№ 3683
гр. В., 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Гражданско дело
№ 20243110102790 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от ищеца Д. Д. М., ЕГН:
**********, с адрес в град В., ул. „Х. М.“ № **, ет. *, ап. *, чрез процесуален представител
адв. Д. Г. от АК-В. срещу „Е.М.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
град С., жк. „М. д.“, бул. „Р. П. – К.“ № *-*, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника:
1.Сумите, които са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело,
образувано въз основа на изпълнителен лист № 12003/24.02.**** г., издаден въз основа на
влязло в сила Решение № 888/01.12.****г. постановено по в.т.д. № ****/****г. по описа на
ОС-В., с което е потвърдено Решение № 1999/20.05.**** г., постановено по гр. дело №
*****/**** г. по описа на РС-В., 19-ти състав, а именно: сумата в общ размер на 6 831.54
лева, включваща сумата в размер на 6 393.35 лева, представляваща неплатена част от
главница по Договор за потребителски кредит от 18.06.2007 г., сключен между ищеца - Д. Д.
М. и „С.б." АД, вземането по който е било цедирано от цедента "С.Б." АД на цесионера
"Е.М." ЕООД, ЕИК ***, чрез договор за цесия от 28.09.2012 г., и представляваща разликата
над уважената с предходно заявление по ч. гр. д. №*****/**** г. по описа на ВРС частична
претенция от 1250 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.08.**** г.
до окончателното й изплащане; сумата от 127.87 лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски, сторени по ч. гр. дело № 9476/**** г. по описа на ВРС; сумата от 295.32 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени по гр. дело №*****/**** г. по описа
на ВРС, 19-ти с-в; както и сумата от 15 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за
частната жалба за разглеждане на делото от въззивната инстанция, с оглед факта, настъпил
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, а именно: поради погасяване на 15.03.2022 г. на правото на
принудително изпълнение по отношение на главното задължение и на акцесорните
вземания.
1
2. Сумите, които са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело,
образувано въз основа на изпълнителен лист № 7306 от 24.07.**** г., издаден по гр.д. №
****/**** г. по описа на Варненски районен съд, в общ размер на 1525,00 лева, включваща
сумата от 1250 лева, представляваща понастоящем платена част от главница по Договор за
потребителски кредит от 18.06.2007 г., сключен между ищеца Д. Д. М. и „С.Б." АД,
вземането по който е цедирано от цедента "С.Б." АД на цесионера "Е.М." ЕООД, ведно със
законната лихва, както и неолихвяема сума в размер на 275 лева, с оглед факта, настъпил
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, а именно: поради погасяване правото на принудително
изпълнение чрез плащане.
Ищецът – Д. Д. М. в исковата молба заявява, че между него и „С.Б." АД е сключен
Договор за потребителски кредит от 18.06.2007 г., който не е бил погасен съобразно
погасителния план, като вземането по него е било обявено за предсрочно изискуемо
съгласно условията на договора за кредит. На 28.09.2012 г. „С.Б." АД е цедирало вземането
си по Договор за потребителски кредит от 18.06.2007 г. на цесионера-ответник по настоящия
иск „Е.М." ЕООД чрез Договор за цесия от 28.09.2012 г. Д. Д. М. твърди, че „Е.М." ЕООД се
е снабдил с два изпълнителни листа както следва:
Изпълнителен лист № 7306 от 24.07.**** г., издаден по гр.д. № ****/****г. по описа
на Варненски районен съд, с който Д. Д. М. е осъден да заплати в полза на „Е.М." ЕООД
олихвяема сума в размер на 1 250 лв., представляваща част от главница по Договор за
потребителски кредит от 18.06.2007 г., сключен между длъжника ищец и „С.б." АД,
вземането по който е цедирано от цедента "С.Б." ЕАД на цесионера "Е.М." ЕООД, ведно със
законната лихва, считано от 25.11.2013 г. до окончателното изплащане на задължението и
неолихвяема сума в размер на 275 лв;
Изпълнителен лист № 12003 от 24.02.****г., издаден по гр.д. № *****/****г. по описа
на Варненски районен съд, с който Д. Д. М. е осъден да заплати в полза на „Е.М." ЕООД
сумата от 6 393.35 лева, представляваща неплатена част от главница по Договор за
потребителски кредит от 18.06.2007 г., сключен между ищеца Д. Д. М. и „С.б." АД,
вземането по който е било цедирано от цедента "С.б." АД на цесионера "Е.М." ЕООД, ЕИК
***, чрез Договор за цесия от 28.09.2012 г., и представляваща разликата над уважената в
предходно заявление по ч. гр. дело № *****/**** г. по описа на ВРС частична престация от
1250 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.08.**** г. до
окончателното й изплащане; сумата от 127.87 лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски, сторени по ч. гр.д. № 9476/**** г. по описа на ВРС; сумата от 295.32 лева.
представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени по гр. д. № *****/**** г. по описа на
ВРС, 19-ти с-в; както и сумата от 15 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за
разглеждане на частната жалба от въззивната инстанция.
Въз основа на посочените изпълнителни листове ищецът сочи, че са били образувани
две изпълнителни дела.
Изпълнително дело № ******* по описа на ЧСИ С.Я., peг. № ***, с район на действие
– ОС-В., образувано въз основа на Изпълнителен лист № 7306 от 24.07.**** г., издаден по
гр.д. № ****/**** г. по описа на Варненски районен съд - понастоящем приключило поради
плащане от страна на длъжника.
Изпълнително дело № *********** по описа на ЧСИ С.Я., peг. № ***, с район на
действие – ОС-В., образувано въз основа на Изпълнителен лист № 12003 от 24.02.**** г.,
издаден по гр.д. № *****/**** г. по описа на Варненски районен съд - прекратено поради
перемпция. Изпълнително дело № *********** по описа на ЧСИ С.Я., peг. № ***, с район на
действие - Варненски окръжен съд, е образувано по молба на ответника „Е.М." ЕООД с дата
16.03.**** г. инкорпорираща искане за извършване на конкретни изпълнителни действия,
като след тази дата същият не е поискал повтаряне на неуспешни изпълнителни действия
или прилагане на нови изпълнителни способи, т.е. не е било предприето нито едно валидно
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ относно събирането на
дълга по изпълнителния лист, което да съставлява действие от естеството да прекъсне
2
погасителната давност съгласно чл. 116 от ЗЗД и Тълкувателно решение № 2 от 26.06.**** г.
на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК. Като последица, изпълнителното производство е
било прекратено по силата на закона на 15.03.2019 г. поради перемпция, на основание чл.
433. ал. 1. т. 8 от ГПК. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал.
1. т. 8 от ГПК с нарочен акт през 2023 г., който обаче има само оповестително, но не и
конститутивно действие. Ищецът сочи, че перемпцията настъпва по силата на закона, т. е.
ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. Погасителната давност, започнала да тече на 01.12.**** г. с влизането в сила на
Решение № 888/01.12.**** г., постановено по в. т. д. № ****/**** г. по описа на ВОС, с което
е потвърдено Решение № 1999/20.05.**** г.. постановено по гр. д. № *****/**** г. по описа
на ВРС, е била прекъсната на 16.03.**** г. чрез предприемане на горепосочените
изпълнителни действия от естеството да прекъснат теченето на погасителната давност по
смисъла на чл. 116. б. „в" от ЗЗД. Новата погасителна давност, започнала да тече на
16.03.**** г. е изтекла на 15.03.2022г., с което вземанията по Изпълнителен лист № 12003 от
24.02.**** г.. издаден по гр.д. № *****/**** г. по описа на Варненски районен съд въз
основа на Решение № 888/01.12.**** г., постановено по в. т. д. № ****/**** г. по описа на
ВОС, с което е потвърдено Решение № 1999/20.05.**** г., постановено по гр. д. №
*****/**** г. по описа на ВРС, са били погасени по давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД,
като на основание чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главния дълг са се погасили и акцесорните
вземания.
Д. Д. М. заявява, че образуваното въз основа на Изпълнителен лист № 7306 от
24.07.**** г., издаден по гр.д. № ****/**** г. по описа на Варненски районен съд,
изпълнително дело № ******* е приключило по смисъла на чл.433, ал. 2 от ГПК, поради
плащане от него на задължението му. Съдебният изпълнител е постановил разпореждане от
21.12.2023 г., с което делото е приключено. Счита, че вземането в размер на 1250 лева,
представляващо част от главница в размер на 7 643.35 лв., дължима по Договор за
потребителски кредит от 18.06.2007 г., сключен между него и „С.б." АД, вземането по който
е било цедирано от цедента "С.б." АД на цесионера "Е.М." ЕООД, чрез Договор за цесия от
28.09.2012 г., ведно със законната лихва, е погасено.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът - „Е.М." ЕООД, е депозирал отговор на
исковата молба, с който изразява становище за недопустимост на предявения иск, поради
липса на правен интерес. В условията на евентуалност, ако се приеме иска за допустим,
изразява становище за основателност в частта относно недължимост на сумите по
изпълнителен лист № 12003 от 24.02.**** г., издаден по гр. д. *****/**** г. по описа на PC-
В., поради настъпила погасителна давност. Счита, че разноските по делото следва да бъдат
оставени в тежест на ищеца, предвид обстоятелството, че не е дал повод за завеждане на
иска - към датата на депозиране на исковата молба няма висящо изпълнително производство.
