Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                      Година 24.11.2017                          Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                            Първи  граждански състав

На осми ноември                                                 Година две хиляди и седемнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 3817 по описа за 2017 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК.

Ищецът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, гр. София твърди в исковата си молба, че на 19.07.2013г. било подписано Допълнително споразумение към Договор за потребителски кредит от 28.10.2011г. между „Юробанк България" АД с ЕИК *********, в качеството на кредитор, и С.С.З., в качеството й на кредитополучател, по силата на което към датата на подписването му останала непогасена главница по отпуснатия кредит в размер на 2559,26лв. Кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора и погасителния план към него. Съгласно Допълнително споразумение към Договор за потребителски кредит от 28.10.2011г. банката приела да извърши частично опрощаване на 20% от общия дълг в размер на 511,85лв., при условие че длъжникът погаси останалата част от дълга в размер на 2047,41лв. Съгласно условията на споразумението ответникът се задължил да погаси останалата част от задължението си на 36 месечни вноски с краен срок за погасяване - 20.06.2016г. След усвояване на кредита кредитополучателят погасил част от усвоения кредитен лимит, след което преустановил плащанията си. Съгласно чл.4 ал.З. от Допълнителното споразумение от 19.07.2013г. плащането на падеж на всяка от вноските по погасителния план било условие за действието на допълнителното споразумение. Сочи, че при непогасяването изцяло или частично в срок на която и да е вноска от Погасителния план, клаузата за частично опрощаване отпадала. След преустановяване на плащанията останала непогасена главница в размер на 1730,60лв. Вземането на кредитора станало изискуемо с изтичане крайния срок на споразумението - 20.06.2016г. На основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и приложенията към него между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка" АД и „Юробанк И Еф Джи България" АД), с ЕИК ********* и „ЕОС Матрикс" ЕООД, с ЕИК *********, задължението на С.С.З., произтичащо от Договор за потребителски кредит от 28.10.2011г. и сключено към него Допълнително споразумение от 19.07.2013г., било изкупено от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от ЗЗД длъжникът бил уведомен, че считано от датата на получаване на уведомлението за цесия, кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. Съгласно т.5.1.1 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложени изрични пълномощни цесионерът „ЕОС МАТРИКС" ЕООД и „Иванов и Денев - Адвокатско дружество" били упълномощени от цедента „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД да извършват уведомяване от името и за сметка на цедента. На 15.04.2016г. уведомлението било получено от Желязко Запрянов-съпруг на ответницата. Моли съда да приеме, че длъжникът бил надлежно уведомен и с връчването на уведомление, изходящо от цедента, като приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, С.С.З. получавала уведомлението изходящо от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД (стар кредитор), за извършеното прехвърляне на процесните вземания. След надлежното уведомяване в телефонен разговор, длъжникът направил плащане от 80лв. на 22.02.2016г. по сметка на цесионера. Ищецът пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора  чрез подаване на Заявление до Районен съд Стара Загора за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 12.04.2017г. Образувано било частно гражданско дело № 2001/2017г. по описа на Районен съд Стара Загора. Срещу издадената заповед ответникът С.С.З. подала възражение, в което се твърдяло, че ответникът не дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че С.С.З. му дължи сумата от 1730,60лв. - главница за неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит от 28.10.2011г. и сключено към него Допълнително споразумение от 19.07.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата. Моли да му бъдат присъдени разноските по заповедното и по настоящото производство.

Ответницата С.С.З.  не взема становище по предявения иск.  

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            Предявен е иск по чл.415, ал.1 от ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 2001/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1339/13.04.2017 г. за сумата 1730,60 лева за главница по договор за потребителски кредит от 28.10.2011г. и допълнително споразумение от 19.07.2013г и законна лихва от 12.04.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата 34,61 лева разноски по делото. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

Ищецът претендира вземане по договор за потребителски кредит № FL612679/27.10.2011 г., по силата на който  „Юробанк България” АД, гр.София е предоставила на С.С.З. потребителски кредит в размер на  2330 лв. за срок от 36 месеца. Съгласно допълнително споразумение към договор за потребителски кредит от 28.10.2011 г. банката е приела да извърши частично опрощаване на 20% от общия дълг в размер на 511,85лв., при условие че длъжникът погаси останалата част от общия дълг в размер на 2047,41лв. Ответницата се задължила да погаси останалата част от задължението си на равни месечни вноски в размер на 55 лв. и една последна изравнителна вноска в размер на 47,41 лв. Съобразно приложения към споразумението погасителен план крайният срок за погасяване на задължението е 20.06.2016 г.

Ищецът признава, че ответницата е заплатила част от дължимите по горепосоченото допълнително споразумение суми, като е останала непогасена главница в размер на 1730,60лв. Ответницата не е представила по делото доказателства, от които да е видно, че е заплатила тази сума, поради което следва да се приеме, че тя дължи заплащането й на кредитора по правоотношението.  

Ищецът твърди, че е частен правоприемник на „Юробанк България” АД, гр.София по силата на договор за възлагане на вземания от 18.01.2016 г. Посоченият договор е представен по делото, като от приложение № 1 към договора е видно, че процесното вземане е прехвърлено на ищеца. Представени са и доказателства за уведомяването на ответницата за прехвърлянето на посочения в договора адрес, като тези документи са получени от ответницата и с преписа от исковата молба, поради което съдът приема, че тя  е надлежно уведомена за цесията /в този смисъл е  Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК по чл.290 ГПК/.  С оглед на това съобразно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника. 

По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1  ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответницата съществуването на вземането на ищеца за сумата 1730,60 лева за главница по договор за потребителски кредит от 28.10.2011 г. и допълнително споразумение от 19.07.2013 г. и законна лихва от 12.04.2017 г. до изплащане на вземането, присъдена  със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1339/13.04.2017 г. по ч. гр. д.№ 2001/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски, както следва: в заповедното производство - в размер на 34,61 лв., представляващи държавна такса, както и в настоящото производство - в размер на 34,61 лв., представляващи държавна такса.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.С.З. *** съществуването на вземането на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.Рачо Петков-Казанджията 4-6, ЕИК ********* за сумата 1730,60 лева за главница по договор за потребителски кредит от 28.10.2011 г. и допълнително споразумение от 19.07.2013 г. и законна лихва от 12.04.2017 г. до изплащане на вземането, присъдена със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1339/13.04.2017 г. по ч. гр. д.№ 2001/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА С.С.З. *** да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.Рачо Петков-Казанджията 4-6, ЕИК ********* сумата 34,61 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както  и сумата 34,61 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: