователна преписка или щета № * за вреди, причинени на
застрахован лек автомобил „Ауди S 5“ с рег. № *, собственост на „П. Л. БГ“ЕООД,
управляван от Д. П. П., за което има сключена застраховка „Пълно Каско“ със срок на
действие от 28.03.2018г. до 27.03.2019г., които вреди са настъпили при ПТП на 17.02.2019г.
на третокласен път от Републиканската пътна мрежа *, в посока от гр.Е. към гр.П., в
местността П. п., находящ се в община П., при преминаване през необезопасено и
необозначено препятствие на пътното платно-дупка, вследствие на което е увредена предна
кора под двигателя и други, ведно със законната лихва върху горната сума-главница,
считано от 11.12.2023г./датата на подаване на исковата молба/ до окончателното заплащане,
както да заплати и сумата от 622.99лв., представляваща законна лихва за забава върху
главницата за периода от 25.08.2022г. до 07.12.2023г. Ищецът моли да му се присъдят
направените разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК, отразен в
молба от 17.12.2024г./л.50/.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник юрисконсулт Ц. Р. поддържа исковете, моли да
бъдат уважени изцяло и се присъдят направените по делото разноските.
Ответникът-Агенция „П. И.“ Областно Пътно Управление-С., чрез пълномощник
гл.юрисконсулт Г. Н. е направил възражения по исковете и е представил в РС-С. писмен
отговор с вх.№ 30886 от 31.01.2024г., в предвидения в закона срок.
1
В писмения отговор ответникът оспорва исковете по основание и размер. Заявява, че
представените Общи условия за застраховка не са действащите към датата на ПТП на
17.02.2019г. и към датата на сключване на застраховката на 27.03.2018г. Заявява, че липсва
Протокол за ПТП и водачът на управляваното МПС не е уведомил органите на КАТ.
Ответникът твърди, че ищецът не е описал на кой километър е станало ПТП и размерите на
препятствието на пътното платно. Не са представени снимки от извършен оглед и заснемане
на място на произшествието, както и на самото препятствие. Ответникът заявява, че не са
събрани доказателства за причинените вреди, причината за настъпването на евентуалното
ПТП, оспорва наличието на препятствие на пътното платно, както и наличието на
застрахователен риск, покрит чрез застрахователната полица.
Ответникът прави възражение за съпричиняване, т.е. увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите съгласно чл.51 и чл.55 от ЗЗД, както и че главното вземане е
погасено по давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД, тъй като регресното право възниква от
момента на плащането, извършено от застрахователя на увреденото лице, т.е. регресният иск
за плащане на вече платеното от застрахователя към виновното лице е от значение
петгодишната обща давност.
Ответникът моли да се присъдят направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатено от ищеца адвокатско
възнаграждение.
В с.з. ответникът, чрез пълномощник юрк. Г. Н. е депозирал писмено становище с вх.
№ 3442 от 19.04.2024г., с което оспорва исковете и поддържа направените възражения в
писмения отговор. Моли да се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 17.02.2019г. лек автомобил „*“ с рег. № *, собственост на „П. Л. БГ“ЕООД,
управляван от Д. П. П., се е движил по третокласен път от Републиканската пътна мрежа *,
в посока от гр.Е. към гр.П., в местността П. п., находящ се в община П. и преминал през
дупка на пътното платно в следствие, на което е увредена предна кора на автомобила и
други.
Горните факти се установяват от приложените по делото писмени доказателства-
декларация на водач на застраховано МПС, увредено при събитие от нарушена цялост на
пътното покритие, както и от наличие на предмети, животни, вещества и други подобни,
намиращи се нерегламентирано върху пътното платно, от регистрационен талон, от
свидетелство за управление на МПС, както и от приетата съдебно-автотехническа
експертиза/САТЕ/, изготвена от вещото лице инж.С. К. Д..
Съгласно отразеното в описаната по-горе декларация от 18.02.2019г. от Д. П. П., се
установява, че на 17.02.2019г. на път П.-Е., тя е управлявала МПС„Ауди S 5“ с рег. № * и е
попаднала на дупка на пътя, поради което е счупила предна кора на автомобила.
От приетата по делото САТЕ, изготвена от в.л. инж.С. К. Д., се установява, че при
анализ на механизма на ПТП и нанесените материални щети с оглед на приложените по
делото писмени доказателства, представени от ищеца, се установява, че дълбочината на
дупката е от порядъка на 5-6см. В приложената фактура липсва смяна на предна лява гума.
