№ 239
гр. Перник, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. И.а
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720200143 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 5440591 на ОД на МВР
Перник, с който на СТ. ЛЮДМ. Т., ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание
чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон,
извършено на 16.11.2021г. в 13:04 часа, в гр. Перник, ПП І-6, км 84+000, след
бензиностанция Петрол, тъй като при въведено ограничение на скоростта с
пътен знак В26 от 60 км/ч, е управлявал лек автомобил „Мерцедес С 500“ с
рег. № *** със скорост от 81 км/ч, при което превишението е 21 км/ч и е
установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.
С изложени в жалбата доводи СТ. ЛЮДМ. Т., чрез пълномощника си
адв.Б.В. от КАК, моли ЕФ да бъде отменен, като като неправилен и
незаконосъобразен.
Жалбоподателят лично не участва в хода на съдебното производство.
Явява се неговия пълномощник адв. В., който поддържа изложените в
жалбата съображения. Иска присъждане на направени по делото разноски.
Административнонаказващия орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
1
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес, пред
компетентния съд, като не се спори, че това е станало в предвидения срок,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява
неоснователна.
От фактическа страна:
На 16.11.2021г. в 13:04 часа на ПП І-6, в участъка на км 84+000,
намиращ се в рамките на гр. Перник преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за
измерване на скоростта № 11743d0 заснело лек автомобил „Мерцедес С 500“
с рег. № *** със скорост от 84 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч,
въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител И.И.
изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение, издадена от
министъра на вътрешните работи (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.),
който бил регистриран на 18.11.2021г. с № 1158р-10938.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на СТ. ЛЮДМ. Т., ЕГН
**********. В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, с който за нарушаване на
чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4,
вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на
100 лв. В обжалвания фиш след приспадане на толеранса от минус 3 км/ч,
релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скорост до
100 км/ч, отчетената скорост била редуцирана на 81 км/ч, т.е. превишаването
на максимално допустимата скорост на движение било с 21 км/ч.
Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.5
и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Справката по регистрация на пътни превозни средства доказва, че лек
автомобил „Мерцедес С 500“ с рег. № *** е собственост на СТ. ЛЮДМ. Т.,
ЕГН **********. Разпечатката от показанията на автоматизираното
техническо средство-статичното изображение с № 11743D0/0432568,
установява, че на 16.11.2021г. в 13:04 часа автомобил с рег. № *** е засечен
със скорост от 84 км/ч, която съвпада с обективираната такава от 81 км/ч в
процесния фиш, предвид приспаднатия толеранст. Съдебният състав
кредитира към доказателствения материал протокола от 16.11.2021г. за
използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. доказващо, че преносимата система
за контрол на скоростта на мотори превозни средства с вградено разпознаване
на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е вписана в регистъра на
одобрените за използване средства за измерване под № 5126, протокол за
2
последваща проверка № 01-С-ИСИС от 05.02.2021г. на отдел „Изпитване на
средства за измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди” на Българския институт по метрология, приложение издадено от
производителя за техническите и метрологични характеристика на
процесната систем, заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на
МВР Перник и писмо изх. № 11-00-71 от 08.02.2022г. на Областно пътно
управление Перник, ведно с извадка за съществуващата организация на
движението в процесния участък, доказващи, че км 84+000 на път І-6 попада
в рамките на населеното място гр. Перник и че скоростта в участъка е
регламентирана с пътен знак В26 (60 км/ч), монтиран на км 83+860 в посока
към гр. София.
От правна страна:
Приложената справка от регистрация на пътни превозни средства
доказва доказва, че СТ. ЛЮДМ. Т. е собственик на автомобила, чиято скорост
е била фиксирана от автоматизираното техническо средство, което
кореспондира и с вещественото доказателствено средство - разпечатката от
показанията на последното, съдържаща снимка, документираща именно
индивидуализирания с регистрационен номер автомобил. Предвид на тези
доказателства съдът прие за безспорно доказано, че жалбоподателят е субект
на извършеното нарушение по силата на чл. 188, ал.1, предл.1-во от ЗДвП,
тъй като към датата на нарушението е бил легитимен собственик на
превозното средство, с което нарушението е извършено.
В изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. е индивидуализирано по ясен и категоричен начин мястото на
което е бил извършван контрола, респективно мястото на извършване на
нарушението - път І-6, км 84+000, намиращ се в района на гр. Перник, като са
посочени посоката на движение на контролираните моторни превозни
средства, която е от гр. Радомир към гр. София, режимът на измерване, който
е бил стационарен, посоката на задействане - приближаващи автомобили,
както и че контролът се е извършил за времето от 12:55 часа до 15:00 часа.
Конкретизираният по недвусмислен начин времеви отрязък през който
системата е работила налага извод, че непосочването на конкретните номера
на първото и на последното изображение, които са били заснети, не
съставлява достатъчно основание да се приеме, че процедурата по издаване на
ЕФ е опорочена или материалният закон е приложен неправилно, след като
възпроизведения час на заснемане на автомобила на жалбоподателя – 13:04
часа е именно в периода през който системата е била експлоатирана. В
протокола изрично е отбелязано и обстоятелството, че в процесния участък не
е важала общо разрешена скорост на движение от 50км/ч, тъй като е била
налице сигнализация с пътен знак В26 за различна от тази скорост, което по
несъмнен начин се доказва и от писмо изх. № 11-00-421 от 07.12.2021г. на
Областно пътно управление Перник, което категорично потвърждава и
визираната от наказващият орган правна квалификация на нарушението като
такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Отразените в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от
29.07.2015г. данни следва да се приемат за доказани, тъй като това е
официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице,
в кръга на службата му. Същият е попълнен ръкописно и съдържа данни за
физическото лице, което е попълнило отразените в него факти, като същото е
вписало, на определеното място, името и фамилията си, след което
3
документът е регистриран с рег. № 1158р-10938 от 18.11.2021г., с оглед на
което и няма съмнение кой е неговия автор. Същевременно с оглед
кредитираните по делото писмени доказателства не е спорно, че
полицейският служител И.И. е преминал обучение за работа със
стационарната преносима система за контрол на скоростта, с която е
извършено заснемането и е включен в списъка на служителите от ОД на МВР
Перник, които са определени със заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на
директора на ОД на МВР Перник да осъществяват дейност по заснемане на
нарушения с процесната система, последващ преглед, валидизиране и
генериране на ЕФ в АИС „АНД”, поради което и не може да се постави под
съмнение осъществения от него контрол по отношение на установеното
нарушение именно съгласно нормативните предписания и при посочените в
протокола обстоятелства.
Некоректни са изложените в жалбата съображения за допуснати
съществени процесуални нарушения, свързани с приемането, съответно
свалянето и съхранението на установените с автоматизираното техническо
средство изображения, и с извършването на последваща проверка, тъй като
отнасящите се за тези обстоятелства части в протокола по чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-6912 от 29.07.2015г. са попълнени в цялост от съответното
длъжностно лице - инсп. В. Батева от АСКПД, която чрез вписване на името
си и със своя подпис е удостоверила, че данните за установените 83 броя
статични изображения се съхраняват по надлежния ред и във вида, изготвен
от АТСС на компютърна конфигурация.
Предвид изложеното съдът намира, че отразените в протокола по чл.
10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. данни следва да се приемат
за доказани. В случая, освен този свидетелстващ документ, по
административнонаказателната преписка е предоставено и отпечатано
статично изображение във вид на снимков материал, което е с уникален
идентификационен номер и съдържа всички данни за процесното нарушение-
дата, час, място, ясно заснета табела с регистрационен номер на лек
автомобил, индексиращ конкретната засечена превишена скорост, които
изцяло се припокриват с тези в съставения протокол, като същите
кореспондират и с приложената по делото дигитална снимка на временно
монтираната система за контрол, която също ясно визуализира мястото, на
което е била разположена.
По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с
автоматизирано техническо средство № 11743d0, като същото е посочено
както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., при което е било изготвеното
статичното изображение с № 11743D0/0432568 на което е заснет процесния
автомобил.
Безспорно приложеното по административнонаказателната преписка
удостоверение № 17.09.5126 от Българския институт по метрология
установява, че преносимата система за контрол на скоростта на моторни
превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
„ARH CAM S1“ е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №
5126 и е със срок на валидност от 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г. Същата работи
4
в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който
само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за
контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система
измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези,
движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния
номер на МПС-то. В приложението, което е неразделна част от
удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната
система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са
получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат
променени от човешки фактор. Същевременно контролният орган е изпълнил
в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., тъй като контролът освен, че е осъществен с АТСС, одобрено по
реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от
Закона за измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за
съответствие с техническите изисквания, предвид приложения към
административнонаказателната преписка протокол за проверка № 01-С-
ИСИС от 05.02.2021г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Българския
институт по метрология. При наличието на тези доказателства
административнонаказващият орган е доказал по недвусмислен начин
установяването и заснемането на нарушението с годно за използване
техническо средство. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че
когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на
нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на
разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно
наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН.
