Определение по дело №1332/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с § 19, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ.

Образувано е по частна жалба от В.Д.Т. ***, ЕГН **********, срещу Определение № 5578 от 10.05.2023 г. на Районен съд - Варна по гр. д. № 2806/2023 г., с което е оставена без разглеждане жалба от 03.08.2022 г. от В.Д.Т., в частта й, с която се иска да бъде прогласена нищожността на Заповед № Г-ПР-30 от 24.03.2021 г. на Кмета на район „Аспарухово“ за поземлен имот (ПИ) 3172 по Плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на местност „Боровец-Север“, с площ на имота 271 кв.м и е прeкратено производството по делото.

С частната жалба се настоява, че определението на РС – Варна е необосновано, неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, недопустимо поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че РС - Варна не е обсъдил всички налични по делото доказателства, както и че е излязъл извън своята и си е присвоил правораздавателна компетентност. Въз основа на фактически анализ жалбоподателят твърди, че в оспорената заповед е следвало да бъде посочен като собственик на 1/4 идеална част от вече възстановеното по силата на отмяната на конфискацията. Твърди се, че в производството пред РС - Варна не е осигурена достоверност и пълнота на информацията, с което е нарушен чл. 12, ал. 1 АПК и това води до незаконосъобразност на определението за прекратяване. Отделно сочи, че са нарушени и разпоредбите на чл. 7, чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК, защото определението не се основава на действителните факти. Частният жалбоподател твърди незаконосъобразност на обжалваното определение и поради това че РС - Варна, в нарушение на чл. 235, ал. 2 АПК, не е изпълнил указанията на ВАС, произнесъл се е преждевременно и го е лишил от процесуална възможност да сочи аргументи и доказателства, като вкл. се е произнесъл преди да поиска, и да бъде внесена държавна такса. Счита и че неправилно РС - Варна се е позовал на Определение № 1942/2021 г. по адм. д. № 1512/2021 г. на АдмС - Варна, Ill-ти състав, т.к. казусът е само привидно идентичен. Иска отмяна на обжалваното определение.

Ответникът по частната жалба - Кметът на район „Аспарухово“ при Община Варна, не изразява становище по частната жалба.

Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК.

Производството пред РС – Варна е образувано по жалбата от В.Д.Т. срещу Заповед № Г-ПР-10/24.03.2021 г. на Кмета на район „Аспарухово“, с която на основание § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗ и влязъл в сила ПНИ на местност „Боровец север“, землище кв. Галата, гр. Варна, е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследник на А.Н.С.: С.П.Л., върху новообразуван поземлен имот в урбанизирана територия, представляващ ПИ с ид. № 3172, с площ 271 кв.м.

Оспорващият Т. сочи с жалбата си до РС – Варна, че спорът за собственост не е в компетентността на кмета, като издавайки незаконосъобразни заповеди за собственост Кметът на район „Аспарухово“ си присвоява правораздавателна власт. Т. е твърдял, че има право на 1/4 от всички имоти по § 4, т.к. собствеността върху земеделските земи, описани в Решение № 879/2002 г. на ПК-Варна, е възстановена още през 1994 г. с отмяната на конфискацията. Не отрича, че не е наследник, а купувач на наследствени права, но според него това е достатъчно, за да се признае активната му легитимация. Сочи, че като купувач на наследство е носител на прехвърлените права, включващи и тези по чл.151 ЗИН /отм./, т.к. с Решение № 784 от 21.01.1994 г. ВС на РБ е отменил присъдата на А.Н.от 29.04.1945 г. по НОХД № 10/1945 г. на Народния съд, с която е постановена конфискация на цялото му имущество. Позовава се на съдебните решения и актовете на областния управител, в които се посочва „за наследниците на Асен Николов“.

С Определение № 5578 от 10.05.2023 г. РС – Варна оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по гр. д. № 2806/2023 г. по съображения, че оспорващият няма правен интерес от оспорването – не е адресат на заповедта и тази заповед не засяга, нарушава или застрашава негови права, свободи или законни интерес, и не поражда задължения за него. По отношение на договор от 28.01.1994 г. за продажба на оспорващия на наследство от Милко Асенов Николов на ид.ч. от наследството на баща му А.Н.С., РС – Варна посочва, че с прехвърляне на наследствените права купувачът на наследството не придобива качеството на наследник, като процесният по делото договор обхваща само тези права и задължения, които наследникът е имал в това качество по време на откриване на наследството. Първоинстанционният съд сочи, че към момента на откриване на наследството и към момента на постановяване на Решение № 784/21.01.1994г. на ВС на РБ, процесният имот не е бил в гражданския оборот, съответно правото на собственост върху него не би могло да се възстанови автоматично с отмяната на присъдата.

Така постановеното определение е неправилно, но не на сочените в частната жалба основания.

РС - Варна е сезиран с жалба от В.Д.Т. „срещу мълчаливия отказ на кмета на гр. Варна да се произнесе по негови молби № РД-22-9400-84 (13) и искане за отмяна на заповедите на кмета на р-н Аспарухово по § 4, ал.7 ЗСПЗЗ, за имотите на наследниците на А.Н.в полза на С.Л.“.