Сменена е само предна лява алуминиева джанта. Предвид данните по делото и приложения
2
от ищеца снимков материал, в. л. инж. Д. счита, че в следствие на преминаването на
автомобила през описаното препятствие могат да се получат уврежданията само на предна
лява джанта, която подмяна е на стойност 1458.12лв. съгласно приложената фактура. Според
вещото лице Д. останалите увреждания най-вероятно са получени при друг механизъм.
Обичайните разноски за определяне на застрахователното обезщетение са в размер на 15лв.
Налице е причинно-следствена връзка между причинените имуществени вреди на
автомобила само по отношение на увреждане на предна лява джанта при процесното ПТП,
така както е описан механизма на ПТП в декларация от водача на МПС до ищеца.
Останалите увреждания на автомобила са получени при друг механизъм.
Възраженията на ответника, че причина за ПТП е неправомерното поведение на водача
на МПС, тъй като е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20 от ЗДвП,
тъй като неправилно е преценил пътната обстановка и се е движил с несъобразена скорост,
са неоснователни като недоказани.
Видно от приложените по делото писмени доказателства-копия от застрахователна
полица за застраховка „Каско“, от Общи условия за застраховка „Каско“, се установява, че
за описаният по-горе автомобил има сключена застраховка „Каско” с комбинирана
застрахователна полица, със срок на действие от 28.03.2018г. до 27.03.2019г., сключена
между Петров-маркетинг и сигурност-1 ЕООД като ползвател, от една страна и от друга
страна-ищеца. От останалите приложени писмени доказателства-копия от уведомление-
декларация за щета по застраховка „КАСКО на МПС“ от 18.02.2019г., от свидетелство за
регистрация на МПС, опис на щета, фактури, доклад по щета, възлагателни писма, приемо-
предавателен протокол, преводно нареждане от 16.05.2019г. за сумата от 4100.68лв., се
установява, че ищецът на основание договор за застраховка „Каско“ е възстановил
претърпените вреди, които са отстранени в сервиз „*“ЕООД, за което ищецът е заплатил за
извършените авто-сервизни услуги по банков път на „*“ЕООД сумата от 4100.68лв. за
отстранени вреди по щета с № *. Приложено е копие от регресна покана, изпратена от ищеца
до ответника за заплащане на сумата от 4110.68лв., получена от ответника съгласно
приложената разписка през месец август 2022г.
Исковата молба е подадена на 11.12.2023г.
От приетата САТЕ, изготвена от в.л. инж. Д., се установява, че средната пазарна
стойност по възстановяване на нанесените вследствие на ПТП на 17.02.2019г. щети на
увреденото МПС, които са в причинно-следствена връзка щети, изразяващи се в подмяната
на предна лява джанта е в размер на 1458.12лв.
Съгласно онлайн калкулатор за законната лихва при НАП върху сумата-главница от
1468.12лв. законната лихва за забава за периода от 25.08.2022г. до 07.12.2023г. е в размер на
222.50лв./двеста и двадесет и два лева и 50 стотинки/.
Ответникът не е представил доказателства за плащане на прпоцесните суми до
приключване на устните състезания.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
3
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че
предявените осъдителни искове с правно основание чл.410, ал. 1, т.2 от Кодекс за
застраховането/КЗ/ и чл.86 от ЗЗД са допустими, тъй като са предявени между надлежни
страни.
Разгледан по същество главния иск за сумата-главница от 4110.68лв./ четири хиляди сто
и десет лева и 68 стотинки/, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 4100.68лв. и заплатени ликвидационни разходи в размер на 10лв.
