№ 6373
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110173317 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ФИРМА“ ЕАД твърди, че ответниците П. П. Г. и Т. П. П. му дължат,
разделно, всеки при квота от ½ следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение
от 22.03.2021 г. по ч.гр.д. № 73317/2021 г. на СРС, 69 състав:
- 1094,63 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия в периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. в имот с адрес гр. АДРЕС, аб. № *****, ведно със законната
лихва от 26.02.2021 г. до окончателното заплащане на вземането;
- 146лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 18.02.2021 г.
върху главница за топлинна енергия в общ размер от 1094,63 лв., начислена за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.;
- 30,06 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от
01.01.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 26.02.2021 г. до окончателното
заплащане на вземането;
- 5,50 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода от 03.03.2018г. до 18.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 12147/21г. на СРС, 69с-в.
Ответниците оспорват предявените искове с отговор на исковата молба, подаден в
законоустановения едномесечен срок.
Ответницата Т. П. оспорва предявените искове с твърдение за недължимост , поради
това, че не е ползвател на жилището, което се полза единствено от втория ответник .Моли за
отхвърляне на иска . Претендира разноски.
Ответникът П. Г. с депозирания по делото отговор на исковата молба поддържа
1
заявените с отговора оспорвания. Поддържа, че с подаденото възражение в заповедното
производство е оспорил единствено дължимостта на претендираните от заявителя суми в
частта по отношение на ½ от сумата от 666,32лв. , начислена за периода м. 05.17г.-
30.04.18г., както и за ½ от сумата от 101лв. –лихва за периода от 15.09.18г. до 18.02.21г. ,
както и изцяло сумата за дялово разпределение и лихва върху него. В останалата част
поддържа, че не е оспорил с депозираното възражение сумите, претендирани от ищеца,
поради което искът се явява недопустим в неоспорените части. Съдът, като съобрази
доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже, че по силата на договор за
продажба на топлинна енергия е предоставил на ответниците през процесния период
топлинна енергия на претендираната стойност, стойността на услугата дялово
разпределение, изпадането в забава за тяхното заплащане, както и прекъсването или
спирането на погасителната давност за претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди в сграда-
етажна собственост, присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на обекти в тази
сграда.
Не се оспорва от страните по делото, а и от представените писмени доказателства към
исковата молба се установаява , се установява, че сградата, в която се намира жилището, е
присъединена към абонатна станция, и следователно процесният имот е топлоснабден, като
за него е открита партида с абонатен № *****.
Доколкото изрично се оспорва от ответницата П. качеството й на потребител на
топлинна енергия в процесния имот , и доколкото при разпределена от съда доказателствена
тежест на страните ищецът не установява горното, съдът намира за основателно
възражението й за лиса на облигационна обвързаност с ищеца относно доставка на топлинна
енергия по отношение на процесния имот. При прилагане неблагоприятните последици на
разпределена между страните доказателствена тежест , искът срещу ответницата ще следва
да се отхвърли.
По отношение на ответника П. Г. са представени доказателства , сочещи на
облигационна обвързаност с ищцовото дружество във връзка с доставката на топлинна
енергия по отношение на процесния имот. Горния факт не се и оспорва от ответника Г.,
доколкото е налице и признание за дължимост на част от сумите , направено с възражението
по заповедното производство.
Във връзка с направеното признание съдът е дал указания на ищеца с доклада по
делото да обоснове правния си интерес от предявяване на иска в частта относно признаните
от ответника Г. суми. Доколкото становище от ищеца не е постъпило в дадения от съда
срок , и предвид възражението на ответника П. Г., съдът намира, че исковите претенции на
ищеца по отношение на отв. Г. за изрично признаните с възражението суми, както следва:
761,47лева – главница за топлинна енергия за периода м. 05.18г. – 30.04.20г. , както и за
лихва за забава в размер на 95,50 лв. за периода 15.09.18г.- 18.02.21г., са недопустими.
Оспорени са исковите претенции за главница за топлинна енергия за сумата от
333,16лв. , начислена за периода м. 05.17г.-30.04.18г. , както и за сумата от 50,50лв.-
2
лихва за забава за периода от 15.09.18г. до 18.02, както и за сумата за дялово
разпределение и лихва върху него.
Съгласно чл. 150 ЗЕ вр. чл. 149, ал. 1, т. 6 съдържанието на облигационното отношение
между клиент и топлофикационно дружество се състои от публично известни общи условия,
одобрени от ДКЕВР, като не е необходимо тяхното изрично приемане от
клиентите/потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ).
Според чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая
етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода на „ФИРМА“ ЕООД.
Доколкото в заповедното производство ответникът Г. изрично е признал дължимостта
на част от сумите, то за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на установителни
искове по отношение на изрично признатите суми, като производството в тази част ще
подлежи на прекратяване , а във връзка с признанието, направено в заповедното
производство – ще следва да се издаде изпълнителен лист в полза на ищеца за изрично
признатите от ответника суми по заповедта за изпълнение.
По отношение на претенциите в оспорената им част , съдът намира, че основателно се
явява направеното с възражението и поддържано с отговора на исковата молба възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. ,
както и акцесорните претенции за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
погасената по давност главница.
Установява се въз основа на приетите като писмени доказателства по делото преписи
от индивидуални справки за отопление и топла вода (л. 124-132), че „ФИРМА“ АД надлежно
е извършило услуга по дялово разпределение относно процесния имот за процесния период .
На осн. чл. 162 ГПК съдът установи, че стойността на услугата възлиза на претендираната
сума от 30,06 лв. по отношение на ответника Г. / 1 /2 от 60,12лв./.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответника Г. покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща настоящото производство. Предвид това акцесорната претенция за мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло в пълния
предявен .
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
3
В исковото производство ищецът има право на разноски в размер на 2,24лева,
дължими от ответника П. Г., съразмерно на уважените спрямо този ответник искове, за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В заповедното
производство , съразмерно на отхвърлените искове, и предвид обстоятелството, че
ответникът Г. е станал повод за завеждане на делото , в т.ч. и относно признантите от него с
възражението суми , същият дължи на ищеца разноски в размер на 33,57лева за
юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.
Разноски от ответника Т. П. не следва да бъдат заплащани на ищеца, доколкото
исковите претенции спрямо нея се отхвърлят изцяло.
Съразмерно на отхвърлените искове , в заповедното производство на ответника Г. се
следват разноски в размер на 106, 90лева за адвокатско възнаграждение. В исковото
производство, съразмерно на отхвърлените искове, в.т.ч. и поради прекратяване на делото
частично по отношение на ответника, на същия се следват разноски в размер на 410,13лева.
Разноските по отношение на този ответник следва да се присъдят на адвоката му, предвид
осъщественото безплатно процесуално представителство.
Ответницата П. е представила доказателства за извършване на разноски единствено в
исковото производство , като предвид възражението на ищеца за прекомерност на
адвокатското възнаграждение , което съдът намира за основателно, разноски следва да й се
присъдят в размер на 427,62лева за заплатено адвокатско възнаграждение за исковото
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че П. П. Г. с ЕГН ********** , дължи на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр. АДРЕС, ЧАСТ от сумите , за които е издадена заповед за
изпълнение от 22.03.2021 г. по ч.гр.д. № 12147/2021 г. на СРС, 69 състав: сумата от
30,06лева , представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 01.2018г.- м.
04.2020г., за имот с адрес Гр. АДРЕС, аб. № ***** ведно със законна лихва от 26.02.21г. до
окончателно изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422
ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. П. Г. с ЕГН ********** , дължи на „ФИРМА“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. АДРЕС, следните суми, за които
е издадена заповед за изпълнение от 22.03.2021 г. по ч.гр.д. № 12147/2021 г. на СРС, 69
състав: сумата от 333,16лв. , начислена за периода м. 05.17г.-30.04.18г. ,представляваща
стойност на потребена топлинна енергия в имот с адрес Гр. АДРЕС, аб. № ***** , ведно със
законната лихва от 26.02.2021 г. до окончателното заплащане на вземането; и лихва за
забава върху тази сума в размер на 50,50лв. за периода 15.09.18г. до 18.02, 21г. , и за лихва
върху сума за дялово разпределение за периода 03.03.18г.- 18.02.21г. в размер на 5,50лв.
4
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 73317/21г. в частта по отношение на
исковете , предявени от „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ****** срещу П. П. Г. с ЕГН ********** за
признаване за установено на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. П.
Г. с ЕГН ********** , дължи на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. АДРЕС, ЧАСТ от сумите , за които е издадена заповед за изпълнение от
22.03.2021 г. по ч.гр.д. № 12147/2021 г. на СРС, 69 състав: сумата от 761,47лева – главница
за топлинна енергия за периода м. 05.18г. – 30.04.20г. , както и за лихва за забава в размер на
95,50лв. за периода 15.09.18г.- 18.02.21г. , за имот с адрес Гр. АДРЕС, аб. № ***** ведно
със законна лихва от 26.02.21г. до окончателно изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ всеки един от предявените искове на осн. чл. 422 ГПК, чл. 150,ЗЕ вр. с
чл. 86, ал.1 ЗЗД от „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ****** срещу Т. П. П. с ЕГН ********** искове
за признаване за установено дължимостта на следните суми - 1094,63 лв., представляваща
стойност на потребена топлинна енергия в периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. в имот с
адрес гр. АДРЕС, аб. № *****, ведно със законната лихва от 26.02.2021 г. до окончателното
заплащане на вземането; 146лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018
г. до 18.02.2021 г. върху главница за топлинна енергия в общ размер от 1094,63 лв.,
начислена за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.;- 30,06 лв., представляваща стойност
на услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 26.02.2021 г. до окончателното заплащане на вземането;- 5,50 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
03.03.2018г. до 18.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 12147/21г. на СРС, 69с-в.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК П. П. Г. с ЕГН ********** , да заплати на
„ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ******, сумата от 2,24 лв., представляваща разноски в исковото
производство, и сумата от 33,57 лв., представляваща разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 38,ЗА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ****** да
заплати на адвокат К. П. Г.а-Белчева с л. № ********** от САК сумата от 106,90 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 12147/21г. на СРС, 69с-
в , и сумата от 410,13 лв., представляваща разноски в исковото производство .
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ****** да заплати на Т. П.
П. с ЕГН ********** сумата от 427,62 лв., представляваща разноски в исковото
производство за адвокатско възнаграждение .
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Решението е поставено при участието на „ФИРМА **“ЕООД , като трето лице-помагач
на страната на „ФИРМА“ ЕАД.
В прекратителната му част решението има характер на определение и подлежи на
обжалване в 1-седмичен срок с частна жалба пред СГС. След влизането му в сила в
прекратителната част, да се издаде в полза на ищеца срещу ответника П. П. Г. изпълнителен
лист за изрично признатите с възражението по ч.гр.д. 12147/21г. суми.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5