За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че в разпоредбата на чл.
189, ал.4 от ЗДвП законодателят не прави разграничение във вида на
техническото средство, т.е. дали същото е мобилно или стационарно по
смисъла на § 6, т. 65, б. „а” или б. „б” от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП, като в случая се касае за техническо средство, което е било
стационарно разположено временно на пътния участък.
Приобщеният снимков материал от записа, извършен със
автоматизирано техническо средство, удостоверява с необходимата
достоверност, че отразените в съдържанието на ЕФ обстоятелства
съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и
са оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Съгласно чл.189,
ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо средство или
система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно
веществено доказателствено средство в административнонаказателния
процес, поради което и посочената в статичното изображение с №
11743D0/0432568 скорост от 84 км/ч, с която се е движел автомобилът на
жалбоподателя към момента на констатиране на нарушението, е точно
измерената от автоматизираното техническо средство. В ЕФ коректно е
приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа
грешка при измерването на скоростта, като същата е редуцирана на 81 км/ч,
като е конкретизирана и разликата между засечената и разрешената скорост -
5
21 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е посочено, че в него е
отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на скоростта,
поради което и не е налице несъответствие или неяснота при определянето на
наказуемата скорост, поради което и липсата на изрично отбелязване дали е
приспаднат или не този толеранс, не съставяла нарушение на процесуалните
правила, доколкото не ограничава правото на защита на санкционираното
лице, поради което и наведените в този смисъл доводи в жалбата са
неоснователни.
Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените
в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно: посочено е мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и
сметката на доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 от
ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление,
не е приложима, тъй като чл. 189, ал.4 от ЗДвП е специална норма за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на
МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и е релевантна за процесния случай.
В ЕФ е посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал.2 от ЗДвП,
предвид доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната
преписка, за разположението на системата за видеонаблюдение в рамките на
населеното място гр. Перник, след въведеното ограничение на скоростта с
пътен знак В26 (60 км/ч), който изрично е вписан както във фиша, така и в
изготвения протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., като наличието на този знак променя общото ограничение,
въведено с чл. 21, ал.1 от ЗДвП за движение в населено място, което по
несъмнен начин потвърждава и визираната от издателят на фиша правна
квалификация на нарушението като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
По вида и размера на наказанието:
За констатираното нарушение - превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата
на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост
от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта
е превишена с 21 км/ч. (стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение), поради което и
законосъобразно отговорността на С.Т. е ангажирана на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП като му е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева).
Относно маловажност на нарушението:
По делото не са налице доказателства, установяващи маловажност на
нарушението по смисъла на чл. 28, вр. чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т.9 от
Наказателиня кодекс (относими към датата на неговото извършване), тъй като
деянието разкрива типичната степен на обществена опасност на нарушение от
този вид. Не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства или
изключителен характер на някое от тях, които в своята съвкупност да
обуславят по-ниска обществена опасност от обичайната за този вид
деятелност, още повече че към настоящия момент законодателят с
разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП изрично е изключил приложението на чл.
6
28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП, поради което и същата е
неприложима съгласно чл. 28, ал.7 от ЗАНН.
С оглед горното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ не
е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон,
поради което прие, че е законосъобразен, което води до неговото
потвърждаване.
Предвид изхода на делото – потвърждаване на ЕФ, претендираните от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя разноски за
възнаграждение са неоснователни.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9
и чл. 63д от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, № 5440591 на ОД на МВР
Перник, с който на СТ. ЛЮДМ. Т., ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание
чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата за
нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на
16.11.2021г. в 13:04 часа, в гр. Перник, ПП І-6, км 84+000, след
бензиностанция Петрол, тъй като при въведено ограничение на скоростта с
пътен знак В26 от 60 км/ч, е управлявал лек автомобил „Мерцедес С 500“ с
рег. № *** със скорост от 81 км/ч, при което превишението е 21 км/ч и е
установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на сторени разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7