по застрахователна преписка или щета № * за вреди, причинени на застрахован лек
автомобил „Ауди S 5“ с рег. № *, собственост на „П. Л. БГ“ЕООД, управляван от Д. П. П., за
което има сключена застраховка „Пълно Каско“ със срок на действие от 28.03.2018г. до
27.03.2019г., които вреди са настъпили при ПТП на 17.02.2019г. на третокласен път от
Републиканската пътна мрежа *, в посока от гр.Е. към гр.П., в местността П. п., находящ се в
община П., при преминаване през необезопасено и необозначено препятствие на пътното
платно-дупка, вследствие на което е увредена предна кора под двигателя и други, е
частично основателен и следва да се уважи само за сумата- главница от 1468.12лв./ хиляда
четиристотин шестдесет и осем лева и 12 стотинки/, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1458.12лв. и заплатени ликвидационни
разходи в размер на 10лв. по застрахователна преписка или щета № * като доказан, по
следните правни съображения:
Съгласно чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата-до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Отговорността на Агенция „П. И.“ следва да бъде ангажирана по реда на чл.49
от ЗЗД, тъй като ищецът-застраховател е възстановил причинените в резултат на
настъпилото ПТП имуществени вреди-повреди на МПС във връзка с ПТП на 17.02.2019г. на
третокласен път от републиканската пътна мрежа *, в посока отгр.Е. към гр.П., в м. П. п. и в
района на община П., настъпило при преминаването през необозначена пътна неравност
/дупка/ на платното за движение, в резултат, на което е увредена предна лява джанта на
автомобила поради неизпълнение на задължения на служителите, на които ответникът е
възложил работа за поддържане и ремонт на пътя и за съответната сигнализация.
Касае се до ПТП, възникнало на републикански път по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона
за пътищата/ЗП/, поради което и на основание чл.19, ал.1, т.1 и чл.30, ал.1 от ЗП задължен да
осъществява дейностите по поддържането му е именно ответника Агенция "Пътна
Инфраструктура". Същата като юридическо лице осъществява дейностите по чл.30, ал.1 от
ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието, изразяващо се в наличието на необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно на път * в посока от гр.Е. към гр.П., в района на
м. П. п., община П. и вземе мерки да приведе пътя в изправност, е довело до неизпълнение
на задължението по чл.30, ал.1 от ЗП, поради което и на основание чл.49 от ЗЗД ответникът
носи отговорност за причинената при процесното ПТП вреда на предна лява джанта,
свързана с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители.
Ето защо съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл.49 от ЗЗД
на застрахованото при него от собственика на увреденото МПС срещу ответника, като
4
причина за ПТП е попадането на автомобила в необезопасена дупка на пътното платно.
Нормата на чл.167, ал.1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ задължава лицата,
които стопанисват пътя да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Според параграф
1, т.19 от ДР на Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата
„препятствие на пътя” е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети,
вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
Нормата на чл.52, ал.1 от ППЗДвП предвижда, че пътен знак Г11 се поставя пред
препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или
отляво, за да продължат движението си.
В конкретния случай установената на мястото на ПТП дупка е налична повреда-пътна
неравност /дупка/, която според отразеното в декларацията от водача на застрахованото
МПС и приетата САТЕ на в.л. инж.Д. е разположена на платното за движение. Съдът
приема, че дупката представлява препятствие по смисъла на посочената по-горе разпоредба,
което е създало опасност за движението с оглед липсата на сигнализация съобразно
изискванията на цитираните норми.
С оглед на горното е налице неизпълнение на задълженията на служителите на ответната
агенция за своевременно отстраняване на препятствието чрез съответния ремонт, за
сигнализиране на препятствието и организиране на движението по начин, осигуряващ
безопасността му.
Направените от ответника възражения в писмения отговор и поддържани в открито
съдебно заседание относно щетата, изразяваща се в повреда на предна лява джанта на МПС,
която е на стойност 1458.12лв. съгласно приетата САТЕ и 10лв. ликвидационни разходи, са
неоснователни като недоказани. В този смисъл възражението на ответника, че ищецът е
заплатил без основание застрахователно обезщетение, тъй като не е налице покрит риск
„КАСКО“ означава, че всички хипотези на външна повреда са уредени от застрахователя.
Съдът не следва да взема предвид предявените пред него чужди права, каквото е правото на
страните да претендират нищожността на договора, след като правещият възражението не е
страна по този договор.
Неоснователно е и възражението на ответника за съпричиняване от страна на водача
на МПС. Принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди
/или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/. В частност
по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, а доказателствената тежест е
била на ответника, че водачът на увредения лек автомобил е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата, свързани със скоростта /както и на други правила,
установени в нормативен акт/, поради което при приложението на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, настоящият съдебен
5
състав приема, че няма съпричиняване на вредоносния резултат-повреда на предна лява
джанта на МПС. Съгласно установеното по делото водачът на увреденото МПС е управлявал
автомобила с допустима скорост, като липсват данни същата да не е била съобразена с
релефа на местността и пътните условия.
