№ 11556
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110140365 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците Ж. Л. К. и К. А.
Б. в условията на разделна отговорност, всеки по ½ част, да заплатят на
„ТФИРМА“ ЕАД сумата от 326,70 лв., представляваща продажна цена за
потребена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за
топлоснабден имот в гр. АДРЕС , аб. № ***** , ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането, както и за сумата от 41,99 лв., представляваща обезщетение за
забава в погасяване на цената на топлинната енергия за периода от
15.09.2019г. до 18.05.2021г., както и сума за дялово разпределение в размер
на 52,82лв.- главница за периода м. 05.18г.- м. 04.20г., заедно със законна
лихва от датата на исковата молба в съда , и 10,21лева лихва за периода
01.07.18г.- 18.05.21г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
1
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
е доставена енергията.
Ответниците, чрез назначения им особен представел адв. К. К. от САК, в
срока по чл. 131 ГПК, са представили отговор на исковата молба. Исковите
претенции се оспорват като неоснователни. Релевира възражение за
погасяване на вземанията по давност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответниците, по силата на което действително е
доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответниците е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, която за исковия период се равнява на претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
2
В настоящото производство ищецът е претендирал заплащането на
доставената топлинна енергия до процесния имот от двамата ответници в
условията на разделна отговорност, при квоти по ½ част.
От приложения по делото нот. акт № 35, том XIV, рег. № 31494, дело №
2327/2006г., се установява, че процесният имот е закупен от ответника Ж-Ж.
Л. К. на 22.12.2006г. С нот. акт № 139, том 1, рег. № 2193, дело № 129/2021г.
е обективирана сделка по покупко-продажба на процесния имот от
08.03.2021г., като Ж-Ж. Л. К., в лично качество и като пълномощник на
ответника К. А. Б., продава имота на трето лице. По делото обаче не са
ангажирани доказателства, от които да се установи по какъв начин ответника
К. А. Б. е придобила собственост върху имота, в т.ч. не са ангажирани и
доказателства за сключен между страните брак и придобиване на имота в
режим на СИО. Сключен между страните брак не се и твърди от страна на
ищеца. Действително, в нот. акт от 2021г. за продажба на имота същата е
посочена като собственик, но не се установява каква е нейната квота в
собствеността и приемането, че тя отговаря за ½ част от съда би почивало
единствено на предположение.
Освен това, по делото е приложено заявление-декларация за откриване на
индивидуална партида от Ж-Ж. Л. К. за процесния имот. В заявлението е
посочено, че домакинството се състои от един човек. Видно от съдържанието
на приетите по делото фактури за начислена топлинна енергия ищецът е
посочил именно Ж-Ж. Л. К. като титуляр на откритата партида за имота.
Предвид изложеното, съдът намира, че между ищеца и Ж-Ж. Л. К. е
постигнато съгласие за сключване на неформален договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за процесния имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, действащ и спрямо
исковия период /м.05.2018 г. до м.04.2020 г./. Облигационно отношение
между ищеца и К. А. Б. не се установи по делото.
Както бе посочено по-горе, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). ОУ са влезли в сила, доколкото са публикувани
(чл. 150, ал.2 от ЗЕ) и по делото не са релевирани подобни твърдения, нито
3
има данни за упражнено право на възражение срещу Общите условия.
От събраните писмени доказателства се установява, че процесният имот
се намира в сграда, която е присъединена към топлофикационната мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач.
По делото не се спори предоставянето на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, с оглед заявеното от процесуалния
представител на ответниците в съдебно заседание на 30.05.2023г.,
обективирано в протоколно определение от същата дата. Предвид
изложеното, съдът приема, че по делото е доказана продажбата (доставката)
от страна на ищцовото дружество на топлинна енергия до имота на
ответниците на стойност 326,70 лв. Следва да се даде отговор на въпроса,
какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена
с оглед наведеното възражение за изтекла погасителна давност в отговора на
исковата молба.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането
4
на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата
молба. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 09.07.2021 г.,
са погасени по давност. По отношение на процесния период са приложими
ОУ на „ФИРМА“ ЕАД от 2016 г., като съгласно чл. 32, ал. 1 от тях е клиентът
длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася. Следователно, задълженията за
периода преди м.04.2018г. се явяват погасени по давност. По настоящото
производство най-ранното задължение е за м.05.2018г., чиято изискуемост
настъпва на 16.07.2018г., т.е. след 09.07.2021г. /когато е подадена исковата
молба/. От изложеното следва, че няма погасени по давност задължения.
Исковата претенция за доставена топлинна енергия следва да бъде уважена в
пълния претендиран размер, като доколкото се установи наличието на
облигационно отношение единствено с ответника Ж-Ж. Л. К. и от него е
претендирана ½ част от сумата, последният следва да бъде осъден да заплати
163,35 лв.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ от 2014 г., чл. 61, ал. 1 Наредба №
16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „ФИРМА“ ЕАД и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда-
етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Извършването на услугата се
установява от приложените по делото протокол от ОС на ЕС за сключване на
договор с разпределителното дружество, договор на ЕС с последното, договор
между ищцовото дружество и „ФИРМА“ ООД за извършване на услугата
дялово разпределение. Исковата претенция за цената на услуга дялово
разпределение е от м.05.2018г. до м.04.2020г., т.е. обхваща също период
извън погасителната давност. Претенцията следва да бъде уважена в пълен
размер от 26,42 лв. спрямо ответника Ж-Ж. Л. К..
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба-09.07.2021 г. до
окончателното плащане.
5
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за обезщетение за забава предполага
установяване от ищеца възникването на главен дълг, изпадането на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на
падежа.
Ответниците, чиято е доказателствената тежест, не твърдят и установяват
да са погасили необхванатите от погасителната давност парични задължения
на падежа, поради което същите са изпаднали в забава и на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД дължат законна лихва. За отчетния период м.05.2018г. - м.04.2019г.
е издадена фактура по чл.32, ал.3 ОУ на 31.07.2019г., а за периода м.05.2019г.
- м.04.2020г.-на 31.07.2020г. Срокът за плащането на задължението по тези
фактури съгласно чл.33, ал.2 ОУ, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г.
на КЕВР, е 45 - дневен от изтичане на периода, за който се отнася. Срокът за
плащане не може да започне да тече преди установяване на задълженията,
което е станало с издаване на фактурата, поради което следва да се приеме, че
предвиденият срок за плащане тече от издаване на фактурата по чл.32, ал.3
ОУ. В случая лихвата е претендирана за периода 15.09.2019г.-18.05.2021г.,
което съдът намира, че съответства на ОУ, като доколкото размерът на
претенцията не е оспорен, ответникът Ж-Ж. Л. К. дължи сумата от 20,98 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг.
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба и касаеща процесния период,
поради което предявеният акцесорен иск за обезщетение за забава върху
задължение за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на 10,21
лв. за периода от 01.07.2018г.-18.05.2021г. се явява неоснователен и следва да
се отхвърли изцяло.
По разноските
С оглед изхода от спора с право да претендират присъждане на разноски
разполагат ищеца и ответника Ж-Ж. Л. К. съобразно уважената, респективно
отхвърлената част на исковете.
6
Ищецът е доказал разноски в размер на 90 лв. за държавна такса и 400 лв.
депозит за особен представител и претендира юрк. възнаграждение, което
съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100 лв. От общия размер на
разноските – 590 лв., съразмерно на уважената част от исковете, следва да му
се присъдят 288,02 лв.
От ответниците не са претендирани разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД Ж-Ж. Л. К., френски гражданин, роден на 20.07.1970г. в Република
Франция да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес
на управление гр. АДРЕС сумата от 163,35 лв., представляваща цена на
потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г.-30.04.2020г., ведно
със законната лихва за периода от 09.07.2021г. до окончателното й
заплащане, сумата от 20,98 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г.-18.05.2021г.,
сумата от 26,42 лв., представляваща такса за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва за периода
от 09.07.2021г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение в размер на 5,11 лв.
за периода 01.07.2018г.-18.05.2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление гр. АДРЕС срещу К. А. Б., френски
гражданин, родена на 21.06.1972г. в Република Франция иск с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 163,35 лв., представляваща цена на
потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г.-30.04.2020г., ведно
със законната лихва за периода от 09.07.2021г. до окончателното й
заплащане, сумата от 20,98 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г.-18.05.2021г.,
сумата от 26,42 лв., представляваща такса за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва за периода
7
от 09.07.2021г. до окончателното й заплащане и сумата от 5,11 лв.,
представляваща мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за
периода 01.07.2018г.-18.05.2021г.
ОСЪЖДА Ж-Ж. Л. К., френски гражданин, роден на 20.07.1970г. в
Република Франция да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 288,02 лв.-разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „ФИРМА“ ООД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8