Предметът на оспорване е изяснен с Определение № 2866 от 07.10.2022 г. по адм. д. № 1966/2022 г. на АдмС - Варна и Определение на ВАС № 11316 от 08.12.2022 г. по адм. д. № 11300/2022 г. С Определение № 3590 от 19.12.2022 г. по адм. д. № 1966/2022 г. на АдмС - Варна, на основание § 19 от ПЗР на ЗИД на АПК жалбата от В.Д.Т. е изпратена по подсъдност на Районен съд - Варна.

След разделяне на производството по гр. д. № 16672/2022 г. и образуване на гр. д. № 2796/2023 г. по жалбата от Т. срещу Заповед № Г-ПР-30/24.03.2021 г. на Кмета на Район „Аспарухово“, съдът е изискал уточнение на жалбата от оспорващия, с указание, че следва да се посочат основанията за нищожност на обжалваната заповед.

С уточнителна молба оспорващият настоява, че кметът незаконно си е присвоил съдебна компетентност, непосочвайки В.Т. като собственик на ид.ч. от имота, и това води до нищожност на заповедта. С уточнението на жалбата се поддържа и следното: кметът е нарушил принципа за разделение на властите, осъществявайки правораздавателна дейност – решава спор по чл. 108 от Закона за собствеността; заповедта е издадена в противоречие с действието на закона – чл. 151 ЗИН (отм.), заповедта за обезсилване на акта за държавна собственост и изричното разпореждане на държавата, че 2 169-те дка следва да се върнат на М. Н. и В. Т., както и с Решение № 784/94 г. на ВС за отмяна на присъдата и конфискацията. Изтъква се, че е налице и особено съществено нарушение на чл. 7, чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК, доколкото заповедта не се основава на действителните факти от значение за случая, с което оспорващият обосновава твърденията си за нищожност на заповедта. Сочи се и че нарушенията са толкова съществени, че водят до невъзможност и неизпълнение на целта на закона.

Оспорената пред РС – Варна Заповед № Г-ПР-30 от 24.03.2021 г. на Кмета на Район „Аспарухово“ е постановена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно посочената като правно основание за издаване на оспорвания акт разпоредба, възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, като в заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях и се прилага скица на имота.

При издаване на заповед на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ кметът на общината действа в условията на обвързана компетентност, доколкото е длъжен да съобрази одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти.

По аргумент от чл. 28, ал. 4 ПЗСПЗЗ данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти.

Предвид последно посоченото, преценката за това дали В.Д.Т. има право на жалба, респ. за допустимостта на оспорването на заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ следва да се основава именно на данните за собствеността на новообразуваните имот, записани в регистъра на имотите, който регистър е неразделна част от плана на новообразуваните имоти.

В случая по делото на РС – Варна не са налице доказателства за факта какви са данни за собствеността на имот с идентификационен № 3172, кадастрален район 5401 по ПНИ на местност „Боровец север“, землище на квартал „Галата“ са записани в регистъра на имотите към ПНИ. Тоест не са налице доказателства, от които да се установи дали имотът е записан на наследниците на А.Н.С. или е записан на наследниците на А.Н.С. с посочване и на С.П.Л. или е записан на наследниците на А.Н.С. с посочване и на С.П.Л., и на В.Д.Т. или е записан на наследниците на А.Н.С. с посочване и на Милко Асенов Николов, и на В.Д.Т..

Право да оспорят заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ имат единствено лицата, записани като собственици на новообразувания имот в регистъра на имотите към ПНИ. (В случаите, когато друго лице, различно от кръга на посочените в регистъра на имотите към ПНИ претендира, че следва да бъде записан като собственик, пред него е налице възможността да поиска изменение на ПНИ, а при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред – §4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ.)

Произнасянето на районния съд без да изясни релевантните факти за преценката на наличието или липсата на правен интерес на частния касатор да оспори Заповед № Г-ПР-30 от 24.03.2021 г. на Кмета на Район „Аспарухово“, а именно без да е установено какви са записванията в регистъра на имотите в ПНИ за новообразувания имот, визиран в заповедта, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, препятстващо проверката на съда за съответствието на определението с материалния закон.

За касационната инстанция е налице забрана за нови фактически установявания, а и в случая при събиране служебно на доказателства и разрешаване на въпроса по същество, оспорващият би бил лишен от защита на две инстанции.

С оглед изложеното, следва да се отмени обжалваното пред настоящата инстанция определение на РС – Варна и да се върне делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и събиране на доказателства за записванията на имот с идентификационен № 3172, кадастрален район 5401 по ПНИ на местност „Боровец север“, землище на квартал „Галата“ в регистъра на имотите, който е неразделна част от одобрения от областния управител ПНИ за въпросната местност и с оглед записванията в посочения регистър да се прецени дали оспорващият е сред лицата, със записани данни за собственост на процесния новообразуван имот, респ. дали се явява лице с правен интерес от оспорването на заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Районният съд следва да съобрази и че съгласно чл. 150, ал. 1, т. 7 АПК жалбата следва да съдържа посочване в какво се състои искането на оспорващия, доколкото в случая и в жалбата, и в уточняващата молба липсва обективиран изричен петитум. Районният съд следва да съобрази и че според чл.150, ал.1, т.8 АПК жалбата следва да е подписана, а в случая жалбата е подписана само от процесуалния представител на жалбоподателя, а в същата изрично е указано, че се подава „лично и чрез пълномощника“ адв. Т..

На основание чл. 222, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 236 АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 5578 от 10.05.2023 г. на Районен съд - Варна по гр. д. № 2806/2023 г.

ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд - Варна за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: