РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 31.08.2020 година

                                        

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на двадесет и седми август две хиляди и девадесета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ТАТЯНА ТОТЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 132 по описа за 2020 година на Ловешкия административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл.203 и сл. във вр. с чл.204 ал.1  от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1 ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.   

              Административното дело е образувано по искова молба на  „Лъки-2425“  ЕООД, ЕИК ********* с  адрес: гр. Тетевен, ул. Димитър Благоев № 17, представлявано от И.Н.И. чрез адв. И.С.К. – ЛАК, със  съдебен адрес: ***, против Национална агенция за приходите - гр. София с административен адрес: гр. София, бул. Дондуков № 52.

             С исковата молба се претендира обезщетение в общ размер 900,00 лева за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 412496-F469640/20.02.2019 год. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново– гр. Велико Търново. Ищецът претендира и присъждане на направените по делото съдебноделоводни разноски. Обезщетението се претендира, ведно със законна лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба /ИМ/ се сочат обстоятелства, обословящи предпоставките на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, поради наличието на отменен административен акт и причинени материални вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. 

               Излага се, че според чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тази връзка  „Лъки-2425“ ЕООД не би заплатило сумата от общо 900.00 лева, ако не бе издадено наказателно постановление №412496- F469640/20.02.2019г., отменено впоследствие като незаконосъобразно.

              В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалният си представител, поддържа предявения иск на изложените в исковата молба основания с подробни съображения по съществото на спора. 

              В съдебно заседание ответната страна – Национална агенция за приходите, чрез процесуалният си представител, поддържа становище за неоснователност на исковата претенция по развитите в отговора на ИМ и в представената писмена защита съображения. В отговора и в писмената защитасе излага, че заплатеният адвокатски хонорар за адвокатска защита и процесуално представителство не представлява вреда по смисъла на закона.

Твърди се, че направените от ищеца разноски, не са пряка и непосредствена последица от отмяната на наказателното постановление, а са направени с оглед сключения договор за услуги, въз основа на който адвокатът е осъществил процесуално представителство в две инстанции. Твърди се, че упражняването на правото на защита срещу наказателно постановление не е скрепено със задължително ангажиране на адвокат, като императивно е вменено на съда задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание. Поради това се сочи, че заплатеният адвокатски хонорар не представлява вреда по смисъла на закона, а по-скоро направени разноски, които не са неотложни. Твърди се също, че делата в PC и АС конкретният случай не се отличават с особена практическа и правна сложност, потвърждаващо липсата на необходимост от ангажиране на процесуален представител. Счита за прекомерни разходите за адвокатски хонорари, заплатени от лицето за съответните услуги.  В този смисъл, моли да бъде отхвърлен иска изцяло като неоснователен. Алтернативно, ако съда счете че не са налице основания за отхвърляне на иска, то възразява относно размера на претенцията и моли да бъде присъдено по справедливост обезщетение, към минималния размер на адвокатското възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

                Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура Ловеч дава заключение за основателност на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Излага, че са налице основания за ангажираност отговорността на държавата и моли да бъде уважена претенцията за присъждане на разноски в настоящото производство, вкл. за адвокатското възнаграждение, съобразно представените по делото доказателства за реализирани разходи за адвокатска защита.

                По делото са събрани писмени доказателства. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Към настоящото дело е приобщено приключилото н.а.х.д. № 179/2019 г. на Районен съд /РС/ Тетевен, чиито предмет е бил законосъобразността на наказателно постановление /НП/ № 412496-F469640/20.02.2019 год. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ – гр.Велико Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите и к.а.н.д. № 275/2019г. на АдмС Ловеч, по което е проверена правилността на решението на районния съд.

                Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, които обсъди по реда на чл. 12 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, наред с доводите на страните, провери основателността на исковата претенция и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

      С Наказателно постановление /НП/ № 412496-F469640/20.02.2019 година, издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – гр. Велико Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите, на „Лъки-2425“  ЕООД, гр.Тетевен с ЕИК ********* е наложено на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/2006 година на МФ.  

     НП е обжалвано от наказаното лице пред Районен съд /РС/ Тетевен, който с Решение № 106/28.12.2018 г. по н.а.х. №179/20189г. е отменил наказателното постановление, като незаконосъобразно. Решението на РС Тетевен е обжалвано от НАП пред Административен съд Ловеч, който с Решение № 272/17.12.2019г. по к.а.н.д. № 275/2019г. е потвърдил първоинстанционния съдебен акт. На същата дата – 17.12.2019г., е влязла в сила окончателната отмяна на НП №412496-F469640/20.02.2019 г. 

     По повод обжалването на НП ищецът е потърсил правна помощ и е упълномощил адвокат за процесуално представителство в образуваното пред Районен съд Тетевен н.а.х.д. № 179/22019г. по описа на съда. От договора за правна защита и съдействие /ДПЗС/ на лист 55 от приобщеното дело се установява, че е договорено възнаграждение на адвоката в размер на 360 лева, което е заплатено изцяло и в брой. Упълномощеният адвокат е осъществил ефективна защита по делото, включително се е явил в проведените съдебни заседания. По повод обжалването на първоинстанционното решение пред Административен съд Ловеч, дружеството е упълномощило адвокат за процесуално представителство в образуваното пред АдмС Ловеч к.а.н.д. № 275/2019г. От ДПЗС на лист 12 по последното дело се установява, че е договорено възнаграждение на адвоката в размер на 480 лева, което е заплатено изцяло и в брой. Упълномощеният адвокат е осъществил ефективна защита по делото, като е изготвил отговор на касационната жалба със съображения по същество, към който е приложил и договорът за правна помощ от 21.01.2019 г.

               При така установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, съдът обосновава следните правни изводи:

              С чл.128 ал.1 т.5 от АПК исковете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, като вид искове за непозволено увреждане, са изключени от подведомствеността на гражданския съд и се разглеждат по реда на АПК като специален закон. Съгласно чл. 203 ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. 

               Според чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл.1 ал. 1 и чл.2 ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

                В случаят са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от действието на отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – гр.Велико Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите.  Ищецът е с посочени седалище и адрес на управляние в гр.Тетевен, област Ловеч. Ангажираното правно основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд-Ловеч по реда на глава ХІ от АПК, като предявен пред компетентния съд, при спазване правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища, съгласно точка 1 от диспозитива на Тълкувателно постановление /ТП/ № 2/19.05.2015г. по съвместно тълкувателно дело /ТД/ № 2/2014 г. на ОС на ГК на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд.

    Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация и е насочена против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация. Съгласно чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Национална агенция за приходите е юридическо лице и като такова е надлежният ответник по материалното правоотношение по предявеният иск срещу него по чл.205 от АПК. Исковата молба отговаря на формалните изисквания за форма и съдържание, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: 

     Според текста на чл.203 ал.2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност.

      Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.     

      ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

      Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. Вредите не се предполагат, а следва да се докажат от ищеца. По силата на общата препращаща разпоредба на чл.144 от АПК, за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс /ГПК/. Според чл.8 ал.2 от ГПК, страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на чл.154 ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тази връзка съдът е дал изрични указания на ищеца и ответника относно разпределянето на доказателствената тежест с определение от 19.06.2020 г. по настоящото дело. 

              За да възникне право на обезщетение, е необходимо ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени материални и нематериални вреди, незаконосъобразен административен акт на орган или длъжностно лице на ответника, като вредата трябва да е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт, и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Вредите не се предполагат, а следва да се докажат от ищеца. Отговорността по ЗОДОВ е обективна. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата като правен институт представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице вредата е имуществена, тя се състои в претърпяване загуба или пропусната полза. Границите на отговорността се разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. 

               От релевираните в исковата молба фактически обстоятелства, на които се основава искът и неговият петитум, следва да се приеме, че се търси отговорност на Държавата за вреди, причинени от административни органи, при и по повод административна дейност, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. По правната си същност искът по чл.1 от ЗОДОВ е осъдителен. Интересът от осъдителния иск е налице, когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу ответника, което последният не удовлетворява. 

              Настоящият състав счита, че ищецът е формулирал редовна претенция във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, като твърди, че от незаконосъобразният акт на ответника при или по повод изпълнение на административна дейност, са произлезли сочените от него вреди. В исковото производство/и по АПК/ това е напълно достатъчно, тъй като е важно какво е твърдението на ищеца, а в случая то е такова, че сочи дейността, свързана с отменененото НП, за административна, поради което и незаконосъобразността му представлява укоримо поведение, от което ищецът твърди да са настъпили и описаните в неговата сфера вреди.