В открито съдебно заседание ищецът - Д. Д. М., чрез процесуалния си представител
адв. Д. Г. моли предявения иск да бъде уважен. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание ответникът – „Е.М.“ ЕООД, редовно призован, не се
представлява. Постъпила е молба входящ № 60243/24.07.2024 г. подадена от „Е.М.“ ЕООД,
чрез процесуален представител юрк. П.Е., с която моли при неявяване на представител на
дружеството да бъде даден ход на делото. Изразява становище по същество на спора, че
между страните липсва правен спор по отношение на погасяването, чрез плащане на
вземанията, предмет на събиране по изпълнителен лист № 7306/24.07.**** г., издаден по гр.
дело № ****/**** г. по описа на РС-В., във връзка с който е било образувано изпълнително
дело № ******* по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № *** в КЧСИ, като посоченото изпълнително
дело е приключено с разпореждане на съдебния изпълнител на 21.12.2023 г.
По отношение на вземанията предмет на събиране по изпълнителен лист №
12003/24.02.**** г., издаден по гр. дело № *****/**** г. по описа на РС-В., поддържа
изложеното в отговора на исковата молба признание за настъпила погасителна давност.
Моли разноските в производството да бъдат възложени в тежест на ищеца.
СЪДЪТ, въз основа на събраните по делото доказателства, приема за
3
установено от фактическа страна следното:
Изпълнителен лист № 7306/24.07.**** г. по описа на РС-В., е издаден на основание
чл. 404, т. 1 и чл. 405, ал. 1 от ГПК, в полза на „Е.М.“ ЕООД, във връзка с влязло в сила
решение № 509/02.02.**** г., постановено по гр. дело № ****/**** г. по описа на РС-В.. С
посочения изпълнителен лист Д. Д. М. е осъден да заплати на „Е.М.“ ЕООД сумата в размер
на 1 250 лв., по Договор за потребителски кредит, обезпечен със залог на вземания от
18.06.2007 г., сключен между Д. М. и „С.Б." АД, вземането по който е цедирано от цедента
"С.б." АД на цесионера "Е.М." ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2013 г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед №
10016/26.11.2013 г. по ч. гр. дело № *****/**** г. на Районен съд – В., по реда на чл. 415 от
ГПК; разноски по ч. гр. дело № *****/**** г. по описа на РС-В. в размер на 25 лева,
разноски в исковото и въззивното производство в общ размер на 250 лева.
Изпълнителен лист № 12003/24.02.**** г., е издаден на основание чл. 404, т. 1 и чл.
405 от ГПК, въз основа на влязло в сила Решение № 888/01.12.****г. постановено по в.т.д. №
****/****г. по описа на ОС-В., с което е потвърдено Решение № 1999/20.05.**** г.,
постановено по гр. дело № *****/**** г. по описа на РС-В., 19-ти състав, в полза на „Е.М.“
ЕООД.
С посочения изпълнителен лист Д. Д. М. е осъден да заплати на „Е.М.“ сумата в
размер на 6 393.35 лева, представляваща неплатена част от главница по Договор за
потребителски кредит от 18.06.2007 г., сключен между Д. Д. М. и „С.Б." АД, вземането по
който е било цедирано от цедента "С.Б." АД на цесионера "Е.М." ЕООД, ЕИК ***, чрез
договор за цесия от 28.09.2012 г., и представляваща разликата над уважената с предходно
заявление по ч.гр.д. №*****/**** г. по описа на ВРС частична претенция от 1250 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.08.**** г. до окончателното й
изплащане; сумата в размер на 127.87 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски,
сторени по ч. гр.д. №9476/**** г. по описа на ВРС; сумата от 295.32 лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски по гр. д. №*****/**** г. по описа на ВРС, 19-ти с-в;
както и сумата от 15 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за разглеждане на
частната жалба пред въззивната инстанция.
По делото са представени преписи от: решение по в. т. дело 773/**** г.; решение №
1999/20.05.**** г. постановено по гр. дело № *****/**** г. по описа на РС-В.; решение №
888/01.12.**** г. постановено по в. т. дело № ****/**** г. по описа на ОС-В., въз основа на
които са издадени посочените изпълнителни листове.
От справка № 131252/16.11.2023 г. издадена от Българска народна банка – централен
кредитен регистър, става видно, че към датата на изготвяне на справката, лицето Д. Д. М.
има кредит, който дължи на „Е.М.“ ЕООД, в размер на 9843 лева.
От справка № 1871/07.02.2024 г. издадена от Българска народна банка – централен
кредитен регистър, става видно, че към датата на изготвяне на справката, лицето Д. Д. М.
има кредит, който дължи на „Е.М.“ ЕООД, в размер на 9843 лева.
Представено е заявление изх. № 8/10.01.2024 г. изпратено чрез телепоща от Д. Д. М.,
чрез пълномощника му адв. Д. Г. до „Е.М.“ с искане за коригиране на информация в
Централния кредитен регистър с възражение за настъпила погасителна давност.
От отговор изх. № 00096/16.01.2024 г. изпратен от „Е.М.“ ЕООД, до Д. Д., става
видно, че във връзка с отправеното искане за коригиране на предоставяната от дружеството
информация до ЦКР, „Е.М.“ ЕООД изразява становище, че Д. Д. М. има неизплатено
парично задължение към „Е.М.“ ЕООД, произтичащо от Договор за кредит от 18.06.2007 г.,
възлизащо на 11359,47 лева. С посочения отговор, „Е.М.“ ЕООД приканва Д. Д. М. към
сключване на споразумение за доброволно, извънсъдебно уреждане на отношенията им.
От приложеното по делото копие на изпълнително дело № ******* по описа на ЧСИ
С.Д.Я., рег. № *** в КЧСИ, с район на действие в ОС-В., става видно, че същото е
образувано на 27.07.****г. по молба на „Е.М.“ ЕООД срещу Д. Д. М.. Посоченото
изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист № 7306/24.07.**** г. по
4
описа на РС-В., издаден на основание чл. 404, т. 1 и чл. 405, ал. 1 от ГПК, в полза на „Е.М.“
ЕООД, във връзка с влязло в сила решение № 509/02.02.**** г., постановено по гр. дело №
****/**** г. по описа на РС-В.. С посочения изпълнителен лист, Д. Д. М. е осъден да
заплати на „Е.М.“ ЕООД сумата в размер на 1 250 лв., по Договор за потребителски кредит,
обезпечен със залог на вземания от 18.06.2007 г., сключен между Д. М. и „С.б." АД,
вземането по който е цедирано от цедента "С.б." АД на цесионера "Е.М." ЕООД, ведно със
законната лихва, считано от 25.11.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, за
която сума е издадена заповед № 10016/26.11.2013 г. по ч. гр. дело № *****/**** г. на
Районен съд – В., по реда на чл. 415 от ГПК; разноски по ч. гр. дело № *****/**** г. по
описа на РС-В. в размер на 25 лева, разноски в исковото и въззивното производство в общ
размер на 250 лева. С разпореждане изходящ № 32113/21.12.2023 г., влязло в сила на
07.03.2024 г. ЧСИ С.Я. е разпоредила, че приключва изпълнително дело 838/**** г.
образувано от взискателя „Е.М.“ ЕООД срещу длъжника Д. Д. М., с оглед погасяване на
задълженията по изпълнителното дело.
От приложеното копие на изпълнително дело № *********** по описа на ЧСИ
С.Д.Я., рег. № *** в КЧСИ, с район на действие в ОС-В., става видно, че същото е
образувано на 04.04.****г. по молба на „Е.М.“ ЕООД срещу Д. Д. М.. Посоченото
изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист № 12003/24.02.**** г.,
издаден въз основа на влязло в сила Решение № 888/01.12.****г. постановено по в.т.д. №
****/****г. по описа на ОС-В., с което е потвърдено Решение № 1999/20.05.**** г.,
постановено по гр. дело № *****/**** г. по описа на РС-В., 19-ти състав, в полза на „Е.М.“
ЕООД. С посочения изпълнителен лист Д. Д. М. е осъден да заплати на „Е.М.“ сумата в
размер на 6 393.35 лева, представляваща неплатена част от главница по Договор за
потребителски кредит от 18.06.2007 г., сключен между Д. Д. М. и „С.б." АД, вземането по
който е било цедирано от цедента "С.б." АД на цесионера "Е.М." ЕООД, ЕИК ***, чрез
договор за цесия от 28.09.2012 г., и представляваща разликата над уважената с предходно
заявление по ч.гр.д. №*****/**** г. по описа на ВРС частична претенция от 1250 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.08.**** г. до окончателното й
изплащане; сумата в размер на 127.87 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски,
сторени по ч. гр.д. №9476/**** г. по описа на ВРС; сумата от 295.32 лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски по гр. д. №*****/**** г. по описа на ВРС, 19-ти с-в;
както и сумата от 15 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за разглеждане на
частната жалба пред въззивната инстанция. С молбата за образуване на изпълнителното дело
„Е.М.“ ЕООД е направило искане за изпращане на покана за доброволно изпълнение до
длъжника; извършване на опис на притежаваното от него движимо имущество; справка в ТД
на НАП за наличието на сключени трудови договори; справка за наличие на банкови сметки
и при наличие на такива по отношение на същите да бъде наложен запор. По
изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия. С молба входящ №
15696/18.09.2023 г. подадена от Д. Д. М., чрез адвокат Д. Г. е направено искане
изпълнителното дело да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече
от две години /6 години/. В молбата изразява становище, че предвид изтеклия период повече
от 6 години вземането е погасено по давност, на основание чл. 110 от ЗЗД. С постановление
от 29.09.2023 г. ЧСИ С.Я. е прекратила изпълнителното производство по изпълнително дело
№ 145/**** г. на основание чл .433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Постановлението е влязло в сила на
1.10.2023 г.
Съдът направи следните правни изводи:
С определение № 7839/11.07.2024 г. съдът е постановил, че приема производството по
предявения иск за допустимо, за което е изложил изрични мотиви, с оглед на което дължи
произнасяне по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК, длъжникът по изпълнителното производство
може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се
основават на факти, настъпили след издаване на съдебния акт.
5
Съгласно нормата на чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на 5 годишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В чл. 117 е посочено, че от
прекъсването на давността започва да тече нова давност. Ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 2 от ГПК, изпълнителното производство се
приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.
В настоящия случай с влизането в сила на Решение № 888/01.12.**** г., постановено
по в. т. д. № ****/**** г. по описа на ВОС, с което е потвърдено Решение № 1999/20.05.****
г.. постановено по гр. д. № *****/**** г. по описа на ВРС е започнала да тече пет годишна
погасителна давност за вземането, установено с посоченото съдебно решение, по смисъла на
чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Погасителната давност за посоченото вземане е била прекъсната на
04.04.**** г. чрез предприемане на действия за принудително изпълнение - образуване на
изпълнително дело 145/****г. по описа на ЧСИ С.Я.. Новата погасителна давност е
започнала да тече на 04.04.**** г. и същата е изтекла на 03.04.2022г., с което вземанията по
Изпълнителен лист № 12003 от 24.02.**** г. издаден въз основа на Решение №
888/01.12.**** г., постановено по в. т. д. № ****/**** г. по описа на ВОС, с което е
потвърдено Решение № 1999/20.05.**** г., постановено по гр. д. № *****/**** г. по описа на
ВРС, са били погасени по давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД. На основание чл. 119 от ЗЗД
с погасяване на главния дълг са се погасили и акцесорните вземания.
На следващо място, образуваното въз основа на Изпълнителен лист № 7306 от
24.07.**** г., издаден по гр.д. № ****/**** г. по описа на Варненски районен съд,
изпълнително дело № 838/****г. е приключено по смисъла на чл.433, ал. 2 от ГПК, поради
плащане от страна на длъжника - Д. Д. М. на дълга по изпълнителното дело. По
изпълнителното дело са представени доказателства за извършените плащания от Д. М., с
които дългът му по изпълнителния лист и разноските по изпълнителното дело са били
изплатени. С разпореждане на ЧСИ С.Я. от 21.12.2023 г. изпълнително дело 838/**** г. е
било приключено. Разпореждането на съдебния изпълнител е влязло в сила на 07.03.2024 г.
В заключение, предявеният от ищеца отрицателен установителен иск, основан на
твърдение за погасяване на вземанията на взискателя, поради плащане и поради изтичане на
погасителната давност за принудително събиране, се явява основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
По отношение на разноските в производството ответникът твърди, че не е дал повод
за завеждане на делото, поради което счита, че разноските следва да останат в тежест на
ищеца. В чл. 78, ал. 2 от ГПК е посочено, че ако ответникът с поведението си не е дал повод
за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника при уважаването на
иска са две: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези
предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на
конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с
разноски, когато неговото поведение, нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода
на производството са оспорени правата на ищеца.
В настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Първо с
отговора на исковата молба ответникът е изразил становище за недопустимост на
предявените искове. И второ, с извънсъдебното си поведение ответникът е дал повод за
завеждане на иска. По отправено искане от ищеца за коригиране на предоставяната
информация до ЦКР, ответникът е изразил становище, че Д. Д. М. има неизплатено парично
задължение към „Е.М.“ ЕООД, произтичащо от Договор за кредит от 18.06.2007 г.,
възлизащо на 11359,47 лева. С посочения отговор, „Е.М.“ ЕООД е приканил Д. Д. М. към
сключване на споразумение за доброволно, извънсъдебно уреждане на отношенията им – т.
е. изразил е намеренията си за събиране на вземанията.
С оглед изхода на спора, право на разноски в производството има Д. Д. М.. На
6
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, въз основа на направеното от ищеца искане и представени
доказателства, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на Д. Д. М. сторените
пред настоящата съдебна инстанция разноски в общ размер на 1697,26 лева, както следва: за
заплатена държавна такса в размер на 339,26 лева; за издаване на два броя съдебни
удостоверения – държавна такса в размер на 10 лева; за изготвяне на ксерокопие на два броя
изпълнителни дела от ЧСИ – 48 лева; за адвокатско възнаграждение 1300 лева. Направеното
от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на насрещната страна е неоснователно, с оглед обстоятелството,
че същото е под минималния размер определен в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в която хипотеза попада настоящия
случай.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца Д. Д. М., ЕГН: **********, с
адрес в град В., ул. „Х. М.“ № **, ет. *, ап. *, чрез процесуален представител адв. Д. Г. от
АК-В. срещу „Е.М.” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „М.
д.“, ул. „Р. П.-К.“, № *-*, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1,
от ГПК, че ищецът не дължи на ответника: 1. сумите, които са предмет на принудително
изпълнение по изпълнително дело, образувано въз основа на изпълнителен лист №
12003/24.02.**** г., издаден въз основа на влязло в сила Решение № 888/01.12.****г.,
постановено по в.т.д. № ****/****г. по описа на ОС-В., с което е потвърдено Решение №
1999/20.05.**** г., постановено по гр. дело № *****/**** г. по описа на РС-В., 19-ти състав,
а именно: сумата в общ размер на 6 831.54 лева, включваща: сумата в размер на 6 393.35
лева, представляваща неплатена част от главница по Договор за потребителски кредит от
18.06.2007 г., сключен между ищеца - Д. Д. М. и „С.Б." АД, вземането по който е било
цедирано от цедента "С.Б." АД на цесионера "Е.М." ЕООД, ЕИК ***, чрез договор за цесия
от 28.09.2012 г., и представляваща разликата над уважената с предходно заявление по ч.гр.д.
№*****/**** г. по описа на ВРС частична претенция от 1250 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 03.08.**** г. до окончателното й изплащане; сумата от 127.87
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени по ч. гр.д. №9476/**** г. по
описа на ВРС; сумата от 295.32 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени
по гр. д. №*****/**** г. по описа на ВРС, 19-ти с-в; както и сумата от 15 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски за частната жалба по въззивната инстанция, с
оглед факт настъпил след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание, а именно: поради погасяване на правото на
принудително изпълнение по отношение на главното задължение и на акцесорните
вземания; 2. сумите, които са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело,
образувано въз основа на изпълнителен лист № 7306 от 24.07.**** г., издаден по гр.д. №
****/**** г. по описа на Варненски районен съд, в общ размер на 1525,00 лева, включваща:
сумата от 1250 лева, представляваща платена част от главница по Договор за потребителски
кредит от 18.06.2007 г., сключен между ищеца Д. Д. М. и „С.Б." АД, вземането по който е
цедирано от цедента "С.Б." ЕАД на цесионера "Е.М." ЕООД, ведно със законната лихва,
както и неолихвяема сума в размер на 275 лева, с оглед факт, настъпил след приключването
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а
именно: поради погасяване правото на принудително изпълнение чрез плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. С., ж.к. „М. д.“, ул. „Р. П.-К.“, № *-*, да заплати на Д. Д. М., ЕГН:
**********, с адрес в град В., ул. „Х. М.“ № **, ет. *, ап. *, сумата в размер на 1697,26 лева
(хиляда шестстотин деветдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки), представляваща
7
сторени пред РС-В. съдебно деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8