С оглед липсата на данни за сигнализирането на препятствието-съществуващата на
пътя неравност и установената от вещото лице по САТЕ невъзможност за адекватна
реакция-заобикаляне или спиране, съдът приема, че водачът на увреденото МПС не е бил
длъжен да се съобрази със съществуващата на пътя дупка и съответно не е могъл да я
избегне. Пътната обстановка (в това число и предвидимостта на препятствието) обхваща
всичко друго освен състоянието на настилката (в хипотезата различна от наличието на
маркировка, че на съответната част от пътя има някакво мероприятие). Отделно от това
добросъвестното поведение (в случая на водача) се предполага до доказване на противното.
Дори и да се приеме, че е било възможно дупката да бъде заобиколена при изрично крайно
заострено внимание, шофьорът има право да предполага, че се движи по нормално
поддържан път. Ако аргументът е несъобразяване с нормата на чл. 20 от ЗДвП, то той е
неоснователен. Ако пътният участък не е затворен, т.е. по него може да се минава, той или е
изряден или проблемните места са означени, съобразно изискванията на закона (чл. 167, ал. 1
от ЗДвП). Недопустимо е на главен път да има нерепарирани или необозначени разкъсвания
на асфалтовото покритие.
От събраните по делото доказателства се установи, че уврежданията, които ищецът е
възстановил за смяна на предна лява джанта е в размер на сумата от 1458.12лв., която
включва платено застрахователно обезщетение, за които съдът взе предвид заключението на
САТЕ на в.л. инж.Д. и събраните по делото писмени доказателства.
По всички изложени съображения съдът приема, че са налице условията за ангажиране
на отговорността на ответната агенция по чл.49 от ЗЗД за причинените имуществени вреди
на застрахования автомобил-влекач относно повредата на предна лява джанта.
Не е спорно обстоятелството, че настоящият иск е осъдителен, произтичащ от регресно
правоотношение.
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило повредата на
застрахована вещ след плащането на застрахования, е регресно право, а встъпването във
всички права, които застрахованият има срещу третото лице-суброгационно право.
Следователно в случая се касае до регресен иск, чието основание не е застрахователното
правоотношение, а фактът на изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на
застраховката и даденото от закона право на регрес-чл.410, ал.1, т.2 от КЗ. Именно поради
правото, произтичащо от закона, застрахователят/ в случая ищеца/ встъпва в правата на
застрахования/увреденото лице/ след плащането, като упражнява тези права от свое име. В
този смисъл регресният иск е особен, самостоятелен иск, почиващ на закона, а не на
договора-застрахователен, макар да има връзка с тях и да е обусловен от тях.
Съдът намира за неоснователно направеното то ответника възражение, че главното
6
вземане за сумата-главница от 1468.12лв. е погасено по давност, тъй като от приложените
писмени доказателства се установи, че ищецът е заплатил на сервиза, отстранил описаната
по-горе щета по застрахованото МПС, а именно смяна на предна лява джанта, а именно на
16.05.2019г. съгласно приложеното по делото преводно нареждане, а настоящият иск е
предявен пред РС-С. на 11.12.2023г., т.е. преди изтичане на петгодишния давностен срок по
чл.110 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да се уважи частично предявения от
ищеца против ответника иск или за заплащане на сумата-главница от 1468.12лв., ведно със
законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба на 11.12.2023г. до
окончателното заплащане.
Основателна е и претенцията за законната лихва върху сумата-главница от 1468.12лв.,
считано от деня на завеждане на иска на 11.12.2023г. до окончателното му заплащане.
Съдът намира, че искът за сумата-главница за разликата над 1468.12лв. до пълния
предявен размер от 4110.68лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, тъй
като от приетата САТЕ, изготвена от в.л. инж. Д., която съдът кредитира изцяло като
компетентна и обоснована, се установява, че не се доказа да е налице причинна връзка
между деянието и останалите вреди на МПС, за които ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение с изключение на смяната на предна лява джанта. В приетата по делото съдебно-
автотехническа експертиза/САТЕ/, изготвена от вещото лице инж. Д. е посочено, че в
следствие на преминаването на 17.02.2019г. на автомобила през описаното препятствие
могат да се получат уврежданията само на предна лява джанта, която подмяна е на стойност
1458.12лв. съгласно приложената фактура. Според вещото лице Д. останалите увреждания
най-вероятно са получени при друг механизъм.
Следва да се отбележи, че в тежест на ищеца е да докаже причинната връзка между
деянието и вредата, като в настоящето производство доказателства в тази насока са събрани
само по отношение вреда на предна лява джанта. Въпросът за доказателствената тежест е
въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и
задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически
факт не е доказан. При липсата на проведено доказване за наличието на причинна връзка,
съдът не може да приеме, че е налице тази предпоставка за уважаването на иска, поради
което е неоснователен и следва да се отхвърли за разликата над сумата-главница от
1468.12лв. до пълния предявен размер от 4110.68лв.
Установи се, че ищецът е поканил ответника с регресна покана, получена от него през
месец август 2022г. за възстановяване на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение
платено на 16.05.2019г.
Съдът намира, че акцесорният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на
сумата от сумата от 622.99лв., представляваща законна лихва за забава върху главница от
4110.68лв. за периода от 25.08.2022г. до 07.12.2023г. е частично основателен и следва да се
уважи само за сумата от 222.50лв./двеста двадесет и два лева и 50 стотинки/, по следните
7
правни съображения:
Установи се от представените писмени доказателства- регресна покана и обратна
разписка за връчването й, че процесната сума-главница от 1468.12лв. е дължима от
ответника от поканата за плащането, получена преди дата 25.08.2022г. и неплатена от
ответника до 07.12.2023г., за което ответникът дължи законната лихва за забава за този
период от време, която съгласно онлайн калкулатор на НАП е в размер на 222.50лв.
Основателна е претенцията за сумата от 222.50лв. и следва да се отхвърли за разликата
над сумата от 222.50лв. до пълния предявен размер от 622.99лв. като неоснователен и
недоказан.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, имайки предвид приложения
списък за разноски по чл.80 от ГПК, съдът намира, че ответникът ще следва да заплати на
ищеца сумата от общо 353лв./триста петдесет и три лева/, включваща платена държавна
такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на уважената
част от исковете.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от
100лв. за юрисконсултско възнаграждение с оглед отхвърлената част от исковете.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „П. И.“ с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул. М. №* да заплати на ЗАД „А.“ с ЕИК:*, с адрес: гр.С., район С., ул.С. К. №* сумата-
главница от 1468.12лв./хиляда четиристотин шестдесет и осем лева и 12 стотинки/,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на
1458.12лв. и заплатени ликвидационни разходи в размер на 10лв. по застрахователна
преписка или щета № * за вреди, причинени на застрахован лек автомобил „Ауди S 5“ с рег.
№ *, собственост на „П. Л. БГ“ЕООД, управляван от Д. П. П., за което има сключена
застраховка „Пълно Каско“ със срок на действие от 28.03.2018г. до 27.03.2019г., които вреди
са настъпили при ПТП на 17.02.2019г. на третокласен път от Републиканската пътна мрежа
*, в посока от гр.Е. към гр.П., в местността П. п., находящ се в община П., при преминаване
през необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно-дупка, вследствие на
което е увредена предна лява джанта, ведно със законната лихва върху горната сума-
главница, считано от 11.12.2023г./датата на подаване на исковата молба/ до окончателното
заплащане, както да заплати и сумата от 222.50лв./двеста двадесет и два лева и 50 стотинки,
представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 25.08.2022г. до
07.12.2023г., както да заплати и сумата от 353лв./триста петдесет и три лева/ за направени
разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ горните искове предявени от ЗАД „А.“ с ЕИК:*, с адрес: гр.С., район С.,
ул.С. К. №* срещу Агенция „П. И.“ с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.
М. №* за заплащане на сумата-главница над сумата от 1468.12лв./хиляда четиристотин
шестдесет и осем лева и 12 стотинки/ до пълния предявен размер от 4110.68лв./четири
хиляди сто и десет лева и 68 стотинки/, както и за заплащане на сумата над 222.50лв./двеста
двадесет и два лева и 50 стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху
8
главницата за периода от 25.08.2022г. до 07.12.2023г. до пълния предявен размер от
622.99лв./шестстотин двадесет и два лева и 99 стотинки/, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ с ЕИК:*, с адрес: гр.С., район С., ул.С. К. №* да заплати на
Агенция „П. И.“ с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. М. №* сумата от
100лв./сто лева/ за направени разноски за юрисконсултско възнаграждение с оглед
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
9