              По делото е безспорно, че е налице първата предпоставка - с влязъл в сила съдебен акт е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от началника на Отдел „Оперативни дейности“ – гр. Велико Търново в Централно управление на Националната агенция за приходите. 

              Видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, определян по признаците, визирани в АПК, не се сочи като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. За разлика от него, понятието „административна дейност” е посочено изрично както в съдържанието на правната норма на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, така и в нейното заглавие: „Отговорност за дейност на администрацията”.

               В съответствие със застъпеното в Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, съдът приема, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. По аргумент от чл.6 от ЗАНН, правораздавателната дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление и представлява санкционираща управленска дейност. Като наред с другите правни форми на изпълнителна дейност – правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност по силата на закона. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК. Основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното й поле се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. Поради това, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление представлява правопораждащ правото на обезщетение юридически факт от категорията на юридическите действия.

                За квалифициране на иска като такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа – негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Поради това не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. В който смисъл е и приетото в т.1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС.

               Налице е причинна връзка между незаконосъобразното действие на администрацията и понесените вреди. В съответствие с точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/ 19.05.2015 г. по съвместно Тълкувателно дело № 2/ 2014 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Така също следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/ 2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл.1 ал.1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон.

               Възприетото в тези тълкувателни актове, които са задължителни за съда, на основание чл.130 ал.2 от Закона за съдебната власт, налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл.1 ал.1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица.

                 В този смисъл настоящият състав приема, че от незаконосъобразния акт – процесното НП, отменено по съответния ред с влязло в сила съдебно решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление пред Районен съд Тетевен и пред Административен съд Ловеч.

                 По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски за адвокатско възнаграждение в производството по съдебно обжалване. Съгласно ТР №1 от 15.03.2017 г. на ВАС заплатеното възнаграждение по договор за правна защита и съдействие по издаденото срещу ищеца наказателно постановление е вреда, която е в пряка причинна връзка от неговото издаване. Това, че заплатеното възнаграждение почива на договорно основание /чл.40, ал.2 от ЗА/ не разкъсва пряката причинна връзка. Договорът има за единствено свое фактическо основание обжалване на посоченото по-горе наказателно постановление.  Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издадено процесното, отменено впоследствие като незаконосъобразно, наказателно постановление. Макар и да няма нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се явява естествен и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното постановление. Защото намаляването на имуществото на ищеца следствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено административното наказание глоба, което административно наказаният е считал за незаконосъобразно наложено.        

                Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не значи и не обосновава извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление.

                 В съдебната практика трайно се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси. В този смисъл е и безпротиворечивата константна практика на Върховния касационен съд, застъпена в Решение № 355/03.08.2010г. по гр.д. № 1651/2009г. на III г.о.; решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 66/2009 г. на IV г.о.; Решение № 586/16.05.2011г. по гр.д. № 1486/2009г. на III г.о.; Решение № 781/30.11.2010г. по гр.д. № 511/2010г. на IV г.о. и други). Както и тази на Върховния административен съд, застъпена в  Решение № 3587/29.03.2016г. по адм.д. № 8441/2015г., III отд., Решение № 2626/09.03.2016г. по адм.д. № 7336/2015г., III отд., Решение № 2077/24.02.2016г. по адм.д. № 3699/2015г., III отд., Решение № 1581/15.02.2016г. по адм.д. № 4202/2014г., III отд., и други.

                По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е основателен и следва да бъде осъдена Националната агенция за приходите да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди /заплатено адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции/, причинени от отменено по съдебен ред наказателно постановление № 412496-F469640/20.02.2019 година, издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – гр. Велико Търново в Централно управление на Националната агенция за приходите.

               По отношение на размера на предявения иск и с оглед възраженията на ответната страна, съдът следва да съобрази предвиденото в чл.36, ал.2 Закона за адвокатурата /ЗА/, във вр. с чл.18, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

                Съгласно чл.36, ал.2 от ЗА, размерът на адвокатското възнаграждение се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от размера, предвиден в наредба на Висшия адвокатски съвет, за съответния вид работа.

               По силата на чл.18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / в редакцията от ДВ, бр. 84 от 2016 г., действала към момента на отмяната на наказателното постановление/, ако административното наказание е под формата на имуществена санкция, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 от същата наредба върху стойността на санкцията, но не по-малко от 300 лева. Платеното в хода на н.а.х.д. № 179/2019 г. на Тетевенският районен съд адвокатско възнаграждение е в размер на 360 лева, което съдът не намира за прекомерно спрямо минимално определения според наредбата.

               Към момента на постановяване на касационното решение по к.н.а.д.  № 275/2019 г. по описа на Ловешкият административен съд е действала редакцията от ДВ бр. 84 от 2016 г. на разпоредбата на чл.18, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административно-наказателен характер извън случаите по ал.2 /тоест в касационните производства/ възнаграждението е 300 лева. С оглед на това, съдът намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено в хода на к.н.а.д. № 275/2019 г. по описа на Ловешкият административен съд.

               Обобщавайки изложените съображения, съдът приема за доказано, че от издаването на отмененото наказателно постановление № 412496-F469640/20.02.2019 година на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – гр. Велико Търново в Централно управление на Националната агенция е настъпила за ищеца имуществена вреда, изразяваща се в направените разноски за адвокатско възнаграждение, но счита, че искът е частично основателен до размера от 640 лева /340 лева + 300 лева/, като в останалата част до пълния предявен размер от 900 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

             Основателно се явява и акцесорното искане за присъждане на законната лихва върху сумата от 640 лева, от датата на предявяването на исковата молба - 10.03.2020 година, както е посочено в исковата молба /в този смисъл бе съобразена трайната съдебна практика в Решение № 15973/19.12.2018 г. по адм. д. № 8875/2018 г. на ВАС; Решение № 13065/29.10.2018 г. по адм. д. № 8399/2017 г. на ВАС; Решение № 12894/24.10.2018 г. по адм. д. № 8483/2017 г. на ВАС и др. /, до окончателното й изплащане.

                   В исковата молба ищецът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски. Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса; съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. С оглед на това правило и уважения иск, съдът намира, че следва да присъди в полза на ищеца разноски по делото в общ размер на 238 лева, от които 25 лева - платена държавна такса по иска /с платежно нареждане на л.4 от делото/ и 213 лева - разноски за адвокатски хонорар, договорен и платен по Договор за правна помощ и съдействие /на л.5 от делото/. В съответствие с чл.36 от Закона за адвокатурата и на основание Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението по административно дело за една инстанция, ако делото е с материален интерес, се определя по чл.8 ал.1 от Наредбата. С оглед претендираната обща сума на иска, респ. уважена такава и предвид текста на чл.10 ал.3 изр.2 от ЗОДОВ, на основание чл.8 ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на адвоката следва да се присъди за адвокатско възнаграждение сумата от 213,00 лева /640 лв. х 300 лв./900 лв./.

            Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от Административно процесуалния кодекс във вр. с чл.1 ал.2 и чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, както и на основание чл.10 ал.3 от с.з., Ловешкият административен съд, четвърти състав,

             РЕШИ: 

            ОСЪЖДА Национална агенция за приходите - гр. София с административен адрес: гр. София, бул. Дондуков № 52, да заплати на „Лъки-2425“  ЕООД, ЕИК ********* с  адрес: гр. Тетевен, ул. Димитър Благоев № 17, представлявано от И.Н.И., сумата от 640 /шестстотин и четиридесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 412496-F469640/20.02.2019 година, издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – гр. Велико Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.03.2020 година до окончателното й изплащане, и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния претендиран размер от 900 лева, като неоснователен и недоказан.

            ОСЪЖДА Национална агенция за приходите - гр. София с административен адрес: гр. София, бул. Дондуков № 52 да заплати на „Лъки-2425“  ЕООД, ЕИК ********* с  адрес: гр. Тетевен, ул. Димитър Благоев № 17, представлявано от И.Н.И., разноски по делото в размер на 238 /двеста тридесет и осем/ лева.

             Решението може да бъде обжалвано чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.             

            Препис от решението да се връчи на страните по делото и ОП Ловеч.

